Цветово предпочитание към храната

  • 548
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 482
Синът ми проявява цвето предпочитание към храната. Отказва да консумира храни в червен цвят, било то плод,зеленчук или готвено. Изключение прави един домат,който той си беше нахапал направо от хладилника. Независимо дали ще е боб,грах или картофи яхния нищо в което има червено. Трудно успяваме да го накараме да яде месо,има моменти когато сам си носи пържолка или салам. Обича сирене и кашкавал до полуда, може да яде сирене постоянно. Обожава кус-кус, намазани филийки,пици и супи /в момента яде шкембе чорба Blush/ хляба към супата е задължителен. Човека си хапва с кеф всичко,което е в бялата гама -кюфтета с бял сос,ама че нямало кюфте още по добре, пиле фрикасе без пилето и т.н.
Вчера правих картофи на фурна,така и не успях да го убедя да ги опита ами направо бяга  под масата. Снощи и баща му не е успял, вечерял е кисело мляко и Барни и така.
Започвам да се притеснявам, нормално ли е да иска да яде само познати неща и да не иска да добавя нови.

# 1
  • София
  • Мнения: 43 903
нормално е да, период е, после пък ще опитва нови и може да не иска някои от любимите стари.
за червеното, може просто да му обясниш с какво са полени червените неща, а може и просто от време на време да пробваш дали ще поиска, пък до тогава да ги чистиш....
Може пък лятото да го изкушат разни малини и ябълки и пак да прояде червено Simple Smile

# 2
  • Мнения: 304
Повечето червени храни могат да се заменят с подобни, нечервени - зелени чушки, жълти и зелени ябълки, пилешко и риба вместо червени меса, а манджите да не се овкусяват с червен пипер или доматено пюре... Но щом и картофи на фурна не е искал, значи не само по цвят подбира.  Simple Smile
Според мен не е ненормално, има деца, които си имат 4-5 любими неща и само с тях могат да карат, пък и всичко ядящите по принцип имат такива периоди.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 335
Това ми е много познато - аз често избирам храна по цветови признак или друг сензорен Crazy
Понякога знам, че ми се яде нещо оранжево или зелено! Или пък меко и сочно. Или бежово/кремообразно... примерно!:)) И всичко, което отговаря на това описание ще свърши работа, без значение какво е.

Обяснявам си го с нуждата на организма от енергия, която има същата вибрация, като вибрацията на оранжевия цвят например Simple Smile

Но бих се изненадала Науката да подкрепи тази теория Mr. Green

# 4
  • Мнения: 3 453
Добре дошла в клуба.  Laughing
На моменти никак не ми е смешно, но...това е положението. Дребната също ненавижда всичко червено. Вчера, обаче, ме срази с новите си предпочитания. Харесваната преди боб яхния, беше тотално отхвърлена. Накрая си поиска цели зърна боб, които, подчертавам, трябва да са в идеална цялост, извадени от яхнията, отцедени от соса и поднесени с лъжица. Вземаше си зрънце, по зрънце, осмукваше прилежно и изплюваше люспата.   Crazy
Изяде шепа бобени зърна и реши, че и стига толкова.
Какво да кажа...Казват, че е период, заредила съм се с търпение и чакам. Друго не ми остава. Tired

# 5
  • София
  • Мнения: 1 335
Нищо персонално към никого, но... големи ядове води тълкуването на прищевките като "период" и търпеливото чакане той да отмине Simple Smile Дори и действително за период да се касае, то сякаш е по-разумно да му се помогне съзнателно и активно да отмине, вместо "да се чака"... Аз поне в такива ситуации винаги се питам дали действително ще дочакам и решавам да не проверявам Laughing

П.П. Под "прищевки" визирам желанието за ядене на единични бобчета, не нежеланието на детето да опитва нови храни или да отказва определени...

