През 1992 се омъжих и 20 Декември 1993 родих първата си дъщеря.10 дена след това загубих сестра си,която е 3 години по-голяма от мен,и то много нелепо.Имах бебе за гледане,а болката и мислите бяха единствено за кака.Майка ми винаги ми е помагала,съветваше ме да оставя кака да почива в мир,че сега ми предстоят най-хубавите години с дъщеричката ми,но депресията ме беше обзела,айде да не е напълно,през повечето време майка ми отгледа Елица,за което не знам как да и се отблагодаря.От 1996 нататък правихме опит за второ дете,но нещо не се получаваше ,и се отказах напълно.Но през 2003 година когато станаха 10 години без сестра ми я сънувах,и тя ми каза,че ще забременя отново,само трябва да не губя надежда.От тогава мина много време,и бях изгубила надежда,но ето че чудото стана,въпреки че с мъжа ми сме на възраст вече-аз на 40 той на 42,през Февруари тази година цикъла ми закъсня,и когато отидох на лекар,резултатите надминаха очакванята ми,бях бременна,а по късно разбрах че са близнаци,таткото беше на седмото небе,защото един шантав доктор каза че чакаме 2 момченца,но уви,явно не позна. 
Преди 4 дена на бял свят се появиха ангелчетата ми-Мелани и Димитър.Чудото за мен,не беше само бременноста а това че Мелани още в 1 си ден от живота,има отворени и красиви очи,първо се появи Митето,после се роди тя,и когато ми я дадоха нямаше нищо нередно.Но когато ми я докараха после да я кърмя,уплахата и изумението ми бяха огромни,когато тя ме погледна право в очите,с широко отворени очи,точно със цвета на очите на сестра ми,останах като гръмната,но въпреки всичко много си обичам трите дечица,те са всичко за мен,най-прекрасните ангели.Каката също е много щастлива с брат си и сестра си.Понякога мисля че сестра ми се е върнала в малката ми дъщеря,но избягвам да си набивам такива работи в главата. 
Преди 4 дена на бял свят се появиха ангелчетата ми-Мелани и Димитър.Чудото за мен,не беше само бременноста а това че Мелани още в 1 си ден от живота,има отворени и красиви очи,първо се появи Митето,после се роди тя,и когато ми я дадоха нямаше нищо нередно.Но когато ми я докараха после да я кърмя,уплахата и изумението ми бяха огромни,когато тя ме погледна право в очите,с широко отворени очи,точно със цвета на очите на сестра ми,останах като гръмната,но въпреки всичко много си обичам трите дечица,те са всичко за мен,най-прекрасните ангели.Каката също е много щастлива с брат си и сестра си.Понякога мисля че сестра ми се е върнала в малката ми дъщеря,но избягвам да си набивам такива работи в главата. 
Поздравления! 