Бих искала да има тема в която всеки да сподели какво е преживял когато заекването се появи изведнъж при детето, за да може всеки объркан в този момент родител да се обърне и да прочете действителни истории, които да му помогнат и да му дадат сили да продължи.
Ето и моята история . Синът ми е на 3 години и 10 месеца. Когато беше на 2 години и 8 месеца започна да заеква. Много бяхме притеснени всички в семейството и постоянно се питахме каква може да е причината (защото явна такава нямаше). След една разходка до магазина (привечер) и след прибирането вкъщи изведнъж не можеше да каже и една думичка. Много трудно беше да го гледаме безпомощни и да не можем да направим нищо. Заекването беше много остро и самото дете се ядосваше, че не може да говори. Спряхме да пускаме детски филмчета и наблегнахме на игрите и самото говорене бавно, защото детето копира. След половин месец започнах да наблюдавам постепенно успокояване и така както се появи внезапно, точно след месец всичко отшумя и изчезна.Такава голяма радост не мога да я опиша.
За съжаление след по- малко от година отново се завърна заекването, на 3 години и 7 месеца. Отново явна причина няма (какво ли не мислихме всички). Заекването премина през различни фази- от запъване при първата буква, после сричка, повтаране на цяла дума до невъзможност да изговаря напълно думата. Говорихме с логопед и ни препоръча да започнем терапия. В края на месеца ни е часът. Но за наша огромна радост сега след 4 месеца започвам да усещам подобрение, което се изразява в повтаряне на първата сричка само (и то не само при първата дума в изречението), при което отсъства всякакво напрягане . Мога да кажа, че 90% има подобрение. Почти го преодоляхме, за наше огромно облекчение и щастие.
Наясно съм, че няма гаранция заекването да не се появи никога повече, особено когато в нашия случай има наследствена обремененост от страна на съпруга ми.
Когато аз преди няколко месеца търсих подобна не намерих почти нищо.
. С всеки ден има подобрение и дано да продължи до пълното изчезване. Разбрала съм от моите наблюдения, че има лоши дни, но има и добри. В нашият случай добрите значително преобладават (на 10 дни добри/ 1 лош- такова съотношение съм забелязала). Мога да кажа, че и моето дете е много емоционално и всяка промяна му влияе. 
Аз нещо много се попритесних! Дъщеричката ми е на 4 годинки и от някоко дни насам забелязвам че заеква.Иначе е много бъбрива,много приказва ,пее.Но не знам защо така изведнъж започна да заеква.Аз доскоро бях безработна,и от около месец вече работя,и се виждаме за малко,понеже сме на смени.А тя започна много често да плаче,защото се налага да остава с баща си.Досега постоянно аз съм се занимавала с нея,и изведнъж смени обстановката.А нашия тати не е от тия дето глезят децата си,и понеже той не и позволява много неща,тя е вечно разтроена.Дали е възможно да заеква от това.Господи,толкова виновна се чувствам........ 
