за приятелите

А ако я запишеш на някакъв спорт или курс по интереси? Нещо, което й е интересно да прави и да срешне нови деца с подобни интереси? Може да си намери приятели там.

Намерете външен приятел. Помисли си за някое приятелско семейство с дете на близка възраст /независимо по-голямо или по-малко от вашето, но желателно от същия пол, по-лесно им е на децата да се сближат/ и се събирайте с тях често, веднъж седмично за час-два, някъде, където няма други деца, т.е. да са само двечките.
Помисли и за начини за повдигане и изграждане на самочувствие в детето.

Знам как се чувства дъщеричката ти, защото аз бях така, както описваш ситуациата. За 4 години не успях да се интегрирам в ДГ, защото бях много срамежлива и плаха, а освен това и много боледувах и съответно отсъствах. Единствената момиченце, с което ми беше тогава приятелка, беше едно от съседния вход. С нея често играех, защото сестрите ни учеха в един клас и покрай тях и ние си играехме.
След като отидох в 1 - ви клас ме сложиха да седя на един чин с момиченце, с което доста си паснахме (и тя беше доста срамежлива) и така до 7 - ми клас бяхме неразделни. За тези7 години, обаче успях да преодолея срамежливостта и намерих и други приятели, не само в у - ще, а и извън него.
Не мога да ти дам точен съвет, как да постъпите, защото вие си познавате детето най - добре, но колкото по - често я събирате с нейни връстници извън ДГ, толкова по - голяма е вероятността да се отпусне. Сега времето не е подходящо, но като стане по - топло извеждайте я на кварталната площадката, за да може да е по - дълго с децата, които там играят и така постепенно ще завърже контакти .

Само в градината? В градината контактува ли с деца от другите групи, напр. когато имат занимания навън или по интереси /ако се сформират тогава сборни групички за танци и език, например/? Имала ли е конкретни оплаквания от конкретни деца, които да са проявили или да проявават грубо отношение към нея?
Къде е играла на други места с деца Ема? Там как се е чувствала, как се е вписвала в колектива? Да не би да предпочита по- малки групички, по- тихи игри?
С какви други хора, въобще, комуникира твоето момиченце и как, какво ти прави впечатление?

Когато прекара доста време с някой,тя свиква с него и се отпуска.Онзи ден едно момиче я беше поканило на рожден ден.Толкова се радваше.Като я прибрах,ми разказа,че рожденичката не си е играла с нея,защото друго момиче е казало да не и бъде приятелка,на Ема да не и бъде приятелка.Попита ме "защо,тогава ме е поканила,като не иска да сме приятелки?''Стояла е самичка и с никой не си е играла.Тя е отворена за контакти,ако я викнат ще си играе,но проблема е,че не искат и тя се чуди защо?Оплаква се от едно момиче,конкретно в градината,че я обижда.Беше я нарекло ''смотанячка лигава''.Проблема явно е,че много срамежлива и болезнено чувствителна.

сменете градината  или групата, за да не бъде с детето, което я обижда. Ако нямате такава възможност запиши на нещо което ще й е интересно извън градината .. (хор, пиано, танци, рисуване.. нещо което ще й вдигне самочувствието и ще намери нови деца)

в училище имахме едно момиче, което всички не харесвахме.. до 7кл я измъчихме ужасно (чак сега си давам сметка) имаше 1-2 момичета тартори на това нещо, всички други бяхме последователи. Нещата се оправиха след 8кл като смени класа. в момента се виждаме с нея понякога .. нов човек е

А извън градината?
Ще преповторя останалите въпроси:
"В градината контактува ли с деца от другите групи, напр. когато имат занимания навън или по интереси /ако се сформират тогава сборни групички за танци и език, например/?
Къде е играла на други места с деца Ема? Там как се е чувствала, как се е вписвала в колектива? Да не би да предпочита по- малки групички, по- тихи игри?
С какви други хора, въобще, комуникира твоето момиченце и как, какво ти прави впечатление?"

Важно е какво е поводението на момиченцето ти на други места, за да се установи докъде и какъв е проблемът, дали има такъв и извън нея, самата, проблем с конкретната среда или следва да се поработи със самото дете само.
Много деца са срамежливи, на тази възраст особено са доста. Но те могат да се поразгърнат в една по- различна среда. Много е важно какво е поведението на учителките и в групата, те са наясно, че детето е само и изолирано. Какво си споделихте с тях? Те имат ли обяснения, правят ли нещо по въпроса?

Когато толкова малки деца са на рожден ден, край тях винаги следва да има възрастен. В случая кой е бил този възрастен и как е оставил момичето да стои само и изоставено? Ако е аниматор- виждала съм добри професионалисти, работят с цялата група. Ако е родител- с него говорихте ли след като Ема ти сподели какво е станало?

