Има ли духове и виждат ли ги децата ?!

  • 77 112
  • 196
  •   1
Отговори
  • Мнения: 166
Здравейте. Скоро един приятел ми разказа следната случка (не си е измислял - винаги ми казва истината, а и баща му потвърди това което ми каза!) Когато сестра му била на 4-5 години си играела с играчките, а той си е седял на компютъра. Изведнъж сестра му се обърнала към стената и започнала да говори на някого. Обяснявала как се казват всички от семейството й, кой какво работи и т.н. Брат й си помислил, че си играе на нещо и не направил нищо. Когато си легнали, тя изведнъж казала "Здравей отново.". Брат й се учудил отново и вече я попитал с кой говори или това е просто някаква игра. И тя казала - "Това не е игра, аз си говоря с моята приятелка Ива." Той си е помислил, че си измисля и я оставил да си говори. На другата вечер отново започнала да говори и изведнъж както разказвала нещо на "Ива", спряла и казала "Добре. Ще те изчакам". Тогава брат й вече я попитал какво ще чака и дали наистина това не е игра. Тя му отговорила: "Ива каза че отиде да си поиграе и ще се върне". В същият момент всички съдове от горните шкафове в кухнята им били на земята. Чул се ужасен звук. Баща му вече бил там, а момиченцето казало " Ето я, тя вече е при мен". Брат й се уплашил и й казал да й я покаже. Сестра му се загледала в стената, след което отишла до куклите, взела една кукла и му казала - "Ето това е Ива". Това в кухнята наистина никой не знае как е станало, а на другият ден, момиченцето казало на приятеля ми, че Ива й е казала да покаже кукла, или щяла да си поиграе отново, но този път щяло да стане нещо лошо.
Сега момиченцето е по-голямо и нищо не си спомня от това. Имали ли сте подобни случки с вашите деца и въобще нещо свързано с духове ?!

# 1
  • Мнения: 36
Никога няма да забравя как сина ми, когато беше мъничък изведнъж прелетя от съседната стая и ни каза:
-Баба Тянка каза туна... И ние като питахме какво, пак повтори: - Абе баба Тянка каза носи туна беееее.
А баба Стоянка беше починала преди няколко дена. После попитахме майка ми и тя се претесни, че забравила да й сложи бастуна в ковчега...

А иначе постоянно си говореше  с един Кайо...

# 2
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Едно време, когато бях на лагер, едно дете искаше да ми покаже как съ щял да припадна. Трябваше да дишм дълбоко и в един момент да издишам бързо и да се свия. Дишах,свих се и той избяга с писъци. После разправяше че съм се плевърнал в духа на смърта.
Предполагам е усетил че предната седмица бях причинил масова смърт на попчета и сафрид в приморско.

# 3
  • Мнения: 68
И аз да ви разправя една странна случка:
Преди година и нещо, наскоро след като баба ми почина, тъкмо бях пристигнала на работа и седнала зад бюрото, на което работя. Погледнах надолу към краката си и видях на дясното бедро две драскотини с химикал по около 6-7 сантиметра (бях със светли дънки). Настроението ми се развали, знаех, че цял ден ще съм така. После поработих малко и когато погледнах пак към краката си, драскотините ги нямаше.

# 4
  • Мнения: 276
И на мен ми се е случвало.На няколко пъти едната ми дъщеря ,както си играе,спира,започва да гледа към стената и да си дава играчката.Питам я какво е видяла и на кой се смее,а тя само повтаря ''тЮка,тЮка''.Казвам й,че тука няма нищо,хващам я за ръка да отидем в друга стая,а тя продължава да гледа към стената и да се усмихва Rolling Eyes Какво може да е това според вас? newsm78

# 5
  • Мнения: 2
Чувала съм,че децата и животните могат да виждат духове.Деца все още нямам.Обаче имам кучета и котки.Спомням си как лятото една вечер си бях седнала на люлката с една бутилка вино да си релаксирам.Самичка си бях,само с животните.Кучето беше легнало до мен,а котките стояха на земята и ми се галеха в краката.По едно време без видима причина и без да има някакъв шум,или някакъв човек,кучето и котките се обърнаха надясно.Кучето лаеше без да спира и беше готово да се хвърли натам,където гледаше,а котките почнаха да "хъкат" и да се отдръпват.Сетих се<че по-рано през деня беше починала сестрата на прабаба ми.И като се сетих,че сянката обикаля 40 дни на места,където е ходила(а тя е идвала вкъщи доста пъти),се прибрах вътре с 200.Виното въобще и не можеше да ме замая.Уплаших се,защото ме е страх от такива неща.Спомням си,че когато почина дядо(бащата на тате),вечерта от перваза на терасата падна една саксия и се счупи.Нито е била накрая на перваза,нито е имало вятър.Той е дошъл и я бутнал.Странни неща са това,но очевидно са вярни.  Confused

# 6
  • Мнения: 337
Не, не вярвам в духове, съответно и че някой ги вижда. Децата са с развита фантазия. Също така мисля, че вярата в свръхестественото, в това, че душите на починалите ни близки са сред нас, е просто вид утеха, начин да приемем по - лесно загубата, един вид игра на (под)съзнанието.

# 7
  • Мнения: X
Децата ви си измислят въображаеми приятели, а вие ги трансформирате в духове. Това с бабата е много обичайно. И моята дъщеря постоянно си съчинява някакви заръки от прабаба си. Правя се, че й вярвам, защото и аз като нея искам да си поговоря пак с Бабет. Не че не го правя на ум и ако бях малко дете сигурно щях да си помисля, че е наистина.

# 8
  • Мнения: 27 524
Синът ми ми е споделял, че като спи се виждал отгоре как спи. Но това не е странно  Simple Smile

# 9
  • София
  • Мнения: 4 878
Децата ви си измислят въображаеми приятели, а вие ги трансформирате в духове.

Да, родителското въображение май е по-креативно и от детското.

# 10
  • В.Търново
  • Мнения: 6 665
Наскоро,беше след Нова година малкия ми син на 2г. и 4мес. започна да гледа към прозореца по-продължително без да мърда,щорите бяха спуснати,беше вече тъмно навън.След това започна да се смее като ту гледаше щорите,ту мен,така няколко секунди,вдигна си ръчичката и започна да маха,все едно казва здравей на някой.Така направи два-три пъти през около минута.Попитах го:Има ли някой там?А той ми отговори:Да.Само че нямаше как да го разпитам,защото не може да говори и знае само около 10 думички,иначе разбира всичко.На другата вечер пак така стана веднъж.След няколко дена(миналата събота или неделя) майка ми беше вкъщи и е направил същото пред нея.Пак е гледал към щорите и е махал с ръчичка,тогава ме нямаше вкъщи,когато е станало,тя ми го разказа.

# 11
  • Мнения: 4 841
Един татко в една тема даже беше измерил колко са високи, като закривал постепенно гледката и по физиономиите на детето дали ги вижда и дали не, беше установил ръста им. Уникалното в темата беше, че ставаше въпрос за пеленаче, което просто се усмихвало "на някого". Научният подход на таткото тогава обаче ме остави безмълвна.   bowuu

# 12
  • Мнения: 304
И моята дъщеря онзи ден махаше на някого през прозореца, беше късно и съвсем тъмно вън. Попитах я: "На кого махаш, няма никой вън." Тя рече: "А-а-а, има. Naughty Има небе. Peace" Преди това пък ми разказваше за някакъв петел, който се скрил зад гардероба. Вероятно някаква сянка и е заприличала на петел или пък се е сетила за някоя картинка от книжките и. Grinning

Освен плод на  въображението, такива случки според мен често се дължат и на  думи, дочути от детето, защото често възрастните споменават разни неща (без самите те да ги помнят точно после), мислейки,  че децата не разбират или не обръщат внимание на разговора им.

# 13
  • Мнения: 1 788
Аз не ги наричам духове, а детско, развинтено въображение, без всякакви граници...
Много добре си спомням нещо от моето детство. В основите на една сграда бяха израстнали някакви си гъби, за които настойчиво убеждавах майка ми, че са пръстите на краката на някой, затиснат под сградата. Имаха точно същата форма, 5 на брой, кръглички такива...  И това й го разкзвах с дни, докато не отидохме заедно и тя просто ги побутна с крак - отчупиха се и бях изключително разочарована, че майка ми, за пореден път, беше права и няма никаква мистерия и никой, зазидан под сградата...  Mr. Green
Примери подобни мога да дам поне хиляда.
Най-елементарният е, когато  (около 3 годишна) се обличах с всякакви кърпи, рокли, обувките на майка ми и за разкош на главата си слагах надут пояс, в ръката отвертка. Аз се виждах като принцеса, пришълец от друга планета, обсипана със злато и най-чудните дрехи и бях ужасно разочарована, че брат ми се смее неистово на вида ми, а не може да види целия блясък!  Mr. Green
Отделно ползвах само един гребен за микрофон! Само той беше микрофон, нито един друг гребен не можеше да бъде микрофон и когато исках да пея, си търсех "зеления микрофон"...  Joy

# 14
  • Мнения: 243
Един татко в една тема даже беше измерил колко са високи, като закривал постепенно гледката и по физиономиите на детето дали ги вижда и дали не, беше установил ръста им. Уникалното в темата беше, че ставаше въпрос за пеленаче, което просто се усмихвало "на някого". Научният подход на таткото тогава обаче ме остави безмълвна.   bowuu

Ще ми е интересно да прочета повече, коя е темата?

# 15
  • Мнения: 6 365
Децата виждат духовното, което произлиза от материалното.

Синът ми каза, че вижда Дора Габе ("Баба Габе") на едно клонче в градината на селската къща. Много е слушал стихотворения от нея, за цветенца, птички, дечица. Поетесата толкова е обичала децата, че няма как духът й наистина да не е на места, където има цветя, птички, красота. Просто ако има дух на Дора Габе, който да е тук след смъртта й, той е тук заради красивото в материалния свят, сам по себе си той не е субстанция с интелект. Всъщност много мразя това вулгарно виждане за духа като за втори вид тяло. Тялото умира, личността и самоусещането умира, но ако сме велики и добри, остава точно този дух, който синът ми вижда. Но и възрастни могат да го виждат.

Ако семейството говори за бабата, много ясно, че и детето ще си измисли, че е в стаята. Децата чуват повече, отколкото си мислим. Аз говоря за влакове и в момента Томас, Гордън и още няколко парни локомотива са паркирали в хола. Добре че са безплътни и невидими.

# 16
  • София
  • Мнения: 23 036
Не знам за духове, но нощта, в която дядо ми почина в съседната стая, детето ми се съдра да пищи, при положение, че има много спокоен сън.  Confused

# 17
  • Мнения: 6 365
Дали в домакинство, където някой е на смъртно легло, няма достатъчно стрес, че да изнерви едно дете? Малките се изнервят и ако ги нахраниш не с каквото трябва...да не говорим, че усещат миризми, стреса на възрастните и други неща.

# 18
  • София
  • Мнения: 23 036
Mamacita Bandida, никакъв стрес нямаше при нас.  Peace
Смъртта на дядо ми се прие относително спокойно, предвид състоянието, в което беше. Не е имало истерии, ревове, писъци... Само детето всъщност пищеше и плачеше. Може да е съвпадение, а може и да има връзка. Просто споделих.

# 19
  • Мнения: 6 365
Под стрес разбирам дори малка промяна в обстановката, храната, миризмата. Знам какво е да има тежко болен човек- за децата е кошмарно. Те улавят най-малката промяна в изражението на възрастните, езика на тялото, усещат неизвестността и това ги стресира.

# 20
  • Мнения: 1 688
Много ми се иска да ви следя, но от всяка история настръхвам. Whistling

# 21
  • Мнения: 328
 Party
аз ги наричам видения
съгласна съм с Nekomusume

Аз не ги наричам духове, а детско, развинтено въображение, без всякакви граници...

не само децата но и възрастните имат  видения
 Sickи  Embarassedаз имам и живота е по весел

# 22
  • Мнения: 106
Много ми се иска да ви следя, но от всяка история настръхвам. Whistling
Аз също.
Вярвам, че децата виждат така наречените духове, видения и "развинтени въображения"...

# 23
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Много се впечатлявате Laughing

На първия въпрос- не знам, на втория- не.

# 24
  • Мнения: 5 710
Не, няма, но децата имат една прекрасна 'девствена' фантазия, в която всичко е възможно и дори реално и съответно често измислят герои, разговарят си с тях, вълнуват се

# 25
  • Мнения: 2 286
Имаше една много хубава серия на Supernatural, в която Дийн разказваше, че като малък много се страхувал от чудовището в гардероба, а баща му вместо да го успокои и да му каже, че там няма нищо, му давал пистолет.

Кръстницата на сина ми ми разказва, че когато нейният син е бил на около 2.5г си говорели и тя в момент на откровения колко много го обича го попитала "кой те прати при мен?", а той й отговорил "мамо, аз те избрах". Като тя твърди, че темата за духове, извънземни сили и т.н. никога не са обсъждани.

Вярвам в духове и свръхестествени неща. Вярвам, че децата и възрастните ги виждат, но възрастните са прекалено "земни" и намират "логично обясение" за всичко.

Аз лично нямам спомени от моето детство да съм имала контакт с паранормалното.

# 26
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Имаше период, когато у дома се играеше с една Ема. Сред приятелчетата на сина ми няма дете с такова име. С нея водеше диалози, описваше ми много точно как е облечена. Когато "говореше" с нея се чуваше само неговият глас, не както когато си е играел сам и си е водил диалозите с преправен глас. Ема беше само у дома. Бил на около 3г и половина. След като донесох светена вода у дома, Ема беше забравена от раз.
Когато беше по-малък, още в количка, често в асансьора махаше или се усмихваше на нещо зад гърба ми (на стената), малко по-високо от моят ръст. Наричаше го "кака", но той тогава казваше "кака" на всички жени. На тази "кака" се махаше и за "чао" когато излизахме от асансьора.
После за кратко имаше някакво момченце, което все плачело за родителите си и беше в инвалиден стол, според думите му. Тогава беше малък и не знаеше какво е това, казваше, че е на стол с гуми.

# 27
  • София
  • Мнения: 5 074
Ооо, нееее  ooooh!
Вие май наистина изтрещявате  Peace
Очаквам яко плюване  hahaha

# 28
  • Мнения: 1 726
Имам девер свещеник и според него малките деца и най вече бебетата имат способността да виждат ангелите, които са навсякъде около нас...  angel008

# 29
  • Мнения: 195
Незнам дали са духове, но определено има някаква сила, която за жалост не всеки може да усеща. Именно и поради тази причина има хора които вярват в това и хора които не вярват.Доста спорен въпрос, защото този който не е виждал или усещал подобно нещо няма как да повярва на това, докато не му се случи. Например майка ми не вярва на нищо докато не го чуе/види и никой не е в състояние да я убеди в обратното. Баща ми също, той все като му кажех, че на моменти усещам някакво странно присъствие около мен(все едно някой ми диша във връта-при условие,че няма от къде да става течение или да духа), ме базикаше и ме питаше да не би да вземам някакви наркотици.Това с базикането спря от момента в който той самия го видя.Звучи наистина странно, може би и аз не бих повярвала ако някой ми го беше разказал, преди да се случи.Един ден бяхме двамата в апартамена, аз си бях в мойта стая на компютъра, а той в хола гледаше телевизия.Стаите са една срещу друга и вратите бяха отворени.Както стоях ми се стори с периферното си зрение, че някаква черна висока "сянка" премина през коридора.В него момент не се стреснах, но веднага скочих към коридора, в същия момент се засякахме с баща ми на вратите.Спогледнахме се, а той се смее и ме пита какво стана и аз му казах ами нищо защо питаш, като в същото време и аз се подсмихвам и той ми каза абе стори ми се нещо ама както и да е, тогава вече ме побиха тръпки и му казах че и на мене също.В него момент и неговата физиономия се промени и ме пита какво точно ми се е сторило.Оказа се, че и той е видял абсолютно същото.След това ми каза да не казваме на майка, че щяла да ни се смее и на двамата и няма да ни повярва.На другия ден беше отишъл до църквата да вземе светена вода.Вече вярва в тези неща,макар,че ако го питаш веднага сменя темата. Аз съм чувала, че "духовете" се явяват само на хора които няма да се стреснат от тях. В случая има логика, това да е така с децата,защото те няма как да знаят, че това е "дух". та аз незнам дали има духове, но определено има нещо

# 30
  • Мнения: 1
Тук във форума четох много интересна случка мисля от темата "случи ми се нещо странно".

Една съфорумка (изобщо не й помня ника, но историята ми се запечата) разказа следното: с мъжа й и детенцето се връщат от Гърция ако не се лъжа, с колата. Спират да хапнат уморени там някъде на границата и будят малката, която спинка в колата. Момиченцето сънено и сърдито казва: Уфф от всички животи които съм живяла, само в този ми се налага да ям.  Shocked
 
Извинявам се, че предавам историята по спомен и че не се сещам на кой е, но адски ме впечатли.

# 31
  • Мнения: 4 668
Със сигурност децата виждат неща , които ние не можем ... Моят син имаше един период от няколко месеца в който ставаше седнал в леглото и започваше да пищи сочейки към вратата доста след като вече е разбуден . Случваше се всяка нощ , почти по едно и също време , достатъчно да ме убеди , че не сънува , а вижда нещо .
Скоро почина дядо ми . Няколка дни след смъртта му , както си спяхме в три часа през нощта в цялата къща се разнесе ужасна мелодия ... дразнеща и натрапчива . Мъжът ми скочи , обиколи етажа ... Оказа се , че музикалното влакче на детето се е включило само . Последното беше странно , защото не е използвано от поне две - три години и батериите му не работеха .
Най - интересното беше , че не спря , когато мъжа ми натисна копчето  Confused Трябваше да му извади батериите и да го удари в земята , за да спре ...

# 32
  • Мнения: 6 293
Често ми се случва вечер късно, в леглото, докато гледам тв да усетя полъх, движение на въздуха. Уточнявам, че се е случвало при затворени врата и прозорец.

# 33
  • Linz
  • Мнения: 11 619
И ние доста пъти сме се будили от играчки, включващи се сами по нощите. И наистина някои трудно се изключват. Не съм се сетила да го свързвам със смъртта на някой. Може би само една лампа, която не работеше от години. Беше 4 сутринта и с мъжа ми си говорехме. Ненадейно на балкона срещу леглото ни се облещи въпросната лампа. Сутринта като станах опитах пак да я светна, но не стана. Въбоще повече не светна. Но не знам дали не се е включвала и през деня, когато няма как да я забележа. Скоро преди това беше починала една близка жена.
Уф, и полъх вечер в леглото съм усещала. Не вярвам да е от дух, но още нямам обяснение.

# 34
  • София
  • Мнения: 4 878
Момиченцето сънено и сърдито казва: Уфф от всички животи които съм живяла, само в този ми се налага да ям.  Shocked
 


И това какво трябва да значи? Че в предишните си животи е била камъни и дървета ли?

# 35
  • в рока
  • Мнения: 1 119
Не,може да е живяла в друго измерение,паралелна реалност и т.н.,където не е нужно да се храниш

# 36
  • Мнения: 468
Не знам какво да мисля, струва ми се, че дълбоко вярващ човек трябва да вярва и в духове.  newsm78 Така поне е според основните религии. От детските си години не мога да извадя спомен сега, но от по-зрелите мога - за същия полъх, който споменавате. Бях бременна, майка ми е починала преди години и таман бях решила да кръстя детето на нея. Та усетих една вечер докато четях полъх във врата си, и то не еднократно, а няколко пъти, бях сама, само с другото дете. Стана ми хем страшно, хем някак хубаво, помислих си, че няма кой друг да бъде ако е истина.  Peace

# 37
  • Мнения: 15 379
Често ми се случва вечер късно, в леглото, докато гледам тв да усетя полъх, движение на въздуха. Уточнявам, че се е случвало при затворени врата и прозорец.

На мен ми се случва всяка вечер. Няма откъде да духа, ама си духа.
И като си легна, сякаш някой ми гали лицето с въздух Laughing.

Толкова странни неща ми се случват и са ми се случвали, че вече нищо не ме учудва.

# 38
  • Мнения: 1 788
Това с полъха и на мен се е случвало.
Не само по лицето, не само вечер, а по всяко време на деня, понякога полъхът е като през цялото тяло, както при вятър - много студен и лек вятър. Винаги се оглеждам, за да видя къде е отворено, но никъде не е...
Не знам какво е. Може и нищо да не е.
А ако наистина са духове, то те ще сигурно ще са на някой, който много ме е обичал приживе. А това може само да ме радва. Simple Smile

# 39
  • Мнения: 2 480
Децата често объркват филми, приказки, сънища и реалност. Освен това фантазията им е силно развита. Няма никакво основание за притеснение, ако дете си говори с въображаем приятел. Децата не могат за броени месеци или години да станат възрастни, а и не е необходимо.  

За духовете нищо не може да се каже със сигурност. Според някои те съществуват, а  според други-не. Няма научни доказателства нито за едното, нито за другото. Дори, ако владеем техники за разговор с тях, според някои това е разговор с подсъзнанието. И за това няма никакви научни доказателства.

Засега никой не е ухапан или ударен от духове, нали така? Вярването в тях или невярването също не би трябвало да се определя като проблем дори и на възрастните. Но, ако някой посвети живота си на разговори с тях това може да се нарече проблем.

Последна редакция: пт, 20 яну 2012, 01:32 от vl

# 40
  • Мнения: 755
Нямам представа, еднозначен отговор няма.
Вярвам и имам лични причини да съм убедена в свръхестествените/за нас са свръх, може и реално да не са/ неща.
Децата ми не съм забелязала да имат по странно държание.
Колкото и да сме земни, някои неща нямат логично обяснение, защото се случват с възрастни, а не на деца с богато въображение.
Съпругът ми е заклет прагматик и здраво стъпил на земята - имаше ситуации в, които и на него му избяга логиката.
Истината е , че това не са неща с които всеки от нас трябва или необходимо  да се сблъска.
 Устроени сме да вярваме в материалният свят, ако нещо от духовният такъв, ни докосне по различно от останалите се паникьосваме, защото няма видима и материално изразена логика. Нормално.
Но тава не означава , че духовното , необяснимото логически за нас не съществува.
Така си мисля аз... това е моята логика и успокоение.Peace

# 41
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
На мен ми се е случвало като дете да виждам и да слушам други хора в стаята си, не можех да разговарям с тях. Била съм достатъчно голяма, за да знам, че не е плод на въображението ми. Намирам го за нормално, просто съм свръхчувствителна и непредубедена.

Веднъж, преди няколко години, на едно парти,  видях няколко белобради старци с бели дрехи да седят на масата на един човек. Говореха си и се радваха, че най-накрая ще бъдат отново заедно, бяха от някакво братство и носеха от онези дълги овчарски геги. Човекът не ги виждаше, а аз се опитвах да събера смелост и да му кажа. Исках да го предупредя, че приятелите му го чакат, но ако не си е уредил земните дела, да отиде още тази нощ на лекар и да му прегледат сърцето. На два пъти тръгвах към него и на два пъти се случваше нещо за да ме спре. На края човекът си тръгна, а аз до ден днешен не мога да си простя, че не му казах.  В действителност след два дни този човек получи инфаркт и почина. Също го отдавам на свръхчувствителност.

И за последно ми се случи пак преди няколко години, събудих се през нощта и видях дух на жена да се носи над леглото ми. Остана там цялата нощ, беше толкова тъжна и объркана, като че ли не знаеше какво се е случило. Първо си помислих, че е на майка ми, тъй като много тъгувах за нея, на другия ден обаче  разбрах, че в този момент внезапно е починала съседката ми, почти на моята възраст. Не бяхме близки и нямам обяснение за посещението й.

Едно време много се срамувах да споделям подобни неща, сега обаче ги намирам за нормални и ги отдавам на някаква сензитивност и отвореност към неща, които не са с материално измерение.

Та затова, когато малката ми дъщеря ми каза, че снощи е имало някакви хора в стаята й, аз й вярвам и й казвам да не се притеснява от тях.
Тук не става въпрос за накакво въображаемо животинче или приятелче, а за хора, които тя не е виждала.

Последна редакция: пт, 20 яну 2012, 10:14 от luda

# 42
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Само да добавя, че аз съм твърда реалистка и не вярвам в нищо, което не съм видяла лично.

# 43
  • Мнения: 15 379
Луда, и да беше предупредила човечеца, той пак е щял да си замине.
Дошли са да го вземат, онези с гегите. Така че не се обвинявай.

# 44
  • Мнения: 76
В продължение на почти една година, дъщеря ми се усмихваше на нещо зад мен всеки път, когато я приспивах. Люлям я на кошарата, докато заспи, а тя почваше да се усмихва на нещо зад мен. Беше малка, на около година и 3,4, 5 месеца, когато се сетих да я попитам кой е там, сочейки зад мен, все едно и аз виждам "нещото". А тя ми отговори "Деди" (демек Дядо).  Shocked. Имам дядо, който е починал отдвна. Много искаше да види внуци, но не успя. Мисля, че ако дъщеря ми е виждала нещо, то това е бил той. Heart Eyes Сега вече не го прави това с усмихването...

# 45
  • Мнения: 1 726
Честно казано смятам, че ако голям човек вижда неща , които другите не виждат, това не е чувствителност а диагноза  Thinking

# 46
  • Мнения: 1
   Здравейте!
   Не съм мама, но вашият сайт толкова пъти ми е вършил чудна работа по дадени теми, та нямаше как да не се включа Simple Smile Това е първия път, в който пиша, просто четейки историите не се сдържах Simple Smile
   Та по темата... Да, вярвам, че има духове и, да, децата ги виждат. Бях чела една книга на Силвия Браун ("Книга на сънищата" май се казваше), там бях чела, че децата до сравнително ранна възраст още имат контакт с отвъдното, понеже скоро са дошли от там(прераждания, ала-бала). Те говорят с духовните си водачи, разни починали роднини (които може дори да не са срещали), приятели от Другата страна и така нататък. Знам, че звучи налудничаво, но аз искрено вярвам, че това е така. Казваше се също, че не трябва да им казваме, че това е въображаем приятел, а напротив - да ги поощрим в това и да се интересуваме от въпросното "другарче". Не съм чувала за неща, като от филмите на ужасите "То ми каза да направя това и това", просто си говорят и играят. И не ми е ясно защо си мислите, че деца, които имат приятелчета в детската градина примерно или по-голям брат/сестра биха си измисляли и други. Смятам, че реалните са им напълно достатъчни  Grinning Е, в крайна сметка всеки с мнението си. И моето няма да се понрави на много  Grinning Много ми хареса историята на дамата, която попитала детето си "Кой те прати при мен?", а то отговорило "Аз те избрах, мамо". Няма да го коментирам, защото вече много ще се отплесна, но общо взето силно препоръчвам книгите на Силвия Браун за тези, които се интересуват повече от тези неща  Wink

# 47
  • Варна
  • Мнения: 17 842
    Много ми хареса историята на дамата, която попитала детето си "Кой те прати при мен?", а то отговорило "Аз те избрах, мамо". Няма да го коментирам, защото вече много ще се отплесна, но общо взето силно препоръчвам книгите на Силвия Браун за тези, които се интересуват повече от тези неща  Wink

Ахаха, преди няколко дни дъщеря ми каза същото. Laughing Че тя си пожелала такава добра майка и се сбъднало желанието ѝ. Flutter Но не го свързвам с нищо отвъдно, просто ми се радваше детето. Heart Eyes

# 48
  • Мнения: 3 675
Лично аз не вярвам в духове и нямам представа дали децата ги виждат или не.

# 49
  • Варна
  • Мнения: 957
Лесно ви е на вас, а моята дъщеря вижда и вълци. Всяка нощ се промъква в нашето легло, щом я срещне поредния. Освен това ѝ говорели - да отива бързо при мама и тати.
Кои книги да чета за среща на дете с вълци? Освен червената шапчица.

