"Трудно" бебе = ли е на "трудно" дете?

Имах спокойно бебе и сега спокойно дете, като изключим това, че е разсеян и бавен в дейностите си (не игрите). 

Децата не са трудни или лесни, те откликват на това, което получават. Дали майката ще се разбира лесно с детето зависи колкото от него, толкова и от нея 
Да не говорим колко са различни критериите са щурост и неконтролируемост.
Аз си мислех, че моето е много трудно и непослушно, но контактите ми с една група родители напоследък ми помогна да видя нещата от съсем различен ъгъл.
За много от действията на детето си аз се намесвах, правех забележка, изисквах да ги прекрати и т.н., докато другите родители изобщо не биха ги оценили като налагащи намеса. Съответно, в техните очи детето ми би им се видяло много лесно. Някои даже коментираха шумно каква дисциплина и послушание демонстрира, а на мен през ум не ми беше минало да гледам на нещата от подобен ъгъл. По-скоро ми е идвало да рева от челните сблъсъци с детските инати.
Ще дам пример. Едно от децата нападна друго, събори го на земята и се канеше да започне да го налага. Майката повиши тон, казвайки му да спре.
После изкоментира, че й е неудобно, задето не може да контролира реакциите си и прекалено много му се карала 
Аз на нейно място бих започнала с моментално прибиране вкъщи и дълги разговори от тук до хоризонта, но критериите на всеки са много различни.
Има и на другата крайност. Най-доброто момиче на площадката ни, един път на тръгване е казало нещо на майка си в смисъл, че не иска още да си тръгва, но тихо, защото макар да бях на няколко метра, не чух нито да вика, нито да плаче, а майката после ми се оплака, че днес била невъзможна, защото не успяла да заспи следобяд в градината. Моята дъщеря в аналогична ситуация може да се разпищи и да легне на земята да се търкаля и това аз бих определила като "днес е невъзможна", а не да каже "Не искам още да си тръгвам" или каквото там е казала с нормален тон.
Та, критериите са толкова различни, че какво се разбира под лесно и труно!?

Първото ми бебе беше ''трудно'' или поне на мен ми беше много трудно с него, заради непрестанните му навсякъде и по всяко време ревове, тръшкания, недоволства и т.н.. Сега е на 5г. и половина и не е от най-кротките деца, доста е своенравен, но пък вече мога да намеря пътя към него и ми е по-лесно. Второто ми бебе беше спокойно от първия ден, на 2 години и половина все си е така. Темпераментът на двамата е коренно различен.

Синът ми беше от ,,трудните"бебета,но сега е доста спокойно и кротко дете.

Нямам предвид буквално "лесно и трудно бебе". 

Под "трудно" за отглеждане дете имам предвид - прим. много плачещо бебе, неспящо, изискващо прекалено много внимание и т.н.
Под "лесно" - спокойно бебе, неизискващо постоянен контакт с родителите, лесно заспиващо, заиграващо се само и т.н.

Сигурна съм, че всеки така го разбира. 
А и темата е всеки как определя своето си дете. 

Много спокойно бебе беше, лесна за гледане, много спяща.... Сега, не знам бебешки пубертет ли е, какво е, но почти на 3 е много палава и своенравна.

Трудно бебе - спокойно дете.
Като бебе не спеше, ревеше много и имаше нужда от постоянно внимание. Като малко по-голямо бебе беше ужасно активен, просто не го свърташе на едно място. Никога не съм можела да седна на кафе с него, абсурд. Мисля, за първи път се случи когато беше на към 2 г. и половина.
Виждахме се с колеги на скоро след работа, с децата, та гледах бебетата на двама колеги - едното стоя мирно в ръцете на баща си през цялото време и не гъкна (на всичкото отгоре, това бил най-лошият период от деня, по думите на бащата... аз лично не можах да си представя калко по-послушно би могло да бъде едно бебе), другото не се спря, майка му трябваше да търчи подир него през цялото време. Майката на второто бебе идва на работа, за да си почине  абсолютно я разбирам.
Сега е на 4 г. синът ми и е добро дете, не само според мен, но и по думите на всички възрастни, които са имали досег с него. Спокоен е, разумен е, търпелив е за възрастта си. Случва се да истеряса, но винаги е когато е изморен, недоспал и пр. Пак е много активен физически, но някак вече повече може да се контролира. Не е като да седна на дивана и да почне да ми скача по главата, да се катери по мен и пр. 

