Младо семейство живее в каравана и с месечен доход от 35 лева

Май да...и то явно явно добре се котира Мине се не мине време и току някой репортаж за семейство с амнайсет деца живее в една стая, ами то и мисъл трябва за тая работа, другото всички го могат.
Нека от тези, които имат желание и възможност да помогнат да предложат работа на мъжа, струва ми се напълно трудоспособен, това е помощ другото е до време, като свършат парите те пак ще бъдат зле.
Да му дадяли парцел, че с какво ще строи на този парцел

Абе, тъжна история!
Обаче аз лично не виждам как да помогна - не искат храна, не искат дрехи, не искат работа...
А пари за парцел не са благотворителна кауза за хора в нужда. Има твърде много семейства, които нямат собствено жилище, за целта се търси съдействие от общината - за общинско такова.
И най-вече се работи. Мъжът изглежда здрав и трудоспособен.

Дано намерят своя път и сбъднат мечтите си!

Човекът се е разфокусирал... Той също е за психологическа помощ в частта й за ориентиране, определяне на приоритети, каква работа да търсят, какво умеят и пр. Доводите, че не го вземали на работа, заради това, че живее в каравана, са извинения.  
Ясно е, че парите за парцела няма да му решат по никакъв начин проблема... Но в този случай има нещо, което не е представено в репортажа и липсва като информация.
Първата ми реакция беше да се опитам да помогна с хранителни продукти. После прочетох, че са отказали и храна...
Наистина трябва да се научат да ловят риба и да осъзнаят кое действително е проблемът, кое ще  помогне да преодолеят спънките.

Да, наистина тъжна история! Мисля, че основното от което има нужда това семейство е работа за бащата. Майката поне на мен ми се струва, че има здравословни проблеми. Останалите неща- къща, парцел и тем подобни... ами то в България сигурно има десетки хиляди семейства, които се нуждаят от това. Доста иронични коментари виждам има за мнението на Богиня, но според мен е права. Този здрав и прав мъж в репортажа казва, че вече четвърта Коледа посрещат по този начин. Детенцето им е на около 2 години. Е, наистина, като не можеш да свързваш двата края, как се решаваш да създадеш дете, на които не можеш да осигуриш дори храна? Пари, дрехи ако се съберат, наистина ще им помогнат за известно време. Ама тези хора така ли смятат да прекарат живота си? То наистина, че не са се родили в правилната държава за това. Ако бяха англичани, проблем никакъв. Обаче в България този начин на живот не е възможен.

Четох максимум до втора трета страница.
Подкрепям думите на Богиня. Абсолютно права!

Прочетох цялата тема . Не можах да се трогна   Никак даже ... С какво да помогнем - отказва работа , отказва храна ... Как ще откажеш храна , ако детето ти гладува  
Искал пари за парцел   Алоооо ... че кой не иска . То и едно парцелче около София си струва има - няма 20000 ЕВРО . Сигурно има десетки хиляди семейства , които се трудят , живеят под наем и също искат едно парче земя ... ама няма .

Дано се намерят добри хора, които да помогнат с постоянна работа за бащата. Това са едни отчаяни хора, които е ясно, че сами не могат да се справят, но с малко помощ - да има работа бащата, да бъдат социално подпомогнати, детето да тръгне на градина, мисля, че ще се оправят тримата. Дано!

Какво значи отчаян човек?

Отчаяни, заблудени хора, които не виждат изход, в депресия- в голяма дупка, които вероятно в живота си не са имали много подкрепа, сигурност. И като такава виждат само караваната си и се вкопчват в тази идея - за малко място, където да я паркират.
То на всеки здравомислещ е ясно, че това с парцела не е решение, още повече в София или край София. Но тези хора затова имат нужда от помощ, някой да ги насочи, да им помогне - да видят нещата. Поне таткото изглежда здрав, прав мъж. Мисля, че с малко помощ ще може да се погрижи за семейството си.

Писах по-рано, пиша пак.
След като днес съпругът ми разговаря с мъжа, в късния следобед отидохме на място. Разговорът копирам от предишния си пост, за да е всичко накуп.


