Смятах да пусна тази тема напролет, но виждам, че вече има майки, които се интересуват за училищата във Варна. Затова искам да споделя горчивия си двугодишен опит с тази госпожа. Копирам част от писмото си до директорката, което написах след поредната "изцепка" на учителката, за да добиете представа, за какво говоря:
"1. Г-жа Петрова няма никакъв авторитет пред учениците си. Лично съм била свидетел, как им казва да се приберат в клас, а те я поглеждат и тръгват в друга посока. Много често имаме допълнително домашно или довършване на класната работа вкъщи, защото учениците са били много шумни и материалът не е предаден в клас.
2. Подхвърлят се от нейна страна епитети по отношение на някои ученици, които се запомнятг от децата и се повтарят след това. От рода: ”Моника е момче” (Защото тренирала карате) или “Бобо е двойкаджия.” Не смятам, че е педагогически правилно да се възпитават децата в подобно окачествяване и подиграване един на друг.
3. Непрекъснато се коментира с родителите семейното положение на децата и какво става в семейството им. Мисля, че това е личен въпрос и подобни клюки не са уместни. Общо взето, останах с впечатлението, че г-жа Петрова няма мнение за самия ученик, а си съставя такова по семейното му положение.
4. Създават се интриги между родителите и с определени родители (надявам се, да разберете, защо няма да кажа, които са другите недоволни родители – те се притесняват мнението им да не рефлектира върху децата им; това беше и една от моите причини да си мълча досега). Започна се още преди първи клас, когато по някаква неизвестна схема, г-жа Петрова избра няколко родители и съвместно взеха решение за ремонта на стаята и поставянето на щори. Не оспорвам необходимостта от това, а начина по който останалите родители бяхме поставени пред свършен факт и от нас се искаше просто да дадем парите за това. Не знам дали това е практика на училището, но мисля че това са доброволни дарения и дори да са нужни, трябваше да се вземе решение от всички родители. Миналата година имах разговор с г-жа Петрова по отношение на нейния коментар за сина ми Ясен относно неговото четене. Той се беше готвил 5 дни да чете един текст заедно със свекърва ми, която е завършила Българска филология и е с педагогически профил. Имаше голямо желание да се изяви. Коментарът на г-жа Петрова след четенето му в клас бил:” Не си се готвил.” В последвалия разговор с нея се опитах да обясня, как се е готвил и че можеше поне да каже, че не е достатъчно. Как аз да го стимулирам и мотивирам да се старае, когато и да се готви, и да не се готви, получава един и същ негативен отговор от учителката си?! Детето беше много разочаровано след това. Бяха изказани разни “психологически” заключения, че аз обичам единия си син повече от другия, че не му обръщам внимание и прочие. Това, разбира се, са глупости, защото при мен стремежът децата ми да получават от всичко по равно, включително и от моята любов и внимание, е развит до такава степен, че понякога мисля че идва в повече. Учитеката обаче явно си беше направила някакви си нейни заключения и всичко, което ги оборва или не ги потвърждава се отхвърля автоматично. На следващия ден моят разговор се нея е бил обсъждан с другите родители зад гърба ми. Ако исках той да стане достояние на всички, щях да го проведа пред тях.
5. Децата ми са обвинявани, че не внимават в час, не вземат участие. И когато това се случи, се смята за случайност. Получих подобен упрек преди няколко дни, а се оказа, че детето е вдигало ръка, но не са го вдигнали да отговори. Затова пък ми се направи забележка. Миналата година като всеки съвестен родител реших да открия причината за тази липса на концентрация, която в по-голяма степен беше изявена при Ясен. Заведох го при изявен детски специалист – доц. Д-р И. Паунова (висше образование по филосифия и психология в СУ “Кл.Охридски” доцент, доктор по мед. психология, в Катедрата по психиатрия и мед. психология на МУ- Варна, специалист по клинична психология и педагогическа рехабилитация, позитивен психотерапевт от 1993г., треньор по позитивна психотерапия от 1995г., правоспособен психотерапевт на европейско ниво от 2005г.) Нейното заключение беше, че проблемът не е при Ясен; той просто много бързо схваща преподавания материал и тъй като след това той се повтаря отново, детето се “изключва”, защото това вече му е известно и не му е интересно. В такива случаи на подобни деца трябва да се дава допълнителна работа, за да не скучаят, докато другите ги настигнат с разбирането на материала. Заключението на доц. Паунова беше, че грешка на преподавателя е, че не е взела нужните мерки за задържане на вниманието на детето или просто не е знаела какво да прави.Сама виждате, колко далече са тези изводи от изказаните от г-жа Петрова за детето и за моето отношение към него, за които писах по-горе. Разбирам, че при 27 ученици е трудно да се отдели такова специално внимание на всяко от тях, но това не означава, че трябава да се търси причината за подобно поведение в клас само в ученика или в родителите му. Разбира се, г-жа Петрова смята себе си за безгрешна.
6. Случката от 21 септември ме провокира да напиша това писмо и да подам молба за преместването на синовете ми в друо училище. В часа по рисуване са се обсъждали рисунките на децата и децата са се смели един на друг на рисунките си. С изключение на тези, които са били одобрени от г-жа Петрова. Синът ми Никола е приел много надълбоко присмехът на съучениците си и е скъсал рисунката си и е реагирал остро на подигравките. Посрещна ме разплакан и много разтроен пред училище. Разбрах, че е бил заплашван дори да го доведат при вас, въпреки че не той е започнал всичко. Според г-жа Петрова това не било присмех, а смях и било съвсем нормално, а това че синът ми го е въприел като подигравка е мой проблем?! Не смятам, че подобно поведение на осмиване на творчеството на децата, каквото и да е то, трябва да се поощрява. Не всеки е Да Винчи и някои деца просто не могат да рисуват. “Експертното” мнение на госпожата за рисунката му е било, че прилича на Чебурашка. При условие, че самата учителка коментира по подобен начин рисунките на децата, какъв пример дава на учениците? Да се смееш за сметка на другите, особено като виждаш, че това ги обижда, не е нещо, на което уча децата си. Също така не смятам, че ако едно дете не е темерут, а чувствително това е проблем. Един добър педагог би трябвало да има правилното отношение към всяко едно дете. Ужасена съм, как този присмех се смята за нещо нормално от г-жа Петрова!
7. На последно място, но не по значимост искам да споделя с вас мнението на децата си за часовете при г-жа Петрова:” Мнооого е скучно!” Въпреки уверенията ми, че в час могат да научат много интересни неща, ако слушат внимателно учителката и че ще намерят добри приятели и че всъщност в училище е много хубаво, не мога да оборя преките им впечатления от клас. Нямат същото мнение за часовете по Информационни технологии и Английски език. Защо ли?!"
Малко е дълго, но се надявам да добиете представа от липсата на професионализъм, педагогически умения и правилно отношение към децата в тази учителка. Смятам, че първите четири години в училище са основоположни за бъдещото отношение за децата към образователния процес. За това огромно значение има преподавателят, който ще ги поведе по пътеката на знанието и ще им покаже, колко красива и увлекателна е тя. Аз преместих децата си в друго училище и те са много по-щастливи и спокойни сега. Съжалявам, че не го направих още миналата година.