When I'm 64 (или там нЕкъде)

  • 7 868
  • 166
  •   1
Отговори
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Предизвикана от тема с различен казус в СО, много се замислих. не, не за първи път, но малко по-сериозно.
та : сега сме млади (коя повече, коя по-малко  Laughing), но ще дойде и този момент. как го подготвяте? на какво разчитате? как са организирани нещата (социална пенсия, частна застраховка, спестени пари).
смятате ли, че ще можете да работите до необходимата за пенсия възраст? по професията ви ли?
по-добре ли ще сме бъдещите пенсионери от сегашните?

за себе си казвам: към момента ситуацията е необмислена и със сигурност, несигурна (тавтологията е нарочна  Laughing).
текат и двете : държавна и частна (последната отскоро и, между другото, резултат на законен ултиматум, едно от решенията си, които смятам за недомислени, за съжаление, непроменяемо).
не вярвам да откарам до пенсия на тази си длъжност, неприето е някак си. но нямам понятие къде, какво и как, предполагам само, че ще трябва да сваля лентата и то доста   Confused

такива работи разни... ако, и който желае да сподели без да влиза в прекалено личен план, ако не желае.

# 1
  • Португалия
  • Мнения: 3 767
брех,сега ме вкара в размисъл  Rolling Eyes
изобщо не съм подготвена за такъв момент/визирам годините след 60г и събитието пенсиониране / Whistling -не само нямам постоянна работа,а и в скоро време не ми се очертава
в последните 5 г съм работила 5-6 месеца и то наскоро
до такава степен не ми пука,та чак се чудя защо  Mr. Green -сега ще си помислите„тая не е добре“-ми,не съм-аз след 2 г.не знам какво ще стане и накъде ще ме отнесе,та ще си тормозя мозъка за след 30г  Stop
дзен нагласа му е майката  Sunglasses
 

# 2
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
брех,сега ме вкара в размисъл  Rolling Eyes
изобщо не съм подготвена за такъв момент/визирам годините след 60г и събитието пенсиониране / Whistling -не само нямам постоянна работа,а и в скоро време не ми се очертава
в последните 5 г съм работила 5-6 месеца и то наскоро
до такава степен не ми пука,та чак се чудя защо  Mr. Green -сега ще си помислите„тая не е добре“-ми,не съм-аз след 2 г.не знам какво ще стане и накъде ще ме отнесе,та ще си тормозя мозъка за след 30г  Stop
дзен нагласа му е майката  Sunglasses
 

и аз бех много дзен като имах пред себе си 30 години преди "момента"  Joy
разбирам и споделям леко фаталистичното чувство на "кой знае".
обаааче, ако всичко върви нормално и дотам ще стигнем, а ми се иска да съм някак си подготвена  Rolling Eyes
без вманиачаване, просто да се предвиди предвидуемото  Rolling Eyes

# 3
  • Португалия
  • Мнения: 3 767
добре де,както се правя на неразбираща,пак разбирам  Mr. Green.... обаче ,зависи от много фактори-при мен например,малките деца са основен момент -изприщвам се като чуя майки в Бг как плюят всичко нашенско,ама не им идва на акъла какво е да почва градината в 9ч.и да трябва да си вземеш децата в 15,30ч,в най-добрия случай 17,30ч
после...на никоя държава не вЕрвам  Stop ,ако ще е пенсия,да е частна застраховка,план за пенсионно осигурряване,...каквото щеш-в повечето случаи ,май гарантират някакъв процент над минималната пенсия за страната  newsm78,а и според плана поне знаеш кога ще почнеш да взимаш кинтите...докато в общия случай,държавните пенсии все по-напред във времето се изнасят.Нищо чудно,докато ни дойде времето,да е редно да се пенсионираме на 70  #Cussing out

# 4
  • Мнения: 2 786
Далечни са тия времена, но не е като да не съм се чудила как искам да бъде тогава. Определено ще работя колкото ми позволяват силите и здравето, защото не съм човек, който дълго може да стои без работа със скръстени ръце преди съвсем да му писне от нищоправене. Не планирам нищо по-различно от това, което е обичайно за тук. Много пенсионери си продадват голямата къща, за да си купят малък апартамент и да живеят от разликата. Има например специални "жилища за инженери", които са малки двустайни къщички с градинка отпред, в които пенсионирани инженери живеят тихо и спокойно. Виждала съм и ниски блокчета с апартаменти за инженери, но дали се кандидатства по специален ред за тях или са на свободна продажба за пенсионирани инженери - не знам.

Тези, които са и поспестявали през годините, обикалят постоянно по екскурзии (познавам и такива  Mr. Green).
Но категорични планове не правя, не се знае нито дали ще ни има, нито какво ще е положението в икономически, социален и друг план.

