Решение съм взела, не искам да живея със съпруга си... Заплашва ме, че ще рискува всичко, но няма да ми даде децата. Страхувам се и не знам как да се махна... Не съм родом от града, в който живеем, жилището е негово, нямам какво да деля, нищо не искам, просто да се махна с децата. Адвокат ме посъветва да използвам момент, когато е в командировка за повече време и да се изнеса. Проблем е също, че и големият ни син е първи клас, трябва да го отпиша от училище ( не знам за колко време ще стане това), градът е малък и всичко се научава бързо... На всичко отгоре сме и колеги, на държавна работа сме, предполагам и там няма как бързо да напусна, вариант да си взема болнични не знам дали е удачен... Четох много из форума, проблемът и при нас е същият, че той не иска да проумее, че нещата този път са сериозни и не е просто криза, а взето решение. Опитва се в момента да промени нещата, но за мен всичко е приключило. Никога не съм се връщала назад, въпросът ми е КАК да се махна, и трябва ли да живея в страх, че ще ни тормози психически?
- Публикувана: 24 ноем. 2011, 14:31 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2011, 16:47 ч.
За физическата раздяла с партньора!
Здравей! Разбира се, че не трябва да живееш в страх. Въпросът е дали мъжът ти е от онзи тип хора с които може да се говори нормално и човешки? Ако е му обясни, без драма, че този път си взела категорично решение, че ще е най-добре за децата, ако всичко стане кротко и цивилизовано. Че ще е добре да се разберете, въпреки неприятната ситуация, кое е най-добре за тях, а това със сигурност не е да са без майка си или баща си. Щом си толкова наясно със себе си, щом решението ти е окончателно и категорично няма какво толкова да го мислиш. Но би било добре да стане по възможно най-спокойният начин не само заради децата ви, а и заради вас самите. Какви са плановете ти? Да заминеш в друг град, на друго място, без работа, сама?! Имаш ли нечия подкрепа, апартамент? Винаги съм казвала, че съвети се дават лесно, но в такива ситуации факторите са много и е трудно да бъдеш обективен и изчерпателен. 
..."Въпросът е дали мъжът ти е от онзи тип хора с които може да се говори нормално и човешки?" - За съжаление не е..."Ако е му обясни, без драма, че този път си взела категорично решение, че ще е най-добре за децата, ако всичко стане кротко и цивилизовано." - Това опитах да направя вече два пъти, последваха заплахи... "Че ще е добре да се разберете, въпреки неприятната ситуация, кое е най-добре за тях, а това със сигурност не е да са без майка си или баща си. "- Той точно това изтъква, че децата свиквали и, че и без мен той ще ги гледа, което е много спорно, защото до сега съвсем сама за всичко съм се оправяла у дома, финансово и всякак... "Какви са плановете ти? Да заминеш в друг град, на друго място, без работа, сама?!" - Определено искам да е в друг град, работа не съм търсила, но имам нещо предвид, а и без да се хваля - владея 4 езика, мисля че ще намеря подходяща работа; сама знам, че ще ми е трудно, но родителите ми, роднини, приятели всички ме подкрепят, не се чувствам сама.
Знам, че такива проблеми са много индивидуални, но просто съм ужасно объркана и уплашена... Дразни ме факта, че привидно (казвам привидно, защото продължава неговия си начин на живот) се държи добре сега, все едно нищо не се е случило, а съм търпяла 10 години... ужасно сме различни, и компромисите винаги са били от моя страна, сега го отчитам като грешка... За страха... позволявал си е да ме удря 2-3 пъти за тези десет години, за това и не знам докъде може да стигне в яда си, прекалено е честолюбив и зависим от мнението на хората, а при една такава ситуация, определено аз ще съм виновната...
Консултира ли се с адвоката си? Той какво те посъветва. Изчезването от вас с децата, докато той е командировка е предпоставка за задълбочаване на и без това неприятната ситуация. Той се прибира вас ви няма и какво?! Казва си "ок" и до там!? Съмнявам се. Ужасно е, но всичко трябва да е законно и да имаш документ, защото така ти отвличаш децата си от баща им. Не знам законова дали е наказуемо, но от чисто морална гледна точка е ужасно. Сигурна съм, че за да стигнеш до тук, мъжът ти доста се е постарал, но какъвто и да е - обича децата си. Това ще бъде болезнено за него и може да провокира грозно поведение.
