Как бихте постъпили, ако разберете, че той има чувства към друга?

Бих се почувствала предадена.
Не седя и пет минути някъде, ако разбера, че там съм нежелана!

Не знам как бих постъпила. Предполагам, че ще ме гложди и ще поражда постоянни съмнения у мен. Ти самата обаче признаваш, че все още ти е тъжно при мисълта за бившия ти. Не е лесно да се отърсиш след раздялата, но това нищо не значи, освен, че си имала силни чувства към някого. Бракът е сериозна крачка и само факта, че ти е предложил според мен означава, че наистина те обича. В същото време, обаче се е опитал да те излъже, което пък само по себе си не е обнадеждаващо. Ако ти виждаш в този човек постоянният си партньор, а някой ден и бащата на децата си и той ти отговаря със същото може и да успеете да преодолеете моментния срив. Най-важното е, обаче да сте откровени един към друг и да изясните ролята на бившите си партньори и миналите връзки в настоящият ви живот. Защото не е лесно да живееш със спомена и меланхолията по отминали вече неща. Успеете ли да загърбите тях, може би всичко останало само ще си дойде на мястото. Споделям го от опит 

  Когато се запознахме с моя мъж разбрах че е имал, и има много силни чувства към някаква жена - един вид невъзможна връзка, не знам подробности. Но по ред косвени и явни признаци нейния лик грееше отвсякъде.
  Много бързо му изфирясаха тия чувства щом започнахме връзка. Никога не съм позволила да ме притесняват съмнения, предположения и прочие. Всички си имаме минало. Нямам представа чуват ли се, или не, не ме и интересува - важното е, че отношенията между нас са силно любовни вече десет години.
  Вярвай на това, което ти казва човека и не се терзай излишно. Едно писмо може да се тълкува по различни начини, и въобще - ти защо четеш чужди писма, а? Само си причиняваш проблеми.

Докато разказваш, си анализирала ясно ситуацията. Той не може да спре да обича някаква жена, но тя не отговаря на чувствата му. Той се опитва да продължи, но му е трудно, защото върви срещу чувствата си.
Ако тя никога не му отговори, той ще е твой. Не знам ако тя промени намеренията си, тебе какво те чака.... Решението е твое. Моето мнение е ,че времето е фактора, който променя всичко, включително и чувствата.

Ти самата казваш, че усещаш, че нещо липсва между вас. Аз не се съмнявам в почтените намерения на този мъж, но дали те са продиктувани от разум или от чувства и ще ти бъде ли достатъчно да си с него, но да не си истинската му любов? Много хора търсят лек от разтърсващи връзки с разума си - избират някой, който харесват, но който не ги вълнува и тревожи, залагат на спокойствието, защото вече се страхуват от любовта. Не е изключено да е възможно да живееш кротко и дори щастливо с такъв човек, стига да ти е достатъчно това, което ти дава той. За себе си категорично мога да кажа, че не приемам такава връзка. Но хората са различни и ти трябва сама да намериш своя отговор за себе си.

Hearty а това не е същия човек с тревата или? 

Звучи някак...половинчато, съжалявам, че го казвам, но са малко хората, който биха се съгласили на нещо друго освен цялото внимание и копнеж на партньора. Както са писали по-напред, явно те е избрал с разум, а другата е някакъв блян невъзможен, който е трепетен и интригуващ. Кофти да знаеш, че не си нечий стремеж, а компромис...Но ти си знаеш докъде можеш да стигнеш в компромиса, за да бъдеш с този мъж. Времето по-скоро притъпява, но трудно убива истинския трепет към някого.

Да ти кажа, не бих живяла с такъв човек. Може би е много добър, но...не си струва да се лъжете.
Когато спрях да обичам предишния му го казах, няколко пъти. Той не вярваше и се събирахме, но в крайна сметка насила хубост не става. Не знам след мен какво е и не бих искала някое момиче да се чувства като теб, заради неговата обич към мен, ако съществува де.
Мисля, че не е честно спрямо никого 

Ох, много ми е неприятно, не знам...
Не, не е онзи с тревата. С него приключихме, сега и той уж си има няква връзка от разстояние. ЧУваме се от време на време. Всичко е точно. Харесваме си се, но мина нашето време.
А със сегашният ми приятел за мен също е компромис, тъй като той не е като типичните ми връзки и мъже, които съм имала. Самата аз също избрах разума, избирайки да бъда с него. Всичко в тази връзка за мен е ново и различно, не е като досегашните ми.
А той винаги ми е казвал, че започваме начисто, че за него хората от миналото са мъртви. Казвал ми е, че не одобрява контакта с бившите гаджета и не ме разбира за това, че имам приятели мъже или че се чувам с бившите си понякога.
А сега това!!!
Боли ме, като знам, че той мисли за нея. Разбирам го, че иска нова любов и не мога да му се сърдя за чувствата му, те не зависят от него. Но все пак да знам, че не съм номер 1 за него, за той винаги ще копнее за някаква друга жена.
Имам мейла й, дали да й пиша? И какво изобщо мога да искам от нея?!

