Усложнения след епидурална при нормално раждане-форцепс,вакуум

Аз за първи път чувам за подобни усложнения, а преди да родя доста подробно съм се интересувала за нормалното раждане с епидурална, защото така ми се искаше да родя. В крайна сметка не ме оставиха да раждам естествено и родих секцио със спинална.

Мисля, че съществуват много митове за епидуралната, защото в България тя все още не е много практикувана. Но в чужбина това е рутинна упойка и всички жени, които познавам и са я ползвали са много доволни. Дори и тези, които упойката не ги е хванала напълно, пак казват, че предпочитат с нея.

 Прилагането на епидурална упойка при нормално раждане понякога води до намалена чувствителност относно напъните. Нужно е жената да е подготвена добре за дишане и напъване...

Аз раждах с епидурална и леко предизвикано раждане. По-прекрасно нещо от упойката няма  Все пак в един момент вече нямах сили да напъвам, доста се бях помъчила, лекаря и акушерката се спогледаха и май тогава ме резнаха (епизиотомията), защото бебо изскочи на секундата (голяяяямо облекчение). Не знам дали е имало някакво усложнение, поне аз не разбрах. Мишока си е жив и здрав. Знам,ч е в началото моят лекар беше казал ако мож да мина без епизиотомия.
Не се плаши, упойката е като РАЙ!!!

Аз съм точния пример. При второто ми раждане започнах с нормално раждане, с епидурална упойка и завърших с форцепс, вакуум и една огромна епизиотомия (май така се казваше). Накрая като прилагаха вакуума и форцепса, акушерката наблюдаваше на монитора кога са ми контракциите за да напъвам, аз бях толкова изтощена и упоена, че нищо не усещах.  Възстанових се много по-бързо от секциото (първото ми раждане), няма съмнение, но най-голямата болка изпитах, когато видях изподраното от форцепса си момченце, слава богу всички белези се заличиха. Що се отнася до упойката, просто беше едно спасение за мен.

НО, имай в предвид всичко е строго индивидуално, това, че моето раждане е с такъв обрат, не значи че и твоето ще протече така.
Успех и дано всичко мине без проблем и скоро да си гушнеш малкото вързопче! 

Раждах нормално, без упойка.Исках да ми се сложи епидурална, даже се бях уговорила с анестезиолога.Оказа се, че гинеколога ми е против тези упойки /различни школи или липса на опит /.Представете си ви кажат "да не искаш да раждаш с форцепс?"...т.е ако ми сложат ще се стигне дотам...е, кой иска?В крайна сметка родих без упойка и с епизотомия. Много е важно правилното поемане на въздух и напъването.Незнам как е с епидурална, но без нея се усеща контракцията и изпитваш облекчение от болката, когато напъваш.nadeto7, както и другите са казали, всичко е много индивидуално.А ти не мисли за усложнения, наслаждавай се на бременността си.Успех! 

Вече писах много пьти че вьв Франция се смята че епидуралната води точно до усложнения раждането често може да завьрши с форцепс или вакуум. А тук епизиотомията се прави на конвеер защото ако я направят и после настьпи някакво усложнение не носят отговорност, ако не я направят носят отговорност.
Пьрвия пьт родих(бебе 4 кг) с упойка, вследствие епизиотомия и после вакуум. Втория пьт без упойка (бебе 4.800) и само с епизиотомия.

Аз родих с епидурална упойка, защото така исках, но и много ме болеше. Иначе ме съветваха, че мога и без нея! Вярно е, че с нея контракциите се усещат по-слабо, но ако слушаш напътствията как да дишаш и напъваш ще се справиш. Имах и епизиотомия, не е най-приятното нещо, но важното е, че бебка се роди здрава!

Нямах проблеми с упойката, усещах си напъните, ако е добър анестезиолога ще прецени дозата така, че като почнаш да напъваш вече действието ще е отслабнало, целта е да се обезболи първата фаза на раждането. При мен нямаше форцепс, нямаше разрез, нямаше разкъсано. Леко раждане!

