Имам приятелка, не най-близката ми, но приятелка. Напоследък обаче се замислям дали има приятелство между нас, или аз съм глупавата гъска, на която е лесно да метнеш прах в очите и да я използваш за разни цели.
Ето и фактите: жената е интелигентна, образована и с отличен вкус. Дискретна и деликатна също, много чувствителна и, бих казала, доста тънкообидна. Познаваме се от 6-7 години.
Правим си дребни подаръци по поводи, нищо ненормално до тук. Направи ми впечатление обаче, че тя винаги за мои празник ми подарява лекарства, последния път беше качествен антибиотик, после беше някак си доволна, че ми се наложи да го пuя (мързеше ме да ходя на лекар, затова го пих). След време ми подари 500 презерватива, не помня повода, но учеше за мед. сестра, та им ги раzдали безплатно. Лекарствата пак така, майка и ги пращаше от България, да си има.
Искала е от мен доста сериозни услуги, които съм правила без да се замислям, нали сме приятелки.
Всъщност, стана ми обидно, когато през моята сметка и се пратиха пари от БГ, а тя искаше в почти прав текст банковото ми извлечение, явно да не би да и открадна някои лев. Много кофти се почувствах тогава.
Преля ми чашата обаче съвсем наскоро. Не се бяхме виждали от много месеци, чукнахме си среща, лафим си, и ей така, между другото, ме пита дали може да ползва пак банковата ми сметка. И ако става, айде тутакси, вършим работата. Е честно казано ми кипна чайника. На всичкото отгоре, пак ми идва с някакви безумни подаръци за децата ми, боклуци абсолютни, от които нямам нужда, а ме гледа в очите и ми казва как дълго ги избирала и колко били качествени! Изобщо не държа на подаръци, не ми е там мисълта, а това, че ми дава боклуци и ми казва, че е качество, сякаш аз съм малоумна и не виждам. Това ме подразни, че явно в очите и съм галфон, лесен за манипулиране.
Не за първи път мисля, че ме работи евтинджийската и ме муфти, има и други дребни случки, но винаги сам подминавала със смях.
За протокола, аз един-единствен път сам я молила за услуга, отказа ми с безумен предлог.
Та това ми е въпроса, аз ли търся под вола теле, или наистина само аз съм приятелката в отношенията ни.
Питам, защото ми е малко кофти, че този път и отказах услугата и не си предоставих сметката за ползване. Иначе ми е жал за нея, свестен човек е, но най-мразя някой да ме гледа в очите и да ме лъже или манипулира, а аз щот сам възпитана, да си замълча и да преглътна, да се оставя да ме правят на глупак.
В какво се изразява нейното приятелство, като ви е отказала единствената услуга, за която сте я молили?