Това няма как да знаеш. Може да не е винаги, може да е до утре или до след месец. Сама трябва да прецениш колко си готова да изчакаш и заслужава ли той да го направиш. Аз изчаках и си заслужаваше, мен също ме изчакаха. Сега сме заедно и щастливи, а миналото е зад нас. Не мисля, че има какво да напишеш на тази жена. Не мисля, че е и редно. Каквото искаш да знаеш, трябва да го разбереш от него. Още повече, след като тя не отговаря на желанията и чувствата му. 

То и при мен имаше една дето не отговаряше, ама като видя, че човекът има нова връзка, реши, че си го иска пак...А тя го беше оставила..Тогава става кофти...Но всичко зависи само от мъжа...

    Това е добре, но май самия той много не го спазва... Все пак между нереализираните блянове и истинската връзка има голяма разлика, така че ако само си блуждае по тая жена...
 Самата ти казваш, че също не изпитваш някакви бурни чувства, правилно ли разбрах?

Не мога да си представя да бъда доволна от такава връзка,в която партньорът ми има щения към бившата си. Това би ми било безкрайно обидно.За мен връзката и бракът трябва да се уповават на всеотдайна любов,а не на надеждата,че другият е забравил предишния си партньор.
Смятам подобно съжителство за непълноценно и обречено.
Желая ти щастлив развой на нещата. 

Какво значение има писмото, щом ти не си сигурна в твоите чувства към него?
Тук е истинският ти проблем. На първо място.
А за другото - има различни сценарии - стремежът му към нея ще надделее, реалната връзка с теб ще е много по-важна за него. Няма как да знаем.
Но пръстен и толкова компромисна връзка (май и от двете страни) звучи като пришпорване, като някаква странна "заменка". Недейте!

(аз да питам пак) - имате ли разлика във възрастта?

Но човекът е дал пръстен и е направил предложение, значи се е отнесъл сериозно...

То булката и от каруцата се сваля, нали знаеш...

След като излезе от комата, ще му кажа, че е идиот....

Сега сериозно, бих се почувствала адски зле и бих го напуснала....

Зависи какво влагам във връзката/предстоящия брак. Ако съм лудо влюбена в него, няма и секунда да си доставям мазохистичното удоволствие, сърчицето ми да се къса, защото той обича друга. Ако ли пък гледам на бъдещия брак като на добре сключен договор, ами нека си я обича тогава. Е, остава само несигурността, че може да ме зареже заради лелеяната, но пък то има ли изобщо гаранция, че това няма да се случи, ако и да сме се взели в голяма взаимна любов.

Ох, имаме разлика във възрастта. Той е по - голям от мен с няколко години. Да, аз знам, че е сериозен, вярвам му, че има и към мен чувства. Но ако за него тя е нещо, по което винаги ще въздиша.... Няма смисъл наистина. Само дето няма как да знам. И аз се надявам да преодолее тези чувства и да ми се отдаде напълно.
Той за мен също не е най - великата любов, но след като до сега имах толкова страстни връзки със силна любов и никакво разбирателство, реших да заложа на нещо друго. И така реших да му обърна внимание. Добре вървят нещата, той прави всичко за мен, но.... Докато говореше за тази жена и как нямал чувства към нея виждах как страда от това, че нямат нищо повече. Кълна се, че говореше за нея с болка и това много ме нарани.
Иначе изпълнява желанията ми...

Аз съм от другата страна. Обичаната и идеалната за един мъж. Години наред опитваше да създаде други връзки и всички от жените знаеха за мен,усещаха го,че ме обича много и,че не може да им се отдаде изцяло. Сега след време виждам,че между нас нищо не може да се случи и бих се радвала той да може да се пречупи и да се отдаде на някоя друга за да продължи живота си.
Това го казвам, защото вярвам,че всеки един мъж има по една такава жена в живота си. Щастлива случайност е ако има взаимност, но когато няма вариантът е просто да се продължи напред.
Не знам какво да те посъветвам. Ти сама знаеш за себе си ..Но в никакъв случай не го притискай. Дай му време ... и се отдръпни мъничко,за да може да диша,да мисли и да вижда трезво нещата ...

