Не кой какво работи (има такива теми). Нито за заплати.
Просто разкажете накратко как минава работният ви ден, какви предизвикателства най-често изникват ? Плюсове и минуси на тази работа: какви са ? Кое ви харесва в нея, кое не ?
- Публикувана: 6 ян. 2012, 17:54 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2012, 15:05 ч.
Разкажете за работата си
А с каква собствено цел?
С познавателна.
Например аз съм далече от сферата на туризма и все си представям, че да работиш в туристическа агенция е много интересно и готино, но ако се включи някой да сподели, сигурно може да изброи недостатъци и какви са те.
Е, идеята ми е да излезем от рамките на стандартните теми тук за парите, за шефовете, за гадните колеги и т.н. А иде реч за самата дейност, какви добри и лоши страни има, как ви (ре)деформира мисленето, изисква ли да сте в супер форма и постоянно да се поддържате и т.н. За какво бихте предупредили някой начинаещ във вашата сфера на дейност.
Искаш темата да се превърне в "Коя съм аз - най-работната"?
В смисъл ?
Нищо подобно. Друго имах предвид, но явно или никой не схваща, или е на друга вълна в момента. Няма нищо. Заключете я темата. А че винаги някой ще се заяде, не съм се съмнявала, но мислех, че някой може да разбере буквално каквото съм имала предвид. Карай, явно по-вървежни са темите за оплакване и оплюване.
Може би аз не успях да се изразя правилно.
Защо ти е неудобно ?
Написах "работата", а не "професията", защото професията може да е една, но да работиш съвсем друго.
Защо ти е неудобно ?
Написах "работата", а не "професията", защото професията може да е една, но да работиш съвсем друго.
Разбрах те веднага
Работя с учители, родители, ученици и бъдещи студенти предимно.
Работата ми е динамична и интересна. Срещам се предимно с интересни и интелегентни хора.
Следя по-отблизо книжният пазар.
Имам наблюдения върху системата на образование и научавам много интересни факти както от учителите, така и от родителите и учиниците. Имам поглед и над повечето от по-известните училища във Варна.
Ако нямам работа, както днес, чета свободно всякаква литература.
Много си харесвам работата.
Работата ми е динамична и интересна. Срещам се предимно с интересни и интелегентни хора.
Следя по-отблизо книжният пазар.
Имам наблюдения върху системата на образование и научавам много интересни факти както от учителите, така и от родителите и учиниците. Имам поглед и над повечето от по-известните училища във Варна.
Ако нямам работа, както днес, чета свободно всякаква литература.
Много си харесвам работата.
А моята е в областта на рекламата към медия (не и в момента де).
Много интересна и динамична, уж все плюсове-но така ми се струваше първите 4-5 месеца.
После същите неща започнаха да ми се струват минуси.
Зимата- няма студ, няма дъжд, няма сняг и подобни оправдания- навън си по срещи. Неприятно е.
Но пък няма рутина, свикване, скука.
Всякакви образи срещаш.
След майчинството едва ли бихсе върнала пак на тази работа, вече предпочитам твърда заплата, а не процент.
Много интересна и динамична, уж все плюсове-но така ми се струваше първите 4-5 месеца.
После същите неща започнаха да ми се струват минуси.
Зимата- няма студ, няма дъжд, няма сняг и подобни оправдания- навън си по срещи. Неприятно е.
Но пък няма рутина, свикване, скука.
Всякакви образи срещаш.
След майчинството едва ли бихсе върнала пак на тази работа, вече предпочитам твърда заплата, а не процент.
А с каква собствено цел?
Работа има два вида - за пари и по любов. Който работи за пари - няма какво добро да каже, който работи по любов - дитирамби няма да пее. Туй то.
Работа има два вида - за пари и по любов. Който работи за пари - няма какво добро да каже, който работи по любов - дитирамби няма да пее. Туй то.
А тия, дето работим и за пари, и по любов - какво?
Не вярвам, че някой може да работи само за пари дълго време и качествено.
Е, идеята ми е да излезем от рамките на стандартните теми тук за парите, за шефовете, за гадните колеги и т.н.
Каквото и да работим в основата винаги стоят колегите и шефовете. С конкретната работа, каквато и да е тя, овладее ли се веднъж си върви и проблеми няма, докато с хората не е така, все нещо възниква, все трябва да се съобразяваш. Проблемите идват от хората, а не от работата. Затова е много важен колективът.
Написах "работата", а не "професията", защото професията може да е една, но да работиш съвсем друго.
На мен лично "работата" и "професията" ми е едно и също нещо....Работя това за което съм учила.....По-важното е,че работата ми е и хоби...Което е рядко срещано нещо в днешно време....Затова издържам на натоварването и на всички ежедневни предизвикателства....
Написах "работата", а не "професията", защото професията може да е една, но да работиш съвсем друго.
На мен лично "работата" и "професията" ми е едно и също нещо....Работя това за което съм учила.....По-важното е,че работата ми е и хоби...Което е рядко срещано нещо в днешно време....Затова издържам на натоварването и на всички ежедневни предизвикателства....
Има една сентенция "намери си работа, която обичаш, и няма да ти се наложи да работиш нито ден".
Винаги съм си мислила, че ако си артист изобщо (дали певец, танцьор и т.н.), работата е всекидневно удоволствие...
Нямам установено работно време. Понякога са 8 часа, понякога 2 - зависи. От понеделник до четвъртък. Петък е почивен ден. Иска се и много допълнително четене - нощите са за това.С колеги се засичам за по няколко минути, с най-големите шефове - никога. Парите са колкото да си платя сметките и кредита, но пък при толкова свободно време работя за себе си и изкарвам доволно.
Декурзуси, епикризи, прегледи, назначения, пак писане, писане. Не, че нещо, ама за хвалба си е колко работа отмята един лекар в отделението. Сам. Веднъж- дваж седмично и по двама( малка болница, знаете как е 
). Работата не ми е хоби, не и клиничната, следователно по отношение на възнаграждението- може и още 
.
