Раздават ритничета, февруарските мъничета! - Тема 9

Аз раждах преди 3 години в МД. Следях бременността си на частно. Като дойде момента си взех багажчето и потеглихме, там казах, че раждам   Бях се уговорила с лекар, но като ме приемаха никой не ме е питал за това, нито пък аз съм казвала нещо. Правят проверка за разкритие и на колко са контракциите, клизма и бръснене, документи и те качват в родилно. Не ги интересува ЗК, частници и т.н.  Моят лекар дойде 10 часа по-късно    Циганките да не мислите , че имат здравни осигуровки или пък ходят на ЖК , пък и те раждат в болниците

Дължината на шийката се следи от гинеколога, който ви наблюдава. Марков също отбелязва каква е на прегледа. Моята е дългичка и пак се очаква да пренося.

Здравейте мами!

Отдавна не съм писала, но то като се върна от работа към 8, само вечеряме и силягам да позяпам ТV, че съм гроги. Чета обаче всичко-през телефона в градски транспорт, нали си пътувам по час и половина само в едната посока...

Днес обаче съм си в къщи, че ме тресна стомашния вирус . страшно разтройство и болки в стомаха...Сега чакам да стане следобяд да ходя при личната.

Моите бебовци единия е спредна, а другия със задна плацента и вече имам обяснение защо този в дясно почти не го усещам. Въпреки всичко понякога се шашкам какво става с него, зашото левияяко ритка. Но десния пък си има характер и не ни дава да спя на дясата страна- почва да ме ръга в ребрата. И да мия чинии не обича, явно не му харесва шума от водата и си забива главата в ребрата, та чак боли.

Аз също се следя на часно- в същата клиника в която изпълниха мечтите ни с успешното инвитро. Там всичко си  ми знаят, все пак 5 години са ме изследвали . Спасява ме обаче това че имам допълнително здравно осигуряване и ми се възстановяват всички разходи. Бях убедена, че там щ раждам, но напоследък се замислям. Фонда ми няма договор с тях и трябва да платяипосле да чакам да ми върнат парите. Напоследък обаче чувам много истории, как поради различни измислени причини, не възстановявали частили дори цялата сума. Фонда обаче има договор с Токуда и май ще е там, защото нищо няма да платя - пакета ми покрива и екип и ВИП. Искаше ми се да е където са ме  следяли, особено като са близнаши, но в Токуда и неонатологията я хвалят, та недай Боже се наложи в репродуктивната клиника няма май да съм сигурна че ще реагират съвсем адекватно- все пак са специалисти в съвсем друго.

стана бая дълго дано  не ви отегча

Хм..то аз за мерене нямам(шийка)та затова се чудех но се надявам тайно,че знаят какви ги вършат лекарите,и че на другия преглед най накрая ще ми дадат адекватно инфо,и не само-"всичко е наред,не се притеснявайте",защото щом на къси шийки правят серклаж,при мен е редно да се направи някаква интервенци,но каква/?сори,мацки,влязох в подробности,сетих се дали няма онлайн гинеколог,всмисъл да пишеш във форум и да ти отговаря??ако знаете-пишете

Shada , твоят разказ ми затвърждава мнението, че ползата от лекаря не е кой знае каква. Вече, ако нещо не е наред-да. Но пък, ако се закучат нещата, те така или иначе се скупчват около теб 2 екипа. Въпросът е, че контакциите могат да бъдат много продължителни, като часове и много мъчителни, а страхът и отчаянието още повече забавят нещата. Вече, като стигнеш до разкритие и, ако се закучи няма да те оставят, но дали ще се мъчиш и колко не ги е еня. В края на краищата от това няма да умреш, нито ти, нито бебето, за това те захвърлят. При мен точно така се получи. Влезнах в предродилна с 4 см и контракции през 5 мин, продължаващи вече 12 часа, за които мислех, че са изключително болезнени(колко наивино от моя страна). След 2-3 часа станаха 6 см, спукаха ми водите и се започна адът. Сложиха ми обезболяващи в системата, поизчакаха пловин-един час, провериха ме и видяха, че си стоя на 6 см и ме зарязаха. Това става вечерта в 12. До сутринта в 6 само идваха и ме бръкваха през 1 час, навикваха ми се, накарваха ми се и ме заплашваха да мълча, че не можело да ми слушат виковете. Чак сутринта, като бяха станали 8 см, решиха да ме тушират, щото явно щяха да ме чакат още цял ден за 10 см, закараха ме на магарето и, като и там се закучиха нещата, че бебето си седеше високо, се събраха 6 човека около мен. Не могат да си позволят да те изпуснат - теб или бебето. 2 часа напъни, а около мен сумати народ, разтревожени, запъхтяни, а аз от умора вече припадам. Та така, когато имах нужда от подкрепа и компетентна помощ, там нямаше никой. Гледаха телевизия и дремеха и тъй, като освен мен имаше още 2-3 родилки и всички пищяха, ги чух да си коментират, че имат кофти късмет тази вечер все да им се падат такива...

