Как успявате да се справите с всичко?

То без простотии живот ли е? Но всичко трябва да е с мярка. Мен щуротиите си ме хващат и без алкохол. особено ако има кой да ми удиса на акъла .

Разликата е, че когато има алкохол не помниш част от простотиите...а някой ти ги разказва по-късно....и се стига до тук   или   тук...което не е желателно просто

И аз съм така !

Топъл дъжд , я идвай в другата тема , да видиш как ще ти се оправи настроението и всичко ще се подреди ! 

Морг , втората снимка е уникална просто !  

Топъл дъжд и аз си мисля, че не си натоварена чак толкоз и другаде е проблемът (може да звучи грубо, но ще ме прощаваш).
Като се разделихме с БНД и моята дъщеря беше на 5. Най-големият ми стрес беше в първи клас, но оттогава й втълпих в главата, че училищните задължения, ученето и четенето са нейни задължения. Не писах домашни, не проверявах домашни - само в много, много редки случаи.
Никога не съм работила на по-малко от две места едновременно, имало е периоди, в които работех и в събота, и в неделя, и нощем, и в 5 часа сутрин съм ставала да пиша вкъщи.
Паралелно записах и второ висше, за което сега съжалявам, но нямаше как - трябваше и време за учене да намеря. Не казвам, че не е трудно, но като си гледам дневния ритъм - ами аз вече в 20 часа съм свободна за книжка и филмче.
Като Бърди готвя в неделя по 3-4-5 манджи до средата на седмицата. Пера и през седмицата, но детето простира. Чистя веднъж в седмицата. Чинии не мия, имам миялна. Аз я натоварвам, тя я разтоварва. Въобще, колкото по-рано свикнеш детето да помага, толкова по-добре.
Майка ти не може ли да гледа детето и в неделя, та да имаш повече време за спане?
И помисли - да не би в работата ти нещата да те претоварват психически, или нещо друго?

Tintina, как издържаш на такова натоварване? Аз отдавна не бих могла на твоя темп..може би разковничето е в годините..Щото с годините става по-трудно поемането на чак толкова много задачи. За съжаление при нас не се получи с непомагането за училище...И сега поне 2 часа дневно отделям за занимавки....Не знам как си успяла? Или пък моята просто си е русичка и бавно зацепва....
Така че и аз съм имала периоди на крайна умора и съм се чувствала като труп....Но просто промених каквото можах - смених работа, за основното почистване - взех жена и така....Та разбирам напълно авторката, че може би просто и тя не успява да издъпжи на такова темпо....

Тинтина, ти си майка герой!
Моят син е доста самостоятелен за момче на неговата възраст - сам си подрежда стаята, помага колкото може с чистенето, играе си сам, понаучи се да чете - та и кратките приказки си чете сам, за обличане, тоалет - напълно сам (без къпането). Може би, защото го възпитавам, че е малкият мъж у дома и да бъде кавалер.
Предполагам цялата умора идва от факта, че не бях работила няколко години - седях си у дома, гледах си дома, хобитата, детето. Обаче една крачка в страни - целият живот се преобръща.
Тази седмица имам повече сила - сигурно черпя от вас. Освен това си налагам да лягам най-късно в 22.30ч
П.П коя е другата тема в която ме каните? Искам и при вас - кажи речи в едно положение сме. В много случаи се чуствам точно като самотен родител...

Мисля, че тази
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=637056.new;topicseen#new