Най- голямо удоволствие ми доставя практическата работа със студентите( иначе ме дразнят, щото не четат
)
). Работата не ми е хоби, не и клиничната, следователно по отношение на възнаграждението- може и още . Най- голямо удоволствие ми доставя практическата работа със студентите( иначе ме дразнят, щото не четат
) 
Написах "работата", а не "професията", защото професията може да е една, но да работиш съвсем друго.
На мен лично "работата" и "професията" ми е едно и също нещо....Работя това за което съм учила.....По-важното е,че работата ми е и хоби...Което е рядко срещано нещо в днешно време....Затова издържам на натоварването и на всички ежедневни предизвикателства....
Има една сентенция "намери си работа, която обичаш, и няма да ти се наложи да работиш нито ден".
Винаги съм си мислила, че ако си артист изобщо (дали певец, танцьор и т.н.), работата е всекидневно удоволствие...
Аз върша работа, която ненавиждам , нямам никакво развитие, работя с огромно нежелание, дори с мъка..
Много се надявам скоро да мога да се похваля с някакво развитие по темата
А моята е в областта на рекламата към медия (не и в момента де).
Много интересна и динамична, уж все плюсове-но така ми се струваше първите 4-5 месеца.
После същите неща започнаха да ми се струват минуси.
Зимата- няма студ, няма дъжд, няма сняг и подобни оправдания- навън си по срещи. Неприятно е.
Но пък няма рутина, свикване, скука.
Всякакви образи срещаш.
След майчинството едва ли бихсе върнала пак на тази работа, вече предпочитам твърда заплата, а не процент.
Много интересна и динамична, уж все плюсове-но така ми се струваше първите 4-5 месеца.
После същите неща започнаха да ми се струват минуси.
Зимата- няма студ, няма дъжд, няма сняг и подобни оправдания- навън си по срещи. Неприятно е.
Но пък няма рутина, свикване, скука.
Всякакви образи срещаш.
След майчинството едва ли бихсе върнала пак на тази работа, вече предпочитам твърда заплата, а не процент.
Работила съм абсолютно същото като теб и твоя пост все едно аз съм го писала.
Никога повече не бих работила това. Студ, жега, проценти, несигурност...не, благодаря. 
На мен темата ми е интересна, благодаря на авторката Жалко че имаше такова начало.
Аз в момента съм безработна, последно имах магазин. Хубавото беше, че сама си бях шеф, (то май това е единственото хубаво нещо за което се сещам) а минусите - голямо помещение, хазайте не позволиха да сложим климатик- зимата трудно се отопляше, лятото съответно беше жега. Заплата - ако остане. В последно време и клиенти които само гледаха, или търсят нещо много хубаво за без пари (което си е нормално ). И много други такива.
Но пък ми остана едно безценно приятелство.
Жалко че имаше такова начало.Аз в момента съм безработна, последно имах магазин. Хубавото беше, че сама си бях шеф, (то май това е единственото хубаво нещо за което се сещам) а минусите - голямо помещение, хазайте не позволиха да сложим климатик- зимата трудно се отопляше, лятото съответно беше жега. Заплата - ако остане. В последно време и клиенти които само гледаха, или търсят нещо много хубаво за без пари (което си е нормално ). И много други такива.
Но пък ми остана едно безценно приятелство.
А с каква собствено цел?
Работа има два вида - за пари и по любов. Който работи за пари - няма какво добро да каже, който работи по любов - дитирамби няма да пее. Туй то.
Работа има два вида - за пари и по любов. Който работи за пари - няма какво добро да каже, който работи по любов - дитирамби няма да пее. Туй то.
А тия, дето работим и за пари, и по любов - какво?
Все така да е, миличка
Дай боже всекиму, дето се вика.
Има много професии, които изглеждат страхотно примамливи отстрани, обвеяни с романтика и изпълнени с магия... "Отвътре" обаче нещата далеч не изглеждата така.
Работата на мъжа ми е свързана с непрекъснати пътувания из (почти) цял свят. Само при това изречение, на човек веднага му се развинтва въображението, и си представя една безкрайна екскурзия и безкраен купон. Истината е съвсем друга - умора и непрекъснато "разбутване" на биологичния часовник от часовите разлики, по 10-12 часа напрегнати разговори, необходимост от взимане на отговорни решения, изминаване на стотици километри по вътрешни пътища... Накрая се просваш в хотела като труп... Понякога дори да има време, няма сили и желание да обикаля и разглежда каквото и да е. В една от любимите ми дестинации, където мечтая да отида от дете, е ходил четири пъти, и е видял само... летището и 300 км от магистралата, която отвежда до целта на пътуването му
Работата на мъжа ми е свързана с непрекъснати пътувания из (почти) цял свят. Само при това изречение, на човек веднага му се развинтва въображението, и си представя една безкрайна екскурзия и безкраен купон. Истината е съвсем друга - умора и непрекъснато "разбутване" на биологичния часовник от часовите разлики, по 10-12 часа напрегнати разговори, необходимост от взимане на отговорни решения, изминаване на стотици километри по вътрешни пътища... Накрая се просваш в хотела като труп... Понякога дори да има време, няма сили и желание да обикаля и разглежда каквото и да е. В една от любимите ми дестинации, където мечтая да отида от дете, е ходил четири пъти, и е видял само... летището и 300 км от магистралата, която отвежда до целта на пътуването му
...всичко ми звучи клиширано или социологическо значимУ 
Хубава е темата. И на мен ще ми е интересно да чета различните мнения.
Аз работя по професията си. Харесвам си я, макар да имаше един период, в който бях решила да се откажа окончателно. Това беше след стачката, когато негативите бяха повече.