При раждането имах избор с епидура или без. Когато казах, че искам акушерката започна да ми обяснява за упоиката и странични ефекти, тук са задължени, ако ти правят каквато и да било интервенция, да те запознаят с нея и да те информират за страничните ефекти. Е такова нещо не ми казаха  обаче много ясно си спомням, че спомена забавяне на разкритието, което ме отказа от упойката, защото бързах да видя беба 
Общо взето предимството на тази упоика е, че болката е търпима, не изчезва и сама можеш да прецениш кога са ти контракциите, за да напъваш. Разбира се, ако те предозират, губиш тези усещания, но това един кадърен анестезиолог не би го направил Даже и да загубиш усещанията можеш да разчиташ лекарят или акушерката да те информират за идваща котракция, както и на апаратурите, ако са ти облепили коремчето

При мен се получи същото и се стигна до форцепс и без епидурална(от изтощение от болките и съответно неправилно напъване и дишане).Така че всичко е много относително.Ако имах епидурал и не 4увствах болки сигурно щях да мога повече да се контролирам и да родя нормално...

Родих преди седмица с епидурална и наистина това е най-добрия вариант за мене.
При мен болките въобще не се усещаха и наистина беше рай  . Разкритието си дойде нормално бързо, но ми сложиха някаква система за усилване на контракциите, зa да започна с напъните. Акушерката ми казваше кога е започнала контракцията и трябваше да напъвам по три пъти на всяка и след 4-5 такива тройни напъни, които аз съвсем спокойно си усещах, че ги правя бебка се роди без форцепси или др.подобни. Но акушерката ми каза после, че не е много обичайно особено за първи път раждащи да усещат така добре напъването. Ама на мен ми беше писнало да я чакам да излезе малката и исках по-бързо да си я видя . Имам малко вътрешни разкъсвания, за епизотомии въобще не можеше да става и дума, в Англия май са доста против тях.

При мен нямаше никакви усложнения.направиха ми епизиотомия,но мисля че тя е по-скоро практика,особено при първо раждане.Да,действително не усещах контракциите,но на корема ми бяха сложили апарата,с който ги мерят при запис на тоновете и ми казваха кога да напъвам.

Родих преди десетина дни  - с епидурална, форцепс и вътрешни шевове. От начало напъните ги усещах много силно, но изведнъж намаляха и след един час неуспешни напъни извадиха бебчо с форцепс. После разбрах, че се е бил омотал и с пъпната връв. Смятам, че докторите са взели най-правилното решение за момента. Опитвам се да не си спомням, радвам се, че всичко отмина и сме си живи и здрави у дома.

има нещо вярно - аз също родих с епидурална, не усещах контракциите, но и не бях сигурна кога започнаха напъните (въпреки че ми беше трето раждане), а и бяха твърде слаби. Направиха ми епизиотомия, и то след като ми казаха, че ще трябва да извадят бебето с вакуум (понеже тоновете му бяха започнали да намаляват) на което аз не се съгласих.

Първия път раждах нормално, без упойка, с епизиотомия и сериозни болки. Затова втория път реших да е с епидурална, въпреки, че и от упойката ме беше страх. Не съжалявам - раждането беше бързо (4 часа), леко, усещах си напъните и напъвах много добре. Бебка се роди с 3 напъна. Бях в кондиция и можех да слушам напътствията на акушерката. Втория път епизиотомия нямаше.

Аз съм за епидуралната упойка, стига анестезиологът да е добър, разбирай опитен в този вид упойки, за да дозира добре.

Здравей,аз съвсем наскоро родих моето малко бебче,сложиха ми епидурална упойка и ако пак трябва да раждам,пак бих поискала епидурална упойка; чела съм че единственият страничен ефект след упойката е силно главоболие,но при мен нямаше такова;освен това тя се слага между гръбначни прешлени ниско долу в кръста, а не в гръбнака както е при спиналната упойка и се стига до ефикасно обезболяване,като в същото време оставаш в съзнание и си подвижна;лично аз не виждам риск;успех при раждането и знай че не е толкова страшно,на мен дори ми хареса като се имат предвид всички грижи на моя лекар и акушерките от АГ Шейново.