А, забравих нещо да ви питам...
Понякога имам чувството че усешщам ритничета надолу - към шийката на матката . Възможно ли е това или си въобразявам? Това маклко ме притеснява, въпреки че шийката ми е нормално дълга и за сега не са казали да има някакъв проблем. Въпреки магнезия обаче си имам стягания всеки сен и то доста често. на час-два, повечето сутрин. Не са болезнени и затова не се притеснявам особено, но мислех че с магнезия ще са редки

Хайде,върнах се! Благодаря на всички мами за подкрепата! Старлетке, ща убия ще видиш ти "временно поуспокоена"
Сега да кажа-бебката е добре!Пораснала е ! Високи сме 28 см и тежим около 550 грама!!!  Докторката каза,че бубата е идеална отвсякъде и ако продължава да се държи добре ще я извадим към средата на януари,щото нали секцио ще раждам.Аз,обаче ,нали нямам спирка ,та рекох да се поинтересувам и питах кога бебетата са жизнеспособни,кога е сигурно,че оцеляват и докторката каза,че след 26 г.с. няма никакъв проблем бебетата да се родят и да са живи и здрави.Аз хич не ща да ги раждаме преждевременно,ама да кажа какво съм научила днес  де...Уф,олекна ми...

За сирклажа знам от предната ми бременност че се прави най късно до 21г.с. Аз влязох в болница 22 поради такава причина и съответно сирклаж не ми се направи.Спомнавала съм че родих 33 г.с. и в епикризата е посочена и скъсената шийка наред с другите причини.Моя лекар ме повика 16г.с. да провери дължината.Това се прави с мануален преглед ......Предния път обаче носих бебето много ниско, буквално като седнех корема ми лягаше на краката, толкова ниско носих че имах чувство че докато си обувам чорапите мога да родя  
Стар и аз се бях подготвила за това което на теб ти се е случило но останах очарована от отношението.Сега се сещам за една тъпа санитарка която докато раждах не спря да ми крещи че много съм викала, ама хич не я и отразих.Ми болеше ме, кво да мълча ли  

Ема Ес ето каквооткрих, но там пише от коя седница. Нама инфо до коямойе да сенаправи:
„слабост на маточната шийка” или „цервикс”
Шийката на матката на бременната жена остава плътно затворена до настъпването на родилни контракции. При някои жени обаче е възможна така наречената „слабост на маточната шийка” или „цервикс”. Това означава, че шийката не може да издържи на натиска на матката и бавно се разширява. За да се избегне нежелан аборт, след 14 гестационна седмица шийката на матката може да се „зашие” или да й бъде поставен пръстен. Тази манипулация се нарича „серклаж” и е безвредна. Серклажът се отстранява в 38 гестационна седмица. След това е напълно възможно нормално раждане.

Nov Den,мерси,миличка,аз съм обаче с ампутирана шийка след дълго лечение на раничка,горене,после биопсии и накрая казаха че след раждането не са ме зашили добре,или по-късно се е скъсала,та се наложи операцията.Спирам с моя проблем,да не товаря,Бог напред и аз след него,казва баба ми Аз съм вече в 20г.с. и чак след две седмици съм на лекар,това май е късно,ако се съди по написаното от друга мама,оф спирам..