# 50
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Ами, лесно ... Аз ако интерпретирах в света на духовете всичкото, дето го "вижда" моето дете, отдавна да съм освидетелствана. Тъй де, и на него звездите му говорят. Само си пожелавам, и на детето си пожелавам, чудният свят на детското въображение да е по-траен и спокоен.

# 51
  • bulgaria
  • Мнения: 309
Лесно ви е на вас, а моята дъщеря вижда и вълци. Всяка нощ се промъква в нашето легло, щом я срещне поредния. Освен това ѝ говорели - да отива бързо при мама и тати.
Кои книги да чета за среща на дете с вълци? Освен червената шапчица.

Пусни и филмчето " Алфа и Омега". Героите са много симпатични вълци Simple Smile.

По темата: Абсолютно съм убедена, че духове има. Просто е въпрос на чувствителност дали човек ще ги види. Преди 10-на години с моя приятелка викахме духове(ама не дама пика и тн. Бяхме си 20 годишни вече)с чаша и лист хартия с нарисувани посоките на сета. Изток и запад бяха "Не", а север и юг-"да'. Призовавахме най-различни духове и им задавахме въпроси. Един ден решихме да извикаме Баба Ванга. Е, момичета..няма такава емоция-и двете се почувствахме , че правим нещо нередно и когато попитахме дали трябва да спрем, чашата така рязко се врътна на "да", че просто усетихме гнева и порицанието. Имах чувството, че баба Ванга ей сега ще се появи и ще ни отпери по един зад врата. След това чашата падна и се счупи. От тогава не сме викали духове.

# 52
  • Мнения: 5 539
В повечето случаи става въпрос за въображаем приятел. Това съвсем не е рядко срещано явление при децата и не е ненормално:
http://www.za-decata.com/polezno/ot_pedagoga/217

Спомням си бегло, че и аз имах някога, но спомените ми са избелели и не мога да си възстановя подробностите.

Иначе и синът ми твърди, че е виждал моите баба и дядо, които са починали преди неговото раждане, но разбира се това е негова фантазия и нищо повече.
Той по принцип много се интересува от смъртта, въпреки че е на 4.

# 53
  • Мнения: 106
Духове има, но от големите хора ги виждат само тези, които вярват в тях, мисля, че става заради енергията която се излъчва. Има и изключения, ако духа е много зъл и с много силна енергия  Laughing, тогава може да се озъби на всеки...От малка имам проблем със свръхсетивността, имах си приятелчета, като голяма пак имам преживявания и странни сънища, свързани с починали хора. Никой дух не ми е навредил, мисля, че това по филмите е леко преекспонирано. Може понякога починалите да не знаят, че не са вече живи, както беше в Шесто чувство, а може и просто да са си край нас и ние да не ги виждаме.

# 54
  • Мнения: 106
  Здравейте!
   Не съм мама, но вашият сайт толкова пъти ми е вършил чудна работа по дадени теми, та нямаше как да не се включа Simple Smile Това е първия път, в който пиша, просто четейки историите не се сдържах Simple Smile
   Та по темата... Да, вярвам, че има духове и, да, децата ги виждат. Бях чела една книга на Силвия Браун ("Книга на сънищата" май се казваше), там бях чела, че децата до сравнително ранна възраст още имат контакт с отвъдното, понеже скоро са дошли от там(прераждания, ала-бала). Те говорят с духовните си водачи, разни починали роднини (които може дори да не са срещали), приятели от Другата страна и така нататък. Знам, че звучи налудничаво, но аз искрено вярвам, че това е така. Казваше се също, че не трябва да им казваме, че това е въображаем приятел, а напротив - да ги поощрим в това и да се интересуваме от въпросното "другарче". Не съм чувала за неща, като от филмите на ужасите "То ми каза да направя това и това", просто си говорят и играят. И не ми е ясно защо си мислите, че деца, които имат приятелчета в детската градина примерно или по-голям брат/сестра биха си измисляли и други. Смятам, че реалните са им напълно достатъчни  Grinning Е, в крайна сметка всеки с мнението си. И моето няма да се понрави на много  Grinning Много ми хареса историята на дамата, която попитала детето си "Кой те прати при мен?", а то отговорило "Аз те избрах, мамо". Няма да го коментирам, защото вече много ще се отплесна, но общо взето силно препоръчвам книгите на Силвия Браун за тези, които се интересуват повече от тези неща  Wink
Това звучи много интересно. На мен лично ми се иска да съм нова душа и като съм се родила да съм започнала на чисто...Лично аз имам наблюдения, че духове виждат деца на осъзнати родители и такива възрастни. Имам предвид мислещи, добри, отзивчиви,по-чувствителни, често имат домашен любимец или обичат животни и тн...

Последна редакция: чт, 26 юли 2012, 12:52 от LadyLady

# 55
  • Мнения: 8 785
Честно казано смятам, че ако голям човек вижда неща , които другите не виждат, това не е чувствителност а диагноза  Thinking

 Peace
Децата често имат въображаеми приятелчета. А също така вярват в еднорози, феи, русалки говорещи животни. Но такива няма. За мен е странно, как възрастните го осъзнават това, но на свой ред  също вярват във висши сили и измишльотини.
Не вярвам в духове. Смятам, че те са само за успокоение на близките, както и понятия като рай, задгробен живот и т.н.

# 56
  • София-Лагера
  • Мнения: 2 661
И аз имам такъв случай с дъщеря ми която вече е на 17 г.
Отиваме на вилата при майка и татко и сядаме да вечеряме.
Тя да е била на 2-3 години,както си стоеше на масата и вика
А чиния за дядо Васо?
Това е баща на майка и мой дядо.
Почина 1 година преди да родя.Няма снимки в къщата и не сме говорили изобщо за него.
Вярвам,че децата виждат нещо до известна възраст.
Повечето случки описани са до 6-7 годишна възраст.
Естествено ние онемяхме и сложихме една пълна чиния за дядо.
Само да вметна,че той много обичаше да идва на вилата.

# 57
  • Мнения: 5 622
 Аз съм голяма мазохистка...Хем ме е страх, хем ви чета  Crazy

Последна редакция: чт, 26 юли 2012, 15:32 от БУБА

# 58
  • Мнения: X
Поне 5-6 пъти са се включвали играчки през нощта. И само късно вечер или през нощта ставаше това.

Като беше по-малък, големият син, най-редовно гледаше зад мен или тавана, и следеше някакво действие, което се развиваше там.

# 59
  • Варна
  • Мнения: 17 842

 Аз съм голяма мазохистка...Хем ме е срах, хем ви чета  Crazy

Я се редактирай.. Joy

# 60
  • Мнения: 5 622

 Аз съм голяма мазохистка...Хем ме е срах, хем ви чета  Crazy

Я се редактирай.. Joy

 rotfImbo

Еми така де..то понякога двете неща за свързани  Mr. Green

# 61
  • Мнения: 8 793
Тази тема ми заприлича на една от алтернативния, дето разни уж големи хора си играеха да си пращат покани за гости- ангели. Най-много ме разсмя една симпатична иначе куха лейка, която се беше загрижила много, че ще пътува по работа, пък ангелите са й на гости. Все повтаряше, че те навсякъде ще са си с тях, но само докато свършат някаква работа беше кахърна къде да ги дява Joy Joy
Та... и децата така, нали нямат други грижи, събират тези на умрелите.....  ooooh!
Човек лесно се подхлъзва, ако му са слаби ангелите. То затова и някои хора позабогатяха от писане на небивалици....

# 62
  • Мнения: 75
От съвсем ранна възраст 4ета и се интересувам вся4ески от вси4ко свързано с живота след смъртта и за мен тази тема е ясна по отношение на това, което се слу4ва с децата. Разбирам, 4е пове4ето от вас може би не искат да повярват и не вярват, 4е съществува живот след смъртта и въобще прераждане, но ето и отговора.. когато душата идва на този свят, тя поддържа връзка с астралния свят до 7 годишна възраст. Нашите деца до тази възраст се намират в два паралела! След тази възраст цикълът приклю4ва. Именно затова срещите им с реални духове са абсолютно реални!  Hug

# 63
  • Мнения: 3 634
Не вярвам  духове и не смятам, че децата ги виждат. Може би защото моето не се е държало по описания начин. Не фантазира, но обича да измисля реални конфликтни ситуации, а после да наблюдава и изучава реакциите на хората.

# 64
  • Мнения: 57
Аз съм виждала два пъти,но като голяма.Интересно е ,че щерка ми преди време ми описа едния.Говоря за духове на хора Thinking

# 65
  • Варна
  • Мнения: 17 842
Аз съм виждала два пъти,но като голяма.Интересно е ,че щерка ми преди време ми описа едния.Говоря за духове на хора Thinking

Сега като си казала А, трябва да кажеш и Б Grinning 

# 66
  • Мнения: 2 746
Синът ми беше на девет години, когато родих второто си дете. Малко след това започна да ми разказва, че вижда в стаята си и в коридора на апартамента разни дребни страшни "същества", които се смеят. Помолих го да се опита да ги нарисува и се смразих .Казваше също, че понякога преди да заспи, усеща тъмна сянка надвесена над него, както и когато играе на компютъра същата сянка от дясната му страна . А пък бебето плачеше много. Дали е виждало и усещало нещо и то? Това продължи може би три или четири месеца. Повече не е говорил, че вижда тези "неща", но си ги спомня и до днес. Сложих икони в стаята му, палих тамян и пръсках с осветена вода.

# 67
  • Варна
  • Мнения: 957
А моята, голямата, каза, че искала да връщаме вече бебето, откъдето дошло, щото ѝ било писнало вече от него. И на нея ѝ мина за 4-5 месеца.

# 68
  • Мнения: 341
Интересна ми е темата и ще ви следя коментарите.
Само някои от децата виждат и разказват за духове и аз им вярвам, просто, защото те съществуват.

# 69
  • Мнения: 8 785
Много са ми любопитни хора, които абсолютно убедено говорят за разни нишки с астрални светове, контакти с духове и т.н.

От десетилетия насам науката не може да открие нито едно доказателство за наличието на подобни явления. Това, че разни хора твърдят, че са виждали не може да бъде прието като подкрепа. Все едно да твърдиш, че съществуват всякакви други образи като вампири, тролове, ангели и демони и т.н. В миналото хората не са имали днешните знания и естествено са определяли като чудо всякакви необясними за тях явления, чийто отговор знаем днес.

Да вярваш в духове днес е просто странно. И аз обичам приказки, но не вярвам в баба Яга.

# 70
  • Мнения: 57
Аз съм виждала два пъти,но като голяма.Интересно е ,че щерка ми преди време ми описа едния.Говоря за духове на хора Thinking

Сега като си казала А, трябва да кажеш и Б Grinning 
...т.е....да разкажа?????

# 71
  • Мнения: 8 793
Точно това има предвид-започнеш ли нещо, да го довършиш. Simple Smile

# 72
  • Мнения: 3 774
Не помня точно на каква възраст беше синът ми, но под 3 г. е бил, може би 2 и малко, когато един познат ме накара да му задам следния въпрос: Ти от къде си?, отговорът беше: От ТАМ!
Човекът после ми обясни, че повечето деца отговаряли така, но не си спомням точно до каква възраст. Аз тогава се смразих и повече не съм задавала този въпрос. Пробвайте, ако искате Grinning
Та по темата, склонна съм да вярвам, че децата виждат нещо в ранните си години.

# 73
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Имам спомен, била съм макс. 4-5 год., защото още спях в първото си легло- с една дървена решетка. Вечер щом ми угасяха лампата, в тъмното очертанията на всичко около мен- столове, тоалетка, гардероб, сякаш придобиваха друга форма и се превръщаха в мечки, вълци, торбалан, който пъха непослушните деца в един чувал и ги взима и какво ли още не... Помня и какви ги дрънках- как преди да се родя, съм била голяма и разхазвах за онова време- естествено, измислях си, но ако майка ми вярваше в прераждането, да ми се е вързала, че говоря за минали животи Crazy
Моите деца пък откакто проговориха започнаха да ме разпитват за смъртта, но не са ми казвали нищо необичайно.

# 74
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Малките деца още не умеят да мислят абстрактно. За тях, преди да се родят и да бъдат тук, е напълно логично да са били там. Времето също не им е особено ясно. Изобщо идеята да ги е нямало никъде, не им е понятна. Точно сега моята дъщеря е на такава вълна. Като разглеждаме снимки от преди да се роди, тя винаги гледа да се намести. Ако не е в коремчето на мама, понеже същата е на 2 години, то е бешила голяма или .... абе където и да е е била, но вариант „просто те нямаше“ не съществува за нея. Децата хем виждат и чуват по-добре от нас, хем помнят дребни и незначителни детайли, хем пък не търпят празноти в представите си за света. И когато нещо им липсва или не им е понятно, си го нагласят така че да го разбират.
И това е във всеки един аспект. Вчера я усетих, че в едно стихче упорито замества тупалка със запалка. Чак днес се сетих, че тя тупалка не е виждала и не знае какво е.
Та и при повечето им фантазии е същото. За нас е измислица, но за тях напълно логично.

# 75
  • Мнения: 1

От десетилетия насам науката не може да открие нито едно доказателство за наличието на подобни явления.

