Брак с чужденец за да излезем с децата в чужбина?

1. Новият се води на теб мъж, но не и техен баща.
2. Той ще ги осиновява ли?
3. Децата ти припознати ли са от баща си?

Нуждаят се от подписа на биологичния баща, да, няма отношение брака към това.

Аз живея в чужбина с децата.
Всеки път, когато напускаме България си давам отново всички декларации от баща им.
Твоят брак не променя статута на децата.

Апропо анкетата ти няма верен отговор.

Мак, те си носят официално името на баща си , женени и разведени сме както си му е реда, но искам да живеем в чужбина , имам уредена работа и всичко , а и най-вече да се махна от постоянния психологически тормоз  от бившия  и безконечните дела, които води... какъв начин има тогава да излезем с децата, ако другия ги осинови , става ли , но и биологичния трябва да е съгласен на това , нали или и без негово съгласие може да се осиновят ?А ако пък няма друг начин иида да работя примерно за 6-9 месеца и ги одтавя на моите родители тои има ли право да иска попечителството да е на него , под предтекст ,че не се грижа за тях?

Щом носят името на баща си няма как да стане без неговото съгласие да напуснат държавата или някой друг да ги осинови.
За да получиш компетентен отговор, пусни запитването си тук

Може да водиш дело за разрешение да пътуваш с децата. Не съм особено компетентна аз лично, потърси адвокат. Има момичета във форума, които си решиха така проблема.

Без съгласие на биологичния баща не може децата да се осиновят от друг мъж.

Не е вярно. Може при определени условия.

Само "Не е вярно" не е достатъчно! Кои са тези условия? Защото все пак тук не става въпрос за родител, на който е възможно да се отнемат родителските права. Даже авторката предполага другата възможност.

Тук няма да обяснявам условията, но ако авторката иска да знае какви са възможностите по конкретния казус, следва да посети адвокат с всички документи.

Отбелязах, че не е вярно, само защото така се получава дезинформация по въпроса.

IV. Предпоставки за осиновяване – във връзка с волеизявления.
1. Съгласие на определени категории лица – съдът не може да го пренебрегне. Необходими съгласия – чл. 54(1) СК:
1) Осиновяващ – изразява съгласието си в молбата за осиновяване. В повечето случаи той е инициатор на осиновяването.
2) Родители на осиновяваното дете – двамата, единия, който е жив/установен.
3) Осиновяван – ако е навършил 14 г.
4) Съпруг на осиновяващия – не е задължително двамата съпрузи да осиновяват заедно. Другият следва да бъде попитан, защото детето ще влезе в общото домакинство.
5) Съпруг на осиновявания.
6) Съгласие от управителя на общественото заведение, в което детето е настанено, когато:
- родителите са неизвестни;
- когато детето е оставено с предварително съгласие за осиновяване;
- когато детето е оставено при условията на чл. 57(2) СК – за временно отглеждане, но след изтичането на срока родителят не се явява да го вземе.
2. Мнение за осиновяване – чл. 55 СК.
1) Осиновяваният дава мнение, ако е на възраст от 10 до 14 г., освен ако знае осиновяващия като свой родител.
2) Настойник / попечител – не се счита за достатъчно близък, за да дава съгласие.
3) Родителите дават само мнение в определени случаи:
- ако родителят е поставен под ограничено запрещение;
- ако родителят е лишен от родителски права.
4) Случаи, в които изобщо не се взима становище:
- когато родителят е неизвестен;
- когато родителят е с неизвестно местожителство;
- когато родителят е поставен под пълно запрещение;
- когато е дал предварително съгласие за осиновяване – тази хипотеза е различна от хипотезата отнемане на родителски права, защото той губи тези права едва с осиновяването. При предварително съгласие, то не се иска в конкретното производство по осиновяване. Вместо него съгласие дава управителя.
5) Осиновяване без съгласие на родителя – чл. 57 СК. Става дума за хипотези, които биха могли да доведат до лишаване от родителски права, но това все още не е станало.
- Чл. 57(1) СК – ако родителят трайно не полага грижи за детето, не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за него начин. “Трайно” – става дума за продължителен период, който създава впечатление за окончателно оформила се ситуация. Тази ситуация и хипотезата на недаване на издръжка отделни хипотези ли са или следва да съществуват кумулативно? Граматическото тълкуване на текста създава впечатление, че става дума за отделни хипотези. Според Станева на основание чл. 75(1), т. 2 СК /Лишаване от родителски права/, в който тези предпоставки са посочени като кумулативни, следва да се приеме, че е необходимо и в хипотезата на чл. 57(1) СК те да са налице едновременно. Друг аргумент в подкрепа на тази теза е, че последиците от този състав са особено сериозни. Проф. Цанкова разглежда предпоставките като алтернативни.
- Отглеждането и възпитаването по вреден начин представляват форма на активно поведение на родителите.
- Чл. 57(2) СК – става дума за хипотеза на родителско бездействие. Детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителят не го е потърсил в срок от 1 г. от деня, в който е трябвало да го вземе. Приема се, че родителят се е “отказал” от детето си.
При хипотезите по чл. 57, родителят следва да бъде изслушан – чл. 57(3) СК.