Непланирано ....

  • 2 768
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Не знам дали му е тук мястото, но просто искам да споделя, чета от време на време форума, но когато ми " дойде " до главата, на бързо си направих профил. Е бременна съм - около 6 г.с. ходих на лекар веднага след теста и всичко беше ОК, но въпроса е ,че новината беше непланирана и все  още съм в пълен шок. Изпитвам вина, че не мога да се зарадвам , знам , че след време всичко ще е ОК, с моя приятел сме заедно от три години и в началото на ноември ми предложи брак, след което разбрах, че съм бремена, но сега не ми е и до сватби, в работата също може да се окаже проблем малкото човече и направо се чувствам ужасно !! Аз ли съм най-лошият човек на земята, че се чувствам така, в момента поне в началото си живея сама, което допълнително ме депресира, по цяла вечер си мисля за промяната в живота ми и как трябва да ми се случват хиляди неща, винаги съм си представяла нещата по много по - различен начин ...

# 1
  • София
  • Мнения: 142
the tee-jama, моята бременност беше съвсем планирана и бих казала дълго чакана.  Въпреки всичко, отначало се чувствах леко объркана и притеснена от това, което ме очаква.  Ако, макар и непланирано, бебето е желано и от двамата с приятеля ти съм сигурна, че много скоро ще се отърсиш от притесненията и ще започнеш да усещаш радостта от това да носиш живот.
 
А нещата в живота определено не винаги се случват така както си ги представяме и планираме.  Мисля си, че се живее много по-леко и приятно, когато успеем да приемем, че често те са извън нашия контрол Wink

Много може да се напише по темата.  Все пак, дай си малко време да осмислиш това, което ти се случва, и не се самонаказвай за напълно човешките емоции, които изпитваш.  Желая ти лека бременност и едно прекрасно бебе Hug

# 2
  • Мнения: 6
Oх, много благодаря за подкрепата! Не че не искам бебето , просто ми се искаше да е в един по улегнал етап от живота ми. Имам чувството , че моя приятел е по - ентусиазиран от мене , което може би е нормално, като се има впредвид ниво на моите хормони сега...

# 3
  • Мнения: 150
Повечето жени се чувстват като теб в началото, но на края....
Пожелавам ти лека бременност, както и да се развият нещата добре за теб, имаМ предвид работа и всичко, което те притеснява! Успех! Hug

# 4
  • София
  • Мнения: 1 609
Моята бременност беше много желана и планирана, но след първоначалната еуфория и радост, че се е получило, ме заля една вълна от объркване и купища въпроси. Имах и период (точно по това време миналата година), когато никак не се радвах, че съм бременна. Мина ми  Laughing


  
А нещата в живота определено не винаги се случват така както си ги представяме и планираме.  :


Ето това е много вярно! А и щом изненадата не е неприятна и бебето е желано, всичко ще си дойде на място с времето. Нужно е време да се свикне с такава мисъл - че ще ставаш майка, при някои жени става по-бързо, при други - по-бавно, но не това е важното. Успех и лека бременност!   bouquet

# 5
  • Мнения: 11 785
Здравей и честита бременност Hug, желая ти всичко да е ок.
Сега по темата, както другите преди мен са ти казали, това е нормално състояние за повечето жени (може би истински щастливи на 100% от първия миг са само жени които чакат бебче от години). Аз също бях планирала моята бременост и въпреки всичко когато се случи бях в подобно състояние - казах си "Ееее бременна си вече, ами сега newsm78". При все, че бях от 12г с мъжа си, от 3г бях омъжена, бях завършила висшето си...абе просто нямаше проблем, но аз пак бях объркана Simple Smile. Така, че спокойно постепенно ще свикнеш с мисълта, ще я приемеш, ще намериш решение на всичко което те притеснява и като видиш сърдечна дейност на бебето на видеозона ще се почувстваш различно - в теб расте човече за което ти си всичко.
Започвай да се грижиш за себе си и бебето - в смисъл ако не пиеш фолиева киселина, започвай веднага, спираш алкохол, цигари и т.н.