Консултира ли се с адвоката си? Той какво те посъветва. Изчезването от вас с децата, докато той е командировка е предпоставка за задълбочаване на и без това неприятната ситуация. Той се прибира вас ви няма и какво?! Казва си "ок" и до там!? Съмнявам се. Ужасно е, но всичко трябва да е законно и да имаш документ, защото така ти отвличаш децата си от баща им. Не знам законова дали е наказуемо, но от чисто морална гледна точка е ужасно. Сигурна съм, че за да стигнеш до тук, мъжът ти доста се е постарал, но какъвто и да е - обича децата си. Това ще бъде болезнено за него и може да провокира грозно поведение.
Разбирам те. Може би трябва да направиш опит за последен разговор, в който да загатнеш какви намерения имаш. В който открито да му кажеш, че нямаш желание да се страхуваш, че не искаш да минавате през сцени, в които да го подлагаш на това да се прибере и да види дома ви празен. Да му кажеш, че решението е категорично, че няма да се промени, но може да бъде направено по-безболезнено за вас и децата. Щом адвоката ти е близък, довери се изцяло на компетентната му преценка и направи това, което в крайна сметка е най-добре за теб и за децата ти. Ако това е начинът, ако си направила опит, но той е бил отблъснат, защото не е искал да те чуе и да проумее какво се случва, проблемът си е изцяло негов. Все пак аз бих опитала да запазя добрият тон, особено след като ще отведеш децата от този град. В най-добрият вариант той да може да идва на гости и да ги вижда. Да ходят при него през уикендите и да е цивилизовано всичко. Има много семейства, които успяват да го направят, но при много други това е само далечен блян. Усещам, че би искала да стане така, може би той има по-голяма роля в това как ще се развие раздялата ви. Успех! 
Благодаря ти много, точно така стоят нещата между нас... Не съм се отказала да бъде всичко мирно тихо и цивилизовано, за сега обаче не срещам разбиране, а само недоверие... Ще продължа да опитвам, всички тези неща съм му говорила няколко пъти... и ще продължа...докато издържа!
Виж, аз оставам с впечатлението, че се чувстваш длъжна да го правиш, а не си. Не необходимо да влизаш в ролята на Майка Тереза и да опитваш, да говориш, да търпиш, особено когато отсреща не ти се отговаря цивилизовано и нормално. Уважавам желанието ти и адмирирам жени като теб, но границата между търпението и самоунижението е много тънка в такива моменти. Опитала си веднъж, опитала си втори път, ако смяташ, че го заслужава, опитай и трети, но трябва да дойде един момент, в който да събереш сили и да се погрижиш за себе си. За собственото си спокойствие и уют, а от там и за този на децата. Не е нужно да издържаш на нищо. Мъжът ти сам се е докарал до това положение и сам трябва да намери правилния подход за запазване на добрият тон. Защото ти можеш да имаш огромно желание и да си се заредила със солидна доза търпение, но ако не получиш съдействие отсреща жертвата ти или ако не жертва, то усърдието ти се обезсмисля.
Така е, всяко нещо си има граници, и когато чашата прелее, няма връщане назад... Сега е останал само страхът от това какво реално може да ми причини, защото едно е на приказки, друго е в действителност как ще реагира... Ще ми се максимално да се изолирам, себе си и децата, но никой не може да ми гарантира нищо... за това ще рискувам при първият удобен момент. Просто исках да да събера опит от други жени, при тях как е станало... и ако мога да се поуча.
Виж, аз оставам с впечатлението, че се чувстваш длъжна да го правиш, а не си. Не необходимо да влизаш в ролята на Майка Тереза и да опитваш, да говориш, да търпиш, особено когато отсреща не ти се отговаря цивилизовано и нормално. Уважавам желанието ти и адмирирам жени като теб, но границата между търпението и самоунижението е много тънка в такива моменти. Опитала си веднъж, опитала си втори път, ако смяташ, че го заслужава, опитай и трети, но трябва да дойде един момент, в който да събереш сили и да се погрижиш за себе си. За собственото си спокойствие и уют, а от там и за този на децата. Не е нужно да издържаш на нищо. Мъжът ти сам се е докарал до това положение и сам трябва да намери правилния подход за запазване на добрият тон. Защото ти можеш да имаш огромно желание и да си се заредила със солидна доза търпение, но ако не получиш съдействие отсреща жертвата ти или ако не жертва, то усърдието ти се обезсмисля.