Харесва ми да работя с деца, да им подготвям задачи(по моя предмет рядко се срещат учебници), да ги виждам как работят по тях, да ги изслушвам, да обсъждаме. Всеки път е нещо различно.
Хубаво е, че постоянно уча нещо ново, развивам се, не тъпча на едно място.
Работният ми ден е различен всеки път - понякога много натоварен там в училище, друг път съм по-натоварена при самоподготовка или подготовка за празници и олимпиади, състезания, изпити. Понякога чакам ваканциите с нетърпение, понякога се е случвало да искам да свърши голямата почивка и да започва учебната година.
Има и минуси, но за тях не ми се говори.
Аз работя по професията си. Харесвам си я, макар да имаше един период, в който бях решила да се откажа окончателно. Това беше след стачката, когато негативите бяха повече.
Харесва ми да работя с деца, да им подготвям задачи(по моя предмет рядко се срещат учебници), да ги виждам как работят по тях, да ги изслушвам, да обсъждаме. Всеки път е нещо различно.
Хубаво е, че постоянно уча нещо ново, развивам се, не тъпча на едно място.
Работният ми ден е различен всеки път - понякога много натоварен там в училище, друг път съм по-натоварена при самоподготовка или подготовка за празници и олимпиади, състезания, изпити. Понякога чакам ваканциите с нетърпение, понякога се е случвало да искам да свърши голямата почивка и да започва учебната година.
Има и минуси, но за тях не ми се говори.
Винаги съм си мислила, че ако си артист изобщо (дали певец, танцьор и т.н.), работата е всекидневно удоволствие...
Това е много далеч от реалността, освен ако това не е откровено призвание за човека. Артистът не разполага с вечерите си, а често и с дните си, зависи от капризите не само на началството, но и на публиката...
Моето работене не е точно работа, пък едва ли има и такава професия. За работно време и дума не може да става.
Декурзуси, епикризи, прегледи, назначения, пак писане, писане. Не, че нещо, ама за хвалба си е колко работа отмята един лекар в отделението. Сам. Веднъж- дваж седмично и по двама( малка болница, знаете как е ). Работата не ми е хоби, не и клиничната, следователно по отношение на възнаграждението- може и още .
Най- голямо удоволствие ми доставя практическата работа със студентите( иначе ме дразнят, щото не четат)
). Работата не ми е хоби, не и клиничната, следователно по отношение на възнаграждението- може и още . Най- голямо удоволствие ми доставя практическата работа със студентите( иначе ме дразнят, щото не четат
)Дренче, лекар ли си?
Ех, това е моята несбъдната мечта.....
Ами работата ми е с хора - с болни хора.Няма ден, няма нощ ,няма уикенди и празници -ставаш и тръгваш. Не е лесна - сблъскваш се с болката и с мъката на хората и много често си безсилен и няма как да го обясниш.Много често си оплют и неразбран, но пък има моменти в които си наистина удволетворен. Но пък обичам професията си,макар и не чак толкова добре платена. Не искам да работя друго
Хубава е темата. И на мен ще ми е интересно да чета различните мнения.
Аз работя по професията си. Харесвам си я, макар да имаше един период, в който бях решила да се откажа окончателно. Това беше след стачката, когато негативите бяха повече.
Харесва ми да работя с деца, да им подготвям задачи(по моя предмет рядко се срещат учебници), да ги виждам как работят по тях, да ги изслушвам, да обсъждаме. Всеки път е нещо различно.
Хубаво е, че постоянно уча нещо ново, развивам се, не тъпча на едно място.
Работният ми ден е различен всеки път - понякога много натоварен там в училище, друг път съм по-натоварена при самоподготовка или подготовка за празници и олимпиади, състезания, изпити. Понякога чакам ваканциите с нетърпение, понякога се е случвало да искам да свърши голямата почивка и да започва учебната година.
Има и минуси, но за тях не ми се говори.
Аз работя по професията си. Харесвам си я, макар да имаше един период, в който бях решила да се откажа окончателно. Това беше след стачката, когато негативите бяха повече.
Харесва ми да работя с деца, да им подготвям задачи(по моя предмет рядко се срещат учебници), да ги виждам как работят по тях, да ги изслушвам, да обсъждаме. Всеки път е нещо различно.
Хубаво е, че постоянно уча нещо ново, развивам се, не тъпча на едно място.
Работният ми ден е различен всеки път - понякога много натоварен там в училище, друг път съм по-натоварена при самоподготовка или подготовка за празници и олимпиади, състезания, изпити. Понякога чакам ваканциите с нетърпение, понякога се е случвало да искам да свърши голямата почивка и да започва учебната година.
Има и минуси, но за тях не ми се говори.
За минусите на професията ... не ми се говори и на мен
Но колко много научавам от хлапетата, колко много ме разсмиват, разплакват, ентусиазират, променят ... Душата ми е при тях ... Много си ги обичам и това ме кара да забравям минусите 
Аз се занимавам с научна дейност. Отстрани сигурно изглежда предизвикателно и интригуващо, но както навсякъде, и тук има рутина и скука. Като най-голям минус определям разпределението на работното време- понякога се налага да съм по 12-13 часа в лабораторията, и непрекъснато да съм в движение, друг път седя пред някой апарат с часове и броя мухите... Като цяло си харесвам професията, но не бих я препоръчала на всеки.
Правя всичко за удоволствие, не за пари.
Имам изкючително интересна, но безперспективна специалност. Съответно не съм работила по нея, но не спирам да се интересувам от темите, които засяга.
Нямам постоянна работа, защото бързо се отегчавам на едно място. Сменям офиси и магазини в различни браншове, занимавам се и с частен бизнес в различни сфери, имам дълги периоди (5-10 г.), в които не съм работила. Ходя по всевъзможни курсове и уроци само защото ми е интересно.
Тази вятърничавост сигурно ми е от въздушната зодия- водолей, с асцендент водолей и Луна и Меркурий във водолей
Въобще не приличам на родителите ми, които цял живот са работили на едно място по специалността си.