Аз раждах с епидурална упойка и при мен се стигна до форцепс. Но причината е, че четири денонощия не бях мигнала от болки и нямах сили да напъвам като дойде моментът. Беба, слава Богу, нямаше поражения! Имам и епизиотомия, но това е масова практика в Шейново. За сметка на това се въстанових страшно бързо.
Ако някой ден се реша на второ дете, което не ми се вярва да стане, пак ще избера да раждам с епидурална упойка.

Аз също раждах с епидурална,по мое желание,имах чуството че не мога да понеса болката Лекарят ми, ми беше обяснил предварително всичко,включително и това,че той не е привърженик,но че не те оставят да раждаш като на полето
Упойката ми помогна доста,но най- накрая вече нямах сили и оттам епизиотомия и с форцепса само леко го издърпаха,защото той изскочи на секундата.Не е имал никакви белези или нещо подобно,всичко си му беше съвсем наред,както и на мен.Нямах никакво главоболие от упойката и се възстанових много бързо.
Пожелавам ти успех и леко раждане!   

Аз сьм твьрдо не на епидуралната упойка. Мед. работник сьм и зная доста случаи на усложнения.Вярно,че са много по-малко в сравнение с обратното,но...За всеки случай раждах без епид. анестезия,с гинеколога,който сама сьм избрала и следеше бременноста ми.Раждането продьлжи 3.5ч от началото на пьрвата контракция.(с епизиотомия с местна упойка)

Аз бях с епидурална упойка и предизвикано раждане. При това лекарите имаха готовност за евентуално секцио, защото според тях бебето беше прекалено голямо за моя таз и нормалното раждане беше почти невъзможно. Все пак ме посъветваха първо да опитаме по нормален начин преди да направят секцио.
Вярно, от упойката болката е силно притъпена, но все пак контракциите се усещат и ако слушаш акушерките и лекарите форцепсът няма да е необходим. Е, епизотомията не ми се размина, но и без упойка пак щяха да ми я направят.
Ако някой ден реша да родя отново пак ще го направя с епидурална упойка.

Родих нормално, С епидурална, с епизиотомия. Сама избрах този вариант ( за упойката де) след като подробно ми бе разказано и обяснено моногократно , от АНЕСТЕЗИОЛОГ, предимства и недостатъци на всички варианти на упойка прилагани у нас. НЕ съжалявам. КАто ме приеха вече бях с изтекли води и бях с контракции на 10тина мин. Само затвърдиха желанието ми за обезболено раждане, предвид че съм човек издържлив на болка.! През цялото време акушерка ли лекар са били с ръка на корема ми и усештаха преди мен дори кога се надига контракцията. Аз усешах по-скоро върха й, като някакво леко побутване! Усетих кога започват напъните не толкова като такива, а както казах на лекаря си, "Сякаш нещо се бута да излезе от мен!" Да, каза, имаш напъни и разкритие, хаиде сега, като дойде контракцията - давай. Така, в 3 контракции, с по 3 напъна се роди Борис. В един момент ми каза, Сега ще направим малък разрез, и това беше.
Най-ме болеше свалянето на шевовете! Казах, че ако така боли раждането... А лекаря се засмя и ми каза, че просто не зная какво е раждане!
ДА, МНОГО Е ИНДИВИДУАЛНО! ДА, ВАЖЕН Е АНЕСТЕЗИОЛОГА, да дозира правилно. 3 пъти ми подава по доза упойка и не ме е предозирал. Чувствах се чудесно и усещах всяка част от тялото си в тези 5-6 часа.
и ако забелязаваш, повечето мами родии с форцепс или вакум, говорят за изтощение, умора и т.н. И това е индивидуално. Това при мен го е нямало.
Помислете си колко от хората са родени с форцепс или вакум! Дане би да им пише на челото или улиците да са пълни с криви хора!

ВАЖНО Е САМА ДА ВЗЕМЕШ РЕШЕНИЕТО, ЗАщОТО РЕЗУЛТАТЪТ МУ, ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЦЯЛ ЖИВОТ щЕ ТИ СЕ УСМИХВА!