Домашен любимец

Имали сме зайче. Беше сладко малко пухкаво и любвеобилно същество, което ближеше чорапите на дъщеря ми ( тогава на 6 г.) и се опитваше да си натика главичката в чехлите и. Малката пищеше от удоволствие и поцял ден се занимаваше с него.
За съжаление той много бързо порастна (само за няколко месеца) и си показа рогцата. Прегриза де що кабел успя да докопа в къщи. Изяде стабилна част от тапета в детската преди да се усетим. Свираше се в прахоляка зад дивана и опитваше да хапва и от кабелите там. Голям беладжия беше. Така че се разделихме с него около година и половина по - късно. Взе го семейство, което разполагаше с къща с градина, така че заекът със сигурност е бил много щастлив.

Имаме костенурки, децата много им се радваха като малки. Гледат се много лесно. Имахме и зайчета - декоративни, за съжаление, умряха. Те не живеят дълго.  Живееха в клетка, гризат кабели, но ние ги пускахме само под наблюдение. Интересно, че избираха само кабелите на интернета, от високо напрежение се пазят. 

Много мили, ненатрапващи се и не заемащи така вниманието и времето като кучето и/или котката са морските свинчета. С прекъсване от 3 години гледам вече 12-та година такива.
Сега у дома имам две млади дами , които обичат да бъдат галени, целувани, пипани, носени, вадени от клетката....Радват се на децата /за обратното мисля, няма нужда да споменавам /, пищят по свински като ги видят или чуят. Дори и пуснати, кабели не се опитват да гризат, просто тичат като шемети. Лесно се транспортират, могат да бъдат гледани и в хотелска стая.
 И въпреки че, едното ми дете е сравнително голямо, основната, да не кажа цялата грижа, е моя. От храненето до смяната на талаша, през сресването, къпането и подстригването.

Успехи! Но сама знаеш, че каквото и животно да вземете, то изисква грижа, внимание, време и финанси.

Имала съм, или имам почти всичко дето става за отглеждане в домашни условия, но аз живея в къща.
Зайците наистина правят доста бели, а морските свинчета не винаги са дружелюбни - имах 2, които хапеха и пищяха, когато ги пипаш, хамстерите живеят много малко - около 2 години. Костенурките и рибките  няма да бъдат много забавни за едно дете, поне не за дълго време. Папагалите са доста кресливи и ранобудни Според мен за апартамент е подходящо канарче или коте. Успех с избора!

Имали сме и рибки,и костенурка.Не мога да ги сравня по нищо с котката,която имаме от три години.Вярно че има косми,но толкова си я обичам че изобщо не мисля че може да събори нещо,че си е начесала ноктите на дивана,или че е направила нещо друго.Но аз обичам котките и може би затова.Преди си бяхме взели рибки,беше много отдавна.Те също изискват грижи а и не може да си играеш с тях,не отвръщат на вниманието както едно куче или коте.После си взехме водна костенурка,която след време изяде рибките.Папагал имат едни приятели,но той само вечер си спи в клетката,през деня е пуснат.Доста цапа,и като го приберат се ядосва много и вдига силен шум.
За да си вземеш куче или коте,трябва наистина да ги обичаш.С рибки или костенурка по лесно може да се разделиш и евентуално да ги подариш на някой,ако видш че на детето не му харесват.

В момента имам куче. Гледала съм котки, кучета и  папагали. Гледах много години вълнисти папагали и въпреки, че са малки, изискват доста грижи... и са доста шумни Живеят до 15 години. Може би, рибки във вашия случай - но на детето може и да не са му толкова интересни.

Каквото и животно да си вземете, трябва да сте наясно (а ти вече имаш доста подробен поглед върху най-различни животни), че трябва да се направи компромис с едно или друго нещо/неща - шум, косми, ходене по леглата, миризма, извеждане навън, трудно отглеждане (смъртност), повреждане на мебели, времеемка поддръжка и много други неща. Аз вероятно съм пристрастна, защото съм се спряла на коте като домашен любимец:
+ добър контакт с децата (определено котето е от "детския" отбор ), възможност за директна игра, гушкане
+ удобство при хранене (храна за котки се продава почти навсякъде)
+ лесно приучаване към хигиена (котешката тоалетна не мирише, почиства се лесно и не се налага извеждане като при кучетата, тоест не отнема време)
+ котките са издръжливи, не боледуват често
+ в общия случай нямат нужда от специална поддръжка - къпане, ресане, опашни жлези и прочие

- възможно е да реши да драска по мебели - въпрос на късмет
- възможно е да иска да се качва по масата или плота, да взема храна оттам - също въпрос на късмет, моят котарак не го прави
- косми - според породата и сезона
- да спи на леглото - аз лично разрешавам, котаракът не излиза навън виж, куче не бих допуснала.

Вероятно можеш да продължиш този списък с твои причини и така да прецениш да или не и в крайна сметка кой точно компромис е допустим във вашето семейство. Още повече имаш и личен опит с отглеждането на котка и няма да ти е чуждо и трудно.