А това, че учените са установили, че в мига на смъртта тялото олеква с абсолютно едни и същи грамове (не помня точно колко), но още не могат да обяснят какво точно се случва физически, за да предизвика тази реакция, не важи ли поне малко? Дали пък да не е факта, че душата напуска тялото? Учените откриват доста често все нови и нови неща (преди слънчевите бани бяха здравословни, сега пък слънцето е вредно)... Дай им малко време  Wink

Последна редакция: сб, 28 юли 2012, 07:19 от always_inlove

# 76
  • Мнения: 7 171
Имаше период, когато у дома се играеше с една Ема. Сред приятелчетата на сина ми няма дете с такова име. С нея водеше диалози, описваше ми много точно как е облечена. Когато "говореше" с нея се чуваше само неговият глас, не както когато си е играел сам и си е водил диалозите с преправен глас. Ема беше само у дома. Бил на около 3г и половина. След като донесох светена вода у дома, Ема беше забравена от раз.


Дъщеря ми също имаше въображаема приятелка Ема на тази възраст. Не съм ползвала свтена вода. Ема изчезна спонтанно.

# 77
  • Мнения: 4 736

А това, че учените са установили, че в мига на смъртта тялото олеква с абсолютно едни и същи грамове (не помня точно колко)...

Никой не е установявал такова нещо, това са градски легенди.

# 78
  • Мнения: 1 726
21 грама са, но дори и да е вярно, това не доказва съществуването на духове около нас.

# 79
  • Мнения: X
Мда, нашия котак по цяла вечер гони духовете и си говори с тях. Много е смешен.

# 80
  • Мнения: 2 286
21 грама са, но дори и да е вярно, това не доказва съществуването на духове около нас.

Но пък няма и нито едно доказателство, че такива няма...

# 81
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Доказателства се правят за обекти и явления, които могат да бъдат наблюдавани и изучавани.

Олекването на тялото след смърт не се дължи на отлитането на душата.

# 82
  • Мнения: 2 286
Олекването на тялото след смърт не се дължи на отлитането на душата.

А на какво? Не се заяждам, но друга теория не съм чувала/чела/виждала...

# 83
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Много пъти са коментирани тия 21 грама, но не помня какво беше научното обяснение. Може би защото никога не съм вярвала в това и не ме е интересувало... Няма как нещо, което е нематериално да има тегло, нали?

# 84
  • Мнения: 707
Вятърът също не е материално издържан..... Wink

В моите представи душата е енергийно-информационна (есенция), на която не й трябва плътност, за да тежи.
Или нейната "плътност" е някаква друга, подчинена на законите на друго измерение, за което очите ни спят.

# 85
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Вятърът си е 100% материален.

# 86
  • Мнения: 4 736
Много пъти са коментирани тия 21 грама, но не помня какво беше научното обяснение. Може би защото никога не съм вярвала в това и не ме е интересувало... Няма как нещо, което е нематериално да има тегло, нали?

Няма обяснение, защото няма такъв факт.

http://rationallyspeaking.blogspot.com/2007/03/does-soul-weigh-21-grams.html

# 87
  • София
  • Мнения: 4 878
Много пъти са коментирани тия 21 грама, но не помня какво беше научното обяснение. Може би защото никога не съм вярвала в това и не ме е интересувало... Няма как нещо, което е нематериално да има тегло, нали?

Естествено.

# 88
  • Мнения: 8 785
Оставам с впечатление, че хората не правят разлика между наука и псевдонаука!

Моля ви, преди да твърдите, че нещо е научно доказано, информирайте се относно изискванията, които трябва да покрива всеки научен експеримент.
Напълни се с "учени", които твърдят всякакви глупости и които не са и няма да бъдат признати никога от истинската научна общност. По-лошото е, че масово хората се подвеждат и повтарят като папагали едно и също без да търсят допълнителна информация.

Предполагам знаете за фондацията  “Randi’s Educational Foundation”, която предлага 1 млн. долара на всеки, който се изправи пред научна комисия и докаже подобно явление. Мисля, че сумата вече 30 години си стои неспечелена.

# 89
  • Мнения: 1 726
Той дава от доста време и един милион ако някой докаже, че хомеопатията лекува наистина  Mr. Green

# 90
  • Мнения: 5
Здравейте.Братовчедми е на 2г.,а братовчедка ми е на 5 .С кака ги гледахме заедно и ме извика да дойда .Отивам и видях ,че малкия маха и си говори с някий пред него.Пред. него никой нямаше взех го и излязохме.Кака отиди да смени пелените му,а аз говорих по телефона.Малката беше в кухнята и чух да изпищява и отидпх веднага.Реве и бяга лам мен и видях раката и крав .Ножа паднал и я е ппрязал.Тя не може да го стигне.Чух ,че малкия говори пак с някога и той каза Добре и о стаята паднаха книги от рафтове.Ето я мойта случка.

# 91
  • Мнения: 2 480
Оставам с впечатление, че хората не правят разлика между наука и псевдонаука!

Моля ви, преди да твърдите, че нещо е научно доказано, информирайте се относно изискванията, които трябва да покрива всеки научен експеримент.
Напълни се с "учени", които твърдят всякакви глупости и които не са и няма да бъдат признати никога от истинската научна общност. По-лошото е, че масово хората се подвеждат и повтарят като папагали едно и също без да търсят допълнителна информация.

Предполагам знаете за фондацията  “Randi’s Educational Foundation”, която предлага 1 млн. долара на всеки, който се изправи пред научна комисия и докаже подобно явление. Мисля, че сумата вече 30 години си стои неспечелена.

За голямо съжаление именно в днешния 21век стигнахме дотам.....Високи технологии, съчетани с отчайваща неграмотност на населението. И то тук в Бг, а не в Централна Африка.....

# 92
  • Мнения: 7
Чувала съм,че децата и животните могат да виждат духове.Деца все още нямам.Обаче имам кучета и котки.Спомням си как лятото една вечер си бях седнала на люлката с една бутилка вино да си релаксирам.Самичка си бях,само с животните.Кучето беше легнало до мен,а котките стояха на земята и ми се галеха в краката.По едно време без видима причина и без да има някакъв шум,или някакъв човек,кучето и котките се обърнаха надясно.Кучето лаеше без да спира и беше готово да се хвърли натам,където гледаше,а котките почнаха да "хъкат" и да се отдръпват.Сетих се<че по-рано през деня беше починала сестрата на прабаба ми.И като се сетих,че сянката обикаля 40 дни на места,където е ходила(а тя е идвала вкъщи доста пъти),се прибрах вътре с 200.Виното въобще и не можеше да ме замая.Уплаших се,защото ме е страх от такива неща.Спомням си,че когато почина дядо(бащата на тате),вечерта от перваза на терасата падна една саксия и се счупи.Нито е била накрая на перваза,нито е имало вятър.Той е дошъл и я бутнал.Странни неща са това,но очевидно са вярни.  Confused
   

За децата не знам, но съм чувала за животните и особено за котките. Някои хора препоръчват дори във всеки дом да има поне по една котка. Животните отблъскват отрицателната енергия. Дали е вярно, да кажат хората с опит  newsm78
 

# 93
  • Мнения: 1
От две седмици се ровя в такива теми, защото малката все по-често ми говори за едно дете което обитава нашия дом. Знам само, че е момченце. От време на време се страхува от него, но и същевременно с това  говори за него със спокоен глас. Днес сутринта по пътя за градина отново говорихме за неговото посещение и като пак не получих отговор на въпроса ми ( как се казва момченцето) и казах да го попита. Тя най-спокойно ми каза, че сутрин не идва (идвал само вечер). За сега смятам да не пиша подробности. Моля само да ме насочите към сайтове, форуми или някъде другаде за да запълня пъзела и дам отговори на въпросите си.

# 94
  • Мнения: 8 785
От две седмици се ровя в такива теми, защото малката все по-често ми говори за едно дете което обитава нашия дом. Знам само, че е момченце. От време на време се страхува от него, но и същевременно с това  говори за него със спокоен глас. Днес сутринта по пътя за градина отново говорихме за неговото посещение и като пак не получих отговор на въпроса ми ( как се казва момченцето) и казах да го попита. Тя най-спокойно ми каза, че сутрин не идва (идвал само вечер). За сега смятам да не пиша подробности. Моля само да ме насочите към сайтове, форуми или някъде другаде за да запълня пъзела и дам отговори на въпросите си.

Въображаемите приятели не са нещо странно и изключително в детска възраст. Според мен преди да се срещате с врачки, екстрасенси и др.подобни шарлатани, най-добре е да напарвите консултация с детски психолог - той вероятно има рационално и логично обяснение. Успех!

# 95
  • Мнения: 1
Работата е там, че въображаемите приятели си имат  имена. Нашия посетител си няма.Тя не иска да говори с него. Просто казва, че го вижда. Дава ми подробности за него (какво прави, как изглежда къде е стоял в стаята и др.) Преди две години дядо й почина и тя не знаеше за това. Сутринта (4-5 дена след смъртта му) баща и влезе в стаята и с влизането тя сочеше празния коридор и повтаряше че дядо и е там. Сочеше празния коридор и не спираше да го вика( да подчертая, че дядото не живееше с нас и рядко е идвал в нашия дом) . Обърна се към мен и каза ясно да я разбера "Там е" . С баща и тогава настръхнахме и не знаехме какво да и отговорим. Имала е и други ситуации, но няма значение. Знам само, че не трябва да съм безучастна.

Последна редакция: пт, 18 яну 2013, 20:10 от angel_face

# 96
  • Мнения: 2 090
Не знам дали има духове. Когато синът ми беше по-малък в продължение на няколко нощи ме викаше в стаята си да видя момиченцето, което му говори и му пречи да заспи. Гледаше към една точка в тавана и се озадачаваше как така аз не я виждам. На въпроса ми страхува ли се от нея, отговаряше, че не се страхува, просто момиченцето не спирало да му говори и той не можел да заспи. Е, и аз тогава трудно заспивах няколко нощи. Скоро "посещенията", въображаеми или не, спряха. Сега синът ми не помни нищо от това.

# 97
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
... Знам само, че не трябва да съм безучастна.
Защо?

... Когато синът ми беше по-малък в продължение на няколко нощи ме викаше в стаята си да видя момиченцето, което му говори и му пречи да заспи. ...
Успешно е привлякъл вниманието ти.
Моето дете пък беше гладно, жадно, коремче, гърло. Все неща, на които няма как да не обърна внимание. С духове не са се пробвали, защото знаят, че не им обръщам внимание или знаят, че съм наясно, че са само въображаеми.

# 98
  • Мнения: 2 090
Лиляна, да, определено ми привлече вниманието. Интересно ми е как им хрумват такива неща на възраст по-малка или около 3 години (не помня точно). Нито детето е знаело какво е дух, нито е знаело аз в какво вярвам и в какво не. Не твърдя, че съществуват духове, просто изживяването за мен беше особено и все още си го спомням със странни чувства.
Повечето деца са жадни, гладни, "забравили" да ползват тоалетна преди сън и т.н. и т.н., моите също не правят изключение.

# 99
  • Варна
  • Мнения: 17 842
Лиляна, да, определено ми привлече вниманието. Интересно ми е как им хрумват такива неща на възраст по-малка или около 3 години (не помня точно). Нито детето е знаело какво е дух, нито е знаело аз в какво вярвам и в какво не. Не твърдя, че съществуват духове, просто изживяването за мен беше особено и все още си го спомням със странни чувства.
Повечето деца са жадни, гладни, "забравили" да ползват тоалетна преди сън и т.н. и т.н., моите също не правят изключение.

Детето едва ли е имало предвид дух, понеже е нямало с кого да оправдае незаспиването си си е измислило въображаемо детенце , което му пречи.

# 100
  • Мнения: 2 090
И аз това си повтарях няколко нощи, потрепервайки, ослушвайки и озъртайки се. Laughing

# 101
  • Мнения: 67
Аз пък съм чувала, че малките деца възприемат такива "сигнали" или "виждат" неща от отвъдното, духове на починали и т.н. тъй като са малки и едва ли не някак си "по-чисти", необременени със земни проблеми и успяват да са някак си във връзка с друг свят, който ние, възрастните, няма как да видим.
Всичко това теоретично де..

# 102
  • Мнения: 2
Настръхвам като чета историите  Shocked В някои от тях допускам, че има "друга" намеса, но в повечето ми се струва, че е нормално детско въображение.