Последна редакция: ср, 11 яну 2012, 17:13 от Stelfy

# 6
  • Мнения: 3 453
Stelfy,
какво мога да направя, освен да предлагам нежеланите храни сравнително често? Опитвам различни трикове - интригуващ външен вид на храната, различни цветни купички, замаскиране на "нещото" в друга, любима храна...За дете, което не подражавана никого, що се касае хранене, включително на връстниците си, не остават много варианти.
Толкоз по темата с моето активно "чакане". Laughing

# 7
  • Мнения: 10 547
Аз не ядях нищо бяло- от сирене и кисело мляко до ядене, неоцветено с поне малко червен пипер или домати. И си имаше обяснение- в детската градина накараха един Сотир да си изяде кюфтетата с бял сос и той ядеше, докато сополите му капеха в яденето. Simple Smile
Голямото ми дете пък не яде нищо зелено от деня, когато повърна спаначената си супа. Беше на около година и половина.
Та, за мен си има причина за всичко. Нещата се израстват, понякога обаче нежеланието за консумацията на дадена храна си остава.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 335
Stelfy,
какво мога да направя, освен да предлагам нежеланите храни сравнително често? Опитвам различни трикове - интригуващ външен вид на храната, различни цветни купички, замаскиране на "нещото" в друга, любима храна...За дете, което не подражавана никого, що се касае хранене, включително на връстниците си, не остават много варианти.
Толкоз по темата с моето активно "чакане". Laughing

Не трябваше да си отварям устата, щото сега още по-офтопично ще стане, а и не визирах теб, говорех общо Simple Smile

Но понеже ме питаш - аз не бих предлагала нежеланите храни сравнително често. По-скоро бих ги предлагала рядко. Ако на детето не му харесват, със сигурност има други храни, които могат да доставят на организма му хранителните в-ва, съдържащи се в нежелания продукт.

Ако наистина е някаква временна неприязън към нещо, то като не му я предлагаш постоянно, даваш на детето възможност да престане да изпитва толкова живо нежелание да я опитва. Даваш му възможност да се поуспокои, да забрави ако щеш, или просто да му отлежи в съзнанийцето, докато самО не се увери, че тази храна не е заплаха за живота му и може би пък дори е хубава? Simple Smile

Ако е постоянна неприязън към нещо, тогава пък още по-малко бих се стремила да предлагам на детето въпросната храна. Представям си как аз бих се чувствала ако някой непрекъснато ми готвеше зелен фасул, мусака или варени кюфтета с доматен сос (  Sick , извинете)... Ами нямаше да ги заобичам повече, нямаше да "свикна", все по-упорито бих ги отхвърляла и все по-често просто бих имала повод да се чувствам недояла си и да се чувствам зле, защо не само, че ми предлагат някаква гадост, ами и изискват от мен да я изям, че да ми и харесва, че и ми се карат на всичкото отгоре защо не ям "буламача".

Иначе конкретно за бобените зърна - моето дете като реши да си маха някаква люспичка/подправчица/трошица от нещо (примерно полепнала по късче месо), му обяснявам, че и това се яде, то е част от храната и нали без друго е било смесено в чинията и пак ще се смеси в стомаха - няма смисъл толкова щателно да се отделят нещата. Ако реши да очаква от мен да му вадя бобчета едно по едно от купичката, много ще има да почака! Обяснявам му (аналогично), че боба се яде с булона и останалите неща, и с т.нар люспи (между другото аз само белен боб купувам, говорейки за люспи) и не се отделя. Може или да го изяде така, или ако не му харесва съм готова да му дам нещо друго ( в шкафа винаги имам пюрета с манджа за 12+ бебета за екстремни ситуации). И от тук нататък действам според избора на детето. А за другия път просто купувам боб без люспи Grinning
А не рядко ми се случва напоследък да ми казва "това не го искам", без да има представа на вкус какво е, и имайки всички основания да смятам, че ще му хареса. Тогава го информирам, че днес нямаме друго за съжаление (и би останал гладен, ако стане от масата сега), но утре ще сготвим нещо различно, щом не иска това... успяваме да се спазарим да го опита поне на вкус как е. Обикновено след първата лъжица без повече пазарлъци сам си изяжда останалото Wink

Но дадеш ли му възможност да получава вадени бобчета едно по едно, считай че това ще се повтори - просто реакцията ти показва на детето как се правят нещата, какво е позволено и приемливо и какво не. Какво минава и има мегдан да се пробва отново и какво очевидно не минава и по-добре да се откаже детето да опитва, понеже не му се поддаваш... По този начин, не само, че няма да дочакаш периода да отмине, но ще му помогнеш да се удължи Wink

Последна редакция: ср, 11 яну 2012, 17:17 от Stelfy

# 9
  • София
  • Мнения: 19 972
Моята дъщеря не яде нищо зелено. Но тя по принцип е много трудна по отношение на храната още от малка. И за съжаление не беше само период - така си и остана. Така че някои деца може и да го израстват, но не всички.