От другите домашни любимци бих коментирала също морско свинче, макар че нямам личен опит. Не всички разрешават да бъдат пипани и мачкани.

Рибки - необходима е инвестиция за аквариум, апаратура, отнемат време за почистване, не могат да се гушкат
Костенурки - не са много интересни, нищо не правят, ще му омръзне бързо, не могат да се пипат, червенобузите растат бързо и се налага подмяна на "жилището" им
Декоративни зайчета - бързо умират, детето ще се разстрои, вие също.
Хамстери - сладки са, но ако са сами, тъжат, ако са по двойки, се размножават с безумни темпове, ако са еднополови, се бият.
Птички - не могат да се пипат, разпръскват храна извън кафеза, някои са шумни.

Наблюдавам в зоомагазина, откъдето купувам храна за котарака, интересни гризачи - мини хамстери, които правят непрекъснато салта назад, джербили, които са много сладки, но са мънички и според мен не биха понесли чест пряк контакт с любящ малък стопанин.

И още едно мое мнение - ако се спрете на коте, по-добре вземете от човек или осиновете отнякъде бездомно. Котетата от зоомагазините често умират скоро след купуването им. В подфорум Хоби, в котешката тема, има котета за подаряване.

Коте!
Щом не излиза извън апартамента, не е толкова голям проблем да се качи на леглото. Виж, куче, което се извежда и се среща с какви ли не мърсотии и зарази навън, не бих пуснала нито на леглото си, нито в дома си. Рибките са красиви, но общо взето ще чистиш аквариума и това е, детето не може да играе с тях, интересът ще продължи около седмица. Костенурката ще ти трака с корубата насам натам, папагалчетата вдигат голям шум и разпръскват боклуци около клетката. От онези, мишките, сме имали, но не съм им фен. Котето става за гушкане, красиво е, гальовно е, чисто животно е, просто от самото начало му вземи дръвце, на което да се научи да си точи ноктите. Добре е детенцето да обещае, че ще му сипва храна и водичка и ще се грижи за паничките му.

За грижите от страна на детето не се притеснявам-той има енциклопедични познания за всякакви животни.Въпреки,че е само на 5 години знае кои животни са бозайници и кой са земноводни,къде живеят,какво ядат, какво обичат,различава поне 20 вида маймуни,знае в кой континент какви животни има и иска да стане изследовател на застрашените видове.
Като го попитам какво животно иска ми отговаря,че първо иска къртица,попово прасе,някакви бръмбари,които се казвали "балерини"/аз не знам за такива/,слон,кенгуру,разни видове птици ,но най-много искал висяща маймуна.Аз живея в блок на 7 етаж,близо до гората.Няма как да превърна къщата в джунгла или обор.Мислех си,че като го водя често на зоопарк,делфинариум,природонаучен музей,палеонтологичен музей и тази страст ще изчезне или поне няма да е толкова маниакална.Но не.Обожава да ходи при баща ми и да слуша за животните,помни всичко,което му е казал-как и кога кравите дават мляко,какво трябва да ядат,защо козлетата имат рога,защо рибите не могат да живеят на суша и т.н.Баща ми живее на село и има няколко овце,кокошки,крава,кон,патици,котки и кучета.Домашните любимци на всички съседи обожават сина ми.И на мен май и точно затова ми е толкова трудно.
Една приятелка ми предложи да му подари ферма за мравки.Но само,ако ми осигури мравояд под ръка може да вкара мравешки развъдник у дома.Едва се избавих от някакви странни бубулечки от канала,не искам други.Даже се замислям дали да не купим куче,което да дадем на някой,който може да го гледа, а детето само понякога да ходи да му се радва....но тогава пък кучето няма да има същата връзка с детето....Не знам,доста се колебая.

не ми допада идеята за тропически животни или мишки.
имам куче и котка. кастрирани са.
бих взела малко куче. т.е малка порода. къде ще се качва е в-с на трейнинг
ние искахме лигльовци и си ги отгледахме  

според мен детето ти има по-скоро интерес към зоологията, а в това отношение е рай от книги, филми, музеи ...

Имах котка. Изключително животинче. Мила, търпелива, кротка, с една дума - душичка. Децата я обичаха много, тя ги обичаше много и търпеше прегръдките им, радостта им и всичко от тях. Но я загубихме през май тази година - пипна я някаква котешка болест и за дни я отнесе.  Липсва така, сякаш си загубил човек. На мен постоянно ми липсва, не е минал и ден, без да си спомня за нея, децата непрекъснато питат за нея. Това му е кофтито да имаш животинче. Прецени сама. Загубата после е огромна, травмата също. Иначе не ми е представлявала проблем при отглеждането и грижите за нея.

И каква е логиката?Не вярвам да искаш да кажеш, че е лесно да убиеш рибки, които до скоро си гледал, отколкото да хвърлиш коте на улицата? А за подаряването много по лесно е да подариш коте, отколкото на някого риби според мен.