# 103
  • Мнения: 750
Голямата ми дъщеря си говореше с Нещо когато беше на 5 годинки.
В началото не обръщах внимание но след като това продължи месеци ..признавам,че започнах да се страхувам.
Присядаше кротко на земята и тихичко обясняваше нещо на Някой...оставях я на спокойствие в такива моменти...опитвах се да бъдя невидима и да не я прексъвам.Понякога с часове си бъбреше и показваше разни играчки на Някой до нея.Гледаше пред себе си сякаш има нещо там.
Когато един ден я питах с кого разговаря ми отговори-с Лора!
А ако влезех случайно в стаята и и я хванех да си говори с нея...тя сякаш не ме забелязваше.Беше много странно и в същото време сташно.
Когато това продължи около година и втората ми дъщеря се роди,си мислех че въображаемата приятелка ще изчезне.Но,не.
Остана!
Понякога се караше с Нея.''Оффф добре Лора...няма да си играя повече с теб...''
Когато се опитвах да говоря с нея и и да и обясня че няма Лора,тя спореше с мен и казваше че Лора е тук.И ми сочеше възуха пред себе си с въпроса-Е,мамо...не я ли виждаш!?''
Залисана с бебето реших да игнорирам Лора!
Малката ми дъщеря беше само на месец когато започна другята история.
Заглежддаше се в тавана на спалнята в точно определено място ...гледаше няколко минути...след което се свиваше на кълбо и пищеше толкова силно че се задушаваше...
Ако я сложех на спалнята да легне и ''точката'' н атава оставаше зад нея..то тя извиваше глава силно назад...забиваше поглед Там...и сцената се повтаряше...Малките и очичики търсеха точно това място винаги когато я внесях в спалнята.И сцената се повтаряше.
Пробвах няколко дни да не я вкарвам в спялнята-пренесох се в хола.Нищо от това не се случваше там.Един ден по обяд,влязах в спалнята и я носех на ръце,влезнах само да взема нещо...и тя се заогъва и завъртя така че сякаш търсеше точното място което предизвикваше неистовият и рев а в погледа и имаше такава уплаха че не разбивах какво се случва...но усещах че нещо не е както трябва.
Отидох в църквата.Разказах на попа.Опя бебето,пръсна го с чемшир и ми даде икона на която пя нещо...разказа ми страшни неща....като се опита едновремно с това и да ме успокои...
Прибрах се и направих както каза.
Сложих иконата над леглото.
Тааблата беше дебела-наредих я там-подпрях я на стената и стоях в хола да чакам мъжа ми да си дойде от работа да му разкажа...
Дойде.Разказах му....
Отидохме в сланята да му покажа иконата..отворих вратата и му показах иконата и в този момент иконата изхвърча и падна пред нас.
Мъйът ми е атеист.Аз вярвам само в онова което виждам.
Той взе иконата и двамата се спогледахме,но не казахме нищо...сложи я пак на леглото на таблата..раздруса леглото да провери дали ще падне-не.
Направи крачка и иконта с трясък падна пак на земята.
Казах му че и минута повече няма да остана в този апартамент.Живеехме под наем там.
Събрах един куфар и отидохме на хотел.
Обадих се на брокерката-отидохме на оглед-наехме друг апартамент.Извиках хамали-събрахме багажа и се махнах от там.
Първата вечер в новата квартира наблюдавах децата под лупа.
Нямаше я Лора.Нямаше го Нещото което плашеше бебчето ми.
Повече от два месеца живях в стрвах...наблюдавах децата дали има промяна...имаше.Те си бяха такива каквито не бяха в Онзи апартамент.
Дните се нижеха и историята се забрави...сега си я припомних когато видях темата...
Какво е имало там не знам...но знам,че имаше нещо и то плашеше мен и децата ми.Голямата ми дъщеря дори не помнеше Лора.Малката спеше спокойно и не гледаше в тавана ужасена.
Аз?Аз се опитах да забравя и да не си отговарям на въпросите в мен....защото се страхувах от отговорите...защото нямах сили да повярвам че и на мен може да ми се случи нещо което немога да разбера и обясня.
Но,вярвам,че имаше нещо там.И то не беше добро!

# 104
  • Мнения: 750
Аз пък съм чувала, че малките деца възприемат такива "сигнали" или "виждат" неща от отвъдното, духове на починали и т.н. тъй като са малки и едва ли не някак си "по-чисти", необременени със земни проблеми и успяват да са някак си във връзка с друг свят, който ние, възрастните, няма как да видим.
Всичко това теоретично де..
Това ми обясни и попа в църквата...и още много други неща..разказа ми истории...библейски...истински...и каза да се моля...молех се...но и реших да се махна.Неможех да се боря с нещо което ме плаши до смърт!

# 105
  • София
  • Мнения: 15 435
  Добре, ако децата фантазират и кучетата ли фантазират?Новото ни кученце една вечер се скъса да лае , настръхнала и гледайки към вратата на хола.После отиде до вратата и започна да дращи с нокти да я отвори.Отворих и да видя какво ще прави.Тя отиде до входната врата, подуши там и веднага след това започна да души гардероба в коридора, където още седят якетата на мъжът ми,Бог да го прости! От там отиде в кухнята и започна да души пейката в кухнята и да върти опашка. Там седеше мъжът ми да си попълва документите и често и заспиваше.И всичко стана по същото време,по което се прибираше съпругът ми и минаваше същия маршрут.После започна да си играе, все едно я закачаше някой,играеше си с някой, по същия начин както си играеше мъжът ми с предишното кученце.И стана студено навсякъде.Аз се уплаших и запалих свещичка и тамян и тя спря да обикаля кухнята, върна се в хола на дивана, сви се и заспа.

# 106
# 107
  • Мнения: 62
Животните виждат аурата. Simple Smile

# 108
  • София
  • Мнения: 4 878
Обаче мъртвите нямат аура.

# 109
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Животните виждат аурата. Simple Smile
От опит ли го казваш? Или си говориш с животните?

# 110
  • Мнения: 3 181
интересни истории

# 111
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 16 416
мъжът ми е имал 2-3 приятели, с които дълго си е играл, имали са имена  Peace не знам да са ставали странности, но всички в семейството му знаят за тях  Peace

аз никога не съм имала въображаеми приятели, но във възрастта, в която съм ходила на детска градина - видях мъж на терасата на баба и дядо, толкова много се уплаших, че не понасях вечер - прозорци без перде или щора много години, може би до след 18г и вечер винаги бях с гръб към прозорците

не беше човек, когото познавам, не беше облечен традиционно, беше и с каскет, а никой в семейството или обкръжението ни не носи каскет, все още ми е пред очите, все едно сега го виждам

не знам какво беше, но ми държа влага - много години .....

# 112
  • Мнения: 600
Синът ми е на 2,5 години и вече 4-5 пъти говори за едно бебе, което вижда до нощната ни лампа вечер. "Говори" е много силно казано, защото той има все още много беден речник.  Това се случва вече от около две-три седмици. Първия път беше през нощта и се събуди и ми каза "Бебето плаче много" или нещо от сорта. Не му обърнах много внимание, защото съседите имат малки деца, които понякога се чуват да плачат. Но точно тогава беше абсолютно тихо. Въпреки това бях доста сънена и не му обърнах внимание. Но после имаше три дни подред, когато щом угасях основната лампа и останеше да свети само нощната той заговаряше за него. Казваше примерно "Ето го бебето" и гледаше някъде в пространството до нощната лампа. Питам "Къде е бебето" и той пак сочи натам и казва "Ето го". После казваше нещо от сорта, че бебето има очички или че бебето затваря очички. Все още има и думи, които не мога да му разбера добре. Но пак са свързани с обяснение за въпросното бебенце. Тъй като всяка вечер заспива с разни превозни средства (той общо взето само с такива играе) едната вечер докато говореше за бебето, вдигна количката, с която беше избрал да си спи и като че я показваше на някого (на бебето вероятно) с думите "малка киста (количка)" и се усмихна на пространството пред него. Правих опити да го разпитвам за кого плаче бебето или пък какво прави бебето или дори на кого е, но малкия изглежда объркан и не може да отговори. Може да не разбира всичките ми въпроси, въпреки че се опитвам да ги задавам по елемнтарен начин, но както казах речникът му е все още много беден, а и по принцип не винаги отговаря, когато го пита човек за нещо, особено ако не го интересува въпроса.
От няколко дни не беше говорил за бебето, но вчера пак вечерта се сети за него и каза че то само плачело.
Неприятното е, че горе-долу от както започна да говори за бебенцето в къщи стават неприятни неща. Малкият се оплаква от болки в коремчето. Дъщеря ми се разболя от някакъв ужасен грип и още не може да се вдигне напълно на крака. Аз вдигам не висока Т от около 37,5 градуса вече от два три дни само след обяд, през останалото време съм си добре. А и климатика ни, който е в спалнята и е точно над леглото, където спим с малкия една вечер отпреди няколко дни просто се побърка - сам се включва, изключва, сменя си градусите и пр. Вероятно всичко това са просто гадни съвпадения. Аз обаче вярвам, че синът ми вижда нечие нещастно детенце, което явно не може да намери покой. Днес за пореден път водих дъщеря ми на лекар и пътьом минахме през една църква да запалим свещички за здравето на четерима ни, но този път купих и една свещ и я запалих за това бебенце, което вижда синът ми. Може и да ме сметнете за луда, но не мисля че съм направила нещо лошо. Кой знае, въпросното детенце може да е на една моя приятелка, която загуби бебенце - то така и не се роди живо, почина в нея, когато тя беше в деветия месец. Аз все още бременеех с дъщеря ми (сега тя е на 7 години) и изпитах истински ужас, когато това се случи и се страхувах да не се случи и на мен.
Както и да е. Надявам се бебето да намери покой и нашите тегоби да приключат.

# 113
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Леле, от тая история на #JANE# направо тръпки ме побиха.

Моят син, когато беше на около 3-3.5 години ми разказваше как "преди" майка му и баща му умрели и го отгледали баба му и дядо му. Били цигани и нямали пари. Когато казвах: "Ама нали мама е жива и е тук", отговаряше - "Теб тогава те нямаше".
Другото странно нещо, което ми е казвал пак на тая възраст е: "Твоят дядо е на небето и се грижи за теб".
Той, разбира се, не познава нито един от дядовците ми, починали са преди повече от 20 години.
Отдавам го на някаква детска фантазия - на тази възраст нямат особено ясна представа за реалността - но все пак е някак смущаващо...

# 114
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Когато моят син една вечер ме попита за първи път къде е ,,То,, и назова някакво смешно име, не му обърнах особено внимание.

Мина се не мина време, въпросът пак ми се зададе вечерта когато го приготвях за сън, отговорих му че не знам, но ме хвърли в размисъл.

И така един ден прибирайки се от градина седнахме на пейка по път за да си почине и тогава пак ме попита къде е ,,То,, и пак с онова смешно име.
Тогава го попитах къде е ,,То,,, къде живее. Тогава синът ми вдигна ръчичка и посочи към небето и ми каза: Ето там!

А между другото бях попаднала на темата тук и вече успях да си дам някакво обяснение за случилото се.

Мислех си, че е забравил докато скоро пак ме попита за него, къде е  Grinning

Така, че вярвам, че децата имат Ангели- Пазители, които виждат и разговарят с тях. Так поне си ги обяснявам Въображаемите приятели.

# 115
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Не ми се  е  случвало детето   да общува  с невидими  за мен същества / било то плод на  фантазия , или не/, но  друго  ми  прави  впечатление.
Не  мога  да обясня  как  и  защо, но  дъщеря ми от много  малка- от около 2  годишна, е  наясно  не  само  с  различията  между момченцата  и  момиченцата, но и  с въпросите  на живота и  смъртта. Нищо  свръхестествено, разбира  се, но е наясно, че   човек  отиде  ли на  небето, значи е умрял, че  никога  няма  да се  върне   и че  всички  тъгуват за него/ да вметна- че  откакто  се е  родила, смъртен  случай в семейството  няма и  не е присъствала  на  погребения /. Като  обсебена е  от дядо  си/ моят баща/, който  почина   почти четири  години  преди  появата  й на бял свят, непрекъснато  обяснява  колко й липсва, колко  той е тъжен  и как плаче  и  как  тя иска  да  го  гушне и  как  иска   да отиде  да го види  на небето/ с което  ме  докарва  до пълен  потрес/.
Най- много   обаче  ме  замислят твърденията  й  от рода на: " Мамо, колко те обичам! Ти  си много  добричка и  затова тебе  и тати  избрах от всички , да  дойда  при  вас , нали, мамо  Heart Eyes"Когато  я питам как  ни  е  избрала, отговаря, че имало много  мами и татковци  в магазина/?/, но тя, когато видяла  нас,  веднага ни избрала.

# 116
  • Мнения: 67
бронте, на много места съм 4ела и са ми казвали 4е душите на децата сами избират родителите си преди да се появят на този свят, както и 4е до определена възраст децата си спомнят това.

# 117
  • Мнения: 8 793
Мда, така твърди и Майкъл Нютън в "Пътят на душите", а освен това според него избираме и тялото си и начина си на живот, както и смъртта си, естествено. Не знам доколко е истината в тези твърдения, леко съм скептична.
По темата-нямам опит. Любопитно ми е да чета, както чета приказки все още.

# 118
  • Мнения: 664
Моето детенце последната година ми е наговорила доста неща.....никога не съм се съмнявала в това което казва.
" Трябва да си избера братче...от къде да го избереш?.....Ами, от небето"
 " Аз съм те избрала точно теб за майка......защо точно мен, какво хареса най-много в мен?.....Сърцето ти!"
" Мамо, ние имаме бебе, то е на небето и Дядо Боже го пази сега"

 Към момента нямаме братче и не съм бременна.....ще видим  Mr. Green

Странното е, че ако каже нещо подобно и й задам въпрос ми отговаря веднъж. Ако почна да я разпитвам подробно престава или не иска да говори за това.
Убедена съм, че има много невидими неща за нас......."слепите" хора.
Вярвам също, че децата избират родителите си и душата избира какъв живот да живее на земята. Просто го зная от някъде  Whistling

# 119
  • Мнения: 8
Регистрирана съм тук от много време и чета от още толкова, но никога не съм имала смелостта да пиша. Такива теми са ми адски интересни и любопитни, а обикновено ги чета по малките часове и току се озъртам да няма някаква сянка до мене...   Tired
Не съм имала "свръхестествени" преживявания до сега, а и не знам дали бих могла да понеса подобно... Но ще споделя нещо странно, по повод това дали животните усещат духове. Имаме персийска котка, и през няколко нощи я чувам да мяука "особено" през нощта. Прави го от години, понякога мълчи за седмица, понякога го прави няколко пъти през нощта. Като пиша "особено" - по-различно е от другите звуци, едно по-протяжно и високо. Виждала съм я да го прави и през деня, заглежда се в една точка пред себе си и "маааууу", не ме забелязва, докато не я разтърся леко... Стряскала ме е, наистина...
Идея си нямам какво е това нещо, дето го гледа, дух ли, дявол ли, предишната ѝ инкарнация ли (котка с разум и душа  Party), и не ми се иска да го срещам. Може и да си втълпявам, и май така е най-добре.  Thinking

# 120
  • Мнения: 60
Единият ми син има някакви свръх естествени способности, които с времето затихват, но все пак.....
Той често вижда леля ми - тя почина, когато бяха бебета на 3 месеца и ми казва "Леля е тук", "Леля ме пази, ще дойде, гладна е......" и т.н. Често ми говори какво прави, че е на небето и идва от време на време.....
Най-силно обаче беше един ден, когато изведнъж по ТВ тръгна една нейна любима песен. Звукът беше усилен докрай, а дистанционното блокира - не можех нито да намаля, нито да изгася или сменя канала /даже песента тръгна по немузикален канал - примерно гледам Нова, а тръгва Планета/ и така докато не свърши песента. После синът ми ми обясни, че леля ми е дошла и казала нещо. Аз не го разбрах добре, а и като почна да задавам много въпроси, той престава да ми обяснява "Уф, бе мамо, не разбираш...." и край.
Седмица след въпросната случка почина братът на мъжа ми, три дни след погребението детето получи температурен гърч и влязохме в болница. Там една седмица ми обясняваше как чичо му и моята леля се разхождат в коридора да го пазят, от време на време го викаха, или ми обясняваше как спят, почиват си....и тн. Когато минаха 40 дни от погребението вече казваше, че чичо му е на небето и идва само от време на време и искал да каже на баба си да не плаче толкова за него....
Сега вече месеци от въпросните събития рядко ми разказва какво правят, но още имаме посещения така да се каже.....Но пък познава кой ще дойде през деня в къщи, дори да не го е виждал никога.
Интересното е, че те са близнаци, но другият не усеща нищо. Даже като си говорят двамата и този със усета казва "Не, ти не ги виждаш, не можеш, само аз...."
Странни са тези истории и доста такива имаме, но на мен ми става по-леко като знам, че все пак не приключва всичко със смъртта......