Ти не обичаш този мъж . Там ти е проблема . Другата жена просто е подразнила егото ти ... нормално , всеки би искал да е № 1 .
Но аз си мисля , че тази връзка е прекалено много изградена на компромиси и на опити "сега да бъде друго " .
Не бързай . Най - малкото пък с брак . Има време , нека ви се избистрят малко нещата ...

И аз имах подобно, да го нарека "преживяване". Видях по разпечатката на телефона, че мъжът ми е звънял много често на бившата си жена и са си говорили дълго време. Стана ми гадно, но и ние се взехме при подобно на твоето положение - аз страдах от чувства към друг човек, той също по бившата си съпруга. Намерихме някаква утеха един в друг и по-скоро се учим да се обичаме ден след ден отколкото да сме били много влюбени или нещо такова.
Тъй като и аз не съм била винаги честна спрямо него и съм имала мисли към други хора, приех случващото се, но разбира се ми беше много гадно. Вдигнах му един луд скандал и сега той не й звъни поне от този номер, тъй като знае че го следя. Има обаче още 2 телефона, от които може и да й звъни. Като се замисля, че може да прави така и кой го знае какви й говори, направо ми става лошо. Гледам обаче много да не го мисля, така или иначе не вярвам в истинската любов и ала-бала, дори може да се каже, че не вярвам в любовта. Според мен всичко е временно влечение. Двамата с него сме се взели, за да направим опит за едно що-годе успешно семейство и двамата полагаме старания. Аз съм му казала, ако има чувства към друга, че не го задържам - да си отива при нея. Знам, че за него семейството е много важно и не би допуснал някой да го развали. Но може самият той да го направи, въпреки че минава за разумен човек.
А теб какво да те посъветвам не знам. Може да продължите още известно време да видите как ще се развият нещата - при нас дори това, че бяхме влюбени в други хора и не бяхме кой знае колко луди един към друг, ни помогна да изградим по-хармонична връзка.
Но наистина, ако обича друга не е честно да е с теб. Като се замисля обаче и аз действам по същия начин - като не мога да съм, с който искам, съм с този, който ме иска.  Абе всичко е една измама и една илюзия. Винаги съм си мислела, че по-успешни са тези семейства, които не са били лудо влюбени, когато са се взели. Един вид не си заслепен и след 1-2 години да се чудиш какво си намирал в този човек, а постепенно почвате да откривате хубавите си страни и постепенно се привързвате един към друг - според мен връзката е много по-трайна. Знам че повечето няма да мислят като мен и ще ме упрекнат, но поне моите наблюдения са такива - лудото влюбване обикновено свършва зле. А с този мъж не знам какво да правиш - има такъв момент, че може цял живот да мисли за другата жена.

От личен опит мога да те посъветвам да не избираш с разума а със сърцето си ---- ако този човек не ти е на сърце, недей да се ангажираш с него.

По въпроса за неговия коментар за хората от миналото----също звучи много по детски, не може с лека ръка да се правят такива генерални заключения, този мъж има тъга в себе си и ми с е струва че иска бързо да замени едната си несподелена любов с някаква връзка. И аз ще кажа...Недейте!

Аз пък бих те посъветвала да не забравяш разума като избираш със сърцето си.
Човешките емоции са сложно нещо и понякога дори самият изпитващ ги не е наясно със себе си. От личен опит. Случвало ми се е да изживявам болезноно раздяла - от тези дето хем има още жупел, хем няма шанс за разпалване на огъня. А ме гореше мнооого време и даже по-лошо - все сравнявах, все не ми беше достатъчно това, което ми дава новият човек, та като ми затежеше много и аз пишех едни писма... После ги триех, ама и да ги бях изпратила - все тая. Обаче един ден си дадох сметка, че ако толкова много исках да съм със стария човек, щях да го направя - света щях да обърна, та поне да опитам, пък да става каквото ще. Да, ама не - след като не съм го направила, значи май не ми се е искало чак толкова. По-скоро ми е харесвало да си подхранвам една илюзия. И се успокоих - огледах се и установих, че докато съм се борила с вятърни мелници и съм търсила идентично припокриване на черти, не съм забелзвала толкова други качества... Опитвам се да кажа, че ако приятелят ти толкова искаше да е с бившата си, то нямаше да ти предлага брак, а щеше да прави и невъзможното да си я върне. Просто всеки си има такива моменти на слабост-глупост-чешене на егото.
Както ти е казало едно от момичетата - въпросът е дали си готова да изчакаш и заслужава ли си? И дали пък той също не усеща твоето леко колебание?