По-късно на място говорих лично с майчето. Покани ме да вляза в караваната, да седна, да поговорим нормално. Доколкото беше възможно. Искам да кажа... Тя наистина говори особено. От една страна се притеснява, от друга навярно има проблем, за който не сподели. Говорихме около 40 минути... поне. Ще опитам да преразкажа каквото научих.
Започнах с това от какво се нуждаят; директно, без да увъртам. Затрудни се да ми отговори. Аз продължих - "дрехи, храна?". "За детето говорим, нали?", попита ме. Имах предвид общо, но замълчах, защото явно започна да се отпуска. Сподели, че дрешки за сезона, зимни, за малкия имат. За летния всичко им предстои, нямат нищо. (Както 10'ц е отбелязала мястото в караваната е толкова ограничено, че не ми е ясно кое къде се прибира) Храна изглежда им носят и други хора. Предложих й трайни продукти, не ми отказа. Сподели ми как храни детето си, какво му дава, какво яде и не яде. През цялото време говореше само за него и неговите нужди. В кратък момент спомена "И аз имам нужди, и аз нямам много неща, ходя 5 за 4, но няма как. Каквото има всичко е за малкия, ако нещо остане за таткото, аз не работя, нямам причина да искам каквото и да е"... Видимо се притесняваше от косата си... Подминах.
Попитах работа не търсят ли. Мъжът й работи в момента на обект. Каза, че е водопроводчик, но и с други строителни дейности се занимава. Работата му съответно не е постоянна и сигурна. Тя гледа детето. Регистрирали са го за ясла "през компютъра на познат на мъжа й", септември месец е било, детето не е прието.
Някой беше писал за помощи за отопление - изпуснала е срока. У тях е топличко. Отопляват се на ток, имаше включено малко радиаторче.
Адресната й регистрация ме озадачи. Както и историята за това как са стигнали до тук. Тя самата говореше толкова объркано, че едва ли по-подредено ще предам.
Като малка/млада (74 набор са и двамата) е избягала от дома си, за да бъде с мъжа си. Тя е от София. Заминали са във Варна. Живели са по квартири. В някакъв момент са подали документи за работа в агенция, която изпраща хора в чужбина. Първи е заминал той, по-късно и тя. Той е работел като водопроводчик, тя е боядисвала... В Полша. Така са събрали някакви пари и са се върнали. Живеели са пак по квартири, но в някакъв момент са останали на улицата, защото не са имали с какво да си платят наема. Не ми стана ясно караваната преди или след това е купена с парите събрани отвън. Така остават на улицата. Доколкото схванах тя е била бременна вече. Работела е в някакво кафене до седми месец от бременността, но документите й не са били изрядни, благодарение на което не е получавала майчинство. Взимала е първата година помощи.
Детето е родено във Варна, или поне там са били в началото когато се е родило. Взимали са помощи от Червен кръст; памперси, мляко. Това е бил етапът след печеното брашно, както разбрах, за което ми сподели и лично.
Решили са в най-тежкия им момент да дойдат в София, разчитайки, че нейните родители ще им помогнат. Искала да им покаже и малкия. Не били отворили вратата дори.
Тогава попитах директно къде са родителите на мъжа й. Респектирайки се от репортажа, сякаш не съм чула тази част. Тя не успя да ми отговори. Каза, че не го разпитвала, защото не обичал да говори за това. Не знаела детството му, само някои неща. Били заедно от 12 години и оттогава насетне сякаш го познава... Това което ми каза и беше безумно объркано за мен е следното: "Казвал ми е, че като бил малък от него криели бонбони. Яли ги скришом и на него не давали. Той избягал.", "Как така? Дете? Къде е отишъл, къде е живял?", "В дом е расъл, доколкото знам."
Този последния абзац не мога да го коментирам, не знам как.
Докато говорехме за това от какво се нуждаят ми даде пример как нямат пари за лекарстваТа дори. Попитах какви - за детето. Получило мъничкото обрив, били при личната му лекарка. По-късно в караваната отишли млади момичета, които взели рецептата като разбрали и отишли да купят нужното. Притесняваше се, чувстваше се виновна. Алергията била най-вероятно от сапуна, с който перяла, домашен. Каза "Нямам друго с какво, нас нали така са ни гледали? Явно той е с по-чувствителна кожа.", успокоих я. Така стигнахме до тук, че нямат препарати и козметика за детенцето, нужна им е.
Попитах как пере; някой беше питал и по-напред. С пералня... Един леген с перка и капак. Дрешките и сапуна вътре, спомена, че понякога и сода слага, после изплаква само.
Имаше елхичка. Някакви хора я били донесли, за да им е по-празнично. Таткото я сложил сутринта. Имаше играчки на момченцето й. Питах я дали си играят, той радва ли им се. Обясни ми със светещи очи как като стане (детенцето спеше докато говорихме) разпилява всичко по земята и си играят. Питах дали имат книжки, дали му чете. Въпросът ми беше с цел зададен, мисля, че е ясно, колкото и грозно да е. Да, каза, че имат книжки.
Нямаше нещо на което да не отговори реално, но имаше отговори, които не разбрах. Изглеждаше искрена, истинска. За пари не ми е споменавала нищо. Нищо!
Мъжът й го нямаше, излязъл. Попитах на работа ли е - да; на обект, разбрах. Тя не можела да му се обади, защото телефон няма. Продала е своят, когато мъничкият се е родил, защото "Аз без телефон винаги мога, но детето ми без храна няма да оставя."...
За помощи в момента я питах - по документи все още се води, че живее във Варна. Каза, че няма пари за да си извади нова лична карта.
Също ми беше странен начина, по който говореше за мъжа си. Не мога да го определя... Не знам. Сякаш... нещо не е... "Първо за детето, после за татко му", "Аз не го разпитвам, не обича да говори за това", "От компютъра на негов познат"... Може би аз така приемам нещата, защото съм изключително близка със своят съпруг, говорим за всичко, всичко споделяме и нямам притеснения да го попитам каквото и да е. Не знам...
Накрая се разстрои доста. На мен ми стана много неудобно, дори не посмях да я погледна в очите, когато ме изпрати...

