как да бъда по-строга със детето си?

Едва ли тук някой може да ти даде адекватен съвет дали да си строга,колко точно да си строга и как точно да си строга. Никой не познава ни теб,ни детето ти и какъв подход  се иска за него.
Ако това ще те успокои още повтрям не по 5,а по 10 пъти неща,които трябва да се свършат на големия и не става.

С мъжа ми сме еднакво строги, но и двете ми деца се държат по един начин с мен, по друг начин с баща си. Него слушат повече. Не мисля, че  проблемът е в строгостта, а в различното възприемане на фигурата на майката и бащата в семейството.

И у нас положението е същото. Татко си го възприемат по съвсем друг начин и въпреки, че той изключително рядко повишава тон от него са доста по респектирани, отколко от мен .

e явно на татковците това им се отдава повече!...

За да прави детето каквото трябва и да не ти се качва на главата, не е нужно да си строг 

Не останах с впечатление, че детето е с проблемно поведение, че да изисква непременно строгост в отношението към него. Достатъчно опит и стаж имам като майка и достатъчно изводи и заключения съм си правила за взаимоотношенията майка - деца и разбрах, че децата не искат строги родители, а обичащи родители. Ако децата усещат обичта, загрижеността и топлотата на майка си, те са по-отговорни, послушни, открити, та дори и респектирани. А и всеки има различно определение за "качване на главата". Първо ти сама направи оценка на поведението на детето си и сама определи в какви ситуации и доколко се изисква строго отношение.

Аз пък знам ,че децата са по спокойни ,когато знаят ,че ще има кой да санкционира лошо поведение и прекалени волности.С две думи : децата винаги трябва да знаят ,че могат да разчитат на родителите си ,но не те определят правилата, а родителите.Да ,те трябва да са обичани ,но не трябва родителите да са влюбени в тях и трябва някой да санкционира  и техните слабости.Сигурна съм ,че това е правилен подход.
Говоря това от позиция на родител ,който се опитва да наложи авторитет над три момчета.Най големия тийн ,средния почти седем годишен и най малкото на год. и три месеца.
Виждам ,че двете по-големи момчета са съвсем различни ,но еднакво ме слушат.Нямам проблеми с дисциплината.Не съм някакъв тартор,а напротив, имам малко правила ,но държа  те да се спазват.
Възпитанието наистина е трудно,но знам, че колкото по-малко са правилата по-лесно се държи на тяхното спазване.С възрастта тези правила стават все повече и повече.
Децата ми са спокойни ,че аз и баща им ще вземем най-доброто решение.В тази връзка искам да кажа ,че никога не съм оспорвала решение  например санкция от страна на баща им ,нито пък той моето.Това е много важно за възпитанието.Ако допуснете някой да оспори вашата санкция или решение напр.баба или някой друг-това е просто пагубно.
Може би ,ви звуча диктаторски но истината е това.Помислете колко разглезени деца има растящи с бабите си.


Когато казвам нещо ,го казвам категорично .
Баща им винаги ме подкрепя.
Когато той казва,аз подкрепям.
Нямаме баби,гледачки и такива ,които са склонни към разглезване.
Така върви при нас и всички казват ,че имаме изключително възпитани деца.
При тийна действам със силата на убеждението и фактите,при средния държа на правилата.

Децата са хитри и веднага усещат къде ще пробият леда.Ако позволите да се пробие вашия -губите авторитет.Бъдете твърди, бъдете убедени в правота си.Никога не забравяйте ,че вие и баща му командвате

Това което действа според мен е :
- режим
- точно обяснение какво е позволено и какво не е, съответно точни санкции (лишаване от детско примерно) при нарушаване.
Примерно, аз не позволявам думите "няма" (като отговор), "искам". За отговор няма директно наказвам. Думата "искам" ако е заместена с "бих желал" или "може ли" се заслушвам и отговарям. При дадена задача давам определено време да бъде свършена - подреди си стаята докато изчистя в хола, приготви се за баня, докато измия чиниите и т.н. Ако помоля за нещо, винаги казвам "моля" и изисквам същото, отговарям с "благодаря". Не повтарям, след като кажа нещо, броя до 3. Обикновено на 3 вече е приключил с това което съм казала.
Може би съм повече строга, държа много на дисциплината, без да нарушавам правата му и личното му пространство. Гледам го напълно сама.