Мъжът може да е щастлив с всяка жена стига да не я обича. Оскар Уайлд Жалкото е че е вярно...

 

Хем и ти самата имаш тъга по приключилата твоя, стара връзка все още, хем се сърдиш на него, че той изпитва тъга/доза влечение по негова бивша (или каквато и да е там).
Продължаването напред не е задължително намиране на партньор, чиито очи грейват в момента, когато точно Аз се появявам на хоризонта. Не е изключено и той да има своите си драми, и да се опитва да ги преодолява.
Интересно нещо са жените... И макар и аз да съм такава, не разбирам как някой трябва да е толерантен, внимателен, отдаден на нас, само защото сме преживели тежък край на връзка и само, защото е мъж, а той няма право да има никакво отношение към бившите си връзки...

И двата сте наранени и си сърбате още попарата от предни връзки, не знам това доколко може да ви помогне или навреди, ако сте заедно. На твое място, просто бих изчакала. Времето - както лекува старите рани, така и дава яснота за бъдещето.
Би ми станало гадно, бих побесняла дори, възможно е и да му кажа чао - в първия момент. Но аз съм много емоционална, макар рядко да си позволявам да показвам реално силата на чувствата си. Ти, щом си намерила сили - да говориш с него на тази тема - явно си склонна да продължите заедно, в което ти пожелавам успех!!! Старите любови, особено ако са били силни и страстни - остават много ярка следа, не знам дори забравя ли се, аз например - не съм забравила.

Ще я забрави. Това е била някаква невъзможна връзка и за това още я мисли. Аз така бях с бившия ми приятел, той не искаше да се върне в България, аз пък пробвах да живея извън България с него и не ми хареса да съм далече, и се разминахме. Скоро след раздялата срещнах мъжа ми и се чувствах странно, но всичко отмина. В този ред на мисли - и аз понякога пишех разни мили неща на бившия, а вече имах връзка, но както ти казах всичко отшумя, сега безумно обичам мъжа си.

Wonder woman, viliko, Irina St., много ме успокоиха мненията ви. Срещам разбиране, а и критиката ми помага.
Писал е писмото по време на престоят му в чужбина и й обяснява, че е минавал през места, които му напомняли на нея такава каквато я помнел. И на мен каза, че се бил присетил. Терзаело го, че се била променила изведнъж. Тъпа история.
Изчаквам го. Вчера му казах, че трябва да преодолее тези чувства, за да можем да бъдем наистина щастливи, а той отново отрече да има такива чувства. Пак повтори, че обича само мен.
Има и друго обаче. Все по - често си мисля за деца. Няма нищо, което да ни пречи това да се случи, а сега се оказва, че трябва да чакам.... Искам да започнат да се случват нещата... А ние просто си живеем заедно и времето си минава. Не искам да бъдем от двойките, който с години живеят заедно и все не правят крачката. Причина винаги има.

Не те съветвам да заместваш едния проблем с друг, за да не се окажеш в двойно по-мътна ситуация, че и детето да е замесено...
Изяснете се първо двамата и ако искаш да си с него, не му говори повече за нея, за писмата, за чувствата му, защото така му напомняш  и не му помагаш да преодолее тази празнота. По-добре би било и за теб самата.

Не съм чела останалите отговори. Мисля че и двамата ще сбъркате сериозно, ако предприемете по-сериозна крачка. Не ми изглеждате като хора, които са наясно с чувствата и емоциите си.

Един познат се ожени, роди му се дете .... и въпреки това ревеше по телефона на бившата си приятелка, колко много я обича, как е само тя в мислите му и всеки път, когато тя благоволеше да пие едно кафе с него той включваше тежката артилерия молби и сърцераздирателни любовни излияния.
Аз смятам, че този тип мъже(защото наистина са тип, тези с дълбока емоционалност, които като циганите обичат истински само веднъж) са незрели, емоционално ощетени и ужасен кошмар за последващата си връзка.
Но на въпроса какво бих правила.... ако съм влюбена, много сигурно ще се залъгвам и ще вярвам на дрънканиците му.

Не можеш да наречеш истински обичащ - емоционално ощетен  
Може да е егоист, да е коварен - спрямо следващи връзки, но пък то, сърцето - на кои закони е подвластно?