Още нещо. Когато ми каза, че мъжът й е водопроводчик й споменах, че скоро ще правим ремонт. Каза "Чудесно!", имате ли му телефона, ако имате нужда да ви го дам.
Както и да изглежда, след проведените и разговор по телефона с него, и личен с нея, оставам с впечатление, че тя е по в час. Или пък й липсва гордост. Защото говорихме с момчето ми... Колко по-лесно е да кажеш, че имаш нужда от пари, от това да кажеш, че нямаш пари да изпереш на детето дрешките.
Все пак всички първоначално за храна и дрешки се сещаме... Които както по-рано, писах, майчето не ми отказа. Просто за дрешките сподели, че за сезона действително имат. Показа ми и шкафчетата с дрешки на детето; а тях, шкафчетата, таткото ги е правил.

Това е засега от мен. Ако нещо съм изпуснала съм насреща.

Aма Янтра, и аз това казвам. Естествено, че никой не им е длъжен.
Само че има една дребна подробност - с времето съм разбрала, че някои хора не могат да бъдат нещо повече, от това, което са. И то не защото им е по-удобно, а защото толкова си могат.
Затова светът е шарен и пълен с всякакви хора, пък кой на кого съчувства и дали помага с нещо,  си е негова работа.

И какво толкова се учудвате, че човекът искал парцел земя. То това е присъща българска черта - дайте ми, длъжни сте ми. Родители, работодатели, институциите, светът...
Идея си нямам каква е конкретната ситуацията, просто си разсъждавам.

Вярваш ли в това, тъй като аз не.
Мъжът е здрав и според мен използва съпругата си и детето. Доста умело.
Депресираните хора не търсят помощ, въпреки, че те най- много се нуждаят от нея. Отчаяните още по- малко.

Визибъл, поздравявам те, че си отделила време да помогнеш и за това, че писа тук - да разясниш.

Visible, тоест ако им се занесат бавноразваляеми продукти, няма да ги върнат, така ли?
Има ли къде да ги готвят и съхраняват?

Brawo Visible! Много информация !.
значи, не са с 35 лева на месец, това е добре. Бащата няма постоянна работа, но по обекти мисля, че не е ненормално с-ие.  Разбрахме, че има и хора, носят им, тоест не са съвсем безпомощни.
Тоест, тия хора нямат жилище  и детето не е на ДГ, за да може и тя да потърси работа.
Ток сигурно от църквата взимат, нали са в каравана, значи не мръзнат, което е много добре! Течаща вода откъде имат, къде се къпят?

Според мен са за  настаняване в общинско жилище, но не разбирам как става това, може би някоя майка с опит може да им помогне да подадат документи, да се извикат социални да видят условията при които живеят? дали не може свещеника да помогне, в крайна сметка тази църква се къпе в имоти, може да им дадат нещо временно? /или съм мн. наивна../