Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 3

Добре заварила!

Включвам се с  пресен случай от онзи ден.
За Коледа си ходих в Русе, при родителите ми. На тръгване изрично ме питаха, да не би да съм забравила нещо. Аз - НЕ, бе, не съм........... Тръгнахме, карам аз. Та на изхода на града, вече къде към с. Пиргово се наложи да правя обратен  завой..........бях забравила всичките завивки и възглавници  Хем хич не са малки! Ща не ща се върнах - у дома нямаше с какво друго да се завиваме 

Да се запиша и аз в новата тема. 

Снощи се сетих,че през деня съм забравила да свърша една задачка...но вече беше късно и реших,че за да не забравя,трябва да си оставя бележчица и утре сутринта като я видя,ще си свърша задачката Виждам бележката сутринта,свърших си задачата....ама забравих да изхвърля бележката.След около 2 часа виждам аз пак бележката и се чудя това свърших ли го,не съм ли...Та тръгнах пак да си върша въпросната задачка...На третия път вече се усетих,че съм го свършила и изхвърлих бележчицата То не е лесно да помниш само по 2 минути и после да забравяш какво-що...

От вчера ви чета /цялата тема от 50стр./ и със сълзи съм се смяла, детето само ме пита защо се смея и ме кара да му разказвам .
  Сещам се как бях сготвила едно прясно зеле със сода, чудя се що така ври и кипи странно, после като го ядяхме сладни, моя ме пита как съм го готвила това зеле, аз мигам и се чудя.....
  Веднъж се отрепах да търся хляба.....знам, че имаше още....по едно време го скивам във хладилника и викам на моя: "Абе защо си прибрал хляба в хладилника?", той вика: " Не съм аз.", аз: "Да бе аз пък кога съм го прибирала в хладилника... " Е да де, ама аз прибирам масата...
  Събирам стари ненужни дрехи - детски и мои, една приятелка идва с колата да взима чувала да го кара на село.Излизаме от нас, тя носи боклука да го хвърли в контейнера, аз влача чувала, като сме се разбрали да го приберем в багажника.Хвърля тя боклука, аз оставям чувала до багажника щот колата заключена и отивам до магазина, тя обърнала колата и ме чака, качвам се аз и хващаме пътя. Отиваме у тях, отваряме багажника - чувал нема... "Къде е чувала ма?" питам аз, "Ми ти не го ли прибра в багажника?" пита тя, " Ми как да го прибера като колата беше заключена?" Та се оказа, че чувала сме го зарязали подпрян на колата, тя местила колата, обръщала ма изобщо пък не го е видяла, нищо че е бил отсреща й.....
  И последно, имаме среща със една съфорумка във сладкарница "Неделя". Отивам аз първа, сядам с гръб към вратата и я чакам. По едно време й звъня, че нещо се забави: "Къде си?" , тя: "Във Неделята съм"., аз: " Е и аз съм в Неделята, ма не те виждам...", кога се обръщам наща седнала точно зад мене, при това с лице към гърба ми, поръчала си, донесли й поръчката, запалила си цигарка и ме чака.........и аз я чакам.

Запис, от мен, само ви чета, засега не съм се включвала така по активно, не защото няма с какво, ами просто, защото толкова помня и обръщам внимание на глупостите които правя, а те не са чак толкова малко, ама те.... 

Аз да се оплача в хубавата тема, тази година имам 18 фиша за глупости. Онзи ден ми звъни учителката на Димана да ми каже че Диманка има разстройство и да мина да си я взема. И естествено говоря без хендс фри, но съм си сложила телефона между рамото и главата  и двете ръце да ми на кормилото. Естетствено ме спират двама полицаи и ще ми пишат фиш за 50 лева, аз нищо, седя си в колата и чакам. След малко идва писача и ми дава да си подпиша фиша и ми казва: "Много си симпатична, написах ти, че като пешеходка си пресекла на червено, 10 лева само ще трябва да платиш."
Та така, да не е гол запис!

Онзи ден..ставам 20 мин. по-късно от предвиденото, след още 30 имам тест в университета. Приготвям се възможно най - бързо, хвърлям бърз поглед дали някъде се вижда бутилката ми с вода (винаги си нося вода с мен), няма я, нямам време да я търся и тръгвам с нагласата, че днес нямам вода в себе си.
Минава прословутият тест и отиваме в една от аудиториите. До началото на лекцията има още време, оставям си багажа и оивам до тоалетната. Връщам се и на мястото ми има..бутилка вода. Питам една колежка"каква е тази вода", тя ми казва"твоя, преди малко пи от нея" Ама как така моя, аз тази сутрин дойдох без бутилка, да не съм пила без да искам от нечия друга Огледах се, никой не си търсеше бутилката, пък и беше точно на моето място. Допускам, че ми е била в чантата и за това не съм я намерила сутринта, после съм я извадила с другия багаж и съм пила по навик и чак на третия път съм я видяла.   

Тъкмо за новата тема - от снощи... оказа се, че няколко дни съм си пила противозачатъчните хапчета, но от тези дето са без хормон! Добре, че няма проблем, ама за едната разсеяност щях да гледам бебе

Ха  ха каква готина тема и чак сега да я открия.Аз съм живата изцепка и разсеяност.Мъжа ми постоянно се шегува с мен,че някой ден главата си ще изгубя.Веднъж се изгубих в един голям магазин(незнам дали мога да напиша името),мъжа ми отиде до щанда с козметиката аз нещо се бях забляла при рибата и той ми каза къде отива ама кой да помни и тръгвам да го търся-няма го,обзе ме първо яд,после паника и му звъня,а той е точно пред мен хихихи още ме бъзика.Веднъж махах на една приятелка и сеу блъднах в един ел стълб добре,че имам голяма коса,че не си ичеше цицината и успях да отида на работа  .
Ще ви следя .

Чакай де, нали са противозачатъчни?

Аз вчера щях да ливна едно джезве вода в кофата за боклук, но за щастие се усетих докато замахвах.

Честита нова тема! 

През лятото детето все си играеше с едни гумени ботушки, които и купихме отрано. И все искаше да и ги обуваме. Накрая ми омръзна и ги прибрах някъде, за да не ги вижда и да се подсеща. Порблемът е, че сега не мога да ги намеря, а обърнах къщата наопаки. Иначе щяха да са идеални за игра в снега  Препдолагам, че като се запролети, ще ги намеря ...но вече няма да и стават 

Ами в опаковката са 25 с хормон и 4 без (за дните през които има менстр. течение) ама аз пия там някво хапче, пък кво е що е... даже не се усетих аз, а мъж ми

Успокоих се - разсеяността не е само моя диагноза, напоследък чак се бях притиснила и мислех да пия нещо, че положението стана страшно...

От неотдавна: сутринта към 4-5 часа си викам такси до летището, че имах ранен полет. Идва човекът, любезно слиза, за да ми качи куфара в багажника и през това време аз се настанявам... на шофьорската седалка. Той така Оставете другото, ама и ключа си беше там - аха да запаля колата и да го откарам до летището. По принцип съм шофьор, ама за малко и такси да почна да карам...

А, ясно, "почивните" хапчета. Добре, че имаш внимателен мъж. 

Wonder woman, що не го закара човека, да си почине след тежка нощна смяна. 

Днес няколко пъти кипвах супата, защото изключвам котлона и я забравям, а като е изстинала не мога да я застроя.