детето ми не иска да учи

  • 27 216
  • 119
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
здравейте мили мами ! Аз съм баба, но нали разбирате, че преди  баба съм мама. Мъката ми е за 13-годишния ми внук. Умно дете, интересува се от всичко - космос, природа, медицина дори /знае много за човешката анатомия/ . Фантазията му добре работи. Само не иска да хваща учебник и тетрадка. Това, което знае го научава от мен и телевизионните канали. Най-добрата му оценка е по човек и природа, останалите са двойки. На учителите не им пука, в часовете дисциплината е невъзможна.. , а и на нашия не му пука. Много сме разтревожени , но не знаем къде да търсим помощ. Отдавна мисля да споделя проблема си с вас. newsm78  Бих приела всяко мнение и съвет.

# 1
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 540
По- добре прехвърлете темата в под- форум Нашите деца.

Иначе, личното ми мнение е, че има някакъв проблем с училището. Дали класа, учител или приятели, но трябва да разберете и да решите проблема, защото скоро ще бъде много късно.  

# 2
  • Мнения: 671
От това, което чета оставам с впечатлението, че детето има по-силно развита вербална и визуална памет, т.е. по-лесно запомня нещата когато ги чува и вижда, а не с четене. Моят съвет е да гледа образователни и научнопопулярни канали и да му разказвате под формата на интересни факти информацията, която присъства в учебния материал. Има и доста книжки по въпроса, в момента се сещам за една такава - "Забавни опити по физика". Сигурна съм, че има и още. Ако този начин на поднасяне на информацията му допадне, сам ще започне да търси материали за четене по темите, които го интересуват. Добре е книжките да са занимателни, с повече илюстрации и с възможност за развиване на лично творчество. Пишете по-конкретно какво харесва детето, за да Ви дам повече и по-добри идеи. Успех!

п.п. А какво мислят родителите по въпроса? Какво е отношението на детето към училището като среда и институция?

# 3
  • Мнения: 371
Aз също не можех да уча от учебник, налагало ми се е да наизустя урок, за да ме оставят нашите на мира, но нищичко не вдявах от въпросния урок. Когато се остави всичко в моите ръце, разбрах къде ми е проблема. Ами много ми са сухи уроците в учебника, започнах да си водя записки в час и запаметявах още докато пишех. Когато ми се е налагало да уча от друга литература, преписвах и запомнях. Това се оказа моя начин.
Виж друга работа е да си чета книжка примерно, нищо общо с урока, който ТРЯБВА да науча Laughing

За внука Ви, щом гледайки запаметява, нека си вади инфо от нета, има за всичко що се сети клипчета и т.н. Peace

# 4
  • Мнения: 5 710
Ходенето на училище и ученето на уроците няма нищо общо с телевизията и 'нета'.
В училище се ходи, за да се научи човек да бъде част от система, в която се оценяват високо систематични усилия и се оценява ниско хаотичност и мързел. Училището не дава на личността избор да има 'свой начин', целта е хората да получат стандартизирани знания и умения, а каквото е извън това да си го набавят както желаят. В учебният процес може да присъства и елемент на търсене, намиране, привидна инициатива,  но като част от овладяване на уменията да си служиш например с информационни източници.

Според мен проблемът е , че момчето досега не е имало ментор, което става в най-началните години - когато баба/мама/татко или батко сядат до теб и ти помагат да пишеш ченгелчета, питат те какво си разбрал от текст, карат те да разказваш, или пък следят дали си ял навреме, дали си легнал навреме, дали си си измил зъбите , дали си упражнявал пианото 2 часа или си кръшнал с 15 минути и т.н. всички тези неща, ч/з които децата разбират че живота не е базиран на свободния ти избор, кеф и моментен интерес, а  е изтъкан от правила и изисквания от самото начало.

В момента имате последен шанс, защото момчето е в ранен пубертет сигурно още , все пак да повлияете. Аз бих настоявала за организация на деня първо -  кога се гледа телевизия, кога се гледа интернет, кога се мисли за Космоса и кога за уроците. И концентрирано стъпка по стъпка се изгражда един ден. Бих подарила на момчето един тефтер, където да описва задачите си час по час и всеки ден грижливо ще му го следя и изпитвам по него. Бих включила и някои 'стари' практики, като разпределението и къщните изпитвания - баба да помага по литература, дядо по математика, следене, следене, следене. И награда, разбира се - повишен успех по Х, веднага подаваш наградата, например пътуване до Роженската обсерватория.

И не разчитайте много на 'клипчета' и 'информация в нета' - това само ще задълбочи и без това обърканите му представи за това що е училище. Интернет и Дискавъри са само елемент от образованието, само по себе си образованието не се дължи на тях. Камо ли написанот в бележника ( д-вата вече си ги имате..)

# 5
  • Мнения: 445

Според мен проблемът е , че момчето досега не е имало ментор, което става в най-началните години - когато баба/мама/татко или батко сядат до теб и ти помагат да пишеш ченгелчета, питат те какво си разбрал от текст, карат те да разказваш, или пък следят дали си ял навреме, дали си легнал навреме, дали си си измил зъбите , дали си упражнявал пианото 2 часа или си кръшнал с 15 минути и т.н. всички тези неща, ч/з които децата разбират че живота не е базиран на свободния ти избор, кеф и моментен интерес, а  е изтъкан от правила и изисквания от самото начало.

