Здравейте, нова съм във форума и ако вече има такава тема, моля за препратка. Проблемът е,че имам желание за детенце, но работя в изключително напрегната кантора, където има много работа и трудно излизам за 1 ден в отпуск, а камо ли за цяло майчинство. Има ли други майки с такъв проблем?
- Публикувана: 8 окт. 2011, 13:16 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2011, 18:31 ч.
Бебе и работа
Хубаво е да работиш в кантора, дано успееш да направиш някаква реализация като адвокат или нотариус, не зная с какво точно се занимаваш, то си е много трудно тук и ти го знаеш, но тази работа спомени ще ти остави ли, радост ще ти донесе ли, детска усмивка ще ти дари ли, бебешки аромат ще има ли?
Бъди майка, работа винаги ще има!!
Бъди майка, работа винаги ще има!!
Не е невъзможно да се комбинират.
По време на бременноста си работиш,после не може ли да работиш в къщи и някой да ти помага за бебето?
А и не е задължително да си 2 години в майчинство.
Най-добре е да се намери баланса м/у работата и отглеждането на дете,защото ми е несериозно -избери да си само майка.
По време на бременноста си работиш,после не може ли да работиш в къщи и някой да ти помага за бебето?
А и не е задължително да си 2 години в майчинство.
Най-добре е да се намери баланса м/у работата и отглеждането на дете,защото ми е несериозно -избери да си само майка.
Хм малко инфо си дала.
А твоят партньор колко работи?
Майка ти/ свекърва ти пенсионерки ли са, има ли кой да вземе твоето майчинство и да ти гледа детето, ако се върнеш на работа?
А работата толкова ли ти е важна, кариерно развитиенли те чака?
Колко майчинство можеш да си "позволиш"?
Ако си отговориш на тези въпроси, може да ти се изясни малко ситуацията
Само не забравяй, че ако сега си мислиш, че ще ти се връща на работа, след бебето може да ти се променят приоритетите
А как се съчетават бебе и работа най-добре питай американските мами, сигурна съм, че си имат отчетна. Много от тях се връщат на работа след месец, максимум два.
А твоят партньор колко работи?
Майка ти/ свекърва ти пенсионерки ли са, има ли кой да вземе твоето майчинство и да ти гледа детето, ако се върнеш на работа?
А работата толкова ли ти е важна, кариерно развитиенли те чака?
Колко майчинство можеш да си "позволиш"?
Ако си отговориш на тези въпроси, може да ти се изясни малко ситуацията
Само не забравяй, че ако сега си мислиш, че ще ти се връща на работа, след бебето може да ти се променят приоритетите
А как се съчетават бебе и работа най-добре питай американските мами, сигурна съм, че си имат отчетна. Много от тях се връщат на работа след месец, максимум два.
Хм малко инфо си дала.
А твоят партньор колко работи?
Майка ти/ свекърва ти пенсионерки ли са, има ли кой да вземе твоето майчинство и да ти гледа детето, ако се върнеш на работа?
А работата толкова ли ти е важна, кариерно развитиенли те чака?
Колко майчинство можеш да си "позволиш"?
Ако си отговориш на тези въпроси, може да ти се изясни малко ситуацията
Само не забравяй, че ако сега си мислиш, че ще ти се връща на работа, след бебето може да ти се променят приоритетите
А как се съчетават бебе и работа най-добре питай американските мами, сигурна съм, че си имат отчетна. Много от тях се връщат на работа след месец, максимум два.
А твоят партньор колко работи?
Майка ти/ свекърва ти пенсионерки ли са, има ли кой да вземе твоето майчинство и да ти гледа детето, ако се върнеш на работа?
А работата толкова ли ти е важна, кариерно развитиенли те чака?
Колко майчинство можеш да си "позволиш"?
Ако си отговориш на тези въпроси, може да ти се изясни малко ситуацията
Само не забравяй, че ако сега си мислиш, че ще ти се връща на работа, след бебето може да ти се променят приоритетите
А как се съчетават бебе и работа най-добре питай американските мами, сигурна съм, че си имат отчетна. Много от тях се връщат на работа след месец, максимум два.
Наистина даваш малко информация за себе си - в смисъл на колко години си, от колко време си на работа и т.н. Мнения много ще получиш, но преди всичко си отговори за теб кое е по-важното в живота ти...да работата е важна(независимо дали е заради пари или заради удовлетворение), кариерното развитие също, но ти сама казваш че в случая не можеш да ги съчетаеш. Въпреки, че съм убедена че има мами които успяват , ако не те бърка това, че детето ти ще бъде отглеждано от баби или бавачки. Аз лично исках да си гледам сама детето и доста трудно приех връщането си на работа 
след 2г и ако не бяха финансови мотивите ми, щях да си остана още година у дома. Но има жени които това не им е такъв проблем и се връщат на работа още на 3-я месец.