Ощетен е, щом е подвластен на старите емоции и неспособен да създаде пълноценна нова връзка. Жалко за него, жалко и за този чието време е решил да загуби, докато пише любовни писма на бившия/бившата.
Имам пред себе си няколко примера, чудесни приятели... и направо емоционални инвалиди, мъчно ми е за тях. Не може 10 години да не можеш да превъзмогнеш една връзка и да не си ощетен, това не е любов, а глупост и страх да продължиш живота си.

Твоята приятелка ли ти казва, че 10 години той не може да превъзмогне и пише писма?

Съгласна съм, че има хора, на които им се е случвало да изживеят силна любов, след която не са способни повече на толкова силни чувства. Те обикновено си го казват, че или не търсят нищо или не предлагат нищо. Но това не е задължително да се случи на всеки.
А и моят случай не е такъв (според мен).

Писма не пише
А аз съм била доста дълго време близка в тази ситуация, за жалост и свидетел на други подобни. Затова изразих мнение.

Само се увери, че наистина не е такъв    Преди да потънеш в по-сериозно обвързване.

Ако това се случва и жената знае - значи изборът си е нейн и си е доволна, щом го търпи 
Затова те попитах.
Когато единия партньор знае нещо за другия и въпреки това - продължава да иска да е с него, значи тоя компромис е приемлив. И не виждам защо да се бъркаме и да обвиняваме тоя и оня, всеки си знае.

Hearty, привлича ли те този човек? Приятно ли ти е с него? Как се чувстваш в компанията му? Липсва ли ти много, когато го няма? Имаш ли желание и хубав ли е сексът с него? Приличате ли си по морал, възпитание и ценностна система? Как се виждаш след години с него?
Усещаш ли липсата на по-силната емоция? Липсва ли ти страстта? Мислиш ли, че ше можеш без нея цял живот - да, тя е преходна, но все пак?
Това са въпроси, отговорите на които може би ще ти помогнат да видиш себе си в тази връзка и какви са истинските ти желания.
Другият проблем - с неговата тръпка към бившата, е второстепенен. Може и да го преодолее - твърде вероятно, предвид явно сериозния му характер, но може и да не успее, което съответно ще рефлектира върху вашата връзка. По-странното е, че той крие тази емоция от теб, отрича и т.н., а ти все пак разбираш за това. Този факт може да подкопае доверието помежду ви.
Все си мисля, че в една връзка поне единият трябва да обича силно и истински - най-добре и двамата, разбира се, но при вашата ситуация - твърде многото разум дали няма да ви умори и да доведе до емоционална неудовлетвореност.
Не правете бебе, преди да сте си изяснили всичко. Трябва ви време.

    Това се случва толкова рядко извън художествената измислица, особено при мъжете, че не си струва да се тревожиш. А пък да трае цял живот е още по-невъзможно. На мен ми звучи съвсем достоверно това, което ти е казал човека - припомнил си, написал писмо, моментен порив, давай напред.
 По обезпокоително ми се струва твоето отношение, може би трябва да си сигурна, че искаш човека, а не че е време за деца, стабилност и прочие. Макар че и това е добър стимул понякога да се получи нещо свястно.

Не се бъркаме, тема във форум -> давам мнение.
И често знаем или предполагаме неща за другия партньор и се чудим дали да направим компромис. Затова пускаме тема, коментираме с близки, защото не сме сигурни дали този компромис няма да ни коства твърде много. И не винаги това, че едно нещо си го избрал означава, че после си щастлив от избора си... и няма да съжаляваш в даден момент. Или ти избираш нещо, избора е винаги окончателен... и не се бъркаш никога, само какво правиш по форумите, като не се бъркаш не знам 

И това е до време. После следващата любов им става най-голямата в живота и така.

Ето точно тук е проблема! Всички тези въпроси, които ми задаваш естествено съм се питала и самата аз, но на някой от тях отговорите не ми харесват изобщо. Самата аз имам сериозни колебания дали наистина искам да съм завинаги с този човек. Има доста неща, които ме притесняват, имаме различия. Имам чувството, че всичко е един голям компромис, и за него и за мен. В някакво отношение сме си перфектни, но в други неща - изобщо не.
А часовника ми започна да подрънква, та си се замислям, но не очаквах, че има и някакви тайни чувства към трети човек! 

Щом толкова много го мислиш, по-добре не се обвързвай с него. Хубавото е, че си разбрала навреме за третия човек, та това да те възпре да извършиш някоя глупост. Аз също се омъжих, за да имам семейство и сега не съжалявам - даже се чувствам перфектно, но имам чувството, че ти няма да си удовлетворена от такова развитие на нещата. Замисли се- "По-добре сама, отколкото зле придружена". 

