Публикувана: 22 ноем. 2011, 15:57 ч.
Последно мнение: 11 дек. 2011, 12:08 ч.

материалното при избора на партньор

13 753
177
1

1
...
5
6
7
...
12
Всички

# 75 24 ноем. 2011, 09:29 ч.

Мнения: 2 457

И аз имам жилище, не съм го купила , наследство ми е от нашите. Дала съм го под наем. Но когато решихме да живееме заедно и да имаме дете, изобщо не съм се помисляла да ходиме там, мъжът ми купи ново..То някак странно ми е мъж на 30+ години да няма жилище и аз да го приютявам Rolling Eyes

# 76 24 ноем. 2011, 09:32 ч.

Мнения: 1 296

Шанталче, да предположим, че в последно време масово хората се въздържат от покупка на жилище поради ред причини - несигурност за работно място, нередовно заплащане, високи лихви...
Мъжете, необвързаните, изпитват дори несигурност как биха издържали жена и дете, ти за жилище се чудиш що нямат Laughing

# 77 24 ноем. 2011, 09:37 ч.

Мнения: 2 457

Царина, извинявам се ако се изказвам неподготвена, но наистина не съм наясно с финасовата ситуация, защото просто не ме касае. А и откакто имам дете се занимавам само с детски неща, изостанала съм откъм новини и какво става в държавата. Е, все пак знам кой стана президент. Peace

# 78 24 ноем. 2011, 09:43 ч.

Мнения: 1 404

На 20+ е мъжът ми Simple Smile

Аз лично не виждам проблем, да живеем в моето жилище, след като го има. Учена съм да се справям сама с живота Simple Smile

Никой не е застрахован от нищо, ако един ден принцът на бял кон се превърне в пъпчив вещер на метла, трябва да мога ( и мога ) сама да издържам себе си и детето си. bouquet

# 79 24 ноем. 2011, 09:45 ч.

Мнения: 1 296

Цитат на: $hantalche в чт, 24 ное 2011, 09:37

Не бе, Шанталче, аз не казвам, че си неподготвена. Дори напротив. Постовете ти са си съвсем на място.
Споделих това, защото в моята сфера на работа тези доводи ги чувам постоянно. А и няма как хората да не се притесняват за работните си места.
Дори ни се чудеха, че мъжа ми изтегли кредит, за да доплатим собствено жилище. И че въобще се решаваме на подобна стъпка.
Мъжа ми обаче е на мнение, че на нашето семейство му е крайно време да се сдобием със собствен дом тук. Риск, не риск, той си е преценил, че може да се справи с това и пристъпва към действие.
Но все още повечето хора се въздържат към този момент от подобни решения.

# 80 24 ноем. 2011, 10:01 ч.

София
Мнения: 814

Цитат на: sote-full в чт, 24 ное 2011, 09:28

Наготово е най лесно..но едва ли бих оценил човека до мен, заради това че се бие в гърдите с това което са му оставили другите.
Не мога да си представя факта жена ми постоянно да ми натяква че съм беден..и ако не е тя, съм за никъде..факт е също, че доста приятелчета точно с такива се обвързаха и сега са нещастни..но пък не ме разбираха като им го намеквах навремето..жалко че сега си берат горчивите плодовете.
Все си мисля че човек трябва да е наясно със себе си..да е наясно и с целите си...най жалко е да разчиташ друг да те вади от калта.
В днешно време, май целите на повечето са от съвсем друго естество!!! Peace

Соте, никой не казва, че друг трябва да те вади от калта. Или поне моят поглед не е бил насочен натам. Както аз разбирам авторката (а е напълно възможно и да не разбирам правилно въпроса), идеята е дали се хвърля едно око как е положението, един вид къде сме ние на общия фон. Нямам претенции към съпруга ми да ми купува жилище, имоти, коли и т.н, защото тези неща можем да ги постигнем ЗАЕДНО. Но за мен е важно да знам, че сме от една и съща среда и и двамата ще сме с мислене, че трябва да работим, за да си купим жилище, да търсим по- отговорна и съответно по-високо заплатена работа и т.н. Защото ако аз съм расла в среда, средностатистическа, интелигентно семейство с амбиции да постига цели, а евентуалния ми избранник е расъл в среда, където буквално са имали списък кой от семейството пръв да си купи обувки, то очевидно няма да гледаме в една посока, аз с моето щение да си купим жилище бих била смешна, а той ако ми обяснява, че не мога да си купя нови обувки, защото имам вече един чифт и ми стига, а парите да му дам за ротативки, очевидно няма как да се получи. Идеята ми е, че хората с приблизително еднакви финансови възможности, обичайно имат и еднакви (горе долу, в най-далечно приближение) щения. Peace

Аз поне разбирам въпроса в този смисъл. А не -оо, ако не е милионер - край, не е достоен за мен, аз съм красива следователно ми се полага милионер... То нали знаеш, те милионерите са краен брой и няма как да стигнат за всички Laughing

# 81 24 ноем. 2011, 10:03 ч.

Мнения: 1 404

slanchezara, Peace

Адски ме израдва постът ти!