Върнах се назад във времето,когато аз избягах от БНД точно,когато той беше в командировка...и точно поради същите причини,които посочваш ти.Вдигна пушилка,разбира се...полиция намеси-ограбила съм му жилището..ама си седна на дупето.Характера му е точно като на твоя съпруг,т.е.диалог не водехме,защото той само повтаряше,че няма проблем между нас и какво щяло да стане ако го напусна.
Е,какво толкова стана?!
Язък,че си изгубих цели 11 месеца от живота заради тоя въздухар 
Фиона, аз за себе си изобщо не се тревожа, децата са ми тези, които мисля. Аз съм готова да изтърпя пушилката... колкото и да се опитвам, знам че на края ще стане по италиански 
Поне такива са ми усещанията до сега.
Поне такива са ми усещанията до сега.Децата обикновено са по-силни от колкото предполагаме
Аз не смятам, че ако не искаш да говориш и комуникираш, някой може да те задължи. При мен имаше дълбоко лично убеждение, че няма какво да говоря, защото няма да достигне до предубедения ум на бившия. Не желаех да слушам обяснения, нито да опитвам компромиси.
След това в съда се опитаха да го изкарат неморално, че съм бягала без да говоря. Съдията не обърна внимание. Всеки има право да върши това, което си иска. Когато бракът е изчерпан, не съм отговорна за емоциите на другия.
След това в съда се опитаха да го изкарат неморално, че съм бягала без да говоря. Съдията не обърна внимание. Всеки има право да върши това, което си иска. Когато бракът е изчерпан, не съм отговорна за емоциите на другия.
Фиона, аз за себе си изобщо не се тревожа, децата са ми тези, които мисля. Аз съм готова да изтърпя пушилката... колкото и да се опитвам, знам че на края ще стане по италиански Поне такива са ми усещанията до сега.
Поне такива са ми усещанията до сега.Пък и Поли е права-не подозираш какви сили имат децата в такава сложна ситуация.
колкото и да се опитвам, знам че на края ще стане по италиански
Тогава бях ужасена от от бъдещото развитие на "сюжета" - но времето показа, че съм постъпила по единствено правилния начин, а и детето го прие далеч по-нормално от очакванията ми
Mamacita Bandida - с такива и да говориш до припадък, полза няма - по-скоро ефектът е обратен... да кажа от опит
Адвокатът ти е прав. Първо подгответе молбата за развод. Подпиши му пълномощно за процеса, вземи си и документ /договор за правна помощ/, че те представлява по дело за развод. Това са твоите доказателства, ако тръгне да пуска жалби и т.н.
И това,че ще се разчуе из града и в службата ти, също не е непременно лошо. Говори с класната на сина ти, говори ако трябва и с директора. Нека са наясно с факта на раздялата. Това също е в твоя полза.
Успех!!!
И това,че ще се разчуе из града и в службата ти, също не е непременно лошо. Говори с класната на сина ти, говори ако трябва и с директора. Нека са наясно с факта на раздялата. Това също е в твоя полза.
Успех!!!
Като си познаваш човека реагираш спрямо него. И аз в един прекрасен ден си вдигнах нещата и децата. Минах през кварталния и нямаше начин да започне да обяснява, че съм го обрала, а и си взех нещата от нашите, дори и му подарих част, но както и да е. Имаше заплахи, че ще ми вземе децата, после да ги делим, но не стана така. Децата са си при мен и не искат да го видят. Дори докато живеехме заедно синът ми ме молеше да го махна от баща му, а той милият беше на 4 годинки. Децата всичко виждат и осъзнават. ТЕ са много умни и адаптивни хора. Това с училището веднага се урежда, образованието е задължително.
Късмет ти желая и имай вяра в себе си, ще се справиш.
Късмет ти желая и имай вяра в себе си, ще се справиш.
колкото и да се опитвам, знам че на края ще стане по италиански
Тогава бях ужасена от от бъдещото развитие на "сюжета" - но времето показа, че съм постъпила по единствено правилния начин, а и детето го прие далеч по-нормално от очакванията ми
Mamacita Bandida - с такива и да говориш до припадък, полза няма - по-скоро ефектът е обратен... да кажа от опит
Точно така- всеки компромис и предложение все едно е покана за мусене, за правене на точно обратното, протакане, придаване на важност. Не може да се иска всички компромиси да са от мен. Жените сме по-слаби и физически, и социално.