# 5
  • Мнения: 4 399
Заглавието ме развесели, ама съдържанието е по-сериозно от това което предполагах. Ами знам ли... Всъщност ще съм щастлива ако съм на 64, обаЧе е по-вероятно да съм на 70 както вървят нащата, така Че пак имам над 30 години и мога да си позволя да не мисля.  Laughing А може и да не доживея, което ще реши проблема, пък може дотогава да няма пенсии изобщо и всеки да работи докато издъхне. Според мен през следващите 30 години ни Чакат много по-големи промени отколкото са се слуЧили през последните 30 и по отношение на социалната система ще са със сигурност много отрицателни.

Продаването на къщата и купуване на апартамент и ние сме го обмисляли като възможност, макар и по други приЧини (подръжката на една къща е много по-трудна когато Човек е възрастен, стълбите стават трудна работа и т.н. прагматиЧни приЧини). Преди време една приятелка която живее в по-далеЧна Чужбина разпитваше за имоти в провинцията на БГ. Попитах я защо и тя ми каза Че със сигурност ще се върне в БГ като се пенсионира, а аз я имах за много интегрирана. Тя обаЧе каза 'А какво да правя тук?'. Та тогава взех да се замислям а аз какво ще правя тук и изобщо не ми се струва невероятна идеята да се върна и в БГ. Тъй Че варианти има, остава да видим какво ще ни поднесе бъдещето.

Предполагам Че пак ще работя нещо в сферата в която и сега работя, освен ако аз не реша да променя нещо. Па може и да ме изритат като стана на 68. Но при тая раждаемост все пак някой ще трябва да работи, тъй Че може и да не са ми много лоши шансовете и да ме държат докато ми потрябват памперси. Или с една дума, не си давам много зор да мисля неща с толкова много неизвестни, обмислям само алтернативи, но не правя твърди планове.

# 6
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
добре де,както се правя на неразбираща,пак разбирам  Mr. Green.... обаче ,зависи от много фактори-при мен например,малките деца са основен момент -изприщвам се като чуя майки в Бг как плюят всичко нашенско,ама не им идва на акъла какво е да почва градината в 9ч.и да трябва да си вземеш децата в 15,30ч,в най-добрия случай 17,30ч
после...на никоя държава не вЕрвам  Stop ,ако ще е пенсия,да е частна застраховка,план за пенсионно осигурряване,...каквото щеш-в повечето случаи ,май гарантират някакъв процент над минималната пенсия за страната  newsm78,а и според плана поне знаеш кога ще почнеш да взимаш кинтите...докато в общия случай,държавните пенсии все по-напред във времето се изнасят.Нищо чудно,докато ни дойде времето,да е редно да се пенсионираме на 70  #Cussing out

мдаа, без да искаш засегна най-големия ми конфликт. хем съм социално ориентирана и ангажирана, хем леко се дразня на системата, според която, поне в Италия, ако взема се тръшна преди време, 30 и кусур години държавни вноски си остават за ... статистиката?...
проблемът е, че и на частния пенсионен фонд, принципът е същия  Shocked  Banghead

Далечни са тия времена, но не е като да не съм се чудила как искам да бъде тогава. Определено ще работя колкото ми позволяват силите и здравето, защото не съм човек, който дълго може да стои без работа със скръстени ръце преди съвсем да му писне от нищоправене. Не планирам нищо по-различно от това, което е обичайно за тук. Много пенсионери си продадват голямата къща, за да си купят малък апартамент и да живеят от разликата. Има например специални "жилища за инженери", които са малки двустайни къщички с градинка отпред, в които пенсионирани инженери живеят тихо и спокойно. Виждала съм и ниски блокчета с апартаменти за инженери, но дали се кандидатства по специален ред за тях или са на свободна продажба за пенсионирани инженери - не знам.

Тези, които са и поспестявали през годините, обикалят постоянно по екскурзии (познавам и такива  Mr. Green).
Но категорични планове не правя, не се знае нито дали ще ни има, нито какво ще е положението в икономически, социален и друг план.

е не дават ли разликата на децата? или аз много по българо-италиански го давам?  Rolling Eyes
(аз съм от тия дето даже няма да са спестявали през годините... не ща да пътувам в пенсия, сега, моля, пък после, ако може, пак  Crossing Arms)

# 7
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Като прочетох заглавието на темата, а и под въздействието на темата за гостуването Wink, се сетих за When I'm Sixty Four на The Beatles.

# 8
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Заглавието ме развесели, ама съдържанието е по-сериозно от това което предполагах.

е ти какво, за кафе на възраст ли мислеше, че ще отварям тема?  Mr. Green
(нема лошо, дай боже всекиму)


 Всъщност ще съм щастлива ако съм на 64, обаЧе е по-вероятно да съм на 70 както вървят нащата, така Че пак имам над 30 години и мога да си позволя да не мисля.  Laughing А може и да не доживея, което ще реши проблема, пък може дотогава да няма пенсии изобщо и всеки да работи докато издъхне. Според мен през следващите 30 години ни Чакат много по-големи промени отколкото са се слуЧили през последните 30 и по отношение на социалната система ще са със сигурност много отрицателни.