# 6
  • София
  • Мнения: 357
И моята бременност беше непланирана, мислех си, че съм най - лошата майка на света, защото вместо да се радвам на двете чертички аз бях объркана и уплашена. Не, че не искахме бебето, просто не беше момента за това, бях в процес на смяна на работата, току що бях записала курс за изучаване на език, изобщо пълна каша.
Само почакай и ще видиш как всичко ще си дойде на мястото, когато се появи малкия човек, няма по - хубаво нещо от това Grinning...знам, че звучи изтъркано, но е така Hug
Лека бременност ти пожелавам и не се тормози с глупости Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 2 217
Чудиш се дали ще се справиш или дали изобщо да родиш?
За второто - никой освен теб не може да наклони везната в едната или другата посока.
За първото - ако човек е смел и решителен успява, дори и да е трудно.....
Мисля, че ти ще се справиш.
До края на бременността ще имаш още доста моменти на размисли, анализи и чат-пат плач и объркване, но това ще отмине.....
Успех и спокойствие!

# 8
  • Мнения: 403
Честита бременност и от мен.
Моята първа бременност беше планирана, като видях двете чертички бях изключително щастлива, направо сияех от щастие, НО постоянно се питах "Дали ще се справя, дали ще съм добра майка, а дали таткото ще помага, как се справям и с бебе и с домакинство, ами парите дали ще стигнат, а къде подяволите ще живеем" Всичко това ми беше в главата, но когато чух първия сърдечен ритъм на бебето просто... чувството е невероятно, ще го видиш. В последствие си решихме, че ще си живеем на квартирата, в която си бяхме от преди, макар отвратително тясна /като кибритена кутийка/. Посгъстихме се, наместихме се. После бебето дойде... това вече е незаменим момент... научих се на всичко, научих се да правя всичко, а парите като се правят правилните сметки стигат. Така че мила не се притеснявай страха ти, объркването ще изчезнат. Важното, че ще имаш човек до себе си, има най малкото на чие рамо да се облегнеш заедно ще се справите с всичко Simple Smile Чувствата ти са обичайни и нормално, НЕ СИ лош човек, а напълно нормален и здраво мислещ човек. Всичко ще се нареди, важното е да се успокоиш и да имаш вяра и в късмета си /за работата/.
Спирам вече пожелавам ти успех, лека и спокойна бременност и в краен резултат едно малко, сладко ангелче.

Послепис: По горе четох, че "като видиш сърдечна дейност на бебето на видеозона ще се почувстваш различно - в теб расте човече за което ти си всичко. " не сами ти си всичко за бебето, като го видиш, ще разбереш, какъв е бил смисъла на живота ти. Да бъдеш майка означава, да живееш със сърце извън твоето тяло Simple Smile  Wink

# 9
  • Мнения: 307

the tee-jama...
Разбирам те...Аз имах 5 годишна връзка,разделихме се.Много скоро след това започнах нова връзка,за която нямах кой знае какви надежди.Даже септември заминах другъде за да работя.Испитах огромех шок и ужас,когато разбрах че съм бремена.Той на мен тогава ми предложи,не преди това EmbarassedСвадба няма да има.Няма да се омъжа заради бебето,а за този който ме обича.За съжаление едва ли някой може да разбере колко е трудно...Коренно различно е да си го планувал.Аз също не се радвам.Никой не може да те вини.Иначе една от най-големикте ми мечти е била бебе...Не така обаче!Въпреки всичко съм сигурна че ще се боря за детето си и ще го обичам Heart Eyes
 Много е важно с човека до теб да се обичате...иначе е...мъка

# 10
  • Мнения: 468
the tee-jama, само потвърждавам: всичко ще се нареди, щом бебето е желано от двама ви. На първо време се информирай и свиквай с мисълта, че животът ти ще се обърне.
Много хубава история, пожелавам и прекрасно продължение!

rali1213, на теб също ти желая прекрасно продължение, но и огромна доза сила и кураж! И дано въпреки ситуацията и болката, която лъха от поста ти, успеете с таткото да намерите правилния път за двама и трима ви, накъдето и да води той!

 Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 39 718
the tee-jama, преживях същото при първата си бременност. Шок и ужас за всички. Лежах и в болница за задържане. Всичко постепенно се уталожи. В работата всичко беше нормално. Шефът ми разбра когато влязох в болницата за задържане. След това работих до края.
Сватбата я правихме когато бях в 5ти месец. Аз не исках, но съпругът ми (тогава все още гадже) и майка ми рекоха "трябва" и общо взето не ми дадоха думата. Не, че сега съжалявам Simple Smile

Пожелавам ти една лека бременност и живо и здраво бебе на финала  Hug

# 12
  • Мнения: 6
Oхх, всички сте направо страхотни  Heart Eyes Благодаря за подкрепата. Дано всичко е наред с малкото. Ведната след като видях двете черти си записах час в Токуда и отидохме. Видях как му бие сърчицето и тогава , всички съмнения дали да го задържа изчезнаха. Предната вечер беше много тежка, но ми стана ясно, че ако го махна с моя приятел рано или късно ще се разделим. Той ми каза, че не вижда обективна причина да не го задържа- все пак съм на 25г, освен 10 годишния ми бъдещ план. Което още веднъж показва, че Човек никога, ама никога не трябва да си прави планове....  Thinking
На работа в момента е ужасно, защото постоянно ми се гади и съм бледа, въобще не изглеждам добре, не ям нормално и т.н. Лекарката ми каза да пия фолиевата киселина, а в понеделник ми е първия проследяващ преглед, трябва да се крия и да се правя , че нищо ми няма а хич не е лесно. Как ще излизам за прегледи не знам, но в крайна сметка- ще го направя.
Работя в Банката и заплата ми е относително от добрите, бих взимала страхотно майчинство поне първата година. Проблема е , че по стечение на обстоятелствата трябваше да мина на договор по заместване на една колежка която е в майчинство ( какво съвпадение само) , която се връща на работа септември, а аз дотогава , ако всичко е наред би трябвало да съм си само в къщи вече. Ако разберат ще ми прекратят договора по една или друга причина. Не знам дали закона ме защитава в случая и не знам как да постъпя , не знам кога ще започне да ми личи, в момента съм 48 кг. Мисля , че ще отлагам информирането до последно, поне да мине рискования период и да започне да ми личи ..... Сигурно съм последния Човек в офиса, за който мислят,че ще забременее...  Blush
А относно сватбата - въпреки предложението , не мисля , че искам да съм бременна булка, достатъчно ми се гади и ми е притеснено за всичко, а сега да мисля и за сватба...
След като мине всичко тогава - няма сила , която да ме накара са се омъжа сега - аз съм опасна бременна .....  #2gunfire
Все си мисля, че това ми е подарък преди Коледа и трябва всичко да  ОК.  Praynig

# 13
  • Мнения: 403
Oхх, всички сте направо страхотни  Heart Eyes Благодаря за подкрепата. Дано всичко е наред с малкото. Ведната след като видях двете черти си записах час в Токуда и отидохме. Видях как му бие сърчицето и тогава , всички съмнения дали да го задържа изчезнаха. Предната вечер беше много тежка, но ми стана ясно, че ако го махна с моя приятел рано или късно ще се разделим. Той ми каза, че не вижда обективна причина да не го задържа- все пак съм на 25г, освен 10 годишния ми бъдещ план. Което още веднъж показва, че Човек никога, ама никога не трябва да си прави планове....  Thinking
На работа в момента е ужасно, защото постоянно ми се гади и съм бледа, въобще не изглеждам добре, не ям нормално и т.н. Лекарката ми каза да пия фолиевата киселина, а в понеделник ми е първия проследяващ преглед, трябва да се крия и да се правя , че нищо ми няма а хич не е лесно. Как ще излизам за прегледи не знам, но в крайна сметка- ще го направя.
Работя в Банката и заплата ми е относително от добрите, бих взимала страхотно майчинство поне първата година. Проблема е , че по стечение на обстоятелствата трябваше да мина на договор по заместване на една колежка която е в майчинство ( какво съвпадение само) , която се връща на работа септември, а аз дотогава , ако всичко е наред би трябвало да съм си само в къщи вече. Ако разберат ще ми прекратят договора по една или друга причина. Не знам дали закона ме защитава в случая и не знам как да постъпя , не знам кога ще започне да ми личи, в момента съм 48 кг. Мисля , че ще отлагам информирането до последно, поне да мине рискования период и да започне да ми личи ..... Сигурно съм последния Човек в офиса, за който мислят,че ще забременее...  Blush
А относно сватбата - въпреки предложението , не мисля , че искам да съм бременна булка, достатъчно ми се гади и ми е притеснено за всичко, а сега да мисля и за сватба...
След като мине всичко тогава - няма сила , която да ме накара са се омъжа сега - аз съм опасна бременна .....  #2gunfire
Все си мисля, че това ми е подарък преди Коледа и трябва всичко да  ОК.  Praynig



