Коя е случката с Вашето бебче, която Ви разсмя до сълзи и ще си спомняте винаги?

Ами те са много, но ще разправя фаворитите ми.
На година и 2 месеца - мия чиниите аз, тя зад мен на пода в кухнята си играе. По едно време нищо не чувах и се усъмних, че става нещо. Обръщам се и какво да видя - нашата красавица докопала едно червило орисувала си лицето, ръцете, краката и продължава да рисува върху стъклото на балконската врата. Хубаво - от стъклото лесно се почиства, но от нея - не. И коритото й още е оцветено до половината в розово, защото от там вече не успях да го махна.

След още един месец сме за седмица при родителите ми, защото наблизо живееше една моя приятелка, която чакаше второ и исках да съм близо за паметното събитие. Хубаво ама баща ми наскоро бе боядисвал прозорците. Останалата боя уж прилижно прибрана на един рафт, до който ля(юбимата дъщеря не стига. Е, да де ама ние си мислехме така. По принцип ме придружаваше до тоалетната, но един ден не го направи. Та докато аз си вършех работата там чух че нещо падна и се отваря вратата на кухнята. Нашата да вземе да си премести коша за боклук /той е с капак/, да се качи на него за да докопа боята. Е, да де, ама тя паднала и при падането се отваря. Пода бял, стените орисувани, тя също и се виждат бели стъпки към мивката в кухнята, където нашата отива да се измие. Тогава ми призля и когато се обадих на баща ми да го питам дали случайно има разредител, защото така и така, той от смях не можеше да ми обясни къде го е прибрал. Когато и тя самата бе очистена, измита и прилежно намазана с лосион вече и аз можех да се засмея.

Последната отпреди месец /за справка 2 години и 5 месеца/. Понеже много искаме да сме като мама, искаше да си сложи и дамска превръзка. Аз естествено отказвам, следва рев и тръшкане, при което таткото заявява - ами сложи й една малка да й мине мерака. Е, хубаво ама тъкмо ги бях свършила. Склоних и й сложих голяма с крилца с изричното условие, ако й стане неудобно да я махнем. Е, да де ама тя допреди 5 месеца бе с памперс, как да й е неудобно от една тънка превръзка!  На сутринта съвсем забравих, че вечерта съм й сложила превръзка и отидохме на ясла. По стечение на обстоятелствата баба й отиде да я вземе, а тя естествено не знаеше. Леличките в яслата - също. Е, да де ама те я попитали - каква е тази превръзка на толкова малко дете. Те не знаели защо е сложена и затова не посмели да я махнат. Бабата реагира спокойно - ами тя много обича да си играе с превръзки и сигурно е поискала да й я сложат. Много скъпо удоволствие - реагирали леличките там.
Е, вечерта след посещението на гърнето малката реши, че превръзката е цапана и си я махна и изхвърли. 

 

Сетих се и още една. Беше на година и половина в периода, в който тъкмо отказваше да ползва гърне, но не искаше и памперс. Та слагам я аз на гърнето, тя става и бяга по голо дупе. Бяхме на гости в майка ми. Обиколихме къщата с нея и тя накрая се скри в гардероба на баба си. Майка ми каза - остави я, тя сама ще излезе. Е, излезе след няма и минута, но като я сложих на леглото без проблем даде да й сложа памперса, а аз забелязах че дупето е мръсно. Като погледнахме в гардероба - вътре се мъдреше акото.

На мен ми бе много весело, но на баба й не чак толкова, защото дрехите й имаха лек аромат. 

Един ден преди 2/3 месеца след известно затишие в стаята
решавам да видя какво прави малкия юнак.Влизам и какво
заварвам-кой знае как докопал крема за подсичане,отворил го
и маже ли маже с възможно най-щастливата си физиономия.
Седи срещу мен и ми се хили,а цялото му лице(кой може
да каже защо без устата и очите)ръчичките и дрешките-
бели.Приличаше на палячо.
   Наскоро беше когато докопал една жилетка и решил да се
облича сам.Така прекрасно се беше облякъл,че в единия
ръкав(добре че беше къс)си беше вкарал главата,другия
беше улучил-ръчичка.Изглеждаше много смешен и доволен.
  Весели празници на всички мами
  и изобретателните им малчугани!

ами и при нас са много веселите случки, например миналата седмица падна по ръце и глава, между една табуретка и шкаф, чувам туп, обръщам се и виждам само два крака как стърчат, докато я дигна такъв смях му ударих, та и тя забрави какво е станало, оня ден например напипала новия брой на Playboy, седи и го разглежда внимателно, и когато стигна до страниците с камелия, започна настойчиво да казва " мама, мама " и да сочи с пръст

Лятото. Седнали сме в заведение. Велина (тогава 2.2 г) решава, че й се ходи по нужда.
Застава до масата на някакви тинейджъри, хваща се здраво и почва да се напъва, и да вика, колкото глас има - Аааакай дупееееееееееее, ааакаааайййй дупеееее!
Умряхме с мъжа ми от срам. После от смях.