# 121
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
maximme , определено впечатляващо. Казват, че подобни видения, усети и комуникации изчезвали след 6 година на детето  Grinning

# 122
  • Мнения: 60
И аз така съм чела, но при нас май изчесват по-рано...Тези странни разговори с умрелите роднини започнаха около 2 год. и сега вече стават все по-рядко....Аз бях малко по-скептична в началото и все търсех някакви логични обяснения, но когато ми каза че моят вуйчо, който е починал 20 години преди раждането му и беше доктор, го пази в болницата и вече онемях. Нямаше как да знае как се казва, защото в къщи не сме споменавали за него...
Та сега вече вярвам, че има нещо около нас, просто ние не сме дорасли да го разберем....

# 123
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Аз съм писала за голямата ми дъщеря, която беше на около 8 години, когато изчервявайки се ми сподели, че когато била по-малка редовно всяка нощ си "играела" с някакви нейни приятелчета, но те започнали да я посещават все по-рядко, към онзи момент. Тя не можа да ми обясни точно какви са, и дали са всъщност точно деца, но каза, че много я било срам да не я помисля за луда и затова никога не ми го е казвала.

# 124
  • Мнения: 21 266
 Ахахаха, жестоко.

 Моето не.
 

# 125
  • Мнения: 3
Преди да прочета всички мнения ще дам и моето. За това, че има нещо, но какво е и защо децата го виждат.. или защо животните реагират... едва ли ще разберем. Леля съм на две дечица, които по стечения на обстоятелствата споделят постоянно за странни неща. Разбира се отговора почти винаги е - "А така ли, сигурно ти се е сторило.. " Макар майка им да знае, както и аз каква е вероятната причина. Не подценявам такива случки, може би и заради личния си опит.

# 126
  • Мнения: 45
Има разбира се духове, повечето деца ги виждат до определена възраст, а някои и след нея та до преклонна. Аз също съм виждала и общувала много пъти. И децата ми са общували и общуват. Не разбирам защо все още за някого това е нещо свръхестествено та даже невероятно. Естествено е като 2Х2=4. Човекът не престава да съществува с умиране на тялото му. На Земята е пълно с какви ли не същности от извънземен произход. Тя непрекъснато има посетители от други светове и измерения и в това няма нищо странно. Съществуването на човечеството и планетата се контролира от висши същества, защото ние не сме в състояние за какъвто и да било контрол.

# 127
  • Мнения: 386
Детето ми е прекалено малко, за да може да ми каже,ако има нещо/някой около нас,обаче се сещам за една история....
Когато в едно семейство се родило второто дете и се прибрали вкъщи от родилния дом, дъщеря им (на 4г) помолила родтелите си да я оставят насаме с бебето.Майката и бащата се спогледали и подхилнали.Момиченцето продължавало да настоява - да бъде оставено на саме с бебето само за 5 мин.Родителите й пак отказали.Как така ще я оставят насаме с новороденото.Тогава момиченцето седнало на земята и силно се замолило, като обещало,че дори няма да пипа бебето.Майката склонила и пуснали детето вътре.
Влизайки в стаята, каката се приближила към бебешкото креватче, повдигнала се на пръсти,за да може да види бебето и прошепнала:
"Ти сега идваш на земята,моля те, разкажи ми как изглежда Господ....защото аз започнах да забравям"....

# 128
  • Мнения: 1
ve4e se e sly4valo s kaka no malko po stramnooo kaka obi4ada sedi do kusno na kompa edna ve4er 4ula muzika ot kyhnqta  otvorila vratata i sprqlo da sviri zatvori i po4na da sviri otnovo nie ne 4yvahme az spqh  a puk mama i  tati imat druga staq vlqzoha mama i tati tati otide da vidi kakvo e svire6e edna karti4ka no tq be6e zatrupana s vesnici i spisaniq nemoga da si go obesnq na sledva6tata ve4er se povrori no tati be6e q skusam i kaka na sotrinta otide na grobi6teto  za6toto dqdo m ie murtuv toi po4ina mn gadno purvo se zapali 4e hode6e s kozite tova ne e e sme6no posle padna po stulbite i nai nakraq umrq i taka kaka otide na grobi6teto i na sledva6tata ve4er ni6to ne stana

# 129
  • Мнения: 730
Не съм чела всички мнения по темата. Утре ще го направя.
Баща ми почина на 01.03.2013. Дъщеря ми беше на  2г. и 7 м., баща ми я обожаваше, деляха ни 3500км., та физическите им срещи са били много малко. Една вечер, два-три месеца след кончината на баща ми, слизахме с нея от кухнята по стълбите, бях я гушнала и тя ми каза "Мами, спри, искам кажи лека нощ а дядо". Тръпки ме побиха. Попитах "Къде е дядо, мами?" Посочи  с пръстче, усмихна се и каза "меки нош, дядо", гушна ме и каза "Мами, Бела вече иска спи". Сигурна съм, че децата имат връзка с починалите ни близки.

# 130
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
И аз не съм чела напред, но ще споделя, че според мен децата също има някакъв контакт с отвъдния свят, който с времето губят и забравят. Чувала съм теория, че докато фонтанелата на децата е отворена, тя действа един вид като трето око, което ги свързва с духовете на починалите от една страна, от друга, че докато е отворена, децата все още имали спомени от миналите си животи.

Около появата на сина ми са разделите ми с двама много близки, мои приятели. Бях бременна във втория месец, когато единия от тях почина в катастофа, много добър човек, който винаги ми е помагал, така и не успях да му кажа, че съм бременна. Мисля си, че той по някакъв начин сега помага и на детето ми. Друг мой много близък приятел почина, докато бяхме още тийнейджъри, той почина няколко дни преди да навърши 15 години. Дълги години съм си мислела, че ако имам момче, ще го кръстя с неговото име, но когато забременях, се отказах, може би малко глупаво, заради суеверието, че на починал човек не се кръщава, особено, ако е починал млад. После донякъде дори се обвинявах, че съм се поддала на такива неща, но осъзнах, че сина ми е свързан с него така или иначе, той е роден 10 години след смъртта на приятеля ми, и като казвам 10 години, имам предвид точно толкова - сина ми е роден, на датата, на която моя приятел почина. Разбира се, в първите месеци не се бях замисляла за това, чак след известно време го осъзнах. В ума ми веднага изскочи съня на майката на този приятел, който тя ни разказа на помена за трите месеца, в който тя го сънувала и той й казал, че пак ще се срещнат, но ще минат 10 години. Не вярвам, че сина ми е преродения ми приятел, но вярвам, че имат някаква връзка.

Сина ми беше на около 2-3 месеца, когато започна да се вторачва в някаква точка, сякаш някой нещо му говори и след това да започва да се смее. Смее се, спира, пак се вторачва, и пак започва да се смее. Това продължи някъде до навършването на годинка. За съжаление, в такава ранна възраст детето нямаше как да ми каже дали вижда нещо и какво. На по-късен етап се е случвало пак да се заглежда, този път вече без да се смее и като го питам какво гледа, казва "Баткото." Сега е на 2г. и 8м. , не се заглежда в нищото, но често оставя вратите отворени след себе си, когато минава от една стая в друга, и когато се опитаме да ги затворим се сърди и казва да ги оставим така, за да мине чичото. Питала съм го кой е този чичо, той казва, че е негов приятел. Разбира се, сина ми е с доста богато въображение, още отсега си измисля истории и текстове на песни, допускам всичко това да е просто фантазията му. Но ако има нещо, съм благодарна, че това не го плаши, напротив, той като че ли го възприема положително.

 Спомних си още един леко стряскащ момент. Сина ми е бил на година и 2-3 месеца, не повече. Той проговори доста малък и от рано започна да прави смислени изречения. Един ден разказа на мен и на сестра ми, за един татко и една майка, които както си ходели и си изгубили детенцето. Търсили го, викали го и много плакали, защото не можели да го намерят. Въодушевлението и емоциите, с които разказваше бяха стряскащи, както когато разказва нещо, което е видял на живо и много го е впечатлило. Никой вкъщи не му е разказвал подобни истории, а някак не ми се вярва и в яслата някой да му е говорил такива неща. А той беше истински притеснен, докато говореше за това, плюс че това беше един доста последователен и дълъг разказ, който на тази възраст все още трудно му се случваше. Питах го кой му е разказал това, той каза, че го е видял. Не знам дали е спомен от някакъв предишен живот, сън, или просто много богато въображение, но този разказ ме беше стреснал много повече от евенталния му смях с невидими духове.

# 131
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Колко удобно, точно когато децата започват да разбират и могат да разкажат и те губят способностите си.
Същото е и при урочасването - реват, защото не могат да обяснят. Когато вече пораснат и говорят, вече не ги лови тъмната сила. Дам.

# 132
  • Мнения: 2 286
Колко удобно, точно когато децата започват да разбират и могат да разкажат и те губят способностите си.
Същото е и при урочасването - реват, защото не могат да обяснят. Когато вече пораснат и говорят, вече не ги лови тъмната сила. Дам.


Аз съм урочасвана на 15-годишна възраст. Никой не може да ме убеди, че уроки не съществуват.

# 133
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
....
Аз съм урочасвана на 15-годишна възраст. Никой не може да ме убеди, че уроки не съществуват.
Как разбра, че е точно това, а не някакъв здравословен проблем?

# 134
  • Мнения: 2 286
....
Аз съм урочасвана на 15-годишна възраст. Никой не може да ме убеди, че уроки не съществуват.
Как разбра, че е точно това, а не някакъв здравословен проблем?

Симптомите ми бяха точно като на начален стадий грип - отпадналост, парещи очи и т.н. На дядо ми, мир на душата му, жената с която живееше тогава, ме вижда и казва: "Урочаса на си, не си болна." Направи ми някакъв ритуал за 3-4 мин. и след 2 мин. бях чисто нов човек. Все едно нищо не е било. "оздравях" за минути без нито едно хапче. Peace

# 135
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
Аз имам способността да урочасвам без да искам, за дребни неща. И ми се случва потърпевшите да са най-вече възрастни хора.

# 136
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
А аз и децата ми имаме способността да не ни урочасват.
Когато сме уморени, значи сме уморени и сме отпаднали и с парещи очи.
Когато сме болни, сме болни и не винаги става с "хапчета", понякога здравият организъм сам успява да се пребори, но друг път се налагат и "хапчета".

# 137
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
Урочасването не е само до умореност и симптоми на грим.

# 138
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Урочасването не е само до умореност и симптоми на грим.
Какво още? Попитах и така ми отговориха?
По какво се отличава от друго състояние?

# 139
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
При мен специално са съвсем дребни битови инциденти - спъване, подхлъзване, изпускане на предмети и  подобни. За мен урочасването е резултат от концентрирано, неволно насочване на силата на мисълта към даден човек. Или е това, или имам способността да поглеждам хората, точно когато им се случва подобен инцидент, защото преди ми се случва ежедневно да поглеждам хората в такъв момент. Сега ми се случва по-рядко, защото не контактувам с много хора на живо.

# 140
  • София
  • Мнения: 1 340
Урочасването не е само до умореност и симптоми на грим.

какво е симптоми на грим?

# 141
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
Е, объркала съм една буква, не е ли ясно?

# 142
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
И откъде е убедеността, че някой се е спънал, точно защото си го погледнала/помислила?

# 143
  • София
  • Мнения: 1 340
Ох, ми не съм толкова умна  Embarassed Наистина си мислех, че става въпрос за грим и нещо ново, което не съм чувала.
Извинявай  Peace

# 144
  • Мнения: 2 286
А аз и децата ми имаме способността да не ни урочасват.
Когато сме уморени, значи сме уморени и сме отпаднали и с парещи очи.
Когато сме болни, сме болни и не винаги става с "хапчета", понякога здравият организъм сам успява да се пребори, но друг път се налагат и "хапчета".

А ти от къде знаеш, че е само това? Thinking

# 145
  • Мнения: 6 214
Отговарям по първия пост на темата: според мен това е въображаем приятел, познат ни от американските филми.  Peace

# 146
  • Мнения: 8 785
А аз и децата ми имаме способността да не ни урочасват.
Когато сме уморени, значи сме уморени и сме отпаднали и с парещи очи.
Когато сме болни, сме болни и не винаги става с "хапчета", понякога здравият организъм сам успява да се пребори, но друг път се налагат и "хапчета".

А ти от къде знаеш, че е само това? Thinking

Ама разбира се, че трябва някоя тайнствена сила да провокира такива състояния  Laughing

# 147
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
И откъде е убедеността, че някой се е спънал, точно защото си го погледнала/помислила?


