Не можах да намеря подобна тема.Ако все пак има такава, моля за линкове
И така, от 12- ти септември моето човече ходи на ясла. Понеже е много общително открай време, периода на адаптация продължи точно две седмици. В петъка на втората я прибрах бледа, със следи от сълзи. Изкарахме заедно почивните дни в забавления и разговори.В понеделник на третата малката влезе в яслата с усмивка и добро настроение и така до днес, да чукна на дърво.Явно разбра, че мърдане няма и предпочете да се примири с усмивка, отколкото да страда по цял ден
Спокойна е, спи добре, храни се добре, не проявява признаци на явен стрес. Само че започна да гони едната си баба- свекърва ми. Още като я види, се залепва за мен и сърдито и категорично я пъди с думите" Махай се! Не искам баба М. !!!" Понеже с малката си разговаряме добре и добре се разбираме, на няколко пъти я питах дали е ядосана на баба си. Отговорът винаги е положителен, но на въпроса защо, не е в състояние да ми даде отговор- още е прекалено малка да формулира мотивите си.
Баба й недоумява, чувства се много обидена и ме гледа обвинително. Вчера даже ме попита защо Мария постъпва така, явно с мисълта, че аз настройвам детето против нея . Отговорих й искрено, че нямам идея какво се случва в детската главица. Аз наистина никак не харесвам свекърва си, но пък и никога не съм правила опити да настройвам детето срещу нея. Всъщност, дори и да исках, не знам толкова малко дете как може да бъде настроено против някого.
Не знам доколко поведението на дъщеря ми се дължи на промяната в ежедневието й, доколко- на някакви нейни фантазии и доколко- на реална причина.Няма и как да разбера. Затова, ако сте имали случаи ,в които детето ви е започнало да отхвърля някой от близкото си обкръжение, без да имате обяснение затова, споделете опит, моля