За чехъла, цветята, метлата и салатата ...

Форчън, що да не се гръмне жената...тя така възприема нещата?   А и не пие от моето вино (тук вмъкнах личния елемент- ама много съм добра)   !

Виж обаче, наистина не съм се сещала, като се върне от работа...мислейки поръчки, клиенти, заготови, работници, срокове и прочие, също така и комбинацията на изработка...да почна да му мърмря и натяквам, и дудна (супер дума), ако се сетите друга подходяща- моля да вмъкнете на многоточието.................................... . И никога не съм се сещала пък да му дам парцала...ама никога...баси пропуска от Аз-а.

Човече, проблем няма, кой както си го направи. Аз лично когато съм била по майчинство съм поемала почти всичкото домакинстване в работните дни. Някакси не ми се нрави да се прибере таткото в 19 часа и вместо да седнем да вечеряме спокойно и после той да си види децата, които и до днес лягат в 20 ч...та вместо това да готви. Време винаги съм намирала. Естественно, според бабите ни, аз съм надарена с най-послушните деца , да са ми живи и здрави.
Сега съм доста по-ангажирана, но пак се прибирам значително по-рано от него и си върша домакинската работа.
Е, ако работеше на смени или си идваше в 17ч спор няма- щеше да бъде различно. Както е различно в почивните дни и когато е отпуска. Но  за този един час вечер четиримата...незаменимо ми е това време.

Е, не всички татковци работят до 19 часа, така че те могат спокойно да се включат в приготвянето на вечерята 
Къде ги тези деца дето лягат в 20 часа, аз такива не познавам ...

Тонкабонбонка, нищо лично -извинявам се ако съм те обида по някакъв начин-  просто съм в адски лигав период...който сега ще прекратя, че започвам да си работя  свърши ми отреденото време за разтоварване и трябва да си приключа служебните ангажименти...
Разбира се, че и на мен ми идва нагорнище някои дни, но дните са ми пълни и хубави- още повече е се оказа, че си обожавам професията и мога да я работя леко и на непълен работен ден...имайки повече почивка, големи периоди  на затишие (естествено и заплащането ми е такова)...просто сърце не ми дава да го издебна и да го натоваря физически с още домашна работа...а иначе може всичко да прави...но просто с 12 часа на ден, 7 дни в седмицата... някои пъти спира и по-рано- примерно към 17:00 или 18:00....някои дни сутрин е с нас...при голям сняг се освобождава да правят замъци (1 път годишно)....но просто няма друг шанс да оцелеем финансово- грижейки се за 80- год. баба, две деца...и т.н. Знаеш, какви са и сметките за ток...

Ама супер описанията и обобщенията, просто много ме подразниха, защото ми се струва елементарно някой да те изкарва робиня или проста, или неработеща, или мързелива...но това е българския вариант...

Е нали и аз това казвам- не може да се гледа общо на всички, всяко семейство си е със своите особености в начина на живот. Ама да кажете еди коя си е слугиня, защото прави всичко вкъщи, а мъжа и не се включва...според мен не е правилно.
А за децата, лягащи си рано- и до днес, макар и големи, вече на 10 и на 7 години, си лягат към 20 часа. В летния период естественно не е така. Но с това ранно ставане сутрин и с натовареността им през деня за мен е недопустимо да лягат късно. За щастие те самите към 20ч започват да търсятт възглавница. Единственно ако имаме гости с деца е изключение- каката си ляга и не и пука, малката играе. А това, че ти не познаваш такива деца, не значи, че няма.

Ей сА ще се гръмна.

Аз също се прибирах в 19 ч., докато тя ходеше на градина, но не ми е минавало през ум да кажа - само ще си играем. Както казах - за мен човек е повече от само работник, само родител, само съпруг или само домакин. Не мога да приема, че ще имам принос е едното, а другото - майната му. Това са си мои неща и са си мое задължение, работя, не работя, пак са си мои и трябва да си поемам отговорностите.