А ако сега се завърти наоколо някой, който да те поразпали и да е наистина съсредоточен само в теб.....как би реагирала?
Питам, защото ми се струва, че си доста ранима заради бившата си връзка и в момента заместваш....
Ако наистина не са консумирали интереса си един към друг тогава, много е вероятно това да стане на по-късен етап.
Много е вероятно и да те обича наистина, но.....аз съм шубе и не бих рискувала....
Ако си от по-смелите, може обаче и да спечелиш.
Няма как да знаеш.
Всяка една от нас тук може само да ти каже какво би направила тя.....И то да е най-грешното или най-правилното решение.....

И двамата още не сте преодоляли бившите. У вас тлеят силни жарави, а се опитвате нов  огън да запалите

Щом сега не си №1,няма да бъдеш никога!

Ужасно тъпа постъпка е ти да й пишеш и да се разправяш. Груба селска проява в най-висша форма. Типично женско хрумване  
Какво ти е виновна жената?
Ако някой е за бой това е любимият ти, не тя. Говори с него, разправяй се с него, не с нея.
На въпроса ти "как бихте постъпили..." - аз бих изчакала ... да мине малко време и да видя, усетя и се уверя как стоят нещата. После бих решила какво да правя - дали да остана с него или да си тръгна.


rosinauzunova, не е точно така и не е толкова просто... а "винаги" и "никога" не значат нищо ... Понякога нещата се променят страшно много ...

Не съм чела развоя на темата  до сега.
Конкретно по темата : Прилича ми на прощаване с миналото. Минало, което явно е значело много за него и сега се прощава с него, защото ти си бъдещето - намерил е отново щастие в твое лице, но му е трудно да загърби и миналото/другата жена, която явно е обичал много/.
Явно той не е намерил точните думи да ти го обясни и ти го тълкумаш погрешно, че не си желана.  Такова усещане имам...

Е, чак пък тъпо да и пише... аз приемам за нормално, че някой може да ми пише и да ме пита докъде съм в отношенията с настоящия й мъж/връзка, ако има съмнения, също бих излязла с такава жена и бих била напълно честна и прозрачна. Нека е спокойна. Друг е въпроса дали всички имат цивилизована нагласа за тия работи. С моя човек сме се съгласили, че безвкусната връзка с бившите е най-безобидна и според мен всяко сваляне на напрежението и илюзиите посредством нормални човешки отношения е по-добрия вариант от радикализма и войната с бившия.

Аз лично в твоето положение Hearty не бих бързала да се обвързвам, има толкова много варианти да си заедно с някой, оставяйки историята да се развие сама към край или продължение... но явно щом си стигнала до разклона и трябва да избереш, сега е времето да си отваряш очите на 4 и дори да посетиш психолог, ако това ще ти помогне да видиш по-обективно ситуацията

Един добър психолог няма да може да и помогне по начина, по който и предлагате, добрите психолози не дават съвети, това не са кварталните бабички....за тези неща трябват време, спокойствие и желание за работа със себе си....което не става от днес за утре. Много често дори самите психолози започват работа с някои само при положение, че приеме условието, докато работят да не се жени или пък развежда....човек минава през бурни емоции по време на сериозна психологическа работа със себе си и не е добре да взима важни решения на този етап...просто пояснявам!
А иначе конкретно по темата - както стана ясно и от горния ми пост съвет ни бих могла да дам, само мога да кажа, че аз лично не бих влязла в такава връзка - компромис, в смисъл - ми оная като не иска, айде с теб тогава....гадно е! Разбира се нещата с апо-сложни, но като цяло аз бих се чувствала кофти, имам нужда мъжът до мен да гори за мен, а не за друга....

Напротив, един добър психолог трябва да встъпи точно сега и да използва кризата за опорна точка.
Казвам го защото ходя от 5г (не съм прекъсвала) и защото е част от образованието ми 

Това е извън темата, но само да поясня, че явно е въпрос на перспектива, не всички психолози дават съвети и слава богу, че е така.....и аз не говоря на изуст...мнението ми е професионално...съветите са запазено пространство за приятелите и родителите   виж търсенето на пътя с една професионлна подкрепа е нещо съвсем различно!
Вярно е че в поста ви никъде на пише да отиде за съвет...грешката е моя, не съм разбрала правилно, ако имате предвид професионална подкрепа, която ще помогне да разбере по-добре себе си и от там сама да вземе правилното решение това вече е съвсем друго, но определно няма да стане бързо  
След като ходите от 5г би трябвало да знаете, че всяко нещо, което късае психологическото функциониране отнема доста време и не случайно се нарича психологическа работа...работа си е, трябва сериозно отношение, мотивация, търпение и готовност да се понесат доста трудни моменти....но както и да е, извън темата е това вече...