, ако не те бърка това, че детето ти ще бъде отглеждано от баби или бавачки. Аз лично исках да си гледам сама детето и доста трудно приех връщането си на работа след 2г и ако не бяха финансови мотивите ми, щях да си остана още година у дома. Но има жени които това не им е такъв проблем и се връщат на работа още на 3-я месец. 
От много неща зависи подобно решение - на колко години си, доколко ценна и заменяема е работата ти. Ако си на някакъв по-ръководен пост, нормално е да обмислиш вариантите с гледане на бебето от някой друг. Ако си на по-ниска длъжност и имаш възможност след това да се реализираш на друго място, не бива да те притеснява обема на работа на кантората. Това, че кантората има много работа и трудно се излиза в отпуска, не е критерий за твоята лична реализация и намерения.
Благодаря ви на всички за отговорите, аз съм на 28 години, омъжена от 1 година, работя в счетоводна кантора, работата ми е изпълнена с много стрес поради големия и обем. Не съм на ръководна позиция, но поради многото работа съм много трудно заменяема, като ме няма за един ден става трудно, камо ли за повече. Шефките не могат да си позволят да наемат още хора, а в същото време работата е много. Искам дете, а в същото време чувствам вина че един вид ще ги оставя да се оправят без мен. Искам да си гледам детето, за мен семейството е по-важно от кариерата. Повече се чувствам домакиня,отколкото делова дама. Как да се преборя с това чувство на вина, след майчинството едва ли ще се върна на тази работа.
В счетоводните фирми винаги работата е в огромни количества и за вчера.
Бременността (нормалната) дава достатъчно време да предупредиш, че няма да те има известно време и да ти намерят заместник. Не виждам защо изпитваш чувство на вина. Ако искаш да бъдеш съвсем коректна към работодателите, когато се случи щастливото събитие, можеш да споделиш личните си планове до коя година смяташ да гледаш детето.
Бременността (нормалната) дава достатъчно време да предупредиш, че няма да те има известно време и да ти намерят заместник. Не виждам защо изпитваш чувство на вина. Ако искаш да бъдеш съвсем коректна към работодателите, когато се случи щастливото събитие, можеш да споделиш личните си планове до коя година смяташ да гледаш детето.
Благодаря, надявам се да няма проблеми от тяхна страна, а някой дали може да ми прати линк за теми "смешното раждане" за смешни моменти от раждането, изпитвам и малко страх от болката, и ми се иска да прочета забавни моменти от раждането за успокоение.
Смешно ли е раждането 3
В първия пост има линк към 1 и 2
Темата наистина разведрява. Раждането боли. Но не е болка за умиране. Майка ми все ме успокоява, че тези по филмите преиграват малко
Чувството за вина няма как да си отиде, аз даже болна вкъщи съм се чувствала виновна, че отсъствам от работа. Но истината е, че като си излезеш в 45-дневния боличен и се настроиш, че цяла година няма да с връщаш на работа, ще видиш как изведнъж ще ти олекне. Моят съвет е да си запъниш ежедневието с йоги за бременни и рзни курсове за бъдещи родители, за да не е прекалено рязък прехода между натовареното ежедневие и безгрижието, точно преди да дойде бебето. Иначе след това ще си си достатъчно заета
Успех с решението.
Благодаря ви на всички за отговорите, аз съм на 28 години, омъжена от 1 година, работя в счетоводна кантора, работата ми е изпълнена с много стрес поради големия и обем. Не съм на ръководна позиция, но поради многото работа съм много трудно заменяема, като ме няма за един ден става трудно, камо ли за повече. Шефките не могат да си позволят да наемат още хора, а в същото време работата е много. Искам дете, а в същото време чувствам вина че един вид ще ги оставя да се оправят без мен. Искам да си гледам детето, за мен семейството е по-важно от кариерата. Повече се чувствам домакиня,отколкото делова дама. Как да се преборя с това чувство на вина, след майчинството едва ли ще се върна на тази работа.
Ами в крайна сметка помисли, че живот и здраве след 20-30 години това бебе, което ще имаш сега, ще е голям човек и ще има свои деца, и колко по-важно ще е това нещо от дейността, която правиш сега?
Тази компания ще съществува ли изобщо? С две думи - чувството на вина е последното, от което имаш нужда. Аз също работя, но където съм майчинството е много кратко, и т.н. и т.н. Но не чувствам някаква вина - отдала съм се на семейството във цялото ми друго време.
И аз бях така, само че не работя в счетоводна кантора, но работата пак ми е напрегната и нямам заместник. Зависи от бременността и бебенцето. Имах сравнително нормална бременност и спрях да ходя на работа около седмица и половина преди да родя, две седмици след раждането пак бях "на линия" за работа, но от вкъщи. Синът ми беше много кротко бебе, а и много важен момент - майка ми идваше всеки ден за около два часа да ми помага - гладене, чистене и т.н.
Цитат
Ами в крайна сметка помисли, че живот и здраве след 20-30 години това бебе, което ще имаш сега, ще е голям човек и ще има свои деца, и колко по-важно ще е това нещо от дейността, която правиш сега? Тази компания ще съществува ли изобщо?