Като бях малка сме имали куче, котки ( много ) , гълъби ( над 100 ) и рибки, така че съм наясно каква грижа са животните. Миналата година малкия поиска домашен любимец и му взех рибки, това че не се галят, не значи, че не си ги обича и не им се радва. Майка му покрай него и тя.  Дори в момента съм в еуфория от новородени бебета и от сега се чудя на кого ще подарявам като отраснат защото нямам достатъчно място за всички. Ето сега е момента да се включиш с конкретен съвет как се подаряват рибки.

 Да съм писала някъде,че имам мисля да убивам рибки и костенурки?По лесно е да преживееш загубата им,по лесно е да ги дадеш на някой,по лесно е да ги оставиш в зоомагазин.Имах впредвид,че към тези животни човек не се привързва така,както към куче,котка,зайче.

Човек може да се привърже както и да не се привърже към каквото и да било животно.Що за обобщение?!

Няма как да знаеш към какво се привързват хората, и към какво не. Отношенията между хората и животните са строго индивидуални, всякакви обобщения, изхождащи от личен опит, са... нелепи.

Аз така мисля и това си е мое мнение,не ангажирам никого с него И не мисля че тия коментари са по темата.

Според мен децата най-вече визират другарче за игра, когато молят за домашен любимец, и аз така съм била. Исках кученце, защото исках да идва с мен навън (аз също съм едно дете), да си го водя с мен за компания, да може да играе, да тича с мен и т.н. Имахме котки, но тях нямаше как да ги извеждам, пък и котките са много индивидуалисти и не им беше хич в плановете да ми играят по свирката. И така, след години си взех куче, после почина. междувременно съм имала и много котки. Но признавам, че макар по-многобройните грижи, кучето остава за мен идеалният любимец за единствените деца, лично мнение. Аз също ще взема на сина си, имаме уговорка. Страхотен ангажимент е, особено с моята любов към пътувания, то са хотели за животни, то уговорки... обаче знам, че детето щес е чувства различно и ще правя каквото е по силите ми да отглеждаме и кученце. 

Опасявам се,че си много права.Като питам сина ми какво ще прави с котката,която иска да има, ми отговаря,че поне заедно можели да гледат детско  и да седят заедно на дивана.
Имаше периоди, в които всеки ден искаше един брат и една сестра да си играят.Аз много искам още деца,но за съжаление не се получава толкова лесно.

Каквото и животно да вземете, изисква грижи и съобразяване с него. Всяко животно е с определена индивидуалност и трябва да се напаснете към нея.
Миналата година гледах сиамска бойна рибка, която бяха подарили на офиса, но там щеше да умре. Включително и за нейните особености трябваше да се подготвим - чистене, обгрижване, хранене и т.н.
Имам и кучета, ангажимент са. Ако се поболее, грижите и притесненията са като за член на семейството. Същевременно са и голяма радост. Много обичам и котки, но никога не съм гледала и не знам какво е.

Децата искат домашен любимец за другарче. Уж обещават как ще се грижат а него, но после им минава мерака. Така стана и у нас. Сега аз се занимавам с кучо, хич не ме радва. А еи  много невъзпитан, постоянно нахапва нещо. Не го искам, но няма кой да го вземе и да ме отърве.
Имам си и друг домашен любимец - тарантула. Много и се радвам и редовно си я  разглеждам.  Хапва си насекомо или бебе бяла мишка от време на време, вода и се слага рядко по 1 капачка.  Дъщерята и нея май я забрави, но тя поне не ми цапа. Та така - грижа се за паячето с удоволствие, а за кучо без желание.

@Aisha
Кучо е невъзпитан, защото никой не си е направил труда да го възпита, когато е бил малък и никой няма желание да се занимава с него в момента. Кучета дъвчат и унищожават, когато им е скучно  - те са социални животни и имат нужда от нашето внимание. Горкото същество...представете си да живеете като сираче в дом, в който никой не ви иска, не му пука за вас и не ви изхвърля само, защото няма на кого да ви даде.

@ Авторката на темата: домашният любимец не е играчка и не е само за забавление. Той може да научи едно дете на отговорност и грижа към другите, без значение какъв тип гръбначно е. Аз ревях за куче и ми взеха при едно условие - кеф, не кеф, отговорността бе моя. Аз го учех да се изхожда навън, разхождах го, хранех го, пренебрегвайки игри и прочие забавление. Разбира се, сега осъзнавам, че родителите ми винаги са били зад гърба ми, готови да се погрижат за животното при нужда, но ми бе дадено да разбера, че аз съм стопанинът.
Моя съвет е да изчакате още няколко години, когато детето ще може да участва активно в грижата за животинчето и тогава заедно решете какво най-много му се иска.