Споделям мнението,базирам се на лични наблюдения.
За съжаление не мисля,че нещата са поправими,късно е да се създава интерес към ученето.Детето явно е любознателно,което /според мен /е различно от ученолюбиво.

# 6
  • София
  • Мнения: 62 595
И вие сте оставили седем години нещата така? А как и с какъв успех е завършил всичките години дотук, едва ли е с двойки. Изобщо, някой занимавал ли се е целенасочено с това дете още от първи клас? а изобщо нещо чете ли, на какво ниво е четенето му, писането? Той какво обяснение дава за ученето, успеха и др.?

Само не разбирам каква ще е ползата от това външно награждаване до Рожен. Такива награди имат временен ефект, и после като отпуснеш малко примката, и човекът се връща пак на изходна позиция. Ако изобщо трябва нещо да се прави е първо, да се анализира какъв е точно проблемът или проблемите при това дете и второ, да се търси вътрешната мотивация за учене и постижения, а не външна чрез награди и наказания.

# 7
  • Мнения: 5 710
Сега, все пак не става дума за някакъв рецидивист, а за дете на 13. Не мисля, че 'край, свършено е' е отговор, всеки човек подлежи на промяна, особено подрастващ. Съгласна съм, че ситуацията е за  анализ, например в  частта " това, което знае го знае от мен и от телевизионните канали". Баба му и телевизията му дават знанията? Разбрахме и че учителите са лоши, че дисциплината е никаква.
Не разбрахме нищо за родителите, средата в която живее, режимът, който има това дете.

Аз бих предложила и нещо друго. Младите хора много бързо поемат ролята на добрите.
Например, би могла да го заведеш в някой клуб на младежкия червен кръст и да стане доброволец, на 13 ще бъде приет. Мога да дам поне 3 примера на 'пропадащи' деца, които са били спасени по този начин. Вкарването им в организация, на страната на доброто в света ги променя изключително много, те се учат страшно бързо на отговорност, поемане на ангажименти, това ги 'вкарва в релси', в няква смисленост на деня и резултатите в бележника не закъсняват.

# 8
  • София
  • Мнения: 62 595
Не съм споменавала или намеквала за рецидив, а за това ,че подобно полоожение не се случва от днес за утре, а си има предистория. може да се окаже, че детето всъщност няма нужда от "вкарване в релси", а нужда от друг вид помощ, особено ако се окаже, че трудно чете и пише.
ако историята е действителна (което ме съмнява до известна степен), защо бабата се оказва отговорният човек в семейството, къде са родитлите? Какво е направено до момента, някак не ми се вярва при всички учители по всички предмети през всичките години в един клас никога да няма дисциплина, а това дете да го държат в подобна обстановка и да казват, че не искало да учи!

# 9
  • Мнения: 15 169
А какво е обяснението на детето, какви причини изтъква то, за да не учи?

# 10
  • Мнения: 654
Това е проблем на доста деца.
И сигурно няма начин да няма начин да се оправят нещата.
Но пак ще стигнем до безхаберието на родителите,нежеланието на учителите заради ниските заплати и куп все предъвквани неща.
Имам доста примери пред себе си как децата се научат да учат.
Един такъв хубавец като описания внук в момента учи нещо много специфично и трудно.
Просто откри своя път,но му беше много трудно защото дипломата му беше ниска и положи много усилия 12-ти клас да мине повечето изпити за повишаване.
Ще късате доста нерви Hug
 

# 11
  • София
  • Мнения: 3 824
Чак пък безотговорност на родителите.... Според авторката  детето е умно и е много вероятно досега да е изкарвало високи оценки без никакви усилия и подговка в къщи. Не е имал нужда от помощ за усвояване на материала. Нормално е родителите му да не се усетят, особено ако в училище изискванията не са високи. Защо да помагат или да го изпитват след като няма проблем. Повечето родители си имат безброй други задължения. Най-вероятно чак сега , покрай старта на подготовката за кандидатстване след 7 клас, са разбрали, че детето не се е научило да учи самостоятелно. Може би ще се съгласи да заляга повече над учебниците ако има амбиция за кандидатстване в по-добро училище.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Ел, това с навиците за учене се създава още в начална степен. Колкото и да се справя добре едно дете, пак е нужно да се хвърля по едно око и да се сондира какво знае, как учи и др. Нужно е просто малко време за активно наблюдаване и говорене с детето, не е някаква непосилна задача. Каквито и други задължения да има един родител, първото му и най-важно житейско задължение е собственото му дете.

# 13
  • Мнения: 15 169
Ел, това с навиците за учене се създава още в начална степен.

Детето е на 13, което предполага и начало на пубертет, респективно нови навици и т.н.

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
Коренно нови едва ли. Някои неща са автоматизирани, учебните навици не се променят толкова лесно.

Общи условия

Активация на акаунт