Първо искам да кажа, че ще посетим невролог, за да изкаже професионално мнение. В процес на търсене съм на добър специалист. Искам междувременно да ви попитам за мнение, в случай че сте имали подобри проблеми с децата си.
Синът ми е на 2 год. и 2 месеца. Може би беше около годинка, когато в момент на радост, силно очакване или нетърпение свиваше и разтваряше пръстите на ръчичките си и стягаше долната си челюст сякаш се напряга. (винаги едновременно). Траеше около 3-4 секунди. Намирахме го за смешно и смятахме, че така изразява емоции. Това обаче продължава и до днес. Скоро позната ме наведе на мисълта, че може да е тик. От прочетеното в нета не мога да съм сигурна. Четох, че обикновено тиковете не са в комбинация (както е в нашия случай). Синът ми живее в прекрасна хармонична среда, не е имал ситуация на стрес. До преди месец не се беше отделял от мен, а и все още го кърмя. Вече ходи на ясла, но е много щастлив и се адаптира за седмица. В родата нямаме хора с тикове и не би трябвало да е наследствено.
Друго притеснително нещо е, че от скоро забелязвам, че по време на сън започва да си удря главичката във възглавницата за няколко секунди или рита с краче. По принцип спи неспокойно и се буди лесно. Баща му е сомнамбул и малкия го е наследил от него. Понякога сяда в леглото и говори, плаче или се смее, но не винаги е буден.
В будно състояние никога не си е удрял главичката .
Трябва ли да съм сериозно притеснена или има шанс с времето всичко да отшуми. Моля, изкажете мнение от опит, а не предположение.
Благодаря ви!
Синът ми е на 2 год. и 2 месеца. Може би беше около годинка, когато в момент на радост, силно очакване или нетърпение свиваше и разтваряше пръстите на ръчичките си и стягаше долната си челюст сякаш се напряга. (винаги едновременно). Траеше около 3-4 секунди. Намирахме го за смешно и смятахме, че така изразява емоции. Това обаче продължава и до днес. Скоро позната ме наведе на мисълта, че може да е тик. От прочетеното в нета не мога да съм сигурна. Четох, че обикновено тиковете не са в комбинация (както е в нашия случай). Синът ми живее в прекрасна хармонична среда, не е имал ситуация на стрес. До преди месец не се беше отделял от мен, а и все още го кърмя. Вече ходи на ясла, но е много щастлив и се адаптира за седмица. В родата нямаме хора с тикове и не би трябвало да е наследствено.
Друго притеснително нещо е, че от скоро забелязвам, че по време на сън започва да си удря главичката във възглавницата за няколко секунди или рита с краче. По принцип спи неспокойно и се буди лесно. Баща му е сомнамбул и малкия го е наследил от него. Понякога сяда в леглото и говори, плаче или се смее, но не винаги е буден.
В будно състояние никога не си е удрял главичката .
Трябва ли да съм сериозно притеснена или има шанс с времето всичко да отшуми. Моля, изкажете мнение от опит, а не предположение.
Благодаря ви!