Убеденост няма, просто предположение, впредвид колко често ми се случва, самата аз съм изказала по-горе съмнение, че може и да е просто способност да поглеждам хората точно преди нещо такова. Но да си задаваме такива въпроси и да се убеждаваме един друг е безсмислено, един вярва в свърхестественото и се осланя на интуцията си относно него, друг не вярва и дори да има повод за сериозни съмнения, пак ще намери начин да си го обясни на себе си с нещо познато и доказано. А истината е някъде по средата.

violenzaa,  Peace .

# 148
  • Мнения: 2 286
А аз и децата ми имаме способността да не ни урочасват.
Когато сме уморени, значи сме уморени и сме отпаднали и с парещи очи.
Когато сме болни, сме болни и не винаги става с "хапчета", понякога здравият организъм сам успява да се пребори, но друг път се налагат и "хапчета".

А ти от къде знаеш, че е само това? Thinking

Ама разбира се, че трябва някоя тайнствена сила да провокира такива състояния  Laughing


Аз казах случи ми се това и това, вярвам.
Обаче, по-интересното е, че всички, които твърдят, че нещата са точно такива, каквито са и толкова!, не каза: "Казаха ми, че съм урочасана, правиха ми ритуал и нищо не стана".
Та, затова и си питам: Как знаете?

Както и с духовете - тези,които настървено защитавате, че духове и комуникация не съществуват, всичко е само въображение и "детски работи", от къде сте толкова сигурни? Да не би да имате някаква свръх модерна техника, която категорично е потвърдила, че духове не съществуват? Или всичко е само на принципа "Щом аз не го виждам и вярвам, значи не е станало, не съществува" Naughty .

Ако дървото в гората падне и никой не го чуе, дали дървото наистина е паднало?

# 149
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
....
А ти от къде знаеш, че е само това? Thinking
Знам, защото минава без баене.
И обратно - с баене не минава.
Пример имам, но бързам за работа. После.

# 150
  • Мнения: 62
Урочасването не е само до умореност и симптоми на грим.
Какво още? Попитах и така ми отговориха?
По какво се отличава от друго състояние?
Аз ще ти отговоря при мен каква е разликата. Имах един период, в който след срещи с един човек винаги започваше да ме боли глава, лицето ми пламваше, чувствах се отпаднала - дотолкова, че едва можех да върша каквото и да е, понякога ми се и гадеше. Абсолютна прилика с начални симптоми при грип. Обаче след като си вземех душ или повръщах еднократно, всички симптоми изчезваха, все едно нищо не е било. Случваше се без изключение след среща с този човек. Разбира се, може и съвпадение да е било - но се е случвало и през лятото /не че тогава няма грип, но все пак/, а и какъв е този грип, който минава без никакви лекарства - химични или билкови или някакви подобни средства. После се оказа, че този човек е правил и доста неща, за да ми навреди - не магии или други подобни /поне не знам/, а съвсем прозаични тъпотии. А откакто вече не контактувам с него, не ми се и случват тези неща.
Не знам урочасване ли е или просто влияние на негативна енергия, но със сигурност не е грип.

# 151
  • Мнения: 1 040
Децата ми никога не са имали въображаем приятел,но от известно време малкият е страхлив,страхува се от
свръхестествени неща и ако е сам в тъмния коридор,го взима на бегом,иска вратите да са затворени,
но нощем в тъмното като легне да спи-не го е страх.

Сега да разкажа и моята странна случка от преди 20 години,която цял живот ще помня ясно.С приятелката ми от началното у-ще сме седнали на маса,тя у нас и сме си наляли нещо като швепс в чашите,нашите са на работа.
И както стоят чашите,
едната се премести сама на разстояние около 15-20 см, без звук. Това какво беше не мога да проумея,
и сега,след толкова години, като се видим с нея и като се сетя, някакъв страх ме обзема...

# 152
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
Сещам се как преди три години и половина сламката, в моята чаша със тоник се премести сама между ледчетата от единия край на чашата в другия. Тогава реших, че е знак, че съм бременна, защото точно това се чудех в момента  Laughing . После разсъдих, че е възможно мехурчетата в тоника да са предизвикали някакво разместване и движение, но силно се съмнявам, че могат да преместят цяла чаша, освен ако не е била много лека, а повърхността на масата много гладка.  Thinking

# 153
  • Мнения: 6 365
Ако чашата е била мокра, повърхностно напрежение плюс промени в
налягането могат да преодолеят силите на триене и да придвижат предмет.
Виждала съм доста движещи се чаши.

# 154
  • Мнения: 1 040
Ако чашата е била мокра, повърхностно напрежение плюс промени в
налягането могат да преодолеят силите на триене и да придвижат предмет.
Виждала съм доста движещи се чаши.

не,не,покривка имаше на масата
масата стабилна,без наклон естествено,не е била мокра чашата
Ако ми се беше случило това и да съм сама,щях да си помисля,че аз не съм в ред нещо...

# 155
# 156
  • Мнения: 8 785

Когато отвориш сайта се появява поп-ъп на друг - със секс оферти. Колко подходящо  Mr. Green

# 157
  • Мнения: 1
Когато бях малка ( на около 2 ) видях духа на баба ми. Тъкмо беше починала и съм я видяла как излиза от стената и иска да ме хване. Това не го помня. Помня само , че често го сънувах . Сега съм на 17 и реших да кажа на мама за този странен сън .. а тя ми каза , че наистина се е случило и съм бягала от баба си . Духове съществуват. Но само ако вярваш в тях. Аз вярвам в Бог и библията и мисля , че тези неща са пратени от дявола за заблуда ... няма как уж Господ да обича хората и най-вече децата и да ги плаши по такъв начин. Simple Smile

# 158
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Има начин и той се казва човек, който е наплашил детето си, което сънува кошмари.
А това че господ обичал хората е най-голямата смешка на фона на всички болести и катаклизми.

# 159
  • София
  • Мнения: 11 457
Аз имам способността да урочасвам без да искам, за дребни неща. И ми се случва потърпевшите да са най-вече възрастни хора.
Как точно урочасваш?

# 160
  • Мнения: 8 785
А това че господ обичал хората е най-голямата смешка на фона на всички болести и катаклизми.

Той понеже ги обича много и затова ги наблюдава през цялото време, следи всяка постъпка, знае всяка тяхна мисъл и ако е погрешна - бам, наказание  Laughing Отделно Старият завет е много забавно четиво - то там въобще остава ли някой жив  newsm78

# 161
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Отделно Старият завет е много забавно четиво - то там въобще остава ли някой жив  newsm78
И има ли един читав? Crazy

# 162
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Лек полу-спам, защото не е точно за духове.

Синът ми беше на 3,5-4 години (точно не помня). Имаше си приятелка - едно момиченце на неговата възраст, с която от бебета бяха заедно. Но така се случи, че от 2-3 месеца не се бяхме виждали с нея и семейството й. Бяхме на гости, стопаните го закачат, бъзикат го и го питат дали си има приятелка. И той казва: "Да, ама не можем да се видим, защото падна и я боли дупето." Ние дружно започваме да се смеем на развинтената му фантазия, но мен нещо ме загложди и звъннах на майката на момиченцето. Разказвам й през смях за думите на сина ми, а тя ме втрещи - дъщеря й наистина преди няколко дни паднала много неприятно от катерушката и сега не може да си седне на дупето.

Децата не са се виждали поне два месеца, ние родителите също не сме се чували през този период. Как точно си говорят, за нас си остана загадка.

# 163
  • Сливен
  • Мнения: 2 786
Аз също съм убедена, че децата докъм 5-6годишна възраст са отворени за неща, които ние не виждаме, или поне не всички. В семейството ми - ММ, аз и децата - всички сме ставали свидетели. Знам, че скептици има колкото искаш, но когато видиш нещо с очите си няма как да не повярваш. Синът ми, допреди да стане на 6г., постоянно виждаше разни картинки на събития, за които няма откъде да знае и все се оказваше прав, и тук става въпрос за съвсем дребни и незначителни неща. Като го питах откъде знае съответното нещо, просто ми казваше, че вижда картинки, така си го обясняваше. Дъщеря ми, пък преди месец също преживя нещо, казвам нещо, защото и аз не съм убедена какво точно - имахме страхотни проблеми с ММ и обикновено в такава ситуация винаги се случва нещо подобно. В този случай тя се пробуди със страхотен писък, дадох и мляко , но не заспа както обикновено, продължи да плаче. Взех я в нашата стая, на нашето легло, по едно време спря да плаче и аз се унесох, но в един момент чух ММ да я пита с тревожен глас - "Ивче какво има?" и се стреснах, пробудих се и това, което видях беше детето ми с поглед, толкова странен, мълчи и гледа над прозореца, единственото , което каза"плаши ме". Това продължи няколко часа - почти до сутринта. Докато се опитвах да я успокоя, да я накарам да спре да гледа там и да се плаши, ММ се придвижи за части от секунда, каза че е почувствал как нещо го е дръпнало за крака. Сигурно ще прозвучи смахнато на тези, които не вярват, но това не е единствен такъв случай, имам още поне 2-3 фрапиращи случая. Лично мен никой не може да ме убеди, че не съществуват подобни, неразбираеми и необясними енергии и явления. Предпочитам никога да не се бях сблъсквала с тях, защото изпадам в ужас от такива преживявания.

# 164
  • Мнения: 4 409
Чакаме наша близка да роди тези дни. Детето е в течение, че бебето скоро трябва да излезе. В петък се прибраха с баща си от басейн и ми казва - мамо бебето излезе. Казвам не е вярно, никой не ни се е обадил още. С насълзени очи взе да спори с мен, как бебето вече е излязло. Реших да не споря и отговорих - така ли, браво на него, ще отидем да го видим.
На другата сутрин така чаканото бебе се роди  Laughing

# 165
  • Мнения: 351
От както се случи това,което ще ви разкажа,вярвам в духове и такива свръхестествени явления.Та значи съм  на около 13 години някъде и с майка ми си отидохме на село при баба.Беше лято.Жега.баба ми има голям двор и по средата на двора имаше едно голямо черешово дърво.Поради големите жеги,с мама решихме да спим вечер под черешата.опъвахме един голям дюшек и спяхме под звездите на прохлада.Сестра ми (която е 13 години по-голяма от мен) и тя дойде след няколко дни.
Беше четвъртък с/у петък ( помня много добре,защото после някъде бях чела,че тогава духовете най-много се появявали от 24ч до 1ч) и ние пак сме си на дюшека под черешата и си говорим,и по едно време гледаме точно пред нас на около 3 метра стоят две джуджета и си говорят нещо Shocked Шушукат си нещо и ни поглеждат от време на време #Crazy Едното даже имаще вратовръзка.Едното джудже беше с около една педя по-високо от другото.След малко близо до тях се появи силуета на Дева Мария.Тя не се помръдваше,само беше скръстила ръце,все едно се моли.това продължи не повече от 10-15мин и през цялото време ние само се сръчквахме и се питахме тихичко-дали виждаш това,което аз виждам #Crazy На следващия ден на тези места където бяха джуджетата и Дева Мария имаше цветя /които предния ден ги нямаше/ Shocked
Едва ли и трите сме въобразявали.Чувала съм,че духовете обичат да идват на места,където няма много лампи,както на по-стари постройки.Къщата на баба беше 100 годишна кирпичена.Е не знам колко има връзка всичко това Simple Smile
Всеки сам решава в какво да вярва и в какво -не,не ги разбирам тези,които всячески се мъчат да наложат мнението и тезата си Thinking

# 166
  • Варна
  • Мнения: 17 842
А защо решихте, че виждате именно духове? newsm78

Може би са били приказни герои, а дева Мария е била Снежанка. Защо не извънземни?

# 167
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Тази дева трябва да сте я виждали и друг път, щом безпогрешно сте я разпознали, че е тя.
Не ти вярвам.

# 168
  • Мнения: 351
Тази дева трябва да сте я виждали и друг път, щом безпогрешно сте я разпознали, че е тя.
Не ти вярвам.

 Joy кой те е карал да ми вярваш?!?Просто споделих,който иска да ми вярва,радвай се,че не ти се е случвало Whistling Злобни хора колкото щеш Sick

# 169
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
А защо трябва да се радвам, че не ми се е случило?
Може и да ми се е случило, но да съм имала друго обяснение например.
...
 Joy кой те е карал да ми вярваш?!?Просто споделих,който иска да ми вярва,радвай се,че не ти се е случвало Whistling Злобни хора колкото щеш Sick
Ако щеш и прости хора има.

# 170
  • Мнения: 9 595
Аз имах необичайна история с едно пиле в деня, в който мой близък почина. Това пиле няколко пъти дойде и ми кацна на главата и крясъците ми хич не го уплашиха. В друг ден щеше да е невероятна история:), но в този беше свръхестествена невероятна история:). Надявам се не е проявило същата свръх-естественост към котката, която ни е наемател на диванчето в двора.

Бабет, обаче много предусеща кога някой ще почине. Веднъж сънува много висок човек, който на сън я разпитвал, къде е другата ми баба. Описа точно племенника /не го е виждала/ на другата ми баба, който същата нощ е починал. Съвпадение или не, често е имала такива сънища.

# 171
  • Мнения: 3
Абе днес се поразрових за духове и като ви прочетох коментарите ми настръхна косъма :X Ся аз съм на 17г и да вярвам ли във духове или не?!?!?!?

Честно ви казвам ще сънувам кошмари....

# 172
  • Мнения: 2 288
Майка ми ми разказва, че когато съм била малка на около 3 годинки през нощта съм отивала в тяхната стая, сядала съм на края на леглото и съм започвала да и разказвам някакви истории на изключително странен език. Каза, че по интонацията и повтарящите се думи е разбрала, че не си бръщолевя ей така, а и съм била като в транс. И това съм го правила дълго време, но тя всеки път се е стряскала и само ме е слушала, не се е сетила да ме запише на касетофона.
Е, не помня езика сега, а и не съм чувала такъв, който да ми звучи познато - поне за сега. Все имам надежда, че може да ме връхлети като лавина, но да видим Simple Smile

# 173
  • Мнения: 1
Здравейте! Не съм нито майка, нито имам пряк контакт с малко дете. Бих искала и аз да ви споделя моя случай, защото не ми се случва само веднъж.

