Често срещано и нормално е преди човек да реши да прочете дадена книга да се поинтересува от мнението на критиците за нея за да прецени дали си струва.
Въпросът ми не е за това. Интересно ми е друго - четете ли анализи на книгите след като сте ги прочели? Ако да, това как се отразява на вашето собствено виждане и тълкуване?
Аз лично обичам да си изграждам сама мнение за даден роман, за героите му, за сюжета, за посланията. Дори в училище и в университета категорично отказвах да чета и приемам тълкуванията на различни велики критици и професори за световната литература и с това често скандализирах преподавателите си като им представях своите гледна точка и разбиране, които обикновено доста се различаваха от общоприетите...
И все пак преди време, по повод една световна класика реших да потърся информация основно една част, която не успях добре да обясня за себе си (мислех да пусна тема с конкретния казус, но ще го направя по-късно). Намерих една подробна статия по повод книгата и я прочетох... тя ме обърка доста повече. До толкова се различаваше мнението на автора с моето възприятие за романа, че се зачудих едно и също нещо ли сме чели, аз ли съм глупава или той не е разбрал нещо(с оглед на научните му звания по-скоро май е първото
)...
Та, с едно изречение, просто ми е любопитно тези, които четете материали и разработки за дадена творба след прочита й - как ви се отразява това? Разочарова ли ви или ви помага да имате нов поглед върху неща, които сте приемали по друг начин докато сте ги премисляли сами за себе си?
Въпросът ми не е за това. Интересно ми е друго - четете ли анализи на книгите след като сте ги прочели? Ако да, това как се отразява на вашето собствено виждане и тълкуване?
Аз лично обичам да си изграждам сама мнение за даден роман, за героите му, за сюжета, за посланията. Дори в училище и в университета категорично отказвах да чета и приемам тълкуванията на различни велики критици и професори за световната литература и с това често скандализирах преподавателите си като им представях своите гледна точка и разбиране, които обикновено доста се различаваха от общоприетите...
И все пак преди време, по повод една световна класика реших да потърся информация основно една част, която не успях добре да обясня за себе си (мислех да пусна тема с конкретния казус, но ще го направя по-късно). Намерих една подробна статия по повод книгата и я прочетох... тя ме обърка доста повече. До толкова се различаваше мнението на автора с моето възприятие за романа, че се зачудих едно и също нещо ли сме чели, аз ли съм глупава или той не е разбрал нещо(с оглед на научните му звания по-скоро май е първото
)...Та, с едно изречение, просто ми е любопитно тези, които четете материали и разработки за дадена творба след прочита й - как ви се отразява това? Разочарова ли ви или ви помага да имате нов поглед върху неща, които сте приемали по друг начин докато сте ги премисляли сами за себе си?
) беше на руски с онова характерно "дитя". Така и в Тургеневия "Пролетни води" Санин се влюбва необяснимо именно в демонична жена с много ярък руски вид и говор. Струва ми се, че ако Толстой искаше да наблегне изцяло на несъзнавания елемент и на деструктивния нагон, думите шяха да бъдат на руски. 