Ооо, това при нас е класика, всички кремове са особено притегателни. Кремът за подсичане съм го "изпускала" поне 3 пъти, даже единия път го документирах... Действието се развива върху масата за повиване на бебето, където някак си беше успял да се покатери 

еййййййййййй,разсмяхте ме до сълзи с тези истории
Нашта мома,понеже е още бебе,не прави такива пакости,но има една смешна случка,на която много се смяхме.Излизаме с таткото на кафе и като се връщаме,какво да видим-беба в кенгуруто,баба и я носи,но дядо и го сложил обратно,тази част за краката надолу.Някакси са я вкарали,ама беба разкрачена и седи кротко .Голям смях падна,а то горкото помисли,че му се радваме и започна и то да се смее на глас.

При нас също има доста случки, но най - фрапиращата беше, когато на 13 месеца, беше лапнал цигара в устата. Ние с мъжът ми си гледахме тв и той пристигна с цигарата. Щах да умра

И ние имаме доста весели случки,но сега ще споделя последната.Моят палавник е на 2г8м.Вчера ходихме на разходка в морската градина.Там му направиха впечатление деца,които караха ролери.След като се прибрахме в къщи той взе две коли и се качи отгоре и започна да ги приплъзва напред все едно е на кънки.Аз му казвам"ще счупиш колите,какво правиш".А той отговори,че е направил ролери [/size]

Дребосъчко е още много малък да измисля какви ли не бисери, ама ме разсмя до сълзи със следната комедийка: Бяхме на гости у майка ми, а аз на същия ден имам рожден ден и тя ме поздравява,целува ме и ми казва"... и голяма да пораснеш... " и бебчо чул, вдига ръцете и показва колко голям ще порасне колко му трябва на едно дете

Онзи ден, докато се храним - щерката прави опити да яде с лъжичка, но повечето неуспешни - тя хванала лъжичката съвсем накрая и естествено я изсипа цялата върху панталона. Като видя и вика на себе си "Браво!".  Какво браво, бе, маме, не виждаш ли, че се изцапа? - питам аз. А тя: "Леле!" 

 

Акахме веднъж тип дръдонки, и изпаднали от памперса.

Сменям аз гащеризона и те се сипят ... 

Занапред ме чакат още истории, като гледам вашите. 

Една вечер,след работа, тъкмо съм ги прибрала от яслата и бързам да приготвя вечерята. Идва едната мома ядосана при мен в кухнята и с присвити уснички ми казва: "Дай ми една вода, да пия, че Виктория ми вдигна кръвното"
Къде е чула израза не знам, но ми беше много забавно. 

Аз с тоя израз психирам мъжо като влезе по голяма нужда...
 Когато Калина си изяде всичко, или поне хапне нормално, викаме "Браво!!!" Аз пляскам с ръце, тя също. Та една сутрин, и двете сънени се кърмим в леглото. По едно време бебка се събужда, пуска гърдата и започва да си пляска, пляска и ме гледа. Не ми остана нищо друго, освен да изръкопляскам и аз и да кажа "Браво!!!"

Хехе, крем срещу подсичане!
Анчето се беше намазала с вакса за обувки - слава богу, че я беше идентифицирала като крем за мазане, а не крем за ядене!
Бой на негри в тъмна нощ!

Дъщеря ми е още малка и не може да говори, но преди няколко дни направо ме разсмя до сълзи.Много обича да си играе с телефона ми и аз й го бях дала. В един момент телефона изчезна. Аз й казвам: Мише, къде е телефона? А тя с най-хитрата физиономия се завря под канапето, извади го и триумфално ми го подаде. После разказвам на приятелка, която ми беше на гости, случката, и решавам да демонстрирам, но телефона си е в мен. Питам: Мише, къде е телефона? А тя се замисли и вдигна рамене, точно все едно казва"Аа, тоя път не знам".

Можете ли да си представите, Билянка е два на 9 месеца, а вече има безброй смешни случки. От тази сутрин една прясна-прясна:
В 6 сутринта звъни телефона ми и мъжът ми е убеден, че е грешка и затова направо го затвори и не вдигна. Разбирам, че не е много обичайно време, но човека все някого търси, все за някой не е грешка. Втори, трети път звънене и накрая като вдична той, като му ги наговори на човека отсреща - а той някакъв арабоговорящ, който от 2-3 месеца все ми бърка номера през няколко седмици и досега по никакъв начин не съм успявала да му обясня, че греши. Да, но се оказа, че точно в този момент на звънене тази сутрин Биляна беше между нас на леглото, тъкмо посукнала завидно и заспала, но като чу човека отсреща (телефонът ми е с доста увеличена сила на звука), и като се развика това дете към телефона "бъ-дя, бъ-дя, бъ-дя", чак се надигна, за да е по-убедителна! Умрях от смях. Тя този "език" от 2 месеца го "говори" исамо тя си го разбира, но дано човека също да е разбрал най-накрая!