Казват, че на Коледа стават чудеса Simple Smile  Wink
Така ти преди договора по заместване на какъв договор си била? Защото ако си само на договор по заместване не те защитава особено много закона, НО ако имаш трудов стаж 24 месеца назад независимо на какъв договор си и къде си работила, въпроса е да си била осигурявана, от НОИ ти пресмятат средно положения на 90 % от трудово осигурителния стаж, един вид поне минималното майчинство ще взимаш, което все пак е нещо.
Аз тъкмо бях подписала постоянния си договор /по скоро няколко месеца след това/ и забременях В третия месец на бременността излязох в болнични /имах малко проблемна бременност/ Тоест от септември 2009 г. не съм ходила на работа. Сега ако има свободни места в яслата януари се връщам на работа и края на април излизам пак в майчинство и всички на работа ще бъдат "очаровани", нямам думи просто, ама не ми пука, аз искам деца Simple Smile

П.п. на 26 години съм Simple Smile  Wink И относно плановете мъжът ми ми предложи брак и в същия ден решихме да си правим бебето, правих си /лично аз/ планове, понеже бях чувала, че не става от първия път, че ще забремения към септември 2009г., понеже сватбата ни беше октомври 2009 г., но забременях края на юни и на сватбата бях в петия месец, но на мен не ми ставаше лошо, бях просто...  дунда  Laughing  Embarassed а си правих плановете да съм слаба...

# 14
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Оооох, плановете. Аз много обичам да си правя планове. Без планове не мога да живея. А казват - ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си.
Ситуацията при нас бе такава - 2 години дебнене /аз бях заета/, после се разделих с приятеля си и веднага се събрах с Него. Както казва той за да не му избягам ми предложи брак още на втория месец откакто живеехме заедно. Беше септември. Веднага направих план-графика - май месец сватбата, юни на море /като меден месец/ и тогава оставяме предпазните средства и започваме с бебе номер 1. След 3 години - бебе номер 2 и до 30 г да съм приключила с раждането. Е, да ама - не. Още ноември разбрах, че съм бременна. На всичкото отгоре се наложи да лежа за задържане. Съпруга ми остана без работа. Каква сватба, какво бебе.  ooooh! Имаше моменти, когато лежах в болницата и се чудех искам ли наистина да се задържи бебето или ще е по-добре да не се появи на този свят, поне не в този момент. Е, таткото не ми даде много да му мисля, грижеше се за мен, пое цялото домакинство и дори гледаше да поработи някъде за да има поне от малко пари /не знам сега как е, но тогава болничните се изчисляваха на база предходен месец и така от месец на месец парите, които получавах намаляваха, пък това че не се взимаха редовно, а на 50 дни - отделен въпрос. Ние на квартира, нямах възможност да подготвя нищо на детето като дрешки и т.н., дори тока ни спряха заради неплатени сметки зимата. Не просто ми се ревеше, идеше ми да вия от безсилие и ужас. Обаче този период отмина. И сватбата направихме май /не както ние планирахме, а с голяма помощ от родителите/. Веднага след нея съпругът ми си намери работа, приятелки и роднини ми дадоха дрешки за детето, купихме помня само чаршафи, завивки и корито за детето/. Е, пак беше трудно първите години, то и затова второто се забави повече. Тогава майчинството  беше помня 120 лв. без значение на колко си се осигурявал преди и се плащаше от работодателя, а той го плащаше след като разплати заплатите, а заплатите си ги получавахме на 50 дни, т.е. на 2 месеца - 1 майчинство. Колко пъти съм се чудила хляб ли да купя или памперси, но всички тези трудности ни сплотиха като семейство, макар да казват, че като влезе беднотията през вратата, любовта излита през комина. Справихме се и се заобичахме повече.
Помниш ли, че в плановете ми второто дете трябваше да се появи след 3 години? Е, появи се след 5, но поне приключих с ражданията по план-график  Mr. Green на 30 г.  Сега имам 2 чудесни деца. Те ми дават сили да се боря с живота и да постигам повече. Какво съм си мислила когато съм била бременна даже и не искам да си спомням - хормони, какво да ги правиш. Повтаряй си като мантра, че ще се справиш - ние го правим и да ти кажа - помага.

Общи условия

Активация на акаунт