Седене в къщи

Дааа трудно е и пак, че детето ти е още мъничко и не изисква цялото ти внимание. А когато е малко по-голямо и трябва все с нещо да го забавляваш...отделно другите ти задължения. А и сега зимата по принцип си е депресивно времето - деня е малък, студено е...така, че е съвсем нормално да се чувстваш така. Аз например използвах когато детето спи и се занимавах с нещо интересно за мен - е след като съм ошетала разбира се . Четях книга, гледах филм или дори спях...неща които ще те накарат да се почустваш за малко себе си . Просто ти трябва време да си направиш режим и да свикнеш, когато пък не вали и не духа вятър си излизайте.

На мен ми е екстра обожавам зимата,сега излизаме когато реша,но детето е голямо вече,а и наистина си иска цялото внимание и денят ми литва много бързо,почти нямам време за скучаене.

Миналата година като беше малък наистина беше по-кофти,но сега ни е добре.

Уфф и аз умирам от скука вкъщи.
Той сега е в някакъв период на постоянно мрънкане и, ако се заиграе с някоя играчка е съвсем за малко.В това време използвам да свърша нещо за вкъщи и общо взето правя едно и също по цял ден,всеки ден.И аз се чувствам доста изолирана от всичко и от всички ...

Не съм седяла вкъщи. Излизала съм с бебето независимо от времето, само ако беше мъгливо стояхме у дома.

Ох, болната ми тема 
Аз също не пропускам разходка - само ако има мъгла, вали (дъжд, при сняг също бих го извела), духа прекалено силен вятър или темп. е под -7, -8 градуса. Само това са ми основателните оправдания да не изляза. Всичко друго е от моя мързел...
Когато малкия беше на 2 месеца, беше м. март. Но понеже не спеше нощем, аз бях тотално изтощена, нямах сили за нищо, камо ли да бутам количката по улиците, и рядко излизах. Мнооого ми беше трудно, едно заради изолацията, едно (може би най-вече) заради недоспиването, и заради стоенето вкъщи... Сега излизам всеки ден, но пак ми е мъка стоенето вкъщи... Но от друга гледна точка - чувствам се някак изолирана от соц. контакти. Може би защото работата ми е свързана с много хора, и сега всеки е на работа и си има грижи на главата, общувам предимно със себеподобни (майки с деца) и, естествено, по цял ден с детето... Въпрос на навик, пригаждаш се и така.

Това му е хубавото на моя град,никога нямаме мъгла,само чист и свеж въздух,единствено като се притъмни и целия пушак от комините пада ниско и тогава е много гаден въздуха.

 

Ама разбира се, че седенето в къщи е нещо кошмарно. Но защо не излизате? Нали не е -20° и да вали градушка, например? А и няма "по-удобно" бебе/дете за навън, от увито малко бебе, добре защитено от студа в количка. Верно, трудничко е да се бута количка, когато има сняг, но... да се седи с дни вътре, понеже е зима.. не си го представям.

Ние също излизаме винаги когато няма мъгла и не вали, може да е за час или два според времето, но гледам да излизаме всеки ден, нищо че студено. Като го облека добре , в чувалчето в количката няма проблем. Е не сме по ял ден навън, като в хубавото време, но не пропускаме разходка.

Излизайте с детето и количката! Добре опаковани! Свежият въздух калява, уморява децата. Отделно гледат, разнообразяват се. (Мамите също!)

Или се уговаряй с приятелки, живеещи наблизо, с деца на подобна възраст и се редувайте да си ходите на гости.

И къде ходите като вали дъжд? А приятелки нямам ,имам една позната ,но  с нея не сме много близки.

Като валеше дъжд - пак навън.
Той в количката с дъждобран, аз с пелерина-дъждобран и пак има разходка.
Ако дъждът е проливен - естествено не, но ако ръми няма никакъв проблем.
Въобще лошото време никога не е било причина да не си изведа детето. И досега е така.
Откакто започнахме да излизаме, бил е на 5-7 дни някъде, та досега той няма един ден да не е излизал, макар и за 30-тина минути.

Вече е голям, но не пропуска дъжд. Има гумиран гащеризон, гумено яке, гумени ботуши, чадър.
Екипирани и беж навън.

Sourcherry -  Браво! Поздрави от мен

Много обичам зимата, миналата година като беше по-малък ми беше много хубаво, а и нямаше ден, в който да не сме били на вън.

Излизаме незасивимо от времето!  
Адмирации за Sourcherry - това е и моето виждане за гледане на дете - децата трябва да излизат.  

Напоследък обаче той сам изявява желание да си стоим вкъщи (вчера и днес не пожела да излезе), защото  иска да си играе навън (пързалки, пясъчници и пр.), а видя, че времето е такова, че не може да отидем в никой парк, а на него пък нещо взе да му доскучава да се разхожда само и предпочита да стои вкъщи и да си играе. Лично мен това малко ме нервира, защото искам малко да излезе, да го лъхне вятъра, да подиша малко въздух...но насила хубост не става.  
Някъде бях чула или прочела един израз - "Няма лошо време - има зле облечени деца" - по това се водя и хич не ме интересува какво е времето навън - стига да не вали проливен дъжд или да има много гъста мъгла.   Гледам да го обличам подходящо според моите си разбирания (аз по принцип зимата си навличам сериозно детето) и го вадя на разходка. Всички около мен ми се чудят на акъла, но е факт, че детето се чувства по-добре като излиза. Аз не особено, защото не обичам да ми е студено и мокро, но... за малкия правя всичко.   Като беше бебе любимото му беше да го екипирам и завия в количката и да излезем в близкият парк за да спи предиобяд.... не ме питайте аз как клечах права в снега (понеже пейките са затрупани) и чаках да се събуди.   Така сладко си спеше обаче, че само като го гледах и сърце не ми даваше да спра да го правя.  
За това - купувайте подходящи дрехи (гащеризони, космонавти (моят син още си ходи с космонавт особено в такова време) и излизайте навън! Хем децата ще са доволни, хем вие ще се разсеете малко.  


btw чак сега видях, че става въпрос за 2 месечно бебе (първо видях 2 години  ) С двумесечно е даже по-лесно (от гледна точка на ходенето, ровенето в снега, скачането в локвите и кишата и т.н.).  Слагаш одеалца в количката, космонавт, шал, шапка и ръкавици (така е думата  ) завиваш хубаво и ако вали или духа много - покриваш количката с дъждобрана.