Все едно описваш мен като малка   И аз се молих на майка ми за животинче, и като бях малка и като по-голяма, но единствено ми се позволиха рибки. Като няма друго, и на тях се радвах, а като станах на 9-10 години грижата за тях ми се прехвърли изцяло на мен, и до гимназията си ги гледах аз. Конкретно за дете с голям интерес към зоологията, ми беше много интересно да комбинирам различни видове рибки, водорасли, камъчета и да си представям че наподобявам естествената им среда, правех им пещери от раковини и други "забавления" в които те се мушкаха да разглеждат. Та, ако не се спрете на друго, и рибките са добър вариант, но може би за по-голямо дете.

Сега гледаме котка и може би едно от най-важните заключения, до които съм достигнала е, че ако имате претенции към характера, е най-добре да си вземете пораснала котка от човек който я познава. Малките котета са сладки, но са подарък-изненада и бомба със закъснител ако ви се падне "бодливо"   До известна степен могат да се възпитат - например за драскането - но голяма част си е индивидуалност. Ако вземете малко, стреляте в тъмното дет се вика. Може да се случи гальовно и игриво, но може и да ви се падне див караконджул. В интернет има много сайтове, включително фейсбук, където хора подаряват домашни котки, или котки от приемни семейства. Те могат да ви кажат каква е по нрав котката, и ако изберете миролюбива и игрива такава, тя може да бъде супер другарче на детето. Могат да си играят, да се гонят, да си подмятат топче или играчка, да се гушкат, абе интересни са котките, не е даденост че само ще лежат и ще гледат детско   Но наистина препоръчвам котка, която някой друг първо е опознал и може да ви каже що за стока е. Пък и така ще дадете дом на нуждаеща се животинка - на големите по-трудно се намира дом защото хората се хвърлят на бебетата, и горките пораснали котки остават на заден план. Нашата я взехме вече голяма, описаха ни я че е кротка и гальовна, точно каквато искахме, и сме много доволни.

Нека да дам и аз съвет - от личен опит, разбира се, защото всичко си е до дете. Като малка съм казала "Искам братче или куче!" и родителите ми ми взели куче!    Страхотен приятел за 15 години ми беше. НО наистина си иска грижи, а дете на възрастта, на която аз бях тогава - 7-8 години, не може да ги поеме. Дълги разходки, чистене на косми, първоначален период от пишкане навсякъде и един куп сдъвкани обувки и изядени чорапи! Малкото кутре е истинска хала! А и след това - няма студ, няма мраз, няма дъжд, няма "спи ми се" - навън с кучето!
Малко след като взехме кучето се сдобихме случайно и с котка и това милото коте да си призная със срам - много го тормозех! Постоянно исках да го гушкам и мачкам, а то ме дереше жестоко! Моето лично мнение е, че котетата не са препоръчителни за малки любвеовилни момиченца или момченца. Вече на 10-11 годишна възраст имах съвсем различно отношение към животинката и се спогодихме някак, но до смъртта си гледаше да ме избягва.     Виж, следващите ни котки много ме обичаха, ама тях не ги тормозех.
Та в заключение - бих взела куче или котка на детето МИ след като малко му дойде ума в главата и стане по-отговорно. Пък дотогава ще наблюдаваме животните на другите хора и ще им се радваме. Но за предпочитане е куче. Котката е спокойно животно, не обича щурящи деца нагоре-надолу.

Гледала съм хамстери, морски свинчета, много котки, папагали, канарчета, бели мишлета, рибки; в момента имам зайче и канарче. Грижата за тях винаги е голяма, но най-трудно е, когато се налага да ги оставиш за няколко дни на чужди грижи. А и ветеринарното обслужване е скъпо и трябва да имаш добър доктор. Ако дететето много настоява за животинка препоръчвам като Касита морско свинче. Нашето го вземахме с кафеза до вилата - 150 км път издържаше като едното нищо.

Нел има английски булдог и казва, че е много поспалива и не обича много-много разходки. Но тя май живее в къща



 Пас,

Бързо включване: Мислейки за домашен питомец веднага изключвам риби,зайци,мишоци поради прекалено краткия им живот.Никой не иска детето му да страда,защото виж ти,рибката обърнала тумбака.Пухестите четириноги са далеч по-добър вариант,тъй като са по-общителни с децата.Кучето си цапа,и си мирише,докато при котката елемента с мърсотията е по-ограничен.Понякога котката не е най-добрия избор,защото има писани с доста лош нрав,но това е въпрос на късмет.От личен опит казвам за моя котан,който е с много силен характер и си пада пълен непукист,но щом види малки деца веднага тича при тях,умилква се (нещо,което не прави дори с мен),и има голямо отношение към плача им.
Друга важна причина да имате животно са точно вече споменатите бактерии,дете+котка=по-добър имунитет.А и детето се учи на отговорност към едно зависещо от него същество.

Като бях на 4г майка ми взе сиамска котка, за себе си...
Казват, че тази порода котки били лоши...да бе!
Всички кукли бяха заменени с нея. Редовно носеше рокля или спеше в куклено легло.... И въпреки всичкият тормоз, котката спеше при мен на леглото.
После заживяхме в къща и някой ми я открадна 

В къщата разбира се никога не сме оставали без животно, гледали сме кучета, котки, хамстери, костенурки, папагали, речни рибки..... а бе на кой каквото му беше излишно ми го носеше 

В момента нямам възможност да се грижа за куче, към котки ми откриха алергия, папагалите правят много боклуци, а пуснеш ли ги да се разходят ти оакват целият апартамент, рибките и  мишките умират бързо...