Продаването на къщата и купуване на апартамент и ние сме го обмисляли като възможност, макар и по други приЧини (подръжката на една къща е много по-трудна когато Човек е възрастен, стълбите стават трудна работа и т.н. прагматиЧни приЧини). Преди време една приятелка която живее в по-далеЧна Чужбина разпитваше за имоти в провинцията на БГ. Попитах я защо и тя ми каза Че със сигурност ще се върне в БГ като се пенсионира, а аз я имах за много интегрирана. Тя обаЧе каза 'А какво да правя тук?'. Та тогава взех да се замислям а аз какво ще правя тук и изобщо не ми се струва невероятна идеята да се върна и в БГ. Тъй Че варианти има, остава да видим какво ще ни поднесе бъдещето.

Предполагам Че пак ще работя нещо в сферата в която и сега работя, освен ако аз не реша да променя нещо. Па може и да ме изритат като стана на 68. Но при тая раждаемост все пак някой ще трябва да работи, тъй Че може и да не са ми много лоши шансовете и да ме държат докато ми потрябват памперси. Или с една дума, не си давам много зор да мисля неща с толкова много неизвестни, обмислям само алтернативи, но не правя твърди планове.



добре де, не те ли притеснява това? на мен хич не ми звучи привлекателно да бачкам до толкова години  Confused да не говорим, че и до 50 няма да ме търпят, трябва да се преориентирам нейде. все по-често заглеждам дами на възраст (според мен) и се питам какво точно работят  Thinking
не че нещо, отдавна професията ми не е никаква част от личните ми интереси, или по-точно, е само средство за подръжка на последните, но, в сегашното положение в Италия ми е силно странно как и къде мога да откарам до пенсия при положение, че точно хората след 50-те са силно засегнати от кризата  Rolling Eyes

инак, и аз съм много интегрирана, но си оставям вратичка (апартамент) в България за всеки случай  Rolling Eyes

Като прочетох заглавието на темата, а и под въздействието на темата за гостуването Wink, се сетих за When I'm Sixty Four на The Beatles.

Венета, точно на техното парче е кръстена темата, въпреки различната (за съжаление) тематика  Laughing

# 9
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Като прочетох заглавието на темата, а и под въздействието на темата за гостуването Wink, се сетих за When I'm Sixty Four на The Beatles.
Венета, точно на тяхното парче е кръстена темата, въпреки различната (за съжаление) тематика Laughing

Почувствах аз, че тук е ключът за бараката Wink. Но по това време на денонощието не мога да мисля за работа и пенсия. Едва в понеделник може да се сетя за тези неща и евентуално да кажа и аз какво мисля по въпроса Wink.

# 10
  • Мнения: 2 786
Feiam, всеки прави каквото си иска с разликата. Обикновено къщата струва много повече от апартамента, така че остава значителна сума. Има много варианти, един от тях е да се дадат на децата като част от наследството, разбира се. Но в крайна сметка са си техни пари и си ги харчат, както искат. Може да се раздели наследството приживе, може и да остане за след като се споминат.
Чувала са съм разнообразни решения от приятели и техните баби и дядовци. Всеки намира това решение, което е най-добро за тях (и с най-малко данъци и такси за плащане към държавата по възможност, разбира се!). Дааа, данък наследство между 6 и 15% за по-големите суми (ако наследяваш над минималната сума от 470 000 крони от 1 човек мисля, че беше към днешна дата), така че мнозина използват какви ли не врътки, за да избегнат този еднократен данък наследство. То не е само това, но ако имаш повече активи, отколкото пасиви (например имаш повече пари и/или имоти, отколкото заеми), плащаш и данък имотност (ако мога така да го преведа - formueskatt), който пак се плаща, ако сумата в твоя полза е над 700 000 крони (ако помня правилно).

Да дойде и нашето време да делим наследство, може законите и данъците да са съвсем различни тогава.  Wink

# 11
  • Мнения: 3 367
Tazi тема съм я замислила от ден след 30тия си рд.
Определено ще мога да работя поне до 65,но не съм сигурна че искам след 60.Професионалист съм,обичам си много занаята,но тук нямат мярка и се работи наистина прекомерно,което идва нанагорно като се прави 40+ години.
Имаме разни пенсионни фондове,ще стигнат донякъде (тук са многото неизвестни кой колко ще живее,здравни проблеми и пр, колкото и да се смята и да има уж резерв не може да се изиграе съвсем гладко).Правили сме сметките така че да си запазим сегашния стандарт след пенсия,но като гледам как се движи свет.икономика съм доста песимимистична.
Аз бих се прибрала в Бг,купила апартамент на морето и туй то (не виждам какво ще правя тук ако не работя,а и е на майната си от повечето места к бих искала да видя като млада здрава баба Laughing ) Бащата на децата не е навит.
Знам със сигурност че полагам много усилия да не завися от/тежа на децата след години и искам като му дойде времето да се занимавам с благотворителност/консултантска дейност по малко,в останалото време -с книга,на тераска,море,куче едно -две,внук ако ми дадат(ако не-здраве),разходки,пътуване по малко и тъй...