Имах контакти с психолог, не ми помага обаче особено. Винаги насочва прожектора към мен. Аз си знам, че и аз имам проблеми, но тук се касае за житейска ситуация. Ох...
Той се държи много добре, дано да не е временно. Още няколко пъти засягах темата, той не иска повече да говорим за това. Пак казва, че няма от какво да се притеснявам, че иска и обича само мен, никакви други хора не го интересуват.
Stand by.

 
Отиде на психолог, защото в темата те пратиха!!! 
А трябваше просто да си поговориш с мъжа до теб...и с теб самата.

    Ти това сериозно ли го мислиш??? 
От години се допитвам понякога до психолог. Конкретно в този случай - не съм. Споделям миналия си опит.

Защо реши, че е отишла на психолог понеже някой я е пратил?! Не може ли да е почувствала нуждата да посети специалист? Винаги е много "просто" когато гледаме отстрани и даваме насоки.

Hearty, може би наистина няма нужда да засягаш темата отново и отново. Колкото повече дълбаеш в една дупка, толкова по-голяма става тя. Дай си възможност да забравиш за случилото се, да го игнорираш и да усетиш как се чувстваш до този човек и дава ли ти той необходимото. Ако абстрахирайки се от конкретното се усетиш обичана и обичаща, то всичко останало ще се подреди.

Защото чета темата! Ти явно - не.

Вилико, третият пост от тази тема е мой и я следя от самото начало. Това, че някой е изпратил авторката на психолог, в никакъв случай не означава, че тя е посетила такъв заради публикацията на потребител N.

Благодаря Поли, точно това мисля да направя! 

Не, не значи. Обаче винаги се дразня, когато в темите - хората се пращат я на психолог, я се изкарват виновни за самите себе си, нищо - че те търсят подкрепа, а не назидание. В тоя ред на мисли беше възклицанието ми.

А относно това да не се дълбае - не мисля, че най-добрия лечител е да не се опитваме да мислим, защото в даден момент - всичко избухва като буря.

Ако не е изказано, а в случая вече е говорено по темата. Отделно от това, ако авторката се опита да се абстрахира от конкретната ситуация и все пак се чувства зле, отговорът на това какво трябва да прави ще е повече от ясен, както и в обратната ситуация.
На мен също ми прави неприятно впечатление когато някой нахлуе само, за да обиди друг или да го изпрати да се прегледа, но твоят коментар не беше отправен към този някой, а към потребителката и отстрани изглежда грубо. Може и аз да не съм те разбрала.

Не съм искала да съм груба, определено 
Несигурността в чувствата и вътрешните терзания са най-коварното нещо! Дори по-болезнени от физическата болка, знам го.

viliko, не знаех, че ходенето на психолог е назидание Еййй нЕма се опраЙм никога..... с това закрепостяло средновековно мислене...не ме интересува дали някои ще се обиди сега...ако се обиди и той на психолог да оДи 

Мисля, че това е най-доброто решение към момента. А възможно ли е просто ти да очакваш нещо друго, нещо повече, нещо, което си имала в предишната си връзка с друг човек, затова сега да ти се струва, че нещо липсва? Понякога имаме лошия навик да се вторачваме в миналото и да го търсим в настоящето. Самата ти сподели, че все още тъгуваш за това, което си имала с бившия си. Това също е причина човек да не се чувства щастлив и да търси негативите. А мъжът до теб, може  би, както някой по-назад беше написал, се прощава с миналото и навлиза изцяло във вашата връзка, може наистина да не я обича, а да е моментен порив, а твоята несигурност идва от твоя личен опит. Т.е. не се чувстваш сигурна в думите му, че не страда за бившата и няма чувства към нея, защото самата ти страдаш за минали моменти с твоя бивш. Хората често съдим по себе си за другите. Когато ние самите правим нещо, очакваме, че и другите го правят, но това изобщо не е така. Опитай, но не бъди предубедена! Няма как всичко да е идеално, ще има неща, в които се разминавате, по които се различавате, явно има неща, по които той се различава с твоя бивш, това е нормално. Важното е да има неща, които ви сближават, да гледате в една посока през повечето време, да държите един на друг, да се уважавате и обичате. Ти обичаш ли го? Чувстваш ли се обичана? Позволяваш ли си да обичаш и да бъдеш обичана? Отговори си, опитай, нищо не губиш, ако подозренията ти се окажат основателни и не се чувстваш щастлива, осъзнаеш, че това наистина не е каквото искаш, не си на първо място, винаги можеш да прекратиш връзката, но опитай, за да не съжаляваш и да се чудиш после, дали не си сгрешила. Успех !