Не мисля, че бих могла да обърна достатъчно внимание на детето си, и да задоволя всичките му нужди от разходки и контакти с др. деца, ако вечер всичко е по конец, а аз продължавам да припкам, сервирам и отсервирам. Дали ще го хвърля в яслата или в стаята, докато шетам, няма разлика, в яслата поне ще си играе с др. деца.


При двама работещи, които мислят вечер за служебните си работи, сигурно децата готвят и чистят   прекрачи ли прага вече е баща и домакин, както аз съм майка и домакиня, и не очаквам някой да ми прислужва, нито да ме освободи от всичко, само защото съм работила.

За мъжете разбрах, но така и не разбрах какво предлагате на работещите жени? С прибирането да седнат и да чакат някой да им сипе ракийката ли?
Или от жената - по-силната вкъщи явно, не е нахално след работа да се иска цялостно обслужване на домочадието при мъжът обаче не може - ще се скърши, ако докосне нещо.
Питам, защото все още се приема за ок, поне като чета, жената след работа да овършее навсякъде, но ако случайно мъжът след работа го направи или си поделят нещата - Олеле, мале, как може???

Валенцето, то е ясно, че има, просто споменах, че аз наистина не познавам, не че оспорвам наличието им 
Наистина разделението не би трябвало да е на основа пол, а на основа разполагаемо време. Който има повече време, естествено ще поеме повече задължения, без значение от пола.
Виж, за готвенето е друго - невероятно, но факт - има хора, които просто обичат да готвят и това им доставя удоволствие (моят мъж, както и 3 от неговите приятели са така). Е, защо ние техните половинки (без значение от пола) да им отнемаме удоволствието 

Валенцето, и още един въпрос, че забравих - ако една жена е детегледачка (гледа чуждо дете през деня в дома си), пак ли е нахално да очаква приблизително равномерно участие в задълженията?

Ненна, точно така, за някои готвенето е удоволствие, също и част от домакинските неща, разбирам го напълно, защото и аз спадам към тази категория.
Човече, въобще не говорим с теб на един  и същи език- в основата си мислим по един и същи начин, обаче всяка си пее нейното. Пак казвам- ако и двамата се прибирахме по едно и също време от работа вероятно щеше да е много по-различно от сега. Вероятно щяхме да готвим само събота и неделя, да чистим само тогава....не си представям да се приберем вечер и да се хвърлим двамата в кухнята. Но понеже начина ни на живот е друг- та и порядките вкъщи за други. Но е дразнещо да биват определяни непознати жени като слугини, а мъжете им като пълни мързеливци.Отказвам се, имам усещането, че въобще не четеш какво пиша. Идея нямам кое е нахално и кое не, чужди деца вкъщи не гледам. Но няма да седна цял ден и да не правя нищо, освен гледането на децата си, а вечерта да си делим задълженията. Най-малкото защото децата ми никога не са имали нужда да съм постоянно и неотлъчно до тях чисто физически.

Форчън, моля ти се ...много жертви станаха днес...хайде друг път  

Не, не чистят децата, но трябва да си подреждат- двете са строго инструктирани да си подреждат. Голяма главно сама си свършва ангажиментите и домашни, макар и понякога с помощ от мен. Малкото е изключително подредено диване, чак не мога да си го обясня.
Опростила съм интериорния дизайн Максимално  бързо да се осигури почистване...като в същото време бъде достатъчно чисто- и може да се каже, че въпреки голямата площ на къщата - става бързо...естествено имам по-големи петъчно или съботни или неделни почиствания в рамките на 2 часа.  Както споенах имам сушиля и миална машина. Което ми пести много време. Готвя, защото децата заслужават и се нуждаят от домашна храна...с хубави продукти, готвя бързо и лесно. Естествено имам дни и с неготвене...А и гладя- пак от 1, максимум  2 часа седмично ...но да ти кажа честно- никак не ми тежи. Особено ако сме в хармонички отношения всички в къщи... Дори, да си призная, чакам да си видя новия график за февруари, мисля и на фитнес да тръгна два пъти седмично...или на плуване- ако щерката се навие да ходи, т.е. ако си хареса треньорката.

