следоперативен стрес при деца

18 ноем. 2011, 18:22 ч.

Мнения: 112

здравейте !
детето ми е на 2 годинки.преди половин година претърпя тежка операция с пластики на уретери и бъбреци.преди операцията обаче целия му живот мина в болници с множество манипулации и кризи застрашаващи живота му.притеснява ме психическото му състояние.той е много затворено дете.не иска да комуникира с никого освем с мен, не иска да говори а разбира всичко което му гооворя и изпълнява команди.може да ходи и стъпва много хубаво но не иска да пусне ръката ми и все трябва да го водя за да ходи и испитва ужасен страх от всичко и когато ме няма изпада в паника и започва да крещи.
много съм объркана!физически и умствено се развива нормално според възраста си.на всякакви лекари го водих.психолог ли да търся сега!господи незнам какво да правя.аз май ще стигна за психиатър!
ако някои може да ми помогне със съвет или е имал подобен проблем да ми каже.и все пак ще съм благодарна и на малко инфо за детски психолози.

# 1 18 ноем. 2011, 23:02 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Здравей,
Моето дете също започна с много болници, манипулации и операция на ранна възраст.
Състоянието ми е много познато, за жалост не съм много обнадеждаващ пример. При нас сега диагностицират аутизъм, никой не може да каже дали е следствие от преживяното, или е щял да се развие и без това. Моят е на 8, не говори, страхува се от много неща и по същия начин не пускаше ръката ми, сега се пуска понякога.
Консултирали сме се както с психолози, така и с детски психиатри. Относно преживяното всички са на мнение, че сега трябва с добро да се приобщава детето в нашия свят. То е видяло доста неприятни усещания в него, сега трябва да усети и приятното, за да се отпусне. Ако поради лежане в болница е пропуснало етапи от развитието си, е хубаво да си ги навакса, за да може да продължи напред.
Трябва да сте търпеливи и внимателни и да не го притискате с общуването, говорете му много, но не правете драма, че не отговаря. Може да му подскажете да показва с жест да или не (да мигне с очи или да кимне с глава) - това няма да попречи на проговарянето, а ще успокои детето, че го разбирате.
Може да направите снимки на често използвани неща и да показва на снимките какво иска.
И използвайте приятни неща за стимул и награда.

# 2 18 ноем. 2011, 23:41 ч.

Мнения: 112

съжалявам че при вас се е получило това!аз също за това състояние си помислих първо и изпаднах в ужас.консултирах се с педиатрите и познати майки на деца с аутизъм както и един психолог макар и не детски.те смятат че не е , но трябва да се вземат някакви мерки.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТГОВОРА!!!

Причина:

Причина: