Той, Любовта, Самотата

Не се опитвай да промениш насила ситуацията. Банално, но вярно- ще има и други мъже. Дай си възможност да поживееш, да минеш през приятелство, да поплачеш и да се разочароваш. Опитай от всичко , а любовта рано или късно ще те хлопне по главата. Млада си още, недей да бързаш.

Благодаря за съвета Sananda 

Аз много дълго време бях сама. Не съм живяла съвсем сама, но нямах истинска връзка дълги години. Секс никога не ми е липсвал, но ми липсваше човек с когото да си говоря (до скоро наивно вярвах че можеш да си говориш с мъж, с когото имаш връзка  ), с когото да отида на кино или да прекарам някой празник. Ужасно ми тежеше. Изобщо не искам да си спомням този период от живота си. За това се омъжих за първия, който пожела да се ожени за мен. Без изобщо да се колебая. Сега понякога, когато ме ядоса се чудя дали постъпих правилно. Но знам, че ако времето се върне пак бих постъпила по същия начин. И съм готова на всякакви отстъпки, за да запазя брака си и да не съм пак сама. Изпитвам панически ужас от самотата.
С всичко това в никакъв случай не те съветвам да се омъжиш за първия срещнат и то сега (аз все пак бях на 29). Просто искам да кажа, че е съвсем нормално самотата да ти тежи. Човекът е стадно животно. Не е направен да живее сам. А конкретния мъж не заслужава явно да страдаш заради него. Времето лекува. Банално е, но е много вярно. Дай си малко време да го забравиш. Намери нова среда, запиши се на някакъв курс или спорт, намери си нови приятели, излизай, общувай с хора. И най-важното - не се виждай с него, ако смяташ че тази връзка няма бъдеще. Иначе тези безкрайни срещи и раздели се превръщат в агония. Достатъчно си млада и цялото време е пред теб. Режи и продължавай напред. И не забравяй, че "най-тъмно е точно преди да съмне". Колкото и сега всичко да ти изглежда черно и безнадежно помни, че това е само период. Рано или късно ще свърши и само от теб зависи да е по-рано. Успех! 

Ти си само на 22.
Докато имаш себе си не си сама.Ти си млада,хубава,силна, с много хубави качества и заслужаваш да бъдеш обичана,уважавана и щастлива.Не позволявай на никого да те унижава и обижда.
Знам,че на думи е много лесно,но може би ако се опиташ да си намериш някакво занимание,което да поглъща по-голяма част от времето ти ще се справиш по-леко.Запиши се на някакъв курс и ходи,даже,ако ти се иска да се заключиш и да ревеш,докато можеш.Научи някакъв нов език,прочети всички книги,за които до сега не си имала време,ходи на фитнес, бягай в парка,вземи си куче/котка,изплети си шал,нарисувай картина за хола,отиди на гости на далечен роднина....

Не забравяй,че живота ти е в твоите ръце и се постарай да не го пропиляваш по мъже,които не заслужават.Мисли за себе си, като за някого,когото много обичаш и не искаш да страда.Може това да ти помогне да вземаш решения,които са правилни за теб, а не за някой друг.

Много !

@kartinka, savina_33 Много сте мили , благодаря Ви 

Krem_Briule ...не ти ли минава през главата че един мъж рано или късно съзрява... дотокоз че някои неща покрай него просто стават незначителни..включително и любовта!!!
Не се терзай излишно ами си намери друга цел...все пак човек има ценностна система и ако другите не я ценят, то това си е за тяхна сметка.
Самотата рано или късно изчезва...дори ще си мечтаеш за деня в който поне за ден да останеш насаме...но младостта ти в момента не оценява този факт.
Пожелавам ти да намериш своето щастие, любов и всичко за което си мечтала!!! 

Соте, от твоята уста (клавиатура) нещата са от извора, за това да те питам - според теб, за мъжете любовта и зрелостта изключват ли се взаимно? Понеже казваш "мъжът съзрява и всичко става незначително, включително и любовта". Поясни, моля, много интригуващ пост, бих искала да разбера по-добре какво имаш предвид .

П.Сл Присъединявам се към твоя съвет към авторката. "Не се терзай излишно" няма как да стане, но намери си цел, друга, различна от този мъж, е адски важна и ценна мисъл.

Ако е възможно.. авторката на темата нека подмине този пост!!! 

Подчертавам че това са мои лични виждания по въпроса...
Не всичко на този свят е любов Saule...любовта требе и да се храни. 
Да предположим че един мъж е лудо влюбен...дава всичко от себе си за една жена...но в един момент се усеща че не само тя е светът..грижите дет са му на главата, като работа, учение, срещи с приятели..грижи с коли, имоти... и всеки си има живота дето не може да не мисли и за него..та в един момент някак си се чувства узрял..та колкото и да мисли за любовта си..явно има и други цели в живота си... май е нормално в очите на една жена, този мъж да не показва чувствата си точно както на нея и се иска...
Но повечето май трудно разбирате че светът не се върти само около вас...всеки мъж си има личен живот, с който не може да се раздели щото се е влюбил!!!! 
За вас жените важи същото...нима постоянно се праите на влюбени девойчета, пренебрегвайки собствените си навици и личен живот????
Това да го видя не бих го повярвал...все пак никой не е нечие притежание...съвместният живот иска жертви и от двете страни...но не винаги се получава така както ни се иска!!!! 

Много хубав пост 
И ако позволиш, да те допълня - адмирации, ако мъжът достигне до тези изводи, преди да е създал семейство/дете с неподходяща партньорка.

Krem_Briule, пожелавам ти бързо да се съвземеш и да продължиш напред. 22 години е прекрасна възраст за нови емоции и хубави преживявания. А страданието от несподелената любов един ден ще те умилява.

Krem_Briule ,толкова си млада още...дай си време,наживей се,колкото и невероятно да ти звучи това сега,ще срещнеш още много готини хора,и мъж е,и жени....ще сменяш партньори,ще сменяш приятели и приятелки....Всички сме преживявали раздели,и ...всички сме оцелели.Както се казва  "И това ще мине!"    

Всъщност,можеш!       Аз говоря за всичко и на всякакви теми главно с мъжа си.Дори с приятелки не споделям всичко....    


Соте,болднатото в повечето случаи май важИ за мъжете....Много мъже се чувстват прецакани ,след раждането на дете,например....и адски се дразнят ,че жена им вече не ги смята за центъра на света ,а се занимава основно с някакво пикливо/ревящо същество....    
И хич не могат да вдянат,че това същество е тяхното дете, и то си иска почти 24-часовото обгрижване....Не,те си искат цялото внимание ,както в началото.
Та,спорно е ,кой е  по-голям егоцентрик....вярвам ,никой няма да отрече,че жените са много по-жертвоготовни ,по-самоотвержени и по-често пренебрегват себе си ,за разлика от "великите" мъже....    

@ Краси...*

Много благодаря, за подкрепата

 

Прецакани  ...Краси...прецекани мъже няма...прецакани са винаги жените!!!

Така наречените велики мъже...са основната причина да сте щастливи..задоволени...и вечно търсещи помоща ни...демек без нас сте за никъде...но пък на кото ли го обяснявам.
При малко повече уважение от ваша страна...и сме готови на всякакви геройства и саможертви...но как да го разберете, кат гледате само вашите си прищевки!!!! 

р.с. Krem_Briule..не се засягай от мъдростите ми...на едната ми щерка и ги обяснявам същите, но трудно увира...и тя е почти колкото теб...тъй че гледам на вас като на деца, които са моментно объркани.

Соте,не си насочил недоволството си към когото трябва...   
Аз лично неведнъж съм писала,че много уважвам мъжа си.И затова ме носи на ръце....както е приказката.   
У нас прецакани няма.
За другите семейства.....ами да си мислят.