Как се постъпва в случая?

  • 2 124
  • 29
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
От известно време с мъж ми живеем на различни места. Нямаме общ дом по ред причини. Имаме дете, което скоро ще навърши годинка. Мъж ми много настоява да отидем да поживеем при неговите родители, но аз не желая поради неудобствата и лошите условия там, както и заради това, че седем души трябва да делим три стаи, а и всички са пушачи. Съпругът ми се сърди и честно казано, вече не мога да удържам положението. Отказва да живее в имот на моето семейство, под наем все нещо не му харесва.
Не искам да подавам молба за развод. Живеем в различни градове, искам той да поеме тези действия, а и на практика не сме провели нормален разговор. Въпросът ми е свързан с детето: В момента ми е ясно, че имаме равни права. По тази логика може ли утре той да дойде и да вземе детето за неопределено време? Аз съм по майчинство, но в момента изтича първата година и подавам документи за втора. Може ли някой друг да ми вземе майчинството, без аз да разбера /например той/? Можем ли без развод да се споразумеем кой кога да взима детето и как се процедира?
Може би въпросите ми са объркани, но съм много притеснена. Предварително благодаря на всички, които ще се включат в темата ми.

# 1
  • Мнения: 3 611
Той защо не иска да живеете в "твой" имот? Останах с впечатление, че там ще сте сами или се бъркам?
7 човека в 3 стаи ми звучи като още по голям крах във вашето т.н. семейство - честно, не знам как ще издържиш в една къща с толкова много хора, с които ще трябва да се съобразяваш. Освен това ти там няма да си на мястото си...
Пробвай да говориш с него, ама ако той си е навил на пръста да се прибира при мама, че там е по- лесно (ей, тея мъже, ей..  bash).. не виждам какво можеш да направиш.
Детето ти е малко и макар и двамата да сте с равни родителски права, при евентуален развод ще остане при тебе.

# 2
  • Мнения: 9
Да, ще бъдем самостоятелни в моя имот, но той не иска да живеем там. Не дава логично обяснение защо. Не иска, не било негово... Запънал се е, а и май техните му наливат в главата, че не бива да живее при мен и това едва ли не би го смазало като мъж. Поне аз така разбирам нещата. Най-тъпото е, че на приказки много ни обича, много му липсваме, но докато не сме при техните изобщо не идва да ни вижда /вече почти месец ще стане/, а и не прави нищо съществено да се отделим като семейство. Като му "скръцна" почва да се репчи, а нормален разговор е немислим. Започва да ми става криво, защото имам приятелки с деца, които са разведени, а бащите на децата им ги посещават по-често, отколкото моят съпруг го прави...

# 3
  • Мнения: 2 327
А вие до сега живели ли сте заендо под един покрив? Или винги са били такива опциите?
Ако не сте били заедно до момента или ти си се изнесла от неговите родители ще е тежко каквото и да направите...

# 4
  • Мнения: 9
Живеехме до преди три месеца, когато се наложи да се изнесем и да търсим квартира. Тогава аз търсех, той се ослушваше и каквото и да намерех не му харесваше. Оставих го сам да търси, но той все казва "потърпи още малко". Е, с техните не ме кефи да живея, никога не сме живели в тях, въпреки че сме стояли там седмици наред. Просто начинът ни на живот като цяло е различен, а за мен не е нормално да бъдем под един покрив, въпреки че майка му е на противното мнение и явно така го е възпитала. Затова и взех крайното решение да дойда при моите родители, където имам условия да гледам детето, докато той не намери квартира. Нито за миг не съм се отказала от намерението си да живеем с него като семейство, но той сякаш не е много деен. Моите действия пък се тълкуват като избързване. Аз съм способна да наема две стаи, да пренеса мебелите и дори да освежа стаите за моя сметка, само за да спасим семейството си, но той все чака нещо, все избързвам, все там не е подходящо. Затова имам съмнения, че той не иска вече да бъдем заедно, но не ми го казва, а ме лъже... и аз не знам защо. Така де, аз ако искам да бъда с един човек няма да искам да съм с него само под покрива на мама и тати, за да могат те да се радват на внучето. Измъчвам се, защото не разговаря с мен откровено, а ако ще си бъда сама с детето ще трябва да си пооправя живота - да оправя онзи апартамент, в който той не иска да живее, за да осигуря на детето нормален живот, да си потърся нова работа, защото тази, която имам, е в неговия град и там няма смисъл да се връщам, да намеря детска градина или ясла на детето и т.н.

# 5
  • София
  • Мнения: 17 139
Маминка_сладка, не бяха ли достатъчно съветите във всички останали теми и форуми, че се наложи да се регистрираш с друго име?
Аз все пак ще отговоря на конкретните въпроси от първия ти пост:
По тази логика може ли утре той да дойде и да вземе детето за неопределено време?  - Да, може.
Аз съм по майчинство, но в момента изтича първата година и подавам документи за втора. Може ли някой друг да ми вземе майчинството, без аз да разбера /например той/? Не може, ти подаваш молбата, трябва да ти фалшифицира подписа.
Можем ли без развод да се споразумеем кой кога да взима детето и как се процедира? - Можете, нарича се привременни мерки, говори с адвокат.

# 6
  • Мнения: 54 041
Бърди , как я разкри само !  Crossing Arms

# 7
  • Мнения: 3 659
Ама вие сте големи хиени, откъде сте толкова сигурни newsm78

# 8
  • Мнения: 54 041
Аз нищо не знам ! Peace

# 9
  • Мнения: 126
Ми то от самолет си личи,коя е авторката на 'новата' тема......не проумя ли тази жена,как стоят нещата вече? Колко време мина и още се върти в този омагьосан кръг.  ooooh!

# 10
  • София
  • Мнения: 17 139
Ами то няма подфорум и тема, в който да не съм прочела за 3те стаи, 7-те човека, всички пушат, бебето се омирисва; живееха с бабата, после се скараха и се изнесоха, сега тя е при майка си в София и мъжа й уж търси квартира, ама май всъщност само слуша майка си, която смята, че ще живеят у тях с бебето.
Аз много съчувствах и давах по едно рамо в началото, ама то почна да става историята малко като оня със 7те топки.

# 11
  • Мнения: 6 214
Авторката спасява и дълго време още ще спасява неспасяемо положение. Казвам го, защото така беше при мен. От него само думи на голяма любов, а всички действия - от моя страна. На него всичко му беше все тая.

# 12
  • Мнения: 1 128
Е, добре де, аз пък друго не мога да разбера, защо трябва да се оревава цял форум с лични проблеми. Как да постъпя? Ние ли трябва да ти кажем как да постъпиш, или ти сама трябва да решиш, ние ли живеем живота ти? Това са прекалено лични неща и не мисля, че подобни теми имат място тук!!!  Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 17 139
Е, тя е задала и доста конкретни въпроси, които не са маловажни, аз затова отговорих. Иначе отдавна в нейните драми не се включвам.

# 14
  • Мнения: 1 128
Е, тя е задала и доста конкретни въпроси, които не са маловажни, аз затова отговорих. Иначе отдавна в нейните драми не се включвам.

Е, в случая да, ама в другата тема ....   Naughty

Общи условия

Активация на акаунт