На 29 септември родих втория ни син със секцио.Първото раждане също беше с операция,протече прекрасно,без болка,без усложнения.Беше прекрасно.Сега също очаквах нещо подобно.Но минути след като излязох от упойка,започна нечовешка болкаи усетих,че нещо не е наред.Няма да пиша през какво преминах,докато дойде момента да ми кажат,че трябва да извадят матката,защото иначе ще си отида.Мъките ми продължиха 12 часа-от секциото до хистеректомията.
Диагнозата ми беше атония на матката.Не контрахираше изобщо,аз не кървях отдолу,както би трябвало да е след раждане.Нито капка.Всичката кръв се събираше в матката.Лекаря ми/на който съм страшно благодарна/,положи неистови усилия да спаси матката,но не се получи.Вкараха ме за хистеректомия в 22ч,а родих в 9:52 сутринта.Минах през ада,но се върнах.Още незнам защо....
След операцията направих бронхит,обясниха ми,че е от залежаване-повече от 48ч не съм ставала.Минах на АБ.венозни.Обясниха ми,че ми е останал половин яйчник и ''малко'' шийка.Всичко друго е махната,било е много зле-5 часа са ме оперирали.
Искам да разбера,има ли и други момичета като мен?Как се справяте психически?Иоще нещо-пиете ли някакви хормони,добавки или каквото и да е?На мен доки ми каза,че яйчника ми го е оставил именно за да не се нуждая от такива неща,че той все пак ми добавял необходимото и нямало да има нужда от добавки.Но аз искам да питам и тук.Искам да разбера,че не съм само аз и вече да го преглътна някак,защото честно казано,ми е много тежко,но го паза в себе си.Всеки ден преживявам всичко отново и отново и съм на път да полудея.Моля ви,ако имате подобна история-споделете я,може и на лични.И изобщо-има ли момичета с хистерктомия,които са на 26,като мен?Всъщност се надявам да няма,защото сме твърде млади....
Диагнозата ми беше атония на матката.Не контрахираше изобщо,аз не кървях отдолу,както би трябвало да е след раждане.Нито капка.Всичката кръв се събираше в матката.Лекаря ми/на който съм страшно благодарна/,положи неистови усилия да спаси матката,но не се получи.Вкараха ме за хистеректомия в 22ч,а родих в 9:52 сутринта.Минах през ада,но се върнах.Още незнам защо....
След операцията направих бронхит,обясниха ми,че е от залежаване-повече от 48ч не съм ставала.Минах на АБ.венозни.Обясниха ми,че ми е останал половин яйчник и ''малко'' шийка.Всичко друго е махната,било е много зле-5 часа са ме оперирали.
Искам да разбера,има ли и други момичета като мен?Как се справяте психически?Иоще нещо-пиете ли някакви хормони,добавки или каквото и да е?На мен доки ми каза,че яйчника ми го е оставил именно за да не се нуждая от такива неща,че той все пак ми добавял необходимото и нямало да има нужда от добавки.Но аз искам да питам и тук.Искам да разбера,че не съм само аз и вече да го преглътна някак,защото честно казано,ми е много тежко,но го паза в себе си.Всеки ден преживявам всичко отново и отново и съм на път да полудея.Моля ви,ако имате подобна история-споделете я,може и на лични.И изобщо-има ли момичета с хистерктомия,които са на 26,като мен?Всъщност се надявам да няма,защото сме твърде млади....
/,смляно ленено семе с мед като се сетя,дом. ябьлков оцет,такива неща.Много движение и се чувствам добре.! 1год. бях с горещи вьлни-кошмар. 