И двете ми деца бяха най-спокойните и слънчеви бебета, които съм срещала. Сега не знам как да ги определя, но по-скоро са нормални деца, които понякога слушат, а друг път щуреят и дивеят и не мога да ги укротя.
На моя приятелка синът беше най-ужасяващото бебе на света. До третата му година тя, горката, не знаеше що е нощен сън. Излязат ли на площадката, вечно ставаха проблеми. Беше заядливо, грубо и не точно агресивно дете, ама почти.
Откакто тръгна на училище, това момче се превърна в примерен младеж - толкова разбран и толерантен към околните, че се чудиш на седем ли е, или носи мъдростта на 70-те. Любезно, възпитано, внимателно, съобразително момче. Просто прелест.
Та си мисля, че няма особена връзка между това дали децата са спинкали и папкали в бебешка възраст и характера, който се формира впоследствие.
Случва се нервни бебета да се превърнат в ангели, ангели да станат чудовища, или пък ангели да си останат ангели.

Синът ми беше трудно бебе, в смисъл не спеше, ревеше почти през цялото време, минахме си през кризи както с колики така и със зъбки, изискваше постоянно внимание. С количката навън вечно бях в движение, спра ли някъде започва рев, това да седна на барче с него никога не се е случвало. Сега отново си е трудно дете (може после да се промени ) - тръшка се като му се откаже нещо, прави истерии, отново изисква внимание тъй като рядко се заиграва сам, много своенравен и т.н. Но все още имам надежда, защото нали казват, че след 3г децата много се променяли - успокоявали се, уравновесявали се, дано .

Моите деца са коренно различни по характер и темперамент. Сина ми от както се е родил, та до ден днешен е много кротък и чувствиелен, а дъщеря ми е на другия полюс. От раждането до сега все за нещо мрънка и се тръшка .

Пак зависи. Дъщеря ми беше много кротко бебе, от моя гледна точка. Не плачеше за нищо друго, освен за да й се даде да яде и като го получи, моментално млъкваше. Но аз я хранех на поискване, Възможно е ако се бях опитала да й въведа режим, да бях видяла другата страна на медала, понеже беше супер инатлива и нищо не й минаваше. Имаше голям потенциал да ме подлуди, ако разбиранията ми за отглеждане на бебе не бяха такива.
Не е плакала за внимание, защото през цялото време получаваше 100% внимание - носех я в слинг. Гък не е казвала. Но е възможно, ако се бях опитвала да я уча на самостоятелност, да бях видяла едно ревливо бебе, което все иска да бъде носено на ръце (най-големият недостатък на едно бебе според майките).
И т.н. Много зависи и от подхода и от очакванията.
Като порасна, продължи да бъде все така инатлива и непримирима - в характера и поведението й не настъпи никаква промяна, но за мен стана много по-трудно  И то не за друго, а защото имах куп изисквания и неща, които не допусках. Ако я оставях да прави каквото си иска, щеше да продължи да ми е все така лесно.

Дъщеря ми беше "трудно бебе". До 5 години не искаше да спи или се будеше в 2 часа през нощта да си играем. Постоянно сънуваше кошмари, пищеше и по цели часове я успокоявахме...Нищо не искаше да яде, никакви пюрета, никакви каши и супи. Е сега си е супер, спокойна, самостоятелна и разбрана...Търпение само!

Големият беше много изискващо внимание бебе. Спеше само с цица в устата, ревеше непрестанно, сучеше на 40 минути, по-късно се тръшкаше и недоволстваше за всяко нещо. От няколко месеца насам, обаче е най-слънчевото и разбрано момченце! Не съм вярвала, че промяната може да настъпи така внезапно. Адаптира се без никаъв проблем в детската градина, спогоди се прекрасно с баба му, докато аз бях в болница да раждам, а преди не е заспивал без мен наоколо. Докато преди изпадаше в истерия, ако не е на неговата, сега ме слуша и разговаряме/обсъждаме защо не може да получи това, което иска.
Малчо за сега е много кротък и сговорчив...да видим какво дете ще израсте...

Синът ми беше изключително спокойно бебе и това продължи до 1 год 1 мес., когато проходи. От тогава имам един голям палавник, кипящ от енергия и ентусиазъм за игри и научаване на нови неща. Все бърза, нетърпелив е, емоционален, абе както казват дете с характер. И аз съм такава ... какво да правиш, гени  .