Имам изкючително интересна, но безперспективна специалност. Съответно не съм работила по нея, но не спирам да се интересувам от темите, които засяга.
Нямам постоянна работа, защото бързо се отегчавам на едно място. Сменям офиси и магазини в различни браншове, занимавам се и с частен бизнес в различни сфери, имам дълги периоди (5-10 г.), в които не съм работила. Ходя по всевъзможни курсове и уроци само защото ми е интересно.
Тази вятърничавост сигурно ми е от въздушната зодия- водолей, с асцендент водолей и Луна и Меркурий във водолей
Въобще не приличам на родителите ми, които цял живот са работили на едно място по специалността си.
РЕНИ, разбирам онова, което те привлича: да не задълбаваш и затъпяваш на едно място.
Честно казано, винаги съм си представяла идеалната реализация за мен не като растеж нагоре в една сфера (както е общоприето да се нарича "кариера"), ами хоризонталното развитие - да се усъвършенстваш в различни дейности, в различни периоди от живота си, защото обогатяването е безценно.
Честно казано, винаги съм си представяла идеалната реализация за мен не като растеж нагоре в една сфера (както е общоприето да се нарича "кариера"), ами хоризонталното развитие - да се усъвършенстваш в различни дейности, в различни периоди от живота си, защото обогатяването е безценно.
РЕНИ, това, което описваш, звучи много привлекателно, стига да имаш съответната финансова подкрепа за това. Аз не мога да си позволя да не работя дори година, какво остава за 5-10 
. И предпочитам да се развивам "вертикално", основно защото искам да съм способна да си осигуря нужния конфорт и независимост в живота.
. И предпочитам да се развивам "вертикално", основно защото искам да съм способна да си осигуря нужния конфорт и независимост в живота. 
Ами работата ми е с хора - с болни хора.Няма ден, няма нощ ,няма уикенди и празници -ставаш и тръгваш. Не е лесна - сблъскваш се с болката и с мъката на хората и много често си безсилен и няма как да го обясниш.Много често си оплют и неразбран, но пък има моменти в които си наистина удволетворен. Но пък обичам професията си,макар и не чак толкова добре платена. Не искам да работя друго
И аз така. Работя в болницата по онкология. С болни хора. С много болни хора. Понякога е много тежко, така и не съумях да се науча да сдържам сълзите си.....Обичам да контактувам с болните и да разговарям с тях. Мисълта че им давам поне малък лъч светлинка ме крепи и ме кара да си харесвам работата.
blizna4e , djoleva професиите ви са прекрасни ! Възхищавам ви се ! Не от довна и аз работих в тази свера , но както казвате е доста трудно да си сред болни хора . Прибираш се у дома и пак мислиш за тях (дали ще имат шанс? ) . Не изкарах много и напуснах , но има случаи , които никога няма да забравя . Сега съм в свера ,където жените се броим на пръсти . Но с мъже се работи сякъш по добре . Лошото е ,че се налага да отсъстваме от време на време ,но с това се свиква.
Напрегната,пропусна ли си сроковете,ми трият сол на главата.
Отговорна,трябва да помня и незначителни неща,трябва да чета неясни изисквания от клиентите и някак да налучкам какво искат от нас.
Дразнеща,защото понякога завися от благоволението на някои колеги-дали ще са на кеф да ми свършат нещо бързо и качествено.
11 години работя в една и съща фирма,последните 4 на тази длъжност.Писнало ми е,но съм се оставила на течението.
Отговорна,трябва да помня и незначителни неща,трябва да чета неясни изисквания от клиентите и някак да налучкам какво искат от нас.
Дразнеща,защото понякога завися от благоволението на някои колеги-дали ще са на кеф да ми свършат нещо бързо и качествено.
11 години работя в една и съща фирма,последните 4 на тази длъжност.Писнало ми е,но съм се оставила на течението.
Винаги съм си мислила, че ако си артист изобщо (дали певец, танцьор и т.н.), работата е всекидневно удоволствие...
Това е много далеч от реалността, освен ако това не е откровено призвание за човека. Артистът не разполага с вечерите си, а често и с дните си, зависи от капризите не само на началството, но и на публиката...
blizna4e , djoleva професиите ви са прекрасни !...
BirdsFlu, каква е работата на мъжа ти. Ама, че ме зачовърка любопитството. 
Баща ми беше пилот и цял живот е обикалял света. Но време за разглеждане е имал само при продължителни командировки. А биологичния му часовник въобще не работи, дори сега, след няколко години в пенсия- денем спи, а нощем се чуди какво да прави.
BirdsFlu, каква е работата на мъжа ти. Ама, че ме зачовърка любопитството.
Не е пилот.
Технически консултант по качеството е. Посещава производствени предприятия и прави контрол на качеството. Работодателят му е концерн, който възлага поръчките си по цял свят - евтините изделия на места с евтина работна ръка; по-скъпите изделия - другаде. В условията на глобализация на производството (както и на всичко друго), това е доста разпространена професия. Поне аз познавам още двама мъже и няколко жени, които се занимават със същото - българи имам предвид.
Имам собствен бизнес.Работя това което ми доставя огромно удоволствие,съответно не работя 
Интересно ми стана! А в какво се състои този бизнес?
Защото колкото и такива хора да познавам,които имат собствен бизнес и това им доставя удоволствие,не съм чувала нищо да не работят?
Странно и прекрасно,ако наистина е така!
А нали и темата е да се разкаже за работата,така че споделете!
blizna4e , djoleva професиите ви са прекрасни !...
BirdsFlu, каква е работата на мъжа ти. Ама, че ме зачовърка любопитството.
Баща ми беше пилот и цял живот е обикалял света. Но време за разглеждане е имал само при продължителни командировки. А биологичния му часовник въобще не работи, дори сега, след няколко години в пенсия- денем спи, а нощем се чуди какво да прави.