Елфче, благодаря за съвета. До сега всичко си беше ок. Още в началото той ми каза, че е малко по - студен и аз все това си мисля до сега. Явно той толкова си може. Но като видях какви писма може да пише, откровено казано ми стана неприятно.  На мен никога не ми е писал и не ми е говорил така.
Продължавам напред. Аз преодолявам все повече старата си връзка. Доста отдавна не сме се чували с бившия ми. Има чувствителна разлика с преди, когато можех да се разплача във всеки момент, в който се сетех за него и загубената ни любов. Вече не е така.
Бъдещето е това, към което се стремим. Вярвам и аз и той! 

Всичко минава с времето. И аз имах чувства преди време към друг човек, но лека-полека така го забравих, че сега изобщо не се сещам за него, даже се чудя на себе си как съм могла да го мисля толкова време. Въпрос на време е всичко да се заличи от паметта/чувствата.

A_H_I_L_E_A  не мисля, че е въпрос на време само, явно е въпрос и на човек, защото аз например имах и все още имам много силни чувства към човек, в който бях много влюбена и с който бяхме заедно, макар и за малко....мога да кажа, че не ми мина и май няма да ми мине никога...разбира се не съм спряла да живея, но исках да кажа, че не винаги просто ей така с времето минава....но когато връзката е невъзможна поради една или друга причина, това разбра се не означава, че не трябва да имаме повече връзки или пък че не можем да се влюбим....можем, но няма да е същото, май и точно за това става въпрос в случая на Hearty...Моето мнение е, че той може и да не забрави онази жена и чувствата си към нея, но това едва ли ще го направи неспособен да обича друга....макар и може би не толкова страстно, не по същия начин...и това, което Hearty трябва да реши дали може да приеме.....най-добре щеше да е да не ги беше разбирала тези неща, за да нямаш сега тези съмнения...всеки има своите малки тайни, които е хубаво да си останат само за него си, още повече, че това не заплашва вашата връзка, той е решил, че иска да е с теб, онази жена е останала в миналото иза теб никога нямаше да е известен фактът, че той завинаги ще я носи в сърцето си....и щеше да ти е по-добре....така че не четете чужди писма, не се ровете там, където не сте поканени...това е мое мнение...аз също съм чела, търсила, намирала и определено съжалявам, защото едва ли ще забравя някога нещо, което нямаше смисъл да знам...както в този случай...айде мнго дълго стана...

Може  и така да е. Аз мислех по един човек много години наред, но сега ми мина и въобще не се сещам за него. Според мен рано или късно минава, но въпросът е кога точно?!  Мен лично ме държа около 6 години. 

Извинявам се, не съм изчела всички мнения преди това.
Според мен, по начина по който и двамата се чувствате, се чувства човек, когато срещне това, което е търсил в живота, след като се е раздялил с голямата си любов. Не винаги голямата ни любов е и тази с която живеем и можем да вървим напред. Това не прави настоящата по-малко хубава, не я прави нестойностна. За жалост, тя не блести и не сияе като онази другата, но може да даде много други неща.
Била съм в същата ситуация като твоя партньор. Не са ме "хващали", но това не е същественото. Реално осъзнавам, че друга моя връзка, не настоящата, е била най-вълнуващата за мен в живота ми. Не обичам по-малко половинката си и това не променя отношението ми към него. Някак не свързвам двете неща. Онова си е едно носталгично кътче в сърцето ми.
Желая ви успех да загърбите старото и да започнете на чисто.   

vesy_evi, не съжалявам, че прочетох тези писма, защото сега поне съм наясно, че все пак има и нещо друго, което таи в сърцето си, любимият ми. Защото ми казва колко отдаден ми е всъщност, а се оказва, че има и още нещо, за което не знам.
A_H_I_L_E_A  и Имате поща, благодаря за оптимизма ви. На моменти не ми се струва страшно положението. Казвам си, че ще го преодолее, ако още не е успял. Щом аз се справих с моята голяма любов към бившия, но има и моменти, когато това тънко гласче ме загризва, че винаги ще си мисли, че с нея му е било най - хубаво.  
А на мен ще го каже ли някога искрено???  
Но все пак да оставим оптимизма да господства.  
Благодаря ви и много весели и топли празници ви желая. Да намерите под елхата всичко онова, което сте мечтали да постигнете и получите.