От дома вкъщи

Kimmy, радвам се че е по-добре при вас. Все по-добре ще става.
Не се притеснявай от "разглезване", гушкай много, намирай начин да си почиваш и дано да има кой да "глези" и теб.
Върти ми се още от началото на темата това твое "чувствам се безполезна..."
Повечето майки в началото се борят с такива чувства - че не са достатъчно добри, че не знаят и не могат достатъчно за да е добре детето им...
Факта че социалните служби са отнели детето ти вероятно е затвърдило това чувство, то е намерило своето доказателство. Не му се давай- на чувството. Преценката на социалните не е непременно компетентна, човешка и правилна. Вероятно същите тези жени взели решение, че не си способна да се грижиш за детето си не биха се чувстали или изглеждали по-способни ако бяха в твоята ситуация, в твоите обувки.
Та исках да кажа, че в момента ти си най-полезния човек за своето бебе и винаги ще бъде така.

Кими, радвам се, че кризата е поотминала...

Нашата дъщеричка дойде у дома на осем месеца и половина, но с нея се запознахме три месеца преди това и редовно и ходихме на свиждане в дома... Може би затова не можем да се оплачем от особени проблеми в началото, ... и все пак имаше период на адаптация. Сега бих го определила като "да ходиш в неразтъпкани обувки". По-плачлива беше, а и ние от своя страна не знаехме, дали причината е просто прозаична (никнеха зъбки, например) или нещо друго и как да я успокояваме... Това се променя с времето... Разбира се, тя и сега си има нейните "петминутки" и малки кризички (много рядко), но нещата са коренно различни... Линд ти е написала много хубави неща... 

Не знам, дали си попадала на тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=576086.0

Kimmy, ще споделя нещо много лично, за да ти предам моето твърдо убеждение, че детето те помни и обича и всичко, през което минавате, е още по-обяснимо, предвид преживяното от двама ви.

Но преди това искам да те поздравя, че успя да си върнеш детето. Това е много важна победа за двама ви.

Когато осинових Андрей, той много малко спеше. И досега е така, не иска да губи време за спане . Беше (и е) като пумпалче, като тайфун. Но когато идваше у дома нашето първо дете, племенницата ми - една вече млада, красива, добра и спокойна красавица, Анди в началото се преобразяваше. Гушкаше я, залепваше за нея, и замираше. Така можеше да стои залепен с почервенели от вълнение бузки цял час. Без да помръдне, за да не изпусне момента. Той едва ли още знаеше, че аз ще съм му мама.

Мина време, към четвъртата му година той допусна да започнем разговори за осиновяването. И винаги ми е твърдял и ме е поправял, че не жена, леля, а "кака" го е родила. И аз му вярвам за спомените. Родилата го жена, въпреки че той е трето дете, е била едва на 20 години. В първите месеци, когато го гушкаше племенницата ми, тогава към 24 годишна, той я възприемаше като най-близка към изгубената мама... Сигурна съм в това.

Всичко описано от теб е нормална реакция на детето. Мисля, че освен неминуемата за всички адаптация, детето ти те познава и се вкопчва в теб. Дръж се и му дай възможност да се успокои. той те чувства, затова опитай и ти да се успокоиш и да приемеш безпокойството му като нещо нормално. Ще го преодолеете, ще преодолеете страховете и неговите, и твоите. Горе главата и смело напред.

Не виждам защо трябва някои да са толкова нападателни. Дори и да не съм се изразила съвсем правилно, съм имала най-искрени мотиви към kimmy и не разбирам защо трети човек трябва да се меси и коментира какво съм прочела и какво съм разбрала

Atitedi, ако пишеш без да си обърнала внимание на тази малка подробност, то тогава съветът ти леко се измества/обезсмисля... Затова го споменах и то се бях обърнала директно към тебе. Не съм се съмнявала в добрите ти намерения и за секунда и най-малко съм целяла да "нападам"...

Вече си се занимаваме сами , по - добре сме.  Започнах да се успокоявам , а също и детето.

Браво! Много се радвам за теб и бебчето. Още някой и друг ден и ще усетиш напълно сладостта от майчинството. Стискам ти палци да изживеете страхотни моменти. И пиши понякога как върви, да се похвалиш с успехите на детенцето и напредъка със светлинна скорост!

Да, всички се радваме на добрите новини! Наслаждавайте се на моментите, прекарвани заедно!