извинявам се предварително,че създавам темата по този начин (вероятно в никакъв ред),но потърсих в правилата и в помощ и не открих обяснение как да работя с форума.
Митко вече е на 9 дни. Докато бяхме в болницата имах кърма и успявах да го храня "нормално". Оказа се, че каналите ми са много тесни и за всяко хранене се налагаше да ползвам помпа, след като вече съм го слагала на гърда. Въпреки това количеството ни достигаше.
От както се пибрахме вкъщи,всичко секна. За храненето в 9 сутринта едва събирам 50 мл.(след като от 12 вечерта не съм го слагала на гърда) ,през останалото време го дахранвам с НАН 1. Сменихме 3 помпи,свекърва ми само издевателства над мен,по час и половина се мъча да изкарам нещо и едва събираме 20 мл.Вече не си чувствам зърната,целите посиняха,не си доспивам,между храненията,приспиването и помпането не ми остава време за нищо. Докато го оправя да заспи,пак е време за помпата.
Въпроса ми е,да продължавам ли така,да мъча себе си и детето,за да угодя на баба му,или да я отрежа и да започна само на адаптирано мляко.
Знам за ползата от майчиното мляко,много исках да кърмя,но се съмнявам че този процес протича така нормално.
Опитвам да успокоя себе си,защото в действителност той коластрата си дръпна,но мляко не слиза....
Можем ли да минем без тези 100-120 мл. на ден?