- Публикувана: 25 окт. 2011, 13:11 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2012, 15:43 ч.
Удовлетворени ли сте от работата си?
Извинявам се ако е пускана такава тема 
.
Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
.Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
Извинявам се ако е пускана такава тема .
Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
.Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
Да, харесвам си работата. да, отивам с желание, дори и тогава, когато знам, че ме очаква тежък и напрегнат ден.
Не знам дали бих я сменила. Честно.
Радвам се, че повечето отговори са на хора които си обичат работата, защото все пак там прекарваме по-голямата част от времето си. Аз също съм от тях, само че не харесвам заплащането си(но съм с надежда за промяната му ). А иначе пускането ми на такава тема, бе провокирано първо от това, че около мен постоянно слушам хора които отиват без желание на работа, и другото е тази дилема - дали да избереш да работиш нещо което харесваш или си принуден да отидеш някъде заради по-високо заплащане, а често работата е и по-ниско квалифицирана.
). А иначе пускането ми на такава тема, бе провокирано първо от това, че около мен постоянно слушам хора които отиват без желание на работа, и другото е тази дилема - дали да избереш да работиш нещо което харесваш или си принуден да отидеш някъде заради по-високо заплащане, а често работата е и по-ниско квалифицирана.
Работя в нещо средно между Офис 1 и книжарница, колежката ми е най-добрата ми приятелка.
Офиса е в центъра на Русе, всеки ден се виждам с всичките си познати. Освен това имам възможността сама да кажа колко часа ще работя - до скоро бях на половин ден, сега съм на 5-6 часов работен ден по мое желание. Отивам в 8:30, тръгвам си в 13:30. Когато няма клиенти както сега, пием кафета, чатим или се гримирваме, шефа е широкоскроен и приема всичко с усмивка.
Заплащането определено не ми стига да си изхранвам семейството, но пък задоволява всички мои прищявки като козметики, дрехи, аксесоари и излизания.
Не се чувствам особено удовлетворена, защото работата няма никаква перспектива и развитие, нито трупам някакъв опит, но с тези 2 малки деца се чувствам адски изморена все още, недоспала и определено не бих могла да работя друго, по-отговорно нещо, под стрес и с голяма отговорност.
Офиса е в центъра на Русе, всеки ден се виждам с всичките си познати. Освен това имам възможността сама да кажа колко часа ще работя - до скоро бях на половин ден, сега съм на 5-6 часов работен ден по мое желание. Отивам в 8:30, тръгвам си в 13:30. Когато няма клиенти както сега, пием кафета, чатим или се гримирваме, шефа е широкоскроен и приема всичко с усмивка.
Заплащането определено не ми стига да си изхранвам семейството, но пък задоволява всички мои прищявки като козметики, дрехи, аксесоари и излизания.
Не се чувствам особено удовлетворена, защото работата няма никаква перспектива и развитие, нито трупам някакъв опит, но с тези 2 малки деца се чувствам адски изморена все още, недоспала и определено не бих могла да работя друго, по-отговорно нещо, под стрес и с голяма отговорност.
Работя това,което харесвам.Отивам в повечето случаи с удоволствие на работа.Имам няколко приятели там,а и повечето ми колеги са внимателни и отзивчиви.Когато имам проблем са ми на среща.Заплащането не ме удволетворява,но имам достъчно време за детето си /което за мен е по-важно/ или пък ако искам да работя и още нещо.
Мдааа, поредната тема на тази тема 
Сега като се явят неработещите и ще се започне едно кудкудякане...
Но аз да си кажа за пореден път - ми харесвам си я. НО малко странно делиш естеството на работата /и условията/и заплащането от друга страна, без едното - няма как като цяло да ни се хареса! Поне аз си мисля, че са малко хората, които работят изцяло за удоволствие, без значение от заплащането, пък аз лично - не познавам такива нито един!
Сега като се явят неработещите и ще се започне едно кудкудякане...
Но аз да си кажа за пореден път - ми харесвам си я. НО малко странно делиш естеството на работата /и условията/и заплащането от друга страна, без едното - няма как като цяло да ни се хареса! Поне аз си мисля, че са малко хората, които работят изцяло за удоволствие, без значение от заплащането, пък аз лично - не познавам такива нито един!
Не просто харесвам,а обожавам.
Моята работа е мечта за доста жени,но....заплащането.
Може би аз не се справям достатъчно добре,
може би не успявам да ,,мина през полето",а се юрвам към вратата,
но доходите ми не са това което ми трябва.
То вярно,че на един му трябват за хляб,на друг за бензин на самолета му,
но има какво да се желае.
Моята работа е мечта за доста жени,но....заплащането.
Може би аз не се справям достатъчно добре,
може би не успявам да ,,мина през полето",а се юрвам към вратата,
но доходите ми не са това което ми трябва.
То вярно,че на един му трябват за хляб,на друг за бензин на самолета му,
но има какво да се желае.