Не съм учила специално за това което работя. Но много исках и ми беше интересно - с две думи съм самоука, а това е трудно в моята професия. Често ме изморява и то психически, но не искам друго да работя. Трудно е за жена и то на моите години, доста чета и както не обичах ученето, все се налага да уча, за да не изоставам от младежите.
Радвам се че се реализирах точно в тази сфера, интересно, но психически натоварва поне мен.
П.С - Web Developer съм.
Радвам се че се реализирах точно в тази сфера, интересно, но психически натоварва поне мен.
П.С - Web Developer съм.
Работя с психично болни.И колкото и странно да е, много си обичам работата.Дори не я приемам като работа.Достатъчно ми е да видя благодарността в очите им, малката промяна в живота им към по-добро и изобщо всяка малка стъпка нагоре ме прави щастлива. Понякога се чувствам адски натоварена от ровенето в душите на тези хора, а парите, които вземам са смешно малко, но мисля, че това ми е призванието
Потвърждавам това за пътуванията. Броят на страните, в които съм била значително се разминава с броя на тези, в които съм видяла нещо. И това въпреки ентусиазмът ми, и често лишаване от сън, за да разгледам поне през нощта нещо.
Обичам работата си. В медиите е. Това за образа на нахаканата бляскава журналистка, живееща във вихъра на събитията е по-скоро изключение. Не трябва да си нахакан, а много умен, мислещ и аналитичен. И задължително да знаеш езици и да четеш много във всякакви области, не се знае коя информация кога ще ти потрябва.
Обичам работата си. В медиите е. Това за образа на нахаканата бляскава журналистка, живееща във вихъра на събитията е по-скоро изключение. Не трябва да си нахакан, а много умен, мислещ и аналитичен. И задължително да знаеш езици и да четеш много във всякакви области, не се знае коя информация кога ще ти потрябва.
Работя това за което съм учила,но най съм доволна,че работя с млади хора.Това ми дава много енергия и се чувствам доста по-млада.Работата е разнообразна,диначина,непрекъснато има новости,които може да се използват при желание от моя страна.Уча се непрекъснато,понякога не само за работата си,но и житейски уроци получавам.Трябва да прилагам много такт,търпение,настойчивост и дипломатичност.Най-обичам работата си обаче,защото имам доста време да съм вкъщи с детето си.
Харесвам работата си - кандидатствах във въпросната фирма в продължение на две години, докато накрая ме одобриха за обявена вакантна длъжност там. С течение на времето преминах доста обучения, конкретните ми задължения развиха у мен аналитичност, умение за вземане на решения, толерантност и куп други качества, за което съм безкрайно благодарна.
В момента съм на средно управленско ниво, отговорностите и сресът понякога ми идват в повечко, но като се обърна назад, виждам, че си е заслужавало. Работата ме промени много, смятам, че е към добро
В момента съм на средно управленско ниво, отговорностите и сресът понякога ми идват в повечко, но като се обърна назад, виждам, че си е заслужавало. Работата ме промени много, смятам, че е към добро
А с каква собствено цел?
Работа има два вида - за пари и по любов. Който работи за пари - няма какво добро да каже, който работи по любов - дитирамби няма да пее. Туй то.
Работа има два вида - за пари и по любов. Който работи за пари - няма какво добро да каже, който работи по любов - дитирамби няма да пее. Туй то.
Много добре казано
Споделям напълно мнението ти 
Едно учих и завърших. После с друго се захванах, но за сега не съм го довършила. Работя обаче в областта му.
Харесвам работата си.
Това, което правя днес и този месец, ще се повтори чак догодина по същото време. Разнообразна е. Имам срещи с хора. Малко, но достатъчно, за да не ми омръзнат.
Харесвам работата си.
Това, което правя днес и този месец, ще се повтори чак догодина по същото време. Разнообразна е. Имам срещи с хора. Малко, но достатъчно, за да не ми омръзнат.
В момента имам мечтаната от мен работа, за която доста се борих - работя вкъщи, разполагам с времето си, сама съм си началник , когато имам повечко работа, изкарвам много добри пари. Правя това, за което съм учила - т.е. използвам образованието си активно, като не спирам и да се усъвършенствам, да трупам нови знания във всякакви сфери. Вярно, нямам кой знае колко активен професионално-социален живот (т.е. с пратньорите и клиентите не се виждам и не контактувам особено), но за мен не е проблем - поне засега не изпитвам нужда от засилена комуникация. Само едно ме дразни: както беше писал някой по-горе, има хора, които смятат, че ако не си в офис и на пълен работен ден и твърда зпалата, не работиш 
. Даже често ми пускат коментари от сорта "ами ти нали имаш много свободно време (разбирай "не работиш)". Върви обяснявай, че понякога тази свобода през деня, която използвам, за да взема детето от училище, да го заведа от т. А до т. В или да му помогна в самоподготовката, да се погрижа за домакинските задължения и т.н., понякога ми коства часове нощен труд (не се оплаквам, просто се чувствам недооценена, а финансово се справям по-добре от много познати, работещи "от-до" 
).
, когато имам повечко работа, изкарвам много добри пари. Правя това, за което съм учила - т.е. използвам образованието си активно, като не спирам и да се усъвършенствам, да трупам нови знания във всякакви сфери. Вярно, нямам кой знае колко активен професионално-социален живот (т.е. с пратньорите и клиентите не се виждам и не контактувам особено), но за мен не е проблем - поне засега не изпитвам нужда от засилена комуникация. Само едно ме дразни: както беше писал някой по-горе, има хора, които смятат, че ако не си в офис и на пълен работен ден и твърда зпалата, не работиш . Даже често ми пускат коментари от сорта "ами ти нали имаш много свободно време (разбирай "не работиш)". Върви обяснявай, че понякога тази свобода през деня, която използвам, за да взема детето от училище, да го заведа от т. А до т. В или да му помогна в самоподготовката, да се погрижа за домакинските задължения и т.н., понякога ми коства часове нощен труд (не се оплаквам, просто се чувствам недооценена, а финансово се справям по-добре от много познати, работещи "от-до" ).