Една от любимите ми случки е в едно заведение...нещо между ресторант и сладкарница...в единия салон има мека мебел..хората сядат там и остават с часове на кротки приказки...

Та на една маса седнали мъж и жена очевидно в период на ухажване.
Елина излита от тоалетната и отива директно при мъжа, обляга се на фотьойла му и заявява високо и ясно: АЗ СЕ ИЗАКАХ...

Е те това е то - днешните деца....

Имам хиляди истории смешни, по-смешни и най- смешни. Последната обаче е със Мими - малкото ми момиченце на година и половина. Бяхме на гости на свекърва ми. Ние ядем в кухнята, а Беба щъка наоколо. Идва нашата по едно време, но аз съм с гръб към вратата и не я виждам. Вижда я свекърва ми и както ядеше се задави от смях. Обръщам се да видя какво става. Представете си картинката: Малката принцеса, добарала незнайно от къде една домакинска ленена кърпа и си я сложила на врата като шал, от някъде намерила една дамска чанта и я метнала на рамо. Взела една стара ЕЛКА  и я сложила на ухото си като телефон и с маниер бута количка за кукли и говори по "телефона". 
Това е то- жената си е жена. Да му мислим ние с баща и. Снощи ми се обажда зълва ми, на която случката е разказана от свеки, и ме пита "Къде е манекенката?"

Ето една от вчера през деня
Пуснала съм прахосмукачката и чистя,тя си има нейна и тя чисти,по едно време гледам,че я няма около мен-отивам да видя какво прави ,и
Алекс изсипала сока от чашата на масата,взела парцал и виждайки ме ,че приближавам,започва много осърдно да търка и да крещи-мама,аиш чиста,чиста мамо

Кико на 4 месеца току-що се е научил да си лапа крачето и си го смуче честичко и с кеф
Един ден го слагам на гърдата, той цоква 2-3 пъти, дръпва се рязко, хваща си крачето и започва да гледа ту гърдата, ту крачето...около 5 минути, с един колебаещ се поглед Накрая все пак избра гърдата, но беше голяма дилема, чак се позасегнах

Винаги има истории, които те разсмиват до сълзи. Тази, която ще ви разкажа не е толкова смешна, но това беше първия разговор на Йоана (2г.2м.), който тя водеше. Тъй като мъжа ми говореше по Gsm в кухнята (нарочно се изнесе, за да не му пречат виковете на децата, баткото е на 8,5г.), аз попълвах едни докумнти при децата в хола, но забраних на баткото да я пуска от стаята. С една дума всеки се занимава с нещо и никой не обръща внимание на малката и тогава тя пита батко си:
-Бате, искаш ли да ми покажеш играчките във палната?
-Не!
-Добе! Ами да видим тати в куфната?
-Неможе!
-Добе! Ами да видим котката пи дядо!
-Неискам!
-Добе! - и след кратко мълчание ръсва - Ми ко ша паим сига?
Последното просто ме закопа.

Случките са много, но сега ще ви разкажа две за които се сещам.Марти беше бебенце на 2месеца, когато дойде ред за поредното среднощното преобличане и смяната на памперса.Както винаги през ноща е мокър, събужда се и аз, за да не го разсънвам не го миех,а го бършех с мокра кърпичка, слагах сухи дрешки и пак в креватчето.Свалям мокрия памперс и докато извадя кърпичката виждам как малкия се напикава, но нали пишлето му сочи нагоре и си опишка личицето.Няма да ви обяснявам каква физиономия направи и колко учуден беше.Тогава наистина се смях със сълзи на очите.Втория случай е от скоро.Марти вече се къпе сам в банята, а аз само го напътствам кое да си измие.Една вечер звънна телефона и излязох за малко от банята.Когато се върнах малкия хитрец беше сложил гъбката за тяло върху канала.Той се беше запушил и имаше доста вода.На въпроса ми какво прави ми отг." басейнче, мамо"