Картинка, за мен най-доброто решение е куче, можеш да си вземеш дребна порода. Ако смяташ, че грижите са много вземи си коте. Лично моето мнение е, че котките израстнали с деца са доста спокойни, заради системно налаганият им тормоз.

В един зоомагазин видях пинчер джудже. Голям сладур. Ама са нервни.

А замисляла ли си се за игуана. Игуаната не е скъпа, вегетарианец е, не мирише, не пуска косми, обича да се гушка(понеже е студенокръвно) и е атрактивна. Единствено и трябва терариум с лампа. В плен мисля, че не достига повече от метър и половина с опашката. Успех. 

За мен идеалното домашно животно е котката. По-горе са изброили предимствата.
Не се разхожда, лесно се учи къде да пишка, котките са чистофайници по природа, лесно е да я нахраниш. Може да издържи 2-3 дни сама, ако заминете за уикенда. А ако заминете за по-дълго, стига някой да идва да я храни.
Котката може да се гушка, но ако ви няма, не страда като кучето. Въобще тя си запазва както самостоятелност, така и ловния инстинкт. Дори дебелият мързелив сиамски котарак на един съсед беше хванал врабче и му го донесъл подарък... т.е. ако се случи нещо и избяга навън, котката се справя добре и сама.
По-своенравният характер на котките учи децата да уважават мнението на другия, да разберат, че всеки си има лично пространство.
За да не драскат мебелите аз слагах въже около крака на масата - намотаваш го стегнато, тя си ходи там да си дере и да се катери. Ако оставиш да виси край на въжето, има да си играе с часове.
С дъщеря ми си играеха с колички, детето бута автомобилчето, котката го връща, гони го, набута ли се под гардероба, котката не спира преследването.
Иначе сме имали почти всичко... без куче.
Рибите са животинки, на които можеш да подсигуриш всички условия, но не могат да се гушкат. Иначе са много интересни, но е хубаво детето първо да прочете за различните видове, за да знае кои иска. Според мен е за по-големи деца, които могат да сменят вода в аквариум и да са постоянни в грижите.
Костенурките са тъпи - препича се на камъка или яде, растат бързо, боледуват, често ослепяват, не могат да се гушкат, а като станат големи, много хора ги пускат в реките, което е много лошо - в аквариум се гледам американските червенобузи костенурки, (нашите са редки и защитени), които са много хищни и пуснати в нашеска река или езеро, нанасят големи щети на рибите.
Хамстерите са нощни животни и шумят нощем, живеят малко.
Зайците гризат всичко, стават за гушкане, но не са много умни и не стават за игра като котка или куче напр.
Морските свинчета са интелигентни между гризачите - издават разни звуци, опитомяват се, стават за игра в някаква степен, лесно се хранят, обичат гушкане.
Птиците - не е вярно, че папагалът ще ви надживее, не чивеят чак толкова много. Вълнистите живеят по няколко години. Големите папагали не е хубаво да купувате, понеже най-често се внасят контрабандно и може да са болни от нещо и да умре много скоро, а и са по-чувствителни към яденето.
Иначе папагалите са дружелюбни, опитомяват се, имала съм вълнист, който си стоеше на рамото или на главата ми отгоре, ядеше от ръката ми и тн.
Шумни са, ранобудни са и правят боклук, иначе са готини.
Все пак е важно и какво харесва детето...

Той малкият ще му успокои нервата 

Абе пинчерите не са за малки деца. То си го пише в описанието на породата. Заради сигурността на детето, по-добре друга малка порода, спокойна и уравновесена, че тия дзверове хапят.

Има породи, които са неподходящи за деца и пинчерът е една от тях. Всъщност, повечето дребни породи не са подходящи за деца. Не че толкова ще навредят на детето, колкото децата са по-груби в ласките си, а това са физически крехки животни.

 

Аз съм имала рибки,хамстери,костенурки,кучета и котки бол, сега и папагал.
Рибките са безинтересни, направо може да забравиш за тях.
Костенурките са мързеливи, с изключение на това, че може да излезат от аквариума ( случи се при мен и си изкарах акъла )
Кучетата изискват ужасно много грижи
Котките съсипват мебелите
Папагалите прекаляват с говоренето и пеенето
Общо взето, това са неща, които на мен не ми пречат. Но като че ли , най - подходящ избор би бил хамстера. Мили са, сладки са, и можеш да ги пускаш извън клетката.
Все пак мои любимци за кучетата. В краен случай можеш да избереш късокосместо коте, и да му сложиш от онези пластмасови неща на ноктите,че да не драска мебелите. ( Никога не съм ги виждала на живо, но сто процента ги има някъде, било то и онлайн. ) Все пак си знае къде да пишка

Затова и толкова малки породи са "нервни" и всъщност по-агресивни от големите, в смисъл че лаят, ръмжат и хапят повече. Непрекъснато се чувстват застрашени, защото всичко около тях е толкова голямо, чувстват се уязвими и компенсират с агресивност. Неподходящи са за деца както заради собствената си сигурност - децата могат неволно да ги наранят - така и заради тази агресивност. В изблик на самозащита от набезите на детето може да им прищрака и да ухапят. Големите кучета са по-спокойни, защото не се чувстват физически уязвими и не им се налага да плашат непрекъснато за да поддържат безопасна дистанция. Затова големите породи са по-внимателни с деца, но пък са по-неудобни за гледане, особено в апартамент.