Всъщност вече 20 години работя по специалността си. Длъжността ми към момента е технолог-нормировчик. До един момент ми харесваше... всъщност и сега ми харесва, но някак усещам, че тъпча на едно място... поне във фирмата в която съм и то защото работим с поостаряла техника и технологии и все по-често чувам от пряко заетите с производството "това не можем да го правим". Хубавата страна на медала за мен е, че към момента ми се гласува доверие за работа "от мейл до оферта" и аз сама разработвам нещата и търся това, което ми е необходимо, за да изпълня изискванията на клиента. Така и аз получавам допълнителни познания. Именно затова в момента се боря с два езика, които са ми нужни за работата - английски и френски (вторият си го почвам от а-бе). Ако офертата стане поръчка, разбира се, се включва цял екип, но там също има възможност за индивидуални решения. Малко лошо може да прозвуча, но аз предпочитам индивидуалната работа, като вълкът дето сам си върши работата. НЕ че не мога да работя с екип, не крия от никого нищо, не се правя на интересна, винаги съм склонна да помагам, но се побърквам от факта, че трябва да разчитам на други хора за свършването на дадена работа.
Работя това което в момента ми е желание, а след 10г. не знам Работата ми е свързна с много хора които разчитат да се справя добре, работното ми време не е фиксирано, парите са добри.Другото полезно е, че каквото знам ми помага да се грижа добре и за себе си, колектива е изцяло женски.Няма пътувания които да разнообразяват ежедневието ми, но пък имам много усмивки след часа прекаран при мен Козметик съм
Работата ми е свързна с много хора които разчитат да се справя добре, работното ми време не е фиксирано, парите са добри.Другото полезно е, че каквото знам ми помага да се грижа добре и за себе си, колектива е изцяло женски.Няма пътувания които да разнообразяват ежедневието ми, но пък имам много усмивки след часа прекаран при мен Козметик съм Евреите са го казали: "Ако искаш да забогатееш, спри да работиш."
1. Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине
2. Обичай кревата си като самия себе си
3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш
4. Не работи - работата убива
5. Ако видиш някой да си почива - помогни му
6. Работи по-малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи другиму!
7. Спасението е в хладната сянка - от почивка никой не е умрял
8. Работата носи болести - недей да умираш млад!
9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни, почакай и ще видиш, че ще ти мине!
10. Когато видиш някъде да ядат и пият - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш.
А моята е в областта на рекламата към медия (не и в момента де).
Много интересна и динамична, уж все плюсове-но така ми се струваше първите 4-5 месеца.
После същите неща започнаха да ми се струват минуси.
Зимата- няма студ, няма дъжд, няма сняг и подобни оправдания- навън си по срещи. Неприятно е.
Но пък няма рутина, свикване, скука.
Всякакви образи срещаш.
След майчинството едва ли бихсе върнала пак на тази работа, вече предпочитам твърда заплата, а не процент.
Много интересна и динамична, уж все плюсове-но така ми се струваше първите 4-5 месеца.
После същите неща започнаха да ми се струват минуси.
Зимата- няма студ, няма дъжд, няма сняг и подобни оправдания- навън си по срещи. Неприятно е.
Но пък няма рутина, свикване, скука.
Всякакви образи срещаш.
След майчинството едва ли бихсе върнала пак на тази работа, вече предпочитам твърда заплата, а не процент.
Работила съм абсолютно същото като теб и твоя пост все едно аз съм го писала.
Никога повече не бих работила това. Студ, жега, проценти, несигурност...не, благодаря.
Поздрав за тези, които са написали в прав текст какво работят, не ме бива много в гадаенето
Аз бях учителка около 20г. Работата се превръща в рутинна с времето и няма кой знае какво поле за развитие, защото отдаваш натрупани знания и рядко се налага да добавяш нови, няма развитие. Сега съм на път да приключа с работата си и да премина в ново поприще. Започнах нова работа и смятам да се развивам в нова посока, планирам да доучвам от есента. Тя е по-различна, работя от вкъщи. Фрийлансер съм и ми е интересно
Аз бях учителка около 20г. Работата се превръща в рутинна с времето и няма кой знае какво поле за развитие, защото отдаваш натрупани знания и рядко се налага да добавяш нови, няма развитие. Сега съм на път да приключа с работата си и да премина в ново поприще. Започнах нова работа и смятам да се развивам в нова посока, планирам да доучвам от есента. Тя е по-различна, работя от вкъщи. Фрийлансер съм и ми е интересно
но пък имам много усмивки след часа прекаран при мен Козметик съм
Козметик съм Според едно проучване в световен мащаб, което бях чела преди време, фризьорки и козметички
се чувстват най- щастливи и удовлетворени от своите професии.
Споделих това в салона, който посещавам и макар че не са представителна извадка, момичетата бяха единодушни, че е вярно.
Споделиха, че нямат големи амбиции и дългосрочни планове за развитие,а усмивките и доволните погледи на клиентките им ги зареждат с положителни емоции.
Това ме вкара в размисъл....какво му трябва на човек...
Това ме вкара в размисъл....какво му трябва на човек...
Определено му трябват парички, за съжаление, липсата на които води до много, много проблеми
Определено му трябват парички, за съжаление, липсата на които води до много, много проблеми
Съгласна
, но и липсата на радост от работата води до същото. За мен е важно да има баланс между двете. За съжаление лично аз имам променлив успех в постигането му. Няколко мъдри мисли за работа, поднесени с хумор:
Нищо не укрепва така вярата в човека, както аванса.
Все по-трудно е да срещнеш вежлив човек, който нищо не се опитва да ти продаде.