Да,когато е извън градината си контактува,до известна степен.Заниманията им са по групи само,т.е,само тяхната си група.Ходи на народни и на английски и е много интересно.По площадки играе само с познати деца.Мисля си,че проблема си е в групата.Според учителките ,няма проблеми.Но дежурното им-''Да,играе си,много е контактна",ми писна да го слушам.За тях проблем няма.Исках да я преместя в друга градина,но тя не иска.Пък и като знам,колко трудно свикна...
  Всичко си беше наред,докато нейните 2 приятелки заминаха за Англия.А бяха неразделни 2 години,почти всеки ден заедно.
  И да,тя наистина предпочита по-тихите игри,и с най-много 1 до 2 деца.В нашата група децата,някак си са по-буйни.
  Относно рожденият ден,да там беше майката на момичето.Тя ми каза:''Малиии,такова добро детенце,не съм виждала въобще.Другите си тичат напред-назад,а тя си стои кротичка-душичка.''Чак след това Ема ми каза,защо е стояла сама,като се прибрахме.А това момиче играе с нея,само когато няма с кой друг.

Ситуацията е изключително неприятна, особено когато касае малко дете. Детето си е имало свой си малък кръг близки деца и с неговата загуба е пропаднал светът му- по цял ден е в ДГ, какво се случва там е изключително важно. Освен това детето не желае да промени групата, въпреки, че не се чувства добре в нея, поради устойчив навик /при децата  и това се среща често, че и при доста от възрастните/.
Може да се обясни и да се говори за промяна на групата или градината, но преди това може да се направи нещо детето да се почувства по- добре там, където се намира и да не му се налага да се мести и да сменя изцяло обстановка, в която определено ще е нова и без приятели. Освен ако нямате близки деца в конкретна градина, при които детето може да отиде.
Учителките, в случая, са тези, които могат и следва да помогнат. Аз мисля, че е най- добре и с двете да споделиш своя проблем, да им кажеш как наистина се чувства детето и че знаеш, че това, което ти споделя, е истина /да не тръгнат да ти обясняват как си играе добре отново/. Кажи им в прав текст, че ги молиш за помощ. Те много добре знаят какво трябва да се направи. Стига да искат, детето ти няма да се чувства тъй самотно. Все ще си намери нова групичка деца, стига и учителките да решат да му помогнат.
Можеш, ако ти падне възможност, да споделиш с майката на рожденичката, че детето се е чувствало отхвърлено, така- меко и с притеснение. Тя пък може да поговори с дъщеря си. Различни хора има. Аз бих поговорила с моите деца, ако друг дойде и ми каже, че те игнорират някой, който не е бил агресивен с тях.
Има ли родители на деца от групата, които познаваш и с които можеш да говориш по въпроса също? На тази възрсат един родител лесно влияе на детето си.

Благодаря ти Judy,че отдели време да помогнеш със съвет  .Аз си осъзнавам,че моето дете е чувствително и не дотам успяващо да контактува с връстниците си.Но пък е толкова добричка и като се сприятели с някой е завинаги.В това отношение е като мен,обичаща много приятелите си.Много я обичам и ми е криво,като я гледам така,но ще и помогна да преодолеем този проблем.

http://storage4.album.bg/2c6/picture_010_9afe3_28675907.jpg -сладурката ми  .

Сладурана.Да ти е жива и здрава!
И на мен темата ми беше полезна.Имам си същото ,но 6 годишно момиченце у дома.И нейната приятелка от градината замина тази учебна година в друг град.Все още си спомня за нея и е тъжна понякога.........

Много ми стана тъжно, защото и аз бях от този тип деца. Тихи, плахи, по-послушни (в училище измъчвани от другите).
Ако беше във Варна, бихме могли да я запознаем със сина ми (нищо, че е момче). Той е другата крайност - всички са му приятели, лидера в групата от ДГ, много контактен и обича да играе със всики деца.

Запиши я на някакъв спорт - гимнастика, народни танци или кръжок по рисуване. Събирайте се с деца на приятески семейства. И я научи, че е нужно да бъде харесвана от всички (което е невъзможно). За да не стане така, че като поотрасне да купува приятелството и вниманието на други деца.

Аз също бях такова дете. Срамежливо, кротко и тихо.
Интересите и нещата, които ме вълнуваха и тогава, и в по-късните години бяха по-различни от тези на другите деца и обикновено, каквото и да кажех, се посрещаше или с бурен смях, или с отегчен и неразбиращ поглед... Може би, защото имам много по-голям брат и попивах от неговите интереси, макар и някои от тях, непонятни напълно за мен.
Постепенно свикнах да не се чувствам самотно и да не ме впечатлява това, че някой не иска да си играе с мен, но не преставах да търся контакт с други деца, т.е. не се затворих в себе си... (В крайна сметка децата от училище, които най-много са ме наранявали (според моите тогавашни представи), сега, след години са едни от най-веселите ми приятелки.)
Голяма заслуга за това имаха и родителите ми, защото непрекъснато ме насърчавах, намираха занимания, които да са ми интересни, включително и събирания с приятелски семейства, техните деца, игри вкъщи за цялото семейство и т.н.
С годините и разширяването на кръга от познанства, всичко това изчезва или поне се притъпява до някаква степен. И не мисля, че е до самочувствие, защото точно самочувствие не ми е липсвало. Просто е до характер...

Препоръчвам ти да намериш добър детски психолог. С малко поведенческа терапия умелият психолог може да постигне чудеса. Тази черта от характера ще й създава проблеми в бъдеще и колкото по-рано се научи да я преодолява, толкова по-добре според мен.