Проблемът е, че вечер като отидем да си я взимаме се започва едно лигавене, едно тръшкане по земята, не дава да я обличам, дори понякога плаче от мен и иска при баба си. Честно да си призная ми става много обидно и болно... знам, че детето ми е много мъничко, не прави нищо осъзнато и т.н., дори може би е много глупаво да се чувствам така, но... факт. Мъчно ми е. Вчера отново имаше такова изпълнение, толкова време плака... а аз исках да потъна в земята и там да си остана.
Когато сме заедно се занимавам много с нея, играем си, тя е много весела, гушка се в мен, видимо не се чувства зле. Но оставам с впечатление, че предпочита при баба си и ми става малко неприятно. Разбира се, щастлива съм, че се разбират и че аз мога да съм спокойна като ги оставям двете, че детето се чувства добре и т.н., но ... не ме напуска това неприятно чувство, че собственото ми дете като че ли не се чувства достатъчно добре с мен. А тя иначе е много кротко дете, дори бих казала, че малко ни е разглезила, но когато сме при баба й и дядо й се държи ужасно, много се лигави, плаче от най-малкото нещо и пр.
Моля ви, посъветвайте ме... Вече се чувствам ужасно виновна, че се налага да работя. Чувствам се в ужасна дупка, чувствам се лоша и непълноценна майка ....