Човек никога не е толкова близо до съвършенството, както когато попълва документи за кандидатстване за работа.
Ние чудесно си знаем цената. И тя винаги е по-висока от заплатата ни.
"Фирма търси опитни безделници за работа в конкурентни организации."
Колкото по-далеч искаш да скочиш, толкова по-ниско трябва да приклекнеш.
Осемчасов работен сън.
Кажи ми за какво си харчиш парите и аз ще ти кажа откъде ги взимаш.
Не служи на двама господари за една заплата.
Клиентът е тъпо, злобно животно, което непрекъснато трябва да убеждаваш в обратното.
Бъди великодушен - прости на подчинените си своите грешки.
Преди да пуснеш корени, добре се огледай дали можеш да израснеш високо тук.
Никога не правете нещо правилно от първия път. В противен случай никой няма да може да оцени колко е било сложно.
Шефът не винаги е прав, но винаги е шеф.
Най-добрият начин да разкритикуваш чуждата работа е да я свършиш по-добре.
Повечето хора пропускат възможността, защото тя е облечена в обикновеност и прилича на работа.
Работата не е пари, защото тя не свършва.
Скъпи клиенти, уважавайте лицето, което ви обслужва! Вие виждате пред себе си един идиот, а той - цяла група.
Ето, включва се човек от кухнята на туристическия бизнес
Работата с туристи е забавна(имаш колкото си искаш смешни случки всеки ден), натоварваща(изливат си негодуванието върху теб, без да им дреме много - много), обогатяваща(общуваш с хора от различни националности и с различни интереси), понякога и затъпяваща(все пак да работиш 5 години на едно и също място е и малко досадно).
Работата с туристи е забавна(имаш колкото си искаш смешни случки всеки ден), натоварваща(изливат си негодуванието върху теб, без да им дреме много - много), обогатяваща(общуваш с хора от различни националности и с различни интереси), понякога и затъпяваща(все пак да работиш 5 години на едно и също място е и малко досадно).
Поздрав за тези, които са написали в прав текст какво работят, не ме бива много в гадаенето
Аз бях учителка около 20г. Работата се превръща в рутинна с времето и няма кой знае какво поле за развитие, защото отдаваш натрупани знания и рядко се налага да добавяш нови, няма развитие. ...
Аз бях учителка около 20г. Работата се превръща в рутинна с времето и няма кой знае какво поле за развитие, защото отдаваш натрупани знания и рядко се налага да добавяш нови, няма развитие. ...
Поздрав и на теб!
Аз нямам твоя стаж, но няма година, през която да не съм учила нещо ново и да няма развитие. Особено с тези често менящи се учебни програми, даже обучението понякога ми е в повече.
Учебните програми се менят, да, но нагаждането към новите изисквания не наричам развитие. Правилата в граматиката са си все същите, а Вазов, Яворов, Сервантес, Шекспир и..... са в творчески застой откакто съм започнала и нищо ново не пишат 
Иначе не е като завиване на гайки по цял ден, но....не ми стига. Все пак смяната се наложи принудително. Ако не беше, сигурно нямаше да дойде инициативата от мен, вече съм стара. Сега съм заинтригувана, може би защото съм начинаеща все още, ще видим....
Иначе не е като завиване на гайки по цял ден, но....не ми стига. Все пак смяната се наложи принудително. Ако не беше, сигурно нямаше да дойде инициативата от мен, вече съм стара. Сега съм заинтригувана, може би защото съм начинаеща все още, ще видим....
Работя в рекламна агенция. Самата работа ми харесва, заради възможността да проявяваш творчество. Ежедневно се срещам с всякакви хора - както с такива, от които може да се научи много, така и с такива, на които въпреки огромните си усилия, не мога да обясня защо като им копирам личната карта, им вземам пари за двустранно копиране.
... на които въпреки огромните си усилия, не мога да обясня защо като им копирам личната карта, им вземам пари за двустранно копиране.
Би ли обяснила.
... на които въпреки огромните си усилия, не мога да обясня защо като им копирам личната карта, им вземам пари за двустранно копиране.
Би ли обяснила.
Ами няма как да сложа картата едновременно от двете страни, нали? Не мога да копирам наведнъж лицето и гърба. Затова е двустранно копиране - принтера сканира два пъти и съответно го отчита като две бройки. А това, че е на една страница (а не от двете страни на листа) е просто за улеснение. Надявам се да съм успяла да обясня
Ясно, разбрах, благодаря. Все пак от първия път
Всъщност не харчиш ресурс, само заради брояча на ксерокс машината. Хубаво извинение за пред клиентите. Също както понякога се опитват да ми обяснят, че той компютъра така го изчислил/сгрешил/написал, хубаво, но на някой, който не разбира...
Всъщност не харчиш ресурс, само заради брояча на ксерокс машината. Хубаво извинение за пред клиентите. Също както понякога се опитват да ми обяснят, че той компютъра така го изчислил/сгрешил/написал, хубаво, но на някой, който не разбира...
а има ли тема"кой колко заплата взима?Май не сам срещала такава,но бибила интересна нали?
Много, там всички честно ще ти кажат колко взимат и къде. Заклевам се.
За заплатите не знам дали има тема.
Ама имаше една покрай новогодишните бонуси
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=631520.0
Ама имаше една покрай новогодишните бонуси
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=631520.0
Ясно, разбрах, благодаря. Все пак от първия път
Всъщност не харчиш ресурс, само заради брояча на ксерокс машината. Хубаво извинение за пред клиентите. Също както понякога се опитват да ми обяснят, че той компютъра така го изчислил/сгрешил/написал, хубаво, но на някой, който не разбира...
Всъщност не харчиш ресурс, само заради брояча на ксерокс машината. Хубаво извинение за пред клиентите. Също както понякога се опитват да ми обяснят, че той компютъра така го изчислил/сгрешил/написал, хубаво, но на някой, който не разбира...