Има някои малки породи "с лъвски сърца" които са изключение на горното. Например джак ръсел териер. Те са безстрашни, с голямо самочувствие. Но са много енергични и им трябва внимание. Може би болонка? Можеш да питаш в кучелюбската тема да ти дадат съвет хората които вече са гледали куче с малко дете и имат преки наблюдения.

Аз имам 3 кучета,но все пак имам голям двор!!!после бих си всела бигъл или пинчер незнам кое да избера   

Бигъл!

Здравей,
с риск да е дълъг постът ми ще ти опиша при нас какво се случи.
Детето искаше куче, отбихме номера с папагали. Много цапаха и много пискаха. Мъжкият почина след известно време, и женската я подарихме на братовчед ми, който има много папагали.
Имахме заек, изгриза де що имаше кабел. Радостта на детето беше 1-2 седмици, после не му обръщаше внимание.
Миналата година взехме куче. Изрично не исках малка порода. Мислех да е бигъл, но след прочетеното в нета, се разколебах. Спряхме се на голдън ретривър. Вече е голяма, както се вижда в подписа ми. Изключително внимателна е към детето, ако детето е на почивка или на гости за няколко дни, кучето е болно. Постоянно се търсят и си играят. Кучето научи детето как да се държи с нея, и по принцип как да се държи с кучета навън.
И сега идва ред на грижите. Когато я взехме аз поех отговорността по обгрижването. Имам си график, който спазвам стриктно и проблеми нямаме. Относно боледуванията, и аз, и мъжа ми я водим по лекари, а всички дружно се притесняваме.
Тя е член на нашето семейство вече, и колкото и странно и глупаво да звучи, не знам как сме живяли без нея. 

Игуаната е твърде екзотично предложение и неподходящо.

Мъжката игуана достига 1.80 м. с опашката. Силни животни са, с големи нокти, дерат, катерят се като котки докъдето стигат, само без тяхната грация и дрискат като кокошки. Трябва не терариум, а цял вивариум, сигурно поне 2 м. на дължина за израстнала игуана. За такова нещо няма място в апартамент. Диетата е вегетарианска, но се следват строги пропорции на някои в-ва вътре, иначе се разболява игуаната.

По-скоро леопардов гекон или хамелеонче, ако държите на екзотика. Но ще трябва да търчите за щурци през ден, за да го храните.

От моя опит като бивш собственик на котка и понастоящем на куче: за вашия случай котката е удачно решение, и то както ви казаха горе - поизрастнала, спокойна котка, която се е оформила като характер. Не се притеснявайте дали ще се привърже, и от бебе да ги вземете, котките са си все егоисти. Прекрасни егоисти!

Кучето е огромен ангажимент и освен ако нямате наистина голямо желание, време и сърце да вложите в отглеждането, по-добре не се захващайте.

Имали сме всякакви животни, но всички изискват отговорност. На първо време едно морско свинче, социализирано ,е най-добре! Може да се пипа, да се гали и подръжката не изисква кой знае какви средства! Ела в темата за морските свинчета и ще видиш какви са сладури! Котки и кучета искат много внимание и грижи!

В нашата котешка тема се предлагат много котета и котки а осиновяване.

В темата също се предлагат и доказателства оборващи "правилото" че котките са егоисти 

и ние сме в тази дилема-какъв домашен любимец да си вземем
има ли сме морско свинче,кучета,сиамски котки
като че ли котенцата ни са най-на сърце,но няма как да ги кастрираме и живеем в етаж на къща без двор.взехме си сиамец на 2месеца-спеше и играеше с малката все едно е човече малко,...порасна,..........отсъствахме доста,пътувахме....
до скоро пътувахме често извън страната и сиамеца ни оставаше за 2-3мес сам,като майка ми го хранеше и чистеше
и той се измъчи и ние за него
после започна да маркира и при последното ни пътуване го подарихме на майка ми,която има двор и сега той си живее там и е доста по-добре от колкото затворен в къщата ни
мислехме да си вземем женско котенце сега,но и то трябва да се кастрира...
някак е празно у дома без животинче......дори малката иска интерактивно куче.....да го разхожда и играе с него
за куче в къщи не си и помислям
зайчетата ми харесват,но като ви чета са беладжии и не живеят дълго
морското ни свинче умря на около година.....не ми се иска да се травмират децата.....
трудно решение.........