Гледам, че има нов закон за закрила на детето, в който татковци лобират да не бягали жените, че било неморално да си бягат с децата и трябвало равни права. Еми аз предпочитам законът да направи грешка в посоката да защити жената, защото е много неприятна грешка, ако защити съпруга с психопатско поведение.
Аз досега не съм чела история, в която мъж е заплашван с- мога да взема хора, да ти бия два шамара и да взема детето. По-скоро изоставеният мъж заплашва, защото по природа е по-агресивен. Може да се каже, че такива мъже искат от закона си не помощ да виждат детето, а помощ да постигнат победа, а детето е страничен ефект, балсам за егото и за пред хората.
...Ама и аз като тебе-детето да има татко до себе си..Пфу!Кауза пердута с такива индивиди.
Пък и Поли е права-не подозираш какви сили имат децата в такава сложна ситуация.
Пък и Поли е права-не подозираш какви сили имат децата в такава сложна ситуация.
За децата вече наистина ВИЕ всички ме окуражихте...
Mamacita bandida, може би там ми е грешката, че нямам какво да се разбирам с него, а не знам защо се чувствам длъжна да говоря и да се обяснявам, като същевременно знам, че няма и кой да ме чуе...
Когато бракът е изчерпан, не съм отговорна за емоциите на другия.
Уичи, аз не се тревожа, че ще се разчуе, в смисъл да се срамувам, а да не разбере той преди да съм си подредила нещата...
greensleeves, и аз виждам обратния ефект от говоренето... Лошото е, че заради детето, ми се иска цялата история да се развие като свърши учебната година, за да мога да оставя децата лятото при родителите ми, а аз да имам време да търся работа, жилище и т.н. в по-голям град... А до лятото има още половин година, сега си живеем мирно и тихо... аз си трая, държа се по-дистанцирано, а той прави поведение и си мисли, че просто съм в криза и чака да ми мине... Може би и тук не съм права, но докато не са ескалирали нещата ще я карам така...
blagovesta, и моето дете ми е прошепвало много пъти, че обича само мен, да не казвам на тати...и ми е ставало много тъжно, а сега ме хваща яд, че толкова време ми е трябвало да осъзная нещата... Но явно за всеки идва момента на "проглеждането" при мен това беше септември тази година, съпругът ми замина за 5 седмици командировка, в които ми беше много натоварено на работа, голямото ми момченце тръгваше първи клас...аз бях отново сама, и изведнъж осъзнах как със същите финанси и сама аз се справям с всичко; мога сама и ми е по-спокойно.
Може да се каже, че такива мъже искат от закона си не помощ да виждат детето, а помощ да постигнат победа, а детето е страничен ефект, балсам за егото и за пред хората.
...Това е ключовата дума - победа
Убедена съм, че не може да се грижи за децата, дори ще му пречат, но виждаш ли трябва да докажа, че войната съм спечелил аз, а ТЯ да е наранената, да страда поради липсата на децата, заради, това което ми причини
Така като те чета, имаш нужда само от план
Първо, помисли си хубаво можеш ли да чакаш до лятната ваканция, на мен това ми се вижда ужасяващо дълго време. Моето лично мнение е, че преместване на детето в друго училище по средата на годината не е чак такава драма - но ти си познаваш детето най-добре
Второ, в града на родителите си ли ще се върнеш? Ако да, почвай да говориш с тях от сега, те могат да са ти безкрайно полезни за намиране на квартира и работа.
Общо взето, според мен няма какво да мислиш в посока говорене с мъжа ти, мир, спокойствие и кротка раздяла, ами да започнеш да обмисляш практическите аспекти на изнасянето си. Това при условие, че си абсолютно сигурна, че искаш да го направиш де. Защото аз от това, което чета, не съм убедена в това. Помисли и върху това
Първо, помисли си хубаво можеш ли да чакаш до лятната ваканция, на мен това ми се вижда ужасяващо дълго време. Моето лично мнение е, че преместване на детето в друго училище по средата на годината не е чак такава драма - но ти си познаваш детето най-добре
Второ, в града на родителите си ли ще се върнеш? Ако да, почвай да говориш с тях от сега, те могат да са ти безкрайно полезни за намиране на квартира и работа.
Общо взето, според мен няма какво да мислиш в посока говорене с мъжа ти, мир, спокойствие и кротка раздяла, ами да започнеш да обмисляш практическите аспекти на изнасянето си. Това при условие, че си абсолютно сигурна, че искаш да го направиш де. Защото аз от това, което чета, не съм убедена в това. Помисли и върху това