# 10
  • Мнения: 3 453
Stelfy,
четейки те, се чувствам, като слон в стъкларски магазин.   ooooh! Що така тотално обърквам конците в храненето...  Tired
Истината е, че дребната ме върти, както си иска. А аз, като дете, преследвано с лъжици и постоянни призиви "едно за мама, за баба...за съседа", се опитвам да намеря баланса между това, да не настоявам твърде, да предлагам храните в желания от детето вид, но и да я насърчавам да яде полезни, макар и нежелани храни. Очевидно залитам в двете крайности и претърпявам крах всеки път.
Обясненията, че няма нищо друго за ядене не работят. Детето е склонно да стои гладно и би пропуснало хранене, но не и да яде от нежеланото ястие. Нещо повече, настава неистов рев дори, когато аз хапна от нещото.  Tired
Поста ти ми беше много, много полезен, благодаря ти!    bouquet Ще караме известно време на предпочитани храни, после ще опитам пак. Тъкмо и кътниците ще са избили, току виж имам успех.

# 11
  • София
  • Мнения: 1 335
O-o... ама то и кътници ли имало!!! Joy

А, и току що прочетох "опитвам различни цветни купички", че си писала.
Преди време бях купила някaкви порцеланови детски сервизи с картинки... Отчитам си го като огромна грешка!! Много често детето се фокусира именно върху тях, да се заиграва и аз много се дразня.. а реално аз самата съм му предоставила тези дразнители! На масата се сяда, за да се нахраним, не за да играем игри. Всичко останало, което се прави само ни отдалечава от крайната цел, прави храненето протяжно и досадно занимание. В този смисъл - колкото по-безинтересни купички - толкова по-добре! Купичките са само средство, не цел Simple Smile

От личен опит казвам, че колкото по-стриктно спазвам правила за поведение на масата - толкова по-добре се държи детето на нея.
Преди храненето беше цирк при нас - то не бяха играчки, не беше чудо - цял кош имах под стола, за да му ги сменям! Респективно детето не дъвчеше, защото беше по-концентрирано върху играчката си, вместо в това, да се нахрани. Храненето продължаваше по 40-50 минути и беше ад!

В един хубав ден разкарах всички играчки и занимавки от масата. Обявих, че сме на масата само, за да се храним и игрите ще продължат, когато свършим. Никакво въртене, плямпане, опити да се става и т.н.

Промяната на начина по който се случват нещата е процес разбира се, не става от днес за утре, изисква време. Но с въвеждането на новите правила и последователното им прилагане, следването на правилната посока (дори когато нещата не се получават съвсем според очакваното) в един момент дават резултати! Simple Smile

С времето детето се научи да прави поне едно дъвкателно движение Simple Smile) После повече, но бавно. Сега дъвче като човек нормален.....

Като говори с пълна уста обявявам, че изобщо не го разбирам и го моля да преглътне преди да ми каже нещо, с пълна уста не се говори. И понеже никога не поддадох да се издам, че поне в 50% от случаите го разбирам всъщност, самокоригирането се задейства.

Бих се радвала, ако наистина съм ти била полезна! Успех с храненето Hug

Към monikss - извинявам се, че оспамих темата, не беше умишлено Embarassed

Конкретно по първия пост - според мен за период може да се счита желанието на детето към бяла храна. Като засити нуждите на организма си от бяла енергия ще мине и на други цветове Grinning

Но според мен е по-добре детето наистина да пропусне цяло хранене, отколкото да си дояжда с Барни и джънк фууд. До следващот хранене ще се е сдобило с повече глад и е много по-вероятно да склони да изяде предложената му храна. Но ако види, че когато се заинати, получава пакетирани лакомства то ще се стреми към тях пак и пак. Това със сигурност не помага на никого за поведението на масата, хранителните навици и по-лесното излизане от периоди Simple Smile

Успех и на теб Hug


Последна редакция: чт, 12 яну 2012, 09:48 от Stelfy

Общи условия

Активация на акаунт