Добро утро, момичета 

Изпращам традиционните си съботни целувки, гушки и мачкане на котките ви.

Здравейте на всички .Специално ние с мъжът ми имаме котка и мога да кажа , че за апартамент са много подходящи . От лекарска гледна точка пак бих избрала котка ,защото ако се полагат необходимите профилактични грижи няма никакъв проблем . Предишната ни котка живя 21 години . Сегашната ни е на 11 години и за сега нямаме никакви ядове .
 За къща бих препоръчала куче от породата джак ръсел , лабрадор , немска овчарка , но най-издръжливи се оказват кучетата , които са осиновени от приюти .

Кучетата от породата лабрадор и голдън ретривър мога да живеят на двора, но не е никак препоръчително. Изключително социални кучета са и трябва да са около хора, иначе могат да се превърнат в много шумни или разрушителни. 

То това важи и за овчарките, но кой ли ти обръща внимание... И после защо кучето било озлобено и "лошо" и не слушало 

Ами нямам поглед върху тях, но предполагам е така. 

Да така е съгласна съм , че лабрадорите и голдън ретрийвърите са социални кучета , но нямах предвид в някои двор вързано  на дебел синжир да стой по цял ден . А просто да живее в къща и да излиза на двора да се разхожда

Извинявам се, че пиша в стара тема, но ми се иска да не отварям нова! Ако модератор реши, че не й е точно тук мястото да ме пренасочи- Благодаря!

Имам два вълнисти папагала, имат си клетка и всичко необходимо! Търсят си нови любящи стопани, които да им се радват! Зеленият (мъжки) е на 1година и половина, а синият (женски) на 2г.

Подарявам ги заедно с всичките им нещица! Ако някой ги иска и ще им се радва- моля на лични! Благодаря ви! От София съм.  

 



Здравей,подарени ли са вече папагалчетата? И един въпрос към всички мами- страшно много обичам кучета,имам две но са в къщата при майка ми имат си голям двор и са щастливи там. Аз вече живея в апартамент с мъжа ми и няма как да вземем едно от моите кучета тук защото са големи. Можете ли да ми дадете съвет каква порода е подходяща за апартамент и дете на близо 3 години? Искам кучето да е щастливо затова предпочитам някоя не малка а по скоро средна порода. Вие имате ли домашни любимци,как се справяте с деца и куче?

despret_ , мила аз имам Голдън ретривър (10 месеца ) -имам 2 деца на 10 и 5 годинки .Любовта е голяма , играта е страшно забавна . За мен това е най -умното куче , търпението към децата им е вродено. Имахме на гости 2 годишна девойка , неспря да рови в устата на кучето ,теглеше му езика, дърпаше опашката и си го яздеше като конче . Айра само се обърна към нея и и тегли една целувка  . Ако кучето получава достатъчно любов и внимание , няма да направи нито една беля ( еее , малко може да порови в някоя саксия, или да си разкъса на хиляди парчета една играчка или някоя салфетка  ) ,Но мебелите са непокътнати, мазилките не се докосват и чехлите са абсолютно здрави  .  Това за мен е най -добрата порода за един дом в който има деца 

А с приучаването да не пишка на всякаде,как се справихте? Мисля че това ще ми е най-трудното. Ужасно много харесвам Голдъните и искам точно такъв,но дали няма да му тесничко в апартамент?

despret_м всях Айра точно на 2 месеца .Първия ден пишка 3 пъти на килима , после я дебнех щом започне да се върти в крък и да души я хващах и я носих на кучешката пелена за пишкане. На втория ден гледах и мигах на парцали - пишкаше и акаше само на пелената , невярвах на очите си . Бях много доволна защото и трябваше само 1 ден за да свикне . Имаше пелени в 2 края на хола и в стаята където спеше. Щом стана на 4 месеца от раз спя да пишка и ака вкъщи -само на разходка на вън.
А за гледането в апартамент -много хора гледат Голдъни в апартаменти и всичко е ок . Аз съм в къща с двор ,но въпреки това Айра си е вътрешно куче и е само вкъщата не е на двора .

Здравейте,вече си имаме кученце-малко дългокосместо чихуахуа   Изкъпах си я,напудрих я и моля някой който има куче да сподели колко често е добре за кученцето да се къпе? Казаха ми на 20 дни,но не е ли много?

За мен най - добрият домашен любимец е кучето. Ако нямате време за разходки, вземете си котенце.

Ако искаш да вземеш животинче, само за да угодиш на детенцето и нямате голямо желание за отглеждане - купете малко аквариумче с рибки.

