"Ледената принцеса" от Камила Лекберг
Книгата е отличена с престижната френска награда "Grand Prix de Littérature Policière" за най-добър международен криминален роман.
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова за да почете паметта й, колкото за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
Романите на шведската писателка Камила Лекберг са издадени в над 30 държави, оглавявали са класациите на бестселъри в Швеция, Норвегия, Франция и Испания, а днес почитателите й са по-многобройни и от тези на Стиг Ларшон.
Откъс от романа:
"Вечерта не започна добре. Лукас се прибра в лошо настроение. Тя през цялото време внимаваше да не го раздразни още повече. Вече знаеше, че ако се върне вкъщи в лошо настроение, не му трябват поводи, за да излее гнева си.
Положи изключително старание с вечерята, приготви любимото му ястие и дори подреди празнично масата. Постара се да държи децата настрана, като пусна на Ема "Цар лъв" в стаята й и нахрани Ейдриън с шише, за да заспи по-бързо. Постави любимия компактдиск на Лукас в уредбата, Чет Бейкър, накрая се облече официално и отдели повече време на прическата и грима си. В крайна сметка обаче разбра, че тази вечер всичко това няма значение. Лукас очевидно бе имал доста тежък и неприятен ден в службата и натрупаният гняв напираше навън. Ана видя блясъка в очите му и го зачака да избухне.
Първият удар дойде изневиделица. Отдясно. Удари й такъв силен шамар, че ушите й забучаха. Ана се хвана за бузата и погледна към Лукас, сякаш все още се надяваше белезите й да смекчат гнева му. Вместо това обаче желанието му да я нарани се усили още повече. Доста дълго време мина, преда да осъзнае и да успее да се примири с факта, че му доставя удоволствие да й причинява болка. Години наред вярваше на убедителните му думи, че при всеки удар изпитва също толкова силна болка, колкото и тя, но това вече се бе променило. Вече добре познаваше звяра, който се криеше в него.
Инстинктивно се сви, за да се защити от ударите, които я очакваха. Те съвсем скоро буквално заваляха по тялото й, а тя се опита да съсредоточи цялото си внимание върху едно кътче вътре в себе си, което Лукас не можеше да достигне. Вече владееше отлично тази тактика и дори да усещаше болката от побоя, през повечето време успяваше да се дистанцира от нея. Сякаш се носеше високо, под тована, и виждаше свитото си на кълбо тяло, върху което Лукас изливаше гнева си.
Един звук бързо я върна в реалността и тя отново се озова в тялото си. Ема стоеше на прага с палец в уста и с малкото си одеялце в ръка. Ана успя да я отучи от този вреден навик още преди година, но сега тя смучеше палеца си енергично и звучно, за да се утеши. Лукас все още не я бе забелязал, защото стоеше с гръб към стаята й, но се обърна натам веднага щом видя, че Ана се взира в нещо зад гърба му.
И преди Ана да успе да го спре, той се озова пред дъщеря си, вдигна я грубо и така силно я разтърси, че майка й чу как зъбите й затракаха в устата. Ана опита да се изправи на крака, но всичко се случваше като на забавен каданс. Знаеше, че тази сцена ще остане завинаги запечатана в съзнанието й. Как Лукас разтърсва Ема, докато тя го гледа с големи неразбиращи очи. Любимият й татко изведнъж се бе превърнал в плашещ непознат.
Ана се хвърли към Лукас, за да защити Ема, но преди да успее да ги достигне, ужасена видя как Лукас удря малкото детско телце в стената. Чу се зловещо изпукване и Ана осъзна, че животът й вече няма да е същият."