# 82 24 ноем. 2011, 11:09 ч.

Мнения: 232

Цитат на: Касита в ср, 23 ное 2011, 17:09

Знаеш ли, Emily, всъщност не знаеш, затова ще ти кажа Simple Smile

, преди десетина и повече години се залюбих с едно момче- умно, хубаво, с добро образование, но с два големи минуса- хем, беше материално зле, хем, беше и неамбициозно. Аз го бутам, то не върви. Ех, младост, младост..., решихме да заживеем заедно, нищо че, си знаех, че е тъпо да се връзвам с някой, който даже и сметките не можеше да си плати. И така, месец, два, три, пет и на края на шестия на Касита и писна на учи, работи, плаща и буквално да мъкне на интервюта за работа любимия си. Бих му шута, направо от воле го натирих. Не може само с голата любов да се живее, ако и парите да били преходни /не че любовта не е/.
Този и сега си е беден, разведен и все така неамбициозен.

Касита, и аз имах едно такова гадже, хем и в университет учеше но просто не можеше да се оправя сам. Работеше за никакви пари като пазач и не искаше да чуе да работи нещо по-свястно. И на мен ми писна от него, но никога не е било защото не е имал пари, а защото липсваше живец в него и беше вечно отчаян и не виждаше никаква перспектива да се бори. От сегашния ми (12 год заедно) нашите бяха ужасени. Няма образование нито някакви наследствени имоти. Не иска да работи на хората, което според тях означава, че е мързелив, а това не е точно така. Но пък с годините свикна да намира дейности в които да се оправя сам без шефове. И започна да вади пари. Беше много изморително когато се занимаваше ту с това, ту с онова. Изкарахме много години аз в нас - той в тях но пък си поживяхме по заведения де. Жилището го осигурих аз и това си беше моя мечта, защото се чуствам по-добре да знам, че си е мое ако ще и принца на Бруней да ми е мъж. Та така - ето ти пример как и в двата случая не съм гледала материалното, но качествата на двамата са били съвсем различни и единия съм го зарязала, другия - не.

Соте, много ми хареса поста ти!

# 83 24 ноем. 2011, 11:10 ч.

Мнения: 135

Цитат на: slanchezara в чт, 24 ное 2011, 10:01

Много точно slanchezara Hug

...без значение какво ще се постигне..но целта е да я постигнем заедно..както заедно отгледахме децата..така и всичко постигнато в един живот..дори личните си успехи, отчасти ги дължа на жена си..демек заедно сме ги постигнали...без нейната подкрепа едва ли събитията биха били същите!!!! Peace

# 84 24 ноем. 2011, 12:52 ч.

Пловдив
Мнения: 40 696

Цитат на: Анн– в ср, 23 ное 2011, 16:38

Мъжът ми нямаше и все още няма нищо, нито жилище, нито големи наследсвени блага. Работи и разчита на заплатата си. Никога не съм се и замисляла какво има и какво няма, когато се оженихме и ни се роди детето. Ако остане без пукнат лев, нямам проблем да го издържам, защото нали сме си казали - в богатство и бедност.
Изобщо, този материализъм ми е адски чужд.

И ние сме така... Peace

Но като гледам наоколо какво е вече не ми пука Whistling

К`во като живеем на квартира?Да не сме само ние,я?!По-важното е,че сме здрави и заедно,което за мен е = на щастие!!!

За какво са ми пари и имоти,като в един момент се окажеш сам или нещо по-зле дори.Не всичко е пари...Взех повече да вярвам в това.

# 85 24 ноем. 2011, 13:00 ч.

Мнения: 5 710

мъжът ми пък имаше много 'странна' жизнена стратегия, а именно първо да има стабилен доход, жилище и изобщо 'условия' за да създава семейство така че беше стар ерген, когато се взехме
Благодарна съм, че ми се спестиха някои много тежки реалности, например да изплащаме жилище 30години, но освен това, друга особена сигурност не съм получила. Животът от днес за утре се обръща и е важно да си с правилния човек, с който да преодолявате трудностите, иначе за празник лесно се намира партия

# 86 24 ноем. 2011, 13:16 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: 10 c's в чт, 24 ное 2011, 13:00

мъжът ми пък имаше много 'странна' жизнена стратегия, а именно първо да има стабилен доход, жилище и изобщо 'условия' за да създава семейство...

Аз по принцип съм оптимист, но никога не мога да кажа със сигурност, че това, че в момента сме постигнали някаква стабилност, ще е така и след 5-10-15 и т.н. години.
Хубаво е човек да се усеща сигурен и да прави семейство, но няма никаква гаранция, че няколко месеца след сватбата няма да е даже 1 стъпало под онова, от което е тръгнал.

А и любовта не се среща толкова често, за да чака човек 10 г. стабилност, ако я срещнеш по-рано какво правиш Simple Smile

# 87 24 ноем. 2011, 13:23 ч.

Мнения: 1 404

Както винаги, Не се сърди човече е права! bouquet

tandonova79 bouquet

# 88 24 ноем. 2011, 13:46 ч.

Мнения: 46 488

10 c's ме прецака много зверски Mr. Green

изписах цял роман, а не мога да й го пратя Laughing

пусни ми на ЛС един мейл поне, да не ми иде писането за кино. Не искам да го публикувам тук, прекалено лично е...

# 89 24 ноем. 2011, 14:48 ч.

София
Мнения: 62 595

Зависи и каква е възростовата разлика между партньорите. За мен е най-логично, но и най-трудно двамата да са на сходна възраст, за да изградят заедно всичко в живота и семейството. Голямата разлика винаги поставя допълнителни въпроси. отделно идва чисто субективното колко е това достатъчно материално, което да позволи праввенето на семейство. Много често в гонитбата за основа, човек остарява и докато се обърне, и връстниците му с деца в гимназията, а той си кукува сам.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Искам само истината , как ?

Ще ме помислите за луда…

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: