Добрите учители?

Има, разбира се! например, началната учителка на едното ми дете. Не зная какво ги правеше жената тези деца, обаче я харесваха, слушаха я като близък роднина и успеваемостта на класа беше много добра. Четири години не чух нито един родител да се оплаче нещо от нея. Разбира се, децата от време навреме мрънкат и са недоволни, но не е било с някакви сериозни съпротиви, истерии. Други две класни на децата ми също са много добри - хем държат изкъсо всики тези хормонясали деца, хем успеваемостта също емного добра.
Трудно ми е да определя точно качества, но да кажем, че притежава човещина както в поощрението, така и в наказването, познава си предмета и умее да обяснява така, че децата да разберат и научат основното от урока още в клас.

     Благодаря ти за отговора! 

     

Така е, защото животът не е лесен, и всеки прехвърля причината за пролемите си върху някои друг. Има много добри учители. И за да запишат детето си при тях, родителите се редят на опашки. За съжаление, много малко се пише за тях. Моята учителка от 1 клас и до днен днешен ме помни. Ако аз не я забележа, тя ме  спира да поговорим, въпреки че жената е вече на повече от 70г. Помни родителите ми, знае къде работя, все едно не сме преставали да бъдем заедно.

Можеш да видиш темите по класове. Има много по въпроса.
Аз четири години писах чудесни отзиви за началната учителка на сина. За три мои учителки /едно от основното и две от средното/, за една класна моя- също.

Кое е общото: освен отлично познаване на собствения си предмет, на първо място, преди това дори, те са били и са отлични педагози, недопускащи различно отношение между учениците си на база лични симпатии и антипатии, изслушващи ги, комуникиращи с тях на много теми, вкл. различни от учебния материал, изискващи и даващи. Не помня някога да са се  оплаквали от "децата" общо, търсят си виновен за проблема и наказват, съответно хвалят добрите постижения. Не съм чувала безпомощното "Ами аз какво да направя сега.", а директно правят нещо, щом касае работата им, а тя не е само преподаване, а е основно грижа за ученика и човека.
При двете учителки от средното аз се подготвих изцяло за кандидатстване без нито един страничен час на курс или частни уроци. Жените ми дадоха достатъчно в своите задължителни часове, вкл. СИП и ЗИП, но и училището ми даде възможност през последната година да се концентрирам върху това, което ме интересуваше. Отидох в него точно заради това през последната си година. Седнахме с директорката, аз и баща ми, говорихме си като нормални равнопоставени хора. Тя ни обясни, че имат паралелка за подготовка за кандидатстване във ВУЗ и наистина това ни помогна много, не само на мен, а и на моите съученици. Всеки си гледаше предметите, по които се готвеше и за останалите никой не ни се е правел на интерес да изисква свръх неща, готвехме се по задължителния план и от тази последна година лично аз не мога да се сетя за един учител, който да е бил нещо кофти. Напротив.
Та тази директорка също мога да я причисля към тези учителки, но тя бе и нещо повече от учител- беше един чудесен организатор и ръководител, отговорен и "на място". Преподаваше ни Философия, Социология и Етика и в нейните часове беше изключително интересно и приятно. Водеше ни по срещи тези, които ни интересуваха отделни въпроси, с духовници, например, на диспут. Много, много беше интересно. Обсъждахме идеи, тя ни научи свободно да изразяваме лична позиция, без значение дали съвпада с някаква официална доктрина. 
Синът е много доволен от учителката си по БЕЛ в училище, явно му прави предмета интересен, той обича Литературата. Както и от учителите си по език и китара на курсовете, ходи там с изключителен кеф, ако можеше, по негови думи, щеше всеки ден при тях да ходи.



Категорично не е вярно или поне не се отнася за всички хора.
Лично за мен си има ставащи и неставащи, като във всяка професия. В тази, обаче, е важно неставащите да се ограничат, т.к. нанасят огромни поражения, особено при малки деца, които са често пъти напълно беззащитни.
Един даскал може да омаже и стопира нечие детско развитие в насока, в която то си е вървяло чудесно до момента, благодарение и на някой добър учител. Т.е. проблемът го създава самият той. Аз имах такава българичка в средното, от която избягах последната година. Имах за две години и подобна математичка, която без малко да убеди децата, че от тях не става нищо. Добре, че се махнах, та си припомних, че не тъй.

Judy, хиляди пъти вече писахме, че не правим обобщения.
Така е, във всяко стадо има мърша. Права си и за това, че в някои професии наличието на некачествени хора може да е фатално. За мен на първо място, преди учителската, е лекарската. От моя личен опит ще кажа, че точно такива, дето са си сбъркали мястото, се отстраняват най-трудно. Може би защото те самите го знаят и се окопават с всевъзможни защити при съкращения.

Е, не "всеки прехвърля проблемите си"- това е, първо, обобщение точно и, второ, не е вярно, както писах и се обосновах. На мен са ми създавали лично пречки, не съм търсила оправдание, намерих си решение- махнах се. Но това не е винаги доброто решение. А и не можеш винаги да се махаш.
Не могат да се избегнат, във всяко училище ще се найде по някой. Даже си мисля, че може и да са нужни, като необходимите препятствия, каляващи човека, стига да не са прекомерно изпитание.

Понякога си мисля, че ако ги няма калпавите, не бихме оценили добрите. Все пак е нужна база за сравнение.

Мога да кажа само прекрасни думи за началната учителка на средния ми син, който е първи клас. Невероятна жена, към която децата се привързаха като към майка. Чудесен преподавател, фин човек и невероятен педагог....

Моя съученичка е преподавател по английски в частна гимназия. Не познавам по-човечен и всеотдаен преподавател. Тя работи с ученици от девети до дванайсти клас....Каквото и да стане тичат при нея.....

А на големия ми син всички преподаватели бяха много добри.

Имах прекрасни учители, с много малки изключения.
Помня прекрасните, другите дори не мога да си спомня защо точно не съм харесвала. Вероятно са били безлични и посредствени, та са ми били по-скоро безразлични.
Прекрасните като цяло бяха силни личности.
Всеки различен, един кротък, друг по-буен, един спокоен, друг нервак, но всичките ерудирани и с характер.
Синът ми имаше прекрасна начална учителка.
Зад външния вид на една тиха и нежна жена, направо кротка, се криеше огромна сила и душа.
Никога не оставаше в родителите впечатлението, че децата й създават каквито и да е проблеми.
"Оправям се, страхотни са". И наистина се справяше. Ако с детето ти има някакви проблеми, веднага те информира, но не ти какво да правиш, а какво тя самата е предприела за преодоляването им.
Синът ми не само я уважаваше, той все още си я обича, помнят рождения й ден, събират се няколко деца и й носят цвете.
Много даде на децата ни тази жена и го даде от сърце.
Сега, в среден курс, също има добри учители, един е отличен преподавател, с друг добре комуникират, трети го харесват, защото при него отпускат напрежението.  Имат една наистина пефектна учителка, и като преподавател, и като човек, и като възпитател, и като всичко. Но като събирателен образ и като забележителен бих определила може би само учителя от школата по математика. И то по-скоро не аз, синът ми го определя като такъв.
В училище любими са му трима - съответно и предметите, по които преподават.

     Благодаря за отговорите! 
   
     
    Не се бях замислила за тези теми, сега ще ги поогледам! 

Аз за сега мога да говоря само за началната учителка на дъщеря ми. Доволна съм.
Достатъчно строга, ерудирана и както е написала Andariel, притежаваща човещина. Децата понякога малко мрънкат, била строга, но друг път казват "Госпожата е много мила".

Моите учители навремето всички бяха добри специалисти с малки изключения. Но пък лошото се забравя.

В университета имах както страхотни преподаватели, така и големи лекета, станали преподаватели с връзки.

Добър учител според мен е този, който обича професията и работата си. Тогава той не само е всеотдаен и справедлив в работата си с учениците си, но и отношенията между него и тях, са леки, естествени, приятни, положителни и резултатни.
Друго много важно условие е, чисто човешки да е личност с положително излъчване, с положителна нагласа изобщо, като цяло.
Да е адекватен, интелигентен, благороден човек, да знае каква е ролята му на работното му място и да я приема с лекота, сърдечно, а не просто като работа, която му носи доходи...
... Имах щастието да познавам една точно такава учителка, но явно с нещо стана неудобна на колегите си, защото само няколко месеца след назначението й, я уволниха. Беше като втора майка на децата ни, обичаше ги като свои, истински загрижена и за обучението им като ученици, и за изграждането им като личности. Нямаше умора в нея, нямаше апатия, нямаше озлобеност, нямаше конфликтност и подкупност, нямаше несправедливо отношение към някого... Истински ЧОВЕК и УЧИТЕЛ, с огромно сърце и душа!

Анджали, чудесно си го описала. Най-добре усещат това излъчване децата. Дори учителят да е строг, те усещат и любовта, и грижата. И го оценяват по един или друг начин. Децата са много открити, понякога прями до жестокост, и затова трудно биха скрили негативните си чувтва.

Не за първи път пиша и аз - имаме страхотен късмет с децата явно.
Хиляди благодарности и поклон пред работата на всички учителки, които са работили и работят с децата ми.
За големия:
Г-жа Илиева 129 ЦДГ
Г-жа Архипова - начален учител в 47-мо СОУ
За средния:
Г-жа Кирева, Г-жа Дойчинова, Г-жа Левкова, леля Боби - 129 ЦДГ
Г-жа Иванова - класната му в първи клас 73-то СОУ
Г-жа Крайчева - класната му във втори клас - 73-то СОУ
За мъника:
Г-жа Стоянчева, Г-жа Куртова и Г-жа Радева, леля Пепи и леля Роси - 37 ОДЗ
Г-жа Проданова, Г-жа Михайлова, леля Ками - 129 ЦДГ
Поклон пред професионализма и добротата на всички тях!