Аз нямам тайна и не успявам. Непрекъснато бързам, налага ми се да работя прекалено много, за да издържам сама домакинството, което ужасно ме изнервя (и косата ми започна прогресивно да побелява през последната година). Работя и след работа - готвене, чистене и всички други домакински "екстри", понякога и часпром за пари. И, факт, времето за сина ми често се губи. Знам, че е ужасно и знам, че трябва да се промени, работя по въпроса. Затова съм зарязала къщата на чистене веднъж седмично, напоследък си позволявам и да вечеряме спагети или баничка/сандвичи от време на време. Редовно замразявам по някоя порция супа или готвено, за да има за "черни дни". Но то и не може винаги да има сготвено и това не е престъпление. Гладенето е рядко, по-скоро се научих да простирам хитро. И т.н. и т.н. Крада от едното, за да има за другото, защото няма как всичко да ми е наред. И на мен ми се иска всичко да свети и да съм винаги като извадена от кутийка, но като не успявам физически,  съм си подредила приоритетите и така. Въпросът е да се примириш с този факт и да го приемеш - после ще ти стане едно леко на душата.
Споделих всичко това, за да знаеш, че ние не сме някакви супер жени и далеч не сме идеални. Не може да си идеална през цялото време. Но за здравето си си длъжна да се погрижиш. За безсънието и да успокоение на нервите моята психоложка миналата година ми беше "изписала" Ремотив (и аз се бях сринала веднага след раздялата и не можех да спя изобщо, бях изтощена до смърт от безсъние). То е по-скоро хранителна добавка и е безвредно, така че ако искаш пробвай. Прочети във framar.bg за него, пише си съвсем подробно.

Аз мислих да поговоря с приятелка психоложка. Обаче нито аз имам време, нито тя....
Много ми липсват срещите с приятелки. Лятото по-може - на разходка с децата или на бързо кафе в обедната почивка. Зимата всеки се затворил у дома със семейството си (и болестите), само аз сама с детето. Не искам в неделя да го давам на майка ми, защото той не я слуша много, тя е възрасна и пак го гледа половин събота. Ако и неделята не сме заедно, кога?

Няма ли приятелчета от детската, които са съседи? Аз отдавна съм открила няколко такива и ги менкаме - веднъж у нас, веднъж у тях в събота и неделя. И така и аз добивам някой час почивка. Сега тази зима имах късмет едната майка взима моята щерка и с нейната и ги води в неделя на кънки...И е просто супер и за мен и за дребната!
За приятелки - ми вече доста се поразгубихме, живота на всяка от нас стана много различен, а и част от тях отдавна са по света...та скайпа май ни е най-редовното място за обмен на клюки.

Няма - сина ми ходи в частна градина (защото нямаше места в държавната) и децата са от цяла Варна.
Пък и в почивните дни всеки гледа да е някъде с мъжа си. Ние някак не се вписваме.
Мечтая лятото с детето да отидем за седмица някъде на южното черноморие - малко хотелче или бунгало, но пак сами... търся някоя навита майка като мен, само ние с децата.

Не си го вкарвай това в главата - всяка си е с мъжа си....Ако не го мислиш толкова ще се вписваш по-лесно...Хората вече хич и не се интересуват кой как живее. Виж, някоя приятелка с деца/без деца - съберете се да побъбрите малко...ако има и други деца - те се заиграват и така някой и друг час е убит в бъбрене...Разните детски центрове в МОЛ-овете също вършат работа...А, на кино можете със сина ти да идете - това ми е любимото развлечение..спец съм вече по анимационните филми...

Моргана и ние ходим на кино - само двамата, хапваме на вън - пак само двамата, лятото на плаж - пак само двамата.... започва да ми тежи. Приятелките ми са страхотни, но и те имат ангажименти след работа - домове, деца и мъже които да обгрижват, обикновено почивните им дни са разпланувани и са все някъде семейно.
да не говорим пък за празниците - най-самотните дни в годината, колкото и да се опитвам да ги направя празнични заради детето, може би не успявам, защото винаги сме тройката екип - аз, детето и майка ми.

Аз съм в такъв екип от много време...ааа + четвъртата девойка - кучето И много обичам да си правим мързеливи празници вкъщи както на нас си ни харесва без да се съобразяваме с тоя и оня...
А и мен вече трудно ме изчоплят за кафе или бира щото много ми е мързеливо и сложно да излизам....и това вече не ми тежи. Но не казвам, че така е правилно....щото пък моите приятелки се сърдят, че все не искам да излизам...гледай какъв параграф 22 се е получил 

Май самотата тежи повече от всякаква друга работа.
Лятото не се усеща толкова - може да се излезе и след работа, обаче зимата.... това затваряне в черупките ме съсипва. Сякаш живота профучава край нас, а моите спомени са - на работа - вкъщи и пак и пак...