Не се сърди човече, не се считам за слугиня...не считам, че при тежка физическа и психическа дейност- трябва да ми помага у дома, фактически той се грижи за две котки и куче, за колите и почистване на гаражите и двора...Важно е, като се върне- да играе и забавлява децата!  Ремонтите той ги отнася...просто много е относително всичко...както е елементарно обобщаването...

Оф спирам...

Ето в това е разликата. Ако една жена не прави нищо цял ден е едно. Ако си има работа е друго. Да гледам дете не значеше да го затворя в стаята и да седна на дивана. Ставаме - готвя й обяд, храня, мия чиниите, извеждам на разходка, връщаме се - готвя следобедна закуска, под готвя нямам предвид да намажа една филия или да отбия номера с готова закуска. После пак разходка. Прибираме се тримата заедно - аз си простирам, почиствам това онова, мъжът ми си готви и отсервира, след което измивам чиниите. За мен това беше един чудесен режим и за тримата, който иска да го приема като "нищо не правила цял ден", за мен е рапределена тежест, която не се усеща + дете, било цял ден навън с деца и хранено здравословно.

Но щом една жена смята, че да отгледа детето си е нищо, напълно разбирам необходимостта, която изпитва да направи нещо, за да се почувства полезна, а не в тежест на семейството си.
И не говоря за теб  


Не давам определения за хора, които не познавам. Но аз бих била слугиня, ако поема всичко, и ще нарека моят мъж мързелив, който иска грижи като за бебето.



За помага - нямах предвид да помага, а да си върши половината (условно), което си му се пада по подразбиране за неговите собствени неща. Помагам, мога да помогна на някой страничен човек, вкъщи като си правя нашите неща не е помощ, а задължение.
Просто мен не ме интересува какво иска да работи, ако иска леко, ако иска тежко, но ако иска дом, деца и т.н. - трябва да се грижи за тях. И за жена, и за мъж.


Точно това имах предвид, всеки живее така, както чувства, че му е добре, затова не се засягай, че аз или друга имаме различни потребности. Няма правилни и грешни, просто са различни. Затова и не виждам смисъла да се обясняваме в тези теми защо държим на едно или друго. Ама като ми напише някой - ти си жена, трябва да го правиш, или как може цял ден да си клатиш краката и да чакаш мъжа си, ме сърбят ръцете, не мога да не пиша 

По никакъв начин не си ме засегнала и не разбирам защо.  
Напротив, аз съжалявам, ако е прозвучало грубо моето изказване. Признавам си, че не бих издържала на твоето темпо - това е.   Аз съм си мързеливка, не обичам домакинската работа, не обичам да си давам много зор, и затова реагирах спонтанно и казах, че при такова натоварване (защото за мен това е супер натоварване) бих се гръмнала. Аз ако готвя два дни поред започвам да се изнервям и да недоволствам, че се чувствам като слугиня. Добре че мъжът ми в такива моменти е на линия и идва с въпроса - "кажи с какво да помагам"?
Надявам се, че си ме разбрала. Към теб нямам и не мога да имам нищо лично.

Моето дете е на близо 13 и все още я пращам да ляга в 20 часа, когато е на училище другия ден.
Иначе не се наспива... Аз също си лягам околко този час.    но ставам много рано 

Ами, Човече, ето пак говорим за едно и също. В същността си сме на едно мнение. Просто когато аз съм си гледала малките деца времето ми стигаше за всичко, че даже и за почивка. И затова не си представям, че мога да чакам вечерта и да си дойде таткото , за да сготви и изчисти. Просто имах време и го правех с кеф и удоволствие. Сега нещата са малко по различни.
 
Добре, че уточни, че не визираш мен, че направо така ми прозвуча.
Не съм споменавала, че ти конкретно наричаш някого слугиня. Извинявам се, ако е прозвучало така!