Някои са запознати с моята история, но ще обесня набързо - таткото е чужденец, живее в Испания, ние със сина ми в БГ. С БНД се разделихме в началото на бремеността. Не фигурира в акта за раждане на детето. Не е виждал никога сина си, не е помогнал никога финансово, материално или както и да било. Контакта ни е основно чрез фейсбук. Отне му месец и половина след раждането, за да ме пита как е детето и как въобще се казва. Към третия месец се беше въодушевил да идвал в България, да пращал подаръци. Нямах против. Искаше и да вижда бебето от време на време на уебкамера. Нито едно от тези неща не стана. За уебкамерата може би имам и аз вина. Бяхме се разбрали, когато съм онлайн и е удобно да покажа бебето, да му звънна, за да влезе и той. Два пъти звънях, единия път не му беше удобно, другия никой не вдигна (домашен телефон). От тогава, вече три месеца, не съм му звъняла. Но и той не се поинтересувал да пита нещо за този период дори и веднъж. Мисля си обаче, че ако аз го потърся, ако все пак от време на време му пиша и го осведомявам за детето, ще прояви някакъв минимален интерес. Искам да подчертая, че не очаквам абсолютно никаква помощ от този човек. Ако реши да помага, няма да откажа, но не искам да контактувам с него с таква цел. Иска ми се да имаме някакъв контакт, за да може да комуникират по някакъв начин с детето, когато стане малко по-голям и започне да се чуди кой е баща му и къде е. А усещам, че ако аз не полагам усилия за комуникация, рано или късно ще изгубя връзка с БНД. Нямам илюзията, че ще го накарам да стане образцов баща, но поне някаква минимална заинтересованост гоня. От друга страна пък толкова да не ми се занимава и не ми се разговаря с този човек... Струва ли си според вас? Вие на мое място ще се опитате ли да поддържате контакт?