# 12
  • Мнения: 653
социална пенсия, частна застраховка, спестени пари

май всичко възможно си изредила, мога да добавя само стискане на палци и редовна игра на тотото

абе децата да си стъпят на краката, ние сме лесни, все пак не сме расли в охолство (повечето)

в Бг е някакъв ужас, хора със заплати 1000-1500 се пенсионират с 300-400 лева пенсия  Shocked

и последно  Wink



# 13
  • Мнения: 7 605
Не работя, така че пенсионирането не ме касае. Домакините не излизат в пенсия  Tired

Всяка година получаваме известие за държавната пенсия на мъжът ми, която ще получава, ако продължава да печели колкото сега, та знаем какво да очакваме, стига да няма драстични промени. Не разчитаме на нея, имаме отделно пенс. застраховки и фондове. Живот и здраве ще си имаме и къща, но изобщо не изключвам вариант да я заменим с апартамент поради посочените от Вяра причини. Бих искала да живея близо до детето си и може-би внуци.

Баща ми след 30 години живот в Германия се е прибрал в БГ в пенсионна възраст. Има си имот, има си немска пенсия, не живее зле, има си роднини, приятели и познати под ръка. Но въпреки това сериозно обмисля да се премести обратно в Германия заради здравната система в БГ и признавам, че на мен самата ще ми е по-спокойно ако се реши на тази стъпка.
Дано след 30 години този проблем не съществува вече  Praynig

# 14
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Feiam, всеки прави каквото си иска с разликата. Обикновено къщата струва много повече от апартамента, така че остава значителна сума.

Да дойде и нашето време да делим наследство, може законите и данъците да са съвсем различни тогава.  Wink

ясно, аз виждах тази разлика като интеграция към държавната пенсия. при това, ситуацията предполага наличност на къща за продан/смяна, което при нас не е типично явление. по-скоро се продава голям апартамент, за по-малък, а разликата отива или за децата, или за издръжка. не е толкова голяма, за да стигне и за двете неща.
говоря за нормални представители на средната класа, които сами са се справяли. без родителски намеси и супер върховни длъжности със съответните им възнаграждения, явно нетипична извадка за този форум  newsm78

Tazi тема съм я замислила от ден след 30тия си рд.


Знам със сигурност че полагам много усилия да не завися от/тежа на децата след години и искам като му дойде времето да се занимавам с благотворителност/консултантска дейност по малко,в останалото време -с книга,на тераска,море,куче едно -две,внук ако ми дадат(ако не-здраве),разходки,пътуване по малко и тъй...

давам си ясна сметка, че в Италия сме (бяхме) на светлинни години от това мислене  Confused
и, наистина, ценно е да имаш професия, в която възрастовите граници да не са пречка  Peace

и на мен ми е важно да не съм в тежест (поне финансова) на децата, искрено се надявам на описаната от теб картинка, без куче обаче  Laughing


абе децата да си стъпят на краката, ние сме лесни, все пак не сме расли в охолство (повечето)

в Бг е някакъв ужас, хора със заплати 1000-1500 се пенсионират с 300-400 лева пенсия  Shocked


да бе, ама все пак не ми се иска да се примирявам с тази идея  Rolling Eyes
щото ще сме поработили стабилно, и също толкова стабилни данъци ще сме платили. а се оказва недостатъчно  Confused
частните осигуровки ми изглеждат същата безалкохолна бира като държавните такива  #Crazy, искрено съжалявам, че не съм имала достатъчна застрахователна култура, за да организирам по-добре нещата (не че е късно, де, но загубено време : бол)
инак Дорис Дей си е съвсем на мястото  Laughing


Всяка година получаваме известие за държавната пенсия на мъжът ми, която ще получава, ако продължава да печели колкото сега, та знаем какво да очакваме, стига да няма драстични промени.

а ако не?  newsm78
щото тогава се слагат по въпрос и разните фондове и застраховки  Rolling Eyes
т.е. ако не успееш да ги поддържаш?

за здравната система в България, особено по отношение на пенсионерите, или добро или нищо. аз, нищо  Mr. Green

знам, че е уикенд, неподходящо време за такива теми. приемете, че съм в ПМС (докато още мога да се оправдая с него  Joy)

Общи условия

Активация на акаунт