А относно заплатите - има няколко теми, но мисля, че те не предизвикват особен интерес, а по-скоро спорове.
Работя в психиатрия на два фронта. Едниният е пряката работа с хората, другият - за хората. И двете занимания ми допадат, но пряката работа е нещото, от което не искам никога да се откъсвам.
Не съм сигурна, но и аз мисля, че работя в психиатрията.
Аз работя с артефакти от миналото и хора, които ги изучават. Според мен това е най прекрасната работа на света, и аз трябва да давам пари за да ми позволяват да я върша и да имам достъп до тези безценни неща... както и горе долу си е, явно и работодателите ми мислят така.
Аз работя като P.R. за един немско-български консорциум. И понеже това е доста криворазбрана професия, ще си позволя да обясня на дълго и на широко с какво точно се занимавам :
едно от нещата е медия мониторинг - следя медиите за теми, които засягат дейността на дружеството, превеждам и изпращам на шефовете.
- всички комуникации с журналисти минават през мен - информация за дейността, интервюта с директори и т.н.
-от друга страна подготвям и директора за интервю - набирам информация и му давам списък с вероятни въпроси.
- поне веднъж седмично имам запитвания за различни медии, за които подготвям отговор
- организирам събития за вътрешните и външни публики: коктейли за партньори, коледен банкет за служителите, детско коледно тържество за децата на служителите както и друг вид събития, които на които пък каним медии. Кетъринг, подаръци, музика - за всичко отговарям пряко.
- всички рекламни визии също минават през мен
- уеб страницата на дружеството - следя да има винаги актуална информация, снимки, имаме си и книга за гости и блог, който следя и ако мога отговарям, ако не известявам колега и той отговаря.
Общо взето изобщо не е както го изкарва Евгени Минчев - парти и пак парти. Бая работа си има, но пък е забавно
едно от нещата е медия мониторинг - следя медиите за теми, които засягат дейността на дружеството, превеждам и изпращам на шефовете.
- всички комуникации с журналисти минават през мен - информация за дейността, интервюта с директори и т.н.
-от друга страна подготвям и директора за интервю - набирам информация и му давам списък с вероятни въпроси.
- поне веднъж седмично имам запитвания за различни медии, за които подготвям отговор
- организирам събития за вътрешните и външни публики: коктейли за партньори, коледен банкет за служителите, детско коледно тържество за децата на служителите както и друг вид събития, които на които пък каним медии. Кетъринг, подаръци, музика - за всичко отговарям пряко.
- всички рекламни визии също минават през мен
- уеб страницата на дружеството - следя да има винаги актуална информация, снимки, имаме си и книга за гости и блог, който следя и ако мога отговарям, ако не известявам колега и той отговаря.
Общо взето изобщо не е както го изкарва Евгени Минчев - парти и пак парти. Бая работа си има, но пък е забавно
Работата е 5 от 6!
За протокола - счетоводство с юридически "уклон".
И всичко свързано с документирането на един бизнес! А, бе пенкилер! Харесва ми, разнообразно е и интересно, винаги има за какво да "ровиш" и какво ново да научиш.Колегите обаче са кофти! Ще я сменям!
Не съм сигурна, но и аз мисля, че работя в психиатрията.
И аз... Обаче го играя старши психоаналитик...Само глупости слушам по цял ден... Че и мнение и успокоение чакат.... И се сърдят като ги отсвириш!
Моята работа е 12ч дневна и нощна.
Верно седя на стол през цялото време но пък отговарям за човешки животи.Работя като старши технически сътрудник в тел 112 или казано по лесно оператор.работата е адски изтощителна,особено заради факта че мнозина не знаят за какво аджаба е тоя телефон. А сега още повече има работа след като прехвърлиха всички.
иначе е и интересно,винаги научаваш пръв новините,за жалост понякога лоши.
Това е..
Верно седя на стол през цялото време но пък отговарям за човешки животи.Работя като старши технически сътрудник в тел 112 или казано по лесно оператор.работата е адски изтощителна,особено заради факта че мнозина не знаят за какво аджаба е тоя телефон. А сега още повече има работа след като прехвърлиха всички.
иначе е и интересно,винаги научаваш пръв новините,за жалост понякога лоши.
Това е..
Работя в психиатрия на два фронта. Едниният е пряката работа с хората, другият - за хората. И двете занимания ми допадат, но пряката работа е нещото, от което не искам никога да се откъсвам.
Аз в момента работя като счетоводител, но определено предишната ми работа ми харесваше повече и като заплащане и като удовлетворение,бах маникюристка.Сега работя с документи и цифри,преди с доволни клиентки,ама не знам никога не е късно пак да се върна на старата длъжност.Толкова години учене,не знам не се чувствам щастлива от тази си работа,за престиж май май...тъжно!
Аз в момента работя като счетоводител, но определено предишната ми работа ми харесваше повече и като заплащане и като удовлетворение,бах маникюристка.Сега работя с документи и цифри,преди с доволни клиентки,ама не знам никога не е късно пак да се върна на старата длъжност.Толкова години учене,не знам не се чувствам щастлива от тази си работа,за престиж май май...тъжно!
Скоро гледах някакъв репортаж за това, че най-удовлетворени от работата си са маникюристките и козметичките - удовлетворение им носели усмивките на доволните клиенти.
Да,така е.Работата те натоварва само физически,а и понякога психически зависи от клиентките чувствам се като психолог...всеки споделя споделя,дори и да не иска съвет...научаваш и неща,който са много лични и не би искал да чуеш,но иначе и занаят и в услугите винаги се докарват бакшиши.
чувствам се като психолог...всеки споделя споделя,дори и да не иска съвет...научаваш и неща,който са много лични и не би искал да чуеш,но иначе и занаят и в услугите винаги се докарват бакшиши. 
Препоръчани теми