Историята събира на един плаж шестима млади хора, уж объркани, но всъщност безпощадно наясно със себе си и без много възможности за избор. Зад привидно простичката история се съдържат толкова много импликации и внушения, че вероятно ще трябва да го гледам още 3-4 пъти, за да мога да обхвана всичко. Освен интересният сценарий, който не те оставя да скучаеш, филмът е заснет толкова естетски, че чак стряска. Някой от екипа на продукцията го беше определил като "философски екшън" - според мен доста точно. Историята е много българска, обаче не е... как да кажа, регионална, а адски универсална. Погледът над това какво е да си млад човек в България и лутанията на младостта в един много труден свят по принцип се припокриват по завладяващ и интересен начин.
И едно лично споделяне. Гледах "Кецове" в Брюксел, като част от програмата на "Месец на българската култура". Когато филмът свърши, излязох от киното и толкова ужасно ми се искаше да съм в България, че даже нямах сили да се разрева. В сюжета, няма как, много, много, много елегантно и ненатрапчиво е засегната темата за емиграцията. Бащата на двама от героите беше починал и трети спомена по този повод, че в нордическите култури, когато някой умре, казват, че е заминал на запад. По принцип убедено твърдя, че да сменяш държави и да живееш там, където ти се предлагат най-много възможности е част от съвременния начин на живот, нещо естествено и недраматично. Но това "заминал на запад" във филма ме бодна така болезнено, че се изненадах сама от себе си. Гледайте "Кецове" с повишено внимание, може да ви наведе на мисли, които не искате да осъзнавате
Българската премиера е другата седмица, май. ЗАвиждам на всички, които ще го гледат за първи път. Моля, споделете как ви се е видял на вас!