Добрите деца!

  • 3 785
  • 49
  •   1
Отговори
  • Ловеч
  • Мнения: 683
Не намерих таква тема до сега -може и да има,но където и да попадна ,повечето майки се оплакват  от децата си .
Имам прекрасен син на който от раждането си до сега не ми е създавал особенни проблеми-изключвам колики или мрънкане при никнене на зъбки.Има си своите 5 минутки, но до там.
Не прилагам някакви специални тактики при отглеждането  и възпитанието му- той си е добър и това е. Дано има и други мами като мен които да споделят за своите добрички деца,че нещо тези които се оплакват ми дойдоха в повече Wink

# 1
  • Мнения: 314
Не намерих таква тема до сега -може и да има,но където и да попадна ,повечето майки се оплакват  от децата си .
Имам прекрасен син на който от раждането си до сега не ми е създавал особенни проблеми-изключвам колики или мрънкане при никнене на зъбки.Има си своите 5 минутки, но до там.
Не прилагам някакви специални тактики при отглеждането  и възпитанието му- той си е добър и това е. Дано има и други мами като мен които да споделят за своите добрички деца,че нещо тези които се оплакват ми дойдоха в повече Wink

Това е страхотно, което пишеш, дано наистина има доста такива спокойни дечица и такива родители, които без особени усилия и тактики се справят с отглеждането им - явно децата са си такива.  Grinning
Любопитно ми е и ще следя темата.  Peace

Иначе по темата - имам най-доброто и прекрасно дете, но полагам доста усилия и тактики за това!!!

Последна редакция: чт, 29 сеп 2011, 16:31 от MayaAdi

# 2
  • София
  • Мнения: 23 036
Дано да ти е все такова добро детето.
Аз като се похваля и после все ми се скапват работите, затова ще си замълча.
А целта на темата е?

# 3
  • Мнения: 24 467
Laughing


Не намерих таква тема до сега -може и да има,но където и да попадна ,повечето майки се оплакват  от децата си .

Интересно ми стана- коя майка се е оплакала сериозно от детето си, особено когато то още няма три годинки?
Иначе теми за хвалби- целият форум.

# 4
  • Мнения: 2 090
Добри са ми децата, но полагам доста усилия и тактики за това. Това не е оплакване. Mr. Green

Иначе теми за хвалби- целият форум.
Laughing

# 5
  • Мнения: 8 999
И моите до три години бяха супер добрички. Не се оплаквам, де.
Дано авторката да пусне такава тема и когато детето й влезе в пубертета.

# 6
  • Ловеч
  • Мнения: 683
Само майките на тинейджъри знаят ,защо животните изяждат малките си  Mr. Green Сигурна съм и,че и аз ще разбера  hahaha
Иначе , Ви благодаря  за отговорите- повярвайте ми ,че има доста майки които са развяли бяло знаме преди децата им да са станали на три годинки.Явно аз съм късметлийка или съм уцелила майстора Laughing
 

Последна редакция: чт, 29 сеп 2011, 17:14 от tobito

# 7
  • Мнения: 24 467
И смяташ, че в тази тема майката намира детето си за "лошо"?
Не мисля.
По- скоро като една разсъждаваща не само в розови краски майки тази жена се е замислила как да реши конкретен проблем. Пита тя какво да направи.
Можеш да опиташ с анкета- колко майки ще ти отговорят, че децата им са добри и колко- че са лоши.  Laughing

Аз имам две деца и двете са най- добрите деца на света.  Laughing И са по- големки, при това.

# 8
  • Ловеч
  • Мнения: 683
Ок! Предполагам че заглавието което избрах е неподходящо ooooh!
То е ясно, че всички деца са прекрасни независимо от периодите и настроенията им и разбира се ,че за всяка майка нейните са най-добри.
Исках да видя ли има такива които  са отгледали малките си деца безпроблемно и дори да споделят опит.

# 9
  • загубено
  • Мнения: 6 447
За какво ти е опит?
Такива деца се гледат сами.( казваше баба ми) Laughing

# 10
  • Мнения: 4 555
И аз същото бих казала за моята дъщеря на 2г и 8м.
Като бебе не е плакала за нищо - нито за внимание, нито от колики, нито от зъби, нито от скука - нищо. Само от глад, което много лесно се решаваше  Laughing
Винаги е спяла продължително и дълбоко.
До 3г не беше боледувала. Не знам какво е бебе с хрема и запушен нос.
Всичко разбираше от едно обяснение и не се е налагало нито да повтарям, нито да повишавам тон, нито да я пляскам.

На 2г и 9м. преживях най-големия си срам на публично място с нея. Няма да разкажа  Embarassed Ревах като магаре.
Помогна ми да се сдобия с много здрави нерви и когато на 3г и 4м изпадна в истерия насред поликлиниката, дереше ме с нокти по лицето и се мяташе като обезумял тигър, дрогиран с неизвестна на науката субстанция, изобщо не ми пукаше, че всички погледи в коридора бяха вперени в нас с изписани на лицата чуденки от какво психично заболяване страда това звероподобно.
Тази пък случка ме подготви за следващата, седмица по-късно, още по-драматична и много по-публична, в зала 1 на НДК  Laughing
До тогава си мислех, че "на детето нещо му стана". За щастие разбрах къде бъркам и нещата се оправиха моментално.
Вече не мисля, че децата са лесни, трудни, добри или лоши, а просто реагират някак на нашите действия.

# 11
  • Мнения: 27 524
Имам доста неприятен спомен по този въпрос...  Confused така си хвалих кроткото и добро дете и се изля такава невероятна помия, като в крайна сметка ме изкараха психично болна  Crazy

Пазя темата и коментарите, но нямам нерви да ги прочета  Laughing

# 12
  • Мнения: 2 401
Елора, може ли да споделиш къде си бъркала,че дъщеря ти е реагирала така, питам защото всеки опит може да е полезен! Simple Smile

# 13
  • Ловеч
  • Мнения: 683
Блонди-по същата причина и аз спрях да го правя в моята отчетна, явявах се като дразнител за останалите чиито бебета не спяха нощем и прочие.
Когато бях в родилното ми беше неудобно от другата мама в моята стая ,че моето бебе не плаче, а нейната хубавица не млъкна 5 дни #Crazy Педиатъра ми каза : Този тип деца са кротки,тихи и спокойни-такъв е темперамента им и явно те ги разпознават веднага .
neraiida-Баба ти е била права Wink

# 14
  • Мнения: 4 555
Елора, може ли да споделиш къде си бъркала,че дъщеря ти е реагирала така, питам защото всеки опит може да е полезен! Simple Smile
Допуснах грешка, че не я научих на нещо важно. В началото не беше кой знае какво, но виждайки задаващия се проблем, реагирах много погрешно. Започнах да ставам строга, това много влоши нещата. Аз не се усетих и продължих в същата посока. Започнах да наказвам, да се карам... Още по-зле стана. В един момент цялата ни комуникация беше от викове, караници, наказания и рев.
Колкото повече тя се тръшкаше, толкова повече аз се настървявах да я "вкарам в кравия път" и да оправя "изтърваното положение", вместо да видя, че проблемът самата аз го създавам с авторитарния подход.
Сигурна съм, че не е било период, защото броени часове, след като осъзнах грешката си и промених подхода, нещата внезапно се оправиха. Детето ми веднага откликна на положителното с  положително и отново стана най-доброто и разбрано дете.

Общи условия

Активация на акаунт