Снощи си лягах, а леглото ми е точно до масата. Изключих компютъра и го оставих на масата, като легнах. Нагласих алармите си и оставих телефона си. Обърнах се по гръб и затворих очи готова да заспивам. Понякога трудно заспивам, затова започвам да си представям някакви неща, които искам да ми се случат. След не много време започнах да се унасям. Усетих как тялото ми се отпусна и щях да заспа. Да, ама не. След като "заспивах" за няколко секунди бавно отворих очи. Гледах стаята си. Шкафовете, стените, вратата дори и рисунките и плакатите си.. всичко както трябва да е. Но имаше зелена приглушена светлина. Тази светлина няма как да дойде иначе, освен ако не е нещо.. не знам нещо откачено. Започнах да виждам очертания на фигури, но вътре вместо тела, човешки имаше размазан и по сгъстен въздух.. сякаш бе дим...

Гледах това създание.. (те бяха две...) и те си правена нещо. Говориха си, комуникираха, шматкаха се, а аз не можех да направя нищо с тялото си. През цялото време знаех едно. Трябваше да накарам това да спре. Опитах се да извърна глава, опитах се да не гледам, опитах се очите да затворя, но не можех. Единствено успях да подместя с милиметър глава, но очите ми все още се взираха в тези видения. Гледах ги и едва след като всичко изчезна от полезрението ми се свестих. Обърнах се и включих нощната лампа. Огледах стаята обстойно. Не видях нищо, което да се е помръднало. през главата ми мина един спомен. Споменът бе от преди около месец. Влезнах в час по немски и неусетно заспах, а когато госпожата ме попита какво ми е, дали ми е лошо .. аз просто й казах за това, че съм сънувала как ме разчленяват. И всички знаеха тази версия. Но днес споделих с приятелката си, че и тогава именно тези "духове" са разпарчосали тялото ми. Бе страшно и откачено.. тогава цяла вечер не мигнах, затова компенсирах в часовете. Госпожата ми ме попита дали искам да се прибера, но отказах, защото това означаваше да съм сама в къщи.. не можех да го сторя.

Посъветваха ме да говоря с майка си. Но когато аз споделя нещо за мен, тя започва да сменя темата. Общуването ни е много трудно и почти го няма. Казвам й само за оценките и нищо повече. Исках наистина да споделя с някой, който би ме разбрал. Защото в семейството само татко е така. с него по-мога да говоря, но сутринта като му споделих не бе особено изненадан, защото и преди съм му казвала. Едно момче каза, че ако се случва често може да се побъркам. Склонна съм да вярвам и на него и на себе си, а аз твърдя, че това не е никак нормално. Просто се виждам с някакви духове... Само това? Е ... Не, никак!  newsm78 newsm78 newsm78 cry no newsm17 newsm12

# 174
  • София
  • Мнения: 11 457
Сменете доставчика на дрога hahaha

# 175
  • Мнения: 2 616
И аз знам такива истории. Тази тема има доста общо с темата за това какво има отвъд смъртта.  Grinning Аз лично не си спомням да съм виждал и разговарял с безплътни ангели или духове, но на моя приятелка детето доскоро виждаше. Тези дни също на един познат детето, което е над 10 г., каза, че редовно си общува с разни "неща", но не поиска да говори повече за това, а баща му го вижда как се буди често нощем уплашен и полусънен и му казва, че е общувал с разни същности.  Rolling Eyes Знаем, че детското въображение е много развинтено, пък знаем, че и повечето хора не вярват на нещо, което не могат да видят и пипнат.  Grinning Аз знам случки и с починали хора - мои близки. Някои са получавали предизвестие за своята кончина от вече починал съпруг или съпруга, други са се явявали да предупредят някои от роднините му за нещо, което ги заплашва. Дали това е игра на въображението или е реалност?! Категоричен отговор няма.  Grinning Познавам хора, които виждат аурата и чакрите, а някои контактуват с природни духове. Ако искате вярвайте. Grinning Миналото лято бяхме с един такъв човек в древно светилище в България. По едно време той ни каза, че духът на светилището е там в короната на едно близко дърво, застана пред него и ни предупреди, че ще го помоли да ни даде знак. Уточнявам, че беше напълно безветрена вечер.  Grinning И нямаше и минута след това сякаш избезе вятър вятърът, зашумяха и започнаха да мърдат клоните и листата на дървото, а наоколо всички останали си стояха неподвижни. Rolling Eyes newsm78 Grinning Това продължи известно време, след което спря.  Rolling Eyes

# 176
  • Мнения: 918
Големият ми син често виждаше нещо страшно при висока температура, но това е описано от медицината, дори и да не е обяснено. Интересното е, че в такива случаи не ме виждаше, но винаги реагираше на гласа ми. Никога не успя да ми обясни какво точно вижда, но било страшно. Вече поотрасна и няма такива случки.
За духове не знам. Засега гледаме взаимно да се избягваме, та не съм виждала  Laughing

# 177
  • Мнения: 2
здравеите моята дъщеря е на 3г и всяка вечер се оплаква че някакъв човек идва при нея дори и през деня и се случва както си играе така да търси мен или маикаси да се гушне щото се страхува от въпросня човек.Моля някои за съвет ако някои знае нещо как да постъпя и какво да направя по въпроса

# 178
  • Бургас
  • Мнения: 6 546
Не мога да повярвам,че има млади жени,които вярват на уроки.
Ако детето е болно,ще решат,че е урочасано и ще се метнат при някоя гадателка или ходжа,вместо да отидат на лекар. Rolling Eyes

# 179
  • Мнения: 4 490
здравеите моята дъщеря е на 3г и всяка вечер се оплаква че някакъв човек идва при нея дори и през деня и се случва както си играе така да търси мен или маикаси да се гушне щото се страхува от въпросня човек.Моля някои за съвет ако някои знае нещо как да постъпя и какво да направя по въпроса
Като за начало да понаучиш български? Ако си чужденец - извинявам се, но пак няма да е излишно.
След това - среща с детски психолог.

# 180
  • Мнения: 361
Здравейте, моята дъщеря е на 3г . Всяка вечер се оплаква, че някакъв човек идва при нея.Дори и през деня и се случва, както си играе така да търси мен или майка си да се гушна защото се страхува от въпросния човек.Моля някои за съвет, ако някои знае нещо? Как да постъпя и какво да направя по въпроса?
Като за начало да понаучиш български? Ако си чужденец - извинявам се, но пак няма да е излишно.
След това - среща с детски психолог.
Помоли я да ти го нарисува.Може пък и да помогне.

# 181
  • Мнения: 453
Много хубава тема, четох всички истории с интерес, от някои ме побиха тръпки. За моя радост не съм виждала нищо свръхестествено, мисля, че не бих го понесла, нито пък познавам някой да е преживял нещо странно. Случвало се е след като гледам някой филм на ужасите, и то вечер, да виждам с периферното си зрение нещо да помръдва, но това си го обяснавам, че съм се уплашила от филма или нещо такова, на другия ден вече съм забравила.  Laughing

# 182
  • Мнения: 12 473
Хубава тема.. Peace

Вярвам в теорията, че децата са преродени души и идват със спомени на Земята.
Което и често виждат първоначално, докато не се адаптират в новия живот.

# 183
  • Мнения: 3
Случайно попаднах на тази тема от гугъл докато се ровех по въпроса.
Ако не сте чели книгата Пътят на душите от автор Майкъл Нютън, го направете и ще намерите отговори на много от вашите въпроси.
Първите 7 години на детето са пряко свързани с предишния му живот. Вижда хора и преживява събития всякаш все още е в него.
На първа страница в тази тема, имаше пост, в който бабата е починала преди седмица, а детето говори нещо за баба си, докато претърча от другата стая.
В книгата се обяснява, че душите на хората могат да влизат и излизат от телата на хората и да скитат на любими за тях места.
В тези първи 7 години както споменах по-горе, децата са между предишния и настоящия живот и виждат неща каквито възрастните не могат.
Препоръчвам горещо на всеки, който има интерес по темата.

Последна редакция: вт, 03 сеп 2019, 03:18 от Kalpakchiev

# 184
  • София
  • Мнения: 62 595
Никакви духове не виждат, а фантазират. Защо го правят е отделен въпрос. При малките деца все още границата между обективно събитие и фантазия, сън  или фалшив спомем е размита. Проблемът е, че възрастните волно или неволно поощряват това и детето още повече се увлича, за да получи внимание и да им се хареса.

# 185
  • Мнения: 15 250
Рече и отсече Андариел. Амин!!!

# 186
  • София
  • Мнения: 62 595
Лет ит би! Wink

# 187
  • Мнения: 15 250
Е, ти нали възкръсна, знаеш ги нещата! 🤪

# 188
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Това е духът ѝ. Misc Ghost

# 189
  • Мнения: 188
Със сигурност децата виждат неща , които ние не можем ... Моят син имаше един период от няколко месеца в който ставаше седнал в леглото и започваше да пищи сочейки към вратата доста след като вече е разбуден . Случваше се всяка нощ , почти по едно и също време , достатъчно да ме убеди , че не сънува , а вижда нещо .
Скоро почина дядо ми . Няколка дни след смъртта му , както си спяхме в три часа през нощта в цялата къща се разнесе ужасна мелодия ... дразнеща и натрапчива . Мъжът ми скочи , обиколи етажа ... Оказа се , че музикалното влакче на детето се е включило само . Последното беше странно , защото не е използвано от поне две - три години и батериите му не работеха .
Най - интересното беше , че не спря , когато мъжа ми натисна копчето  Confused Трябваше да му извади батериите и да го удари в земята , за да спре ...
е сега вече яко се стреснах. Точно заради това влезнах в този форум да чета и попаднах на същото нещо което се случваше на мен и моят син. И на обредното и на нощното си спане се будеше седеше в леглото пищеше и гледаше към вратата и много дълго време не можех да го успокоя всякъш не ме виждаше и мен неискаше буташе ме и пищеше мамааааа.

# 190
  • Мнения: 133
Искам да споделя нещо лично по темата, помня прабаба ми, помня как си играеше с мен, помня и момента в който тя почина, как дойдоха и я изнесоха... Един ден се сетих за това и питах майка ми коя година е билo, и се оказва, че съм бил на 2 годинки когато си е отишла, значи спомените са ми били < 2 г. възраст.

И имаше няколко интересни неща:

- Всичко, което помня свързано с прабаба ми беше черно-бяло, виждах черно-бяло.
- Веднъж в кухнята видях един силует, той не ходеше, а се движеше над земята, тръгна към мен, а аз изплашен хукнах към прабаба ми, която беше на мивката и миеше чиниите, хванах я за краката и бях много оплашен, а тя ме пита какво има? Не знам дали съм могъл да ѝ отговоря, но съм бил на 1-2 годинки... не знам и как ги помня тези неща, вероятно са били много емоционални моменти.

Определено децата виждат невидимия свят.

# 191
  • Пловдив
  • Мнения: 658
Определено интересна тема. якои от историите ме разсмяха, но други наистина ме поуплашиха Simple Smile Нямам деца още и нямам наблюдения като вашите, но пък се сетих за две неща, свързани със сънищата. Майка ми когато е била дете, няколко пъти е сънувала хора, които лежат на легло и над тях виси ръка с нож, тези хора после са се споминали в рамките на месец. Аз пък на една Нова година сънувах, че една баба, комшийка е починала. На следващана Нова година това се случи... Странни работи.
Между другото някъде назад в темата прочетох за полъх, който се появява изведнъж от нищото и минава покрай теб. Това ми се е случвало, най-вече когато съм вече в леглото. Не съм се опитвала да си го обясня, защото и не мога, при условие, че просто няма откъде да духне...

# 192
  • Пловдив
  • Мнения: 14 210
"Дуси" се казва, а не духове. Wink
Случка със спонтанно включване посред нощ на музикална кола сме имали и ние, само дето не помня някой да беше умирал тогава. След няколко такива включвания мъжът ми извади батериите или прекъсна някакъв проводник, не помня, и колата миряса.

# 193
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Оооо и при мен разни плюшки пееха по ниекое време през ноща. Доста ме изнервяха, но поне знаех защо - ами бях ги изпрала в пералнята.

# 194
  • Linz
  • Мнения: 11 619
При нас често са се включвали музикални играчки, като се повреди копчето он/оф така става.
И полъх съм усещала, и други неща... не ме впечатляват особено, каквато и да е причината.

# 195
  • Мнения: 1 432
Много пъти съм усещала полъх, промяна в температурата (ставаше студено), миризма като на тамян, но по-сладникава. Чела съм какво означава, но не обръщам внимание. Но съм сигурна, че невидимите същности, добри или лоши, са покрай нас.
Когато бях бременна с малкото си дете, изведнъж в мен се породи желание да си купувам и да нося тъмно лилави дрехи. Този цвят не ми подхожда особено, но сякаш нещо ме караше да се обличам с такива. После прочетох за децата индиго (тъмно лилавия цвят), та се зачудих дали не е свързано нещо.... Иначе детето си е нормално, беше много непослушна и буйна до 7мата си година, а сега кротичка тийнейджърка Simple Smile

Последна редакция: сб, 29 фев 2020, 14:42 от Space_woman

# 196
  • Мнения: 1 190
Няма нАучни доказателства, дали е възможно или не, съществуването на духове... Поне аз не съм чела такива Stuck Out Tongue Winking Eye
Аз лично съм привърженик на теорията си, че тялото е обвивка, задвижвана от нещо по-извисено (не от храната и водата!)...
Т.е. защо да не е нормално, да има хора с по остра сетивност... Според моа, не всичко е обяснимо... И не всичко извън обяснимото, е плод на въображение или на хора с НЕздрав разум... Умът и разумът, нямат нищо общо със сетивността Stuck Out Tongue Winking Eye

Общи условия

Активация на акаунт