asya asya, какво значи да не забравяме, че ние "командваме"? Не се чувствам като командир, звучи ми прекалено. Препоръчвам на авторката не командване, а говорене и разбиране. Не създавай чувството на детето си, че го командваш и просто си строга. По-важно е да знае, че го обичаш, загрижена си и то е твоя отговорност. Не си строга просто, защото трябва да се спазват правила, а защото тези правила наистина са важни. Създай усещане на детето, че неговите действия водят до последствия само за него. Поне аз така процедирам с моите деца. Винаги им обяснявам, че техните действия носят позитиви и негативи лично за тях. Ако счупиш играчката нарочно - ти няма да имаш играчка, не аз или някой друг. Просто не искам да си мислят, че правилата служат, за да угаждат на мен или на някой друг, а че тези правила служат главно на тях, че са от тяхна полза, не ги карам да ги спазват, защото искам да ги командвам, а защото е необходимо, за тях самите. А аз напомням и следя дали се спазват правилата, защото съм загрижена и защото те са моя отговорност. Съветвам те да не бъдеш твърде убедена в правотата си - винаги и абсолютно. Приемай идеи и мнения от детето си, нека има право на избор. Няма безгрешни хора, следователно няма как винаги да си права абсолютно изцяло. Важно е детето да има избор и мнение, това е нещо много необходимо. Но по написаното от теб, макар и кратко, съдя, че нямаш такъв проблем, а по-скоро обратното. Бъди строга, но умерено, нито твърде отстъпчива, нито лоша, както сама си се изразила. Но ако искаш детето да направи нещо, просто бъди по-категорична. Обяснявай защо изискваш това от него, защо е важно за него да го направи. Поставяй нещата ясно. Бъди склонна на уговорки, но само в определени случаи, когато това е допустимо. Например, детето не желае да си оправи стаята, обясняваш, че това е важно за нея самата и тя трябва да го направи за себе си. Ако откаже отново да го свърши на момента, предложи да го направи след 5мин. или след като свърши филмчето, като приключи с играта, рисуването и т.н. Но след поставения срок, бъди категорична, не отменяй искането си. Създай и чувството, че не се налагаш, а че тя сама решава. Научи я, че обещанията трябва да се спазват. Т.е. след като е обещала, че след 5мин. ще си оправи стаята, то трябва да изпълни обещанието си. Това се научава най-вече с личен пример. За неща, които не търпят уговорки и отлагане във времето, просто бъди категорична и ясна. Например - детето не иска да си сложи шапка. Обясняваш защо трябва да го свърши, че на нея ще й бъде студено и няма да й е приятно, съответно трябва да те послуша, за да се чувства комфортно. Ако откаже, просто й казваш, че ще излезете, тогава, когато си сложи шапката и толкова. Ако започне да се сърди, мрънка, тръшка, обясняваш, че сама е взела това решение, съответно такива са последствията. Да не се сърди на теб, а на себе си.

maggibg, ние даваме съвети, но малко на сляпо. Какъв е проблемът с детето? Това, което си описала е нещо нормално за децата, че и за възрастните. За кое точно не те слуша детето, изпълнява ли все пак казаното от теб, дори и след 5-тото напомняне?

Хм,елфче написах мнението си по-темата и не ми е присъщо да влизам в спорове,но щом не ти е ясно какво значи командване -ще ти обясня,давайки пример.
Преди няколко месеца излязохме с познато семейство в планината.Та децата се наиграха и трябваше вече да се прибираме.Казах "Хайде стана късно-тръгваме".Моите се качиха.
Сина на другото семейство започна да бяга и крещи"няма,няма".Бащата  ми каза :Не обръщай внимание ,така е всеки път...сега докато се качи... ...И се почна едно убеждаване...Семейството се качи в колата и даже тръгнаха бавно,онова стои и не мърда.Спряха колата,мъжа излиза и пак убеждава ли убеждава.Повече не издържах и ние тръхнахме,та не знам колко още са се убеждавали така.

Колкото си по-толерантен, разбираш, отстъпваш и добър,
толкова повече ти се качват на главата.
Трябва да има правила и дисциплина, което не изключва обичта.

Обич ,разбиране ,да.Детето трябва да е с убеждението ,че родителите са сигурни хора ,на които винаги може да разчита.
Но не и заслепяваща влюбеност ,която ти пречи да видиш,че нещата излизат от контрол и детето допуска грешки.
Има правила ,които ние самите сме създали в семейството.Не можем всеки път да убеждаваме и да коментираме тези правила.

Подкрепям елфчето изцяло, защото точно такива са и моите принципи и подход във възпитанието на децата ми!

Аз възпитавам децата си като написаното от asya asya. Това което правя когато детето иска да вземе решение което не е добро за него, започвам да му задавам въпроси с които да го провокирам да мисли и само да стигне до извода, че това не е добро. По този начин не се настройва срещу мен, че съм гадна диктаторка и е щастливо, че прави това което иска. Наблягаме на причинно следствената връзка в поведението. Детето трябва да знае, че има последици от взетите решения и го оставям да си ги понесе. Например: Не си е записало какво е домашното, не започвам да звъня на класната да питам, оставям го да отиде без домашно и да си получи забележката или двойката ако е за пореден път. Да то трябва да се чувства обичано, но не да е с мисленето "Ако ти не подкрепяш нещата които искам и правя, значи не ме обичаш!" Обяснявам, че точно, защото го обичам си носи последиците, защото не мога да си позволя моето дете един ден да пропадне като личност.