Сега се сещам за една история на баткото, който беше тогава на около годинка или година и половина, нямам точен спомен. Но ситуацията беше следната. Той си спеше в отделна стая и вечер, когато си лягаше беше по-лесно заспиването му, но за обеднто спане си беше доста трудно мероприятие. И така, един ден го слагам на обед и се ослушвам около петнайсетина минути, но не чувам никакви звуци от стаята и си казвам слава Богу днес заспа бързо. Започвам нещо да си правя и след около 20 мин. чувам един зверски вик от стаята му. Щях да си счупя краката от бързане, за да видя какво е станало. Като поглеждам сигурно минута време не мога да асимилирам какво става. На раклата до леглото му имахме един 80лотров аквариум. Тъй като все не оставаше време на някой да му сложи капак Жорко имаше навика, като си изпие шишето с млякото или водата, няма значение кое е, да се метне вътре в аквариума. До тук добре - на това бях свикнала. Но сега, освен шишето, всички играчки, които беше докопал бяха нотъпкани вътре и викът му беше породен от това, че последната (едно малко по-големичко плюшено мече) се натискаше със зверска сила, но тя не влиза в аквариума, защото просто нямаше място . След като една минута гледах и недоумявах започнах да се смея до сълзи, защото гледката наистина беше смешна. На всичкото отгоре малкия (тогава) искаше аз да навра мечето вътре...... Горките риби, чудех се как са оживели след този тормоз . Но определено още на другия ден имаше капак отгоре и вече само казвахме "нош-нош" (лека нощ) на рибите без да ги замерваме с шишета и играчки.

Направо ме просълзихте с вашите истории.

Моята беба е още съвсем мъничка, но все пак ни разсмива. Като беше на около 40 дни тати я сложи по коремче и аз на шега размахах "вечерята", т.е. цица. Малката я видя, направи невъобразима физиономия и започна да върти ръчички-все едно с плуване /кроул/ да стигне до мен. След като се нахрани и дадох лъжичка вода - тя се изжабурка и я изплю като фонтанче, а устните и бяха като на рибка от анимационно филмче. С баща й просто умряхме от смях.

Събудих цялата къща докато ви четях страшни сладури....
Аз да ви разкажа една случка,не знам от къде я чух, обаче само като се сетя и си припадам от смях
Та значи-семейство с детенце на около годинка на плажа, до тях лежи мацка по монокини.Майката се разсеяла за минутка, по едно време чула писък, обръща се и каквo да види................малкото гладниче се впило в мацката да суче
Ако някой се познае в историята, да извинява, просто много исках да ви я разкажа

Днешна: ядосана съм и за нещо и я игнорирам (така правя докато ми мине, че съм кибритлийка), нашта взела кухненската кърпа ходи из къщата бърше наред и само повтаря: "Уф, уф! ".
Беше на около годинка, в колата пътуваме, тя яде зрънчо и си го държи сама (по-нейно нареждане ) изведнъж и щуква да обърне и изсипе пакета... не се сдържах и и казвам: "Ей сега ще ти откъсна ушите!" а тя: "Айде". Таткото отби за да се посмеем .

Преди няколко дни докато сменях памперса, говорех разни неща без да мисля, за да стои мирно.
В един момент я питам "Къде е пупата?" (пъпчето й)- и тя показва, а след това- "А какво прави пупата?", но тя беше подготвена - отговори ми "Пук, пук, пук"

При нас детенце е още малко да приказва ама като се опитва е много смешно, например вчера разбра че бебето на моята приятелка се кава Ася и известно време реши че и тя се казва Ася (е, звучеше като "Ашя"  ), а не "Нана" (превод "Яна") както обикновено 

Преди около месец,го събличам да го къпя.Беше по боди само и бос.Започна да тича насам натам и да се кефи,че е бос,но когато излезна от очертанията на килима и стъпи на паркета му стана изведнъж явно студено на краката и подскочи и започна да ходи и да се придвижва до килима лека полека на пръсти ,също като балерина.Направо сме се спукали от смях.

Ммм да, слу4ките с памперсите и гърнето наистина са едни от най забавните, но като 4е ли тези с храненето не им отстъпват. Тя нашата история е малко в категорията ужаси,но аз ще я споделя. Бяхме на разходка с голямата ми дъщеря, тогава на 1,5 г когато усещам, 4е нещо издайнически потропва в устата и. До този момент се бях нагледала на много неща, бях виждала да ми гризе обувките, но никога не съм о4аквала 4е ще лапне охлюв, при това жив и то с къщи4ката. Така, просто си го сму4еше като бонбон и о4евидно му се наслаждаваше. Излишно е да казвам 4е ужаса беше пълен. 

Да се включа и аз. Случката е от преди повече от 2 години. Аз готвя в кухнята, а малката крещи, че й се пишка. Баща й я сложи на гърнето и след малко чувам:
- Ела да я избършеш.
- Заета съм. Избърши я ти.
- Ми аз я бърша, ма то все от някъде капе.