Без да чета мненията преди моето, споделям, че за мен идеалният домашен любимец е котка и по-специално персийска котка. След кучета, папагали, рибки, морски свинчета, костенурка съм категорична, че това е животното. Единствено кучето и котката стават като членове на семейството (е, сигурно има и изключения). Докато имахме др. животни децата ми пак си искаха куче или коте. С кучето преживяхме пълен провал - разходките и чистенето (така и за 3 м. не се научи къде да се изхожда) бяха най-малкия проблем. По-големият беше, че искаше постоянно внимание, никъде не можехме да отидем с него - всичко облизваше, изяждаше, обръщаше... Беше Бигъл, което от части обяснява нещата. Както и да е, подарихме го на млад и енергичен стопанин, без мераци да пътува (защото ние пътуваме много, а нямаше кой да го гледа). Взехме котаракът и вече 3-та година не можем да му се нарадвам - мил, деликатен, умен, търпелив към децата, не изискващ почти никакви грижи, можещ с дни да остане сам без да страда...

Малко ще прозвучи като клише, но смятам, че всяко дете заслужава родители, които да му позволят да си има домашен любимец. Безценно е и с нищо не може да се замени.

Едно от нещата, за които съм благодарна на моите родители и което пазя като най-скъп спомен от чудесното си детство е именно това, че вкъщи винаги сме имали и куче, и котка едновременно. 

Разбира се, като възрастен вече човек, съм наясно, че си има известни приоритети и всяко нещо с времето си. Затова и ние наскоро решихме, че децата вече са големи и можем да си позволим да си вземем куче. И нашето е голдън ретривър. 

Няма по-хубав подарък за детето от домашен любимец! Стига с този материализъм - то не са купища играчки, не е чудо. Кучето/котката вкъщи учи детето на отговорност, любвеобилност, общителност. Животното е ПРИЯТЕЛ на детето, а по-хубаво от това -  здраве му кажи!

  Имам въпросче към мамите които имат кучета и малки деца- имах доста неприятна среща преди няколко дни с личния лекар на детето по повод кучето. Исках да ми обясни за какви симптоми да следя,за да разбера дали детето проявява алергична реакция към кучето. До сега не сме имали никакъв домашен любимец и просто исках да се информирам. Вместо да ми каже,направо си ме нападна 'луда ли си,деца и кучета в апартамент не се гледат,дайте го някой' и ей такива неща,който не й влизат в работата! Няма да казвам колко бях ядосана,нищо не ми каза за алергийте и симптомите,естествено си сменям лекара,ще я запиша при моя който ми е от моето раждане и съм доволна от него. Но,можете ли вие да ми кажете как се проявяват алергичните реакций? Чувала съм за обрив,но само такава ли може да е алергията или?

Моето предложение е чинчила - малко , сладко , гризач , но няма нужда от особени грижи . Една колежка си взе и е много доволна - хем си има животинка хем няма кой знае какви грижи по нея в сравнение с котка, куче и т.н. При зайците винаги го има фактора с алергиите поне според мен особено след като на приятелка без никакви алергии 2 дни след като беше  гушкала зайче и се появи ужасен обрив на лицето.

  Чинчилите са ужасно шумни животни. Тъй като са социални животни се препоръчва да не са сами, тоест повече от една чинчила Ужасно активни са през нощта и се нуждаят от по-голяма клетка. Чистенето на голяма клетка не спада към "лесно отглеждане"  

Минали са целия 2 дни докато се появи алергичната реакция? Аз имам позната, която е алергична към козината на зайци и други подобни и мога да ви уверя, че дразненето започва минути след контакт с козина. Установи ли се от лекар, че обрива (някак ми е трудно да го нарека алергия) е предизвикан от заека?

Моята колежка е доволна от чинчилата . Иначе няма лесно отглеждане на животинка според мен, но да кажем в сравнение  с куче примерно е по-лесно

За алергията:
Да , установено е ,че е реакция от заек или котка със сигурност.

За мен най-лесно се отглеждат хамстери и морски свинчета. И котките не са трудни за отглеждане, но пък там може да се случи на кофти характер Питам за алергията, защото при нас всяка алергия я приписват на животните. Сестра ми 2 години се опитваха да я изкарат алергична към заека ми, а вече 3 години има собствен заек

Аз писах, но пак да каже. Имам персиец и по-лесно за гледане животинче няма. Спи през по-голямата част от времето, за 2 години не помня да е правил беля, разбира от не (като се заиграе с кълбото ми прежда например едно "не" е достатъчно, за да престане). Сутрин му се сменя водата и купичката му се пълни с храна, изхвърля са а..то от силиконовата тоалетна и това е. Няма и 5 мин. Теоретично трябва и да се реши, но рядко го правя - не обича и се дърпа. Косми не пуска много (на кучето ми някак много повече се виждаха и усещаха. Единственото неприятно е, че си остри ноктите в един диван, но само там. Не мисля, че би било проблем да се научи да ги остри на специално 'точило" за нокти.  Имала съм кучета, папагали, морски прасета, костенурка, котки, но този персийски котарак е най-лесен за гледане, много умен, любвеобилен и ненатрапчив.
Алергия няма как да се прояви чак след 2 дни - реакцията е веднага. Голямата ми дъщеря беше алергична към котки като малка, вече не е. Алергиите обикновено се "надрастват"