хе, хе, Любче, не съм ли права?   Щом си решила да правиш още 2 ФМ, със сигурност ще си притеснена, а и, както сама си признаваш си си такава... Важното е всичко да е ок!  
Мая, при мен пък ми съчувстваше само 1 санитарка и понеже се получи така, че малко му е на магарето крастата, ами и мухите го кацат, демек, малко ми бяха всички мъки, ами и 2 пъти повръщах, та дойде санитарката, даде ми легенче, чисти ми жената и аз й се извинявам. А тя ми вика: не се притеснявай миличка, ти не си виновна, ама да ти кажа, че щом повръщаш си на финалната права. Обикновено повръщат вече, като тръгнат да раждат, така, че скоро ще е! Опитваше се да ме поуспокои... А иначе(смешната страна) аз понеже събирам, събирам и накрая избухвам - такъв характер съм, та накрая вече бях толкова озверяла от ужас и болка, че първо избягах от родилното с асаньора и слезнах в отделението, твърдо решена да разкажа за отношението там и категорична, че няма да се върна. Акушерката в отделението се видя в чудо. уверяваше ме, че трябва да се върна, а аз крещях, че са животни и ще ги съдя и прочие... настоявах да дойде и да говори с тях да се направи нещо. Накрая тя склони, беше към 3 часа сутринта. Каза да се връщам, че имаше мъничко работа с някаква жена май и, че ще дойде след малко, молеше ме, че ако не се върна може и нея да я уволнят. Та качи ме в асаньора и се върнах. Ония бяха полудели. Наистина дойде по едно време и поговори с тях, помоли ги да направят нещо, защото знаеше, че още предната вечер са почнали при мен нещата и много време е минало. Обясняваше им да не ми се сърдят, че много съм се измъчила, та се заеха да ме тушират. А после, след като ме бяха качили на магарето вече и пак ми крещаяха, че напъвам с главата си, че ще задуша бебето, натискаха ме, слагаха ми система и понеже буйствах, едната акушерка ме беше натиснала по-рязко по ръката в опит да ми сложи система или нещо подобно, та изяде шамар от мен...   Мисля, че накрая разбраха как се чувствам и го удариха на молба и съчувствие, даже започнаха да се шегуват с мен и шамара ми...

Здравейте,днес се включвам доста по-късно но ходихме с мъжът ми по задачки.
Гледам пишете за серклаж.С предната бременност в 16г.с след преглед док ми каза ,че шийката ми е само 2 см.Просто съм така родена.Тогава ми изписа магнезии да ги поя до като вляза в 9 месец.Обаче сега последно като ходих на преглед  в 17г.с.,забравих да я питам...Не ми изписа нищо,нямам контракции.
Но корема ми е още  ниско и много гадно усещам движението на плода.Е то не чак толкова гадано,но едно  сякаш се получават балончета  в корема ми....
Ще кача снимка  на страничката във фейсбука.

Оле мале! Стралет, като чета какво си изживяла и направо настръхвам!
За това си плащат всички, за да не им се случи същото. Жалко е, но е така.

Аз казах,че няма да занимавам,ама последно-имам голяма молба,ако някоя има тия дни преглед,и ако не е много неудобно,моля да попита лекаря си за моя проблем,така,накратко,и да ми пише това информационно затъмнение ме подлудява,не сърбел ами незнам какво ще ме хване,а тук и всеки ден да ходя и да питам-не натоварват предврително пациента с информация явно.Просто от тук нямам връка с никой лекар в БГ,а ми се иска да знам какво ме чака,още повече и се сещем за случай от мин.год.как една майка със серклаж,тръгва бебе да излиза и я разкъсва и матката и кръвоизливи-добре че била в болницата...ами мисля си ги тия неща та това ми е болката .

Ееееее Любче супер, браво на малката буба, колко е голяма  550 грама си е половин кило и нещо  Ние сме още 460 грама, но пък съм и по-назад със седмиците от теб

NovDen това все едно аз съм го писала, по същия начин имам чувството на моменти, че усещам ритниците в шийката на матката, а уж ми е нормално дълга, докторката която ме следи по здравна каса, каза че е идеална. Но и аз не знам на какво се дължат тези усещания, гледам да не се замислям много, сигурно е нормално. А за стяганията и аз имам, въпреки магнезия. Сега вече го спрях, че минаха дните, в които ми казаха да го пия, а по-дълго не бивало.

Misence /jenny, споко...То бяха едни диви времена тогава, а и аз за това казвам, че е най-добре човек да избере акушерка, защото нейната подкрепа може да е много ценна. Най-страшно е отчаянието и страха. Те могат да парират нещата и да забавят процеса. За това написах това тук, за да споделя колко е важна подкрепата от някой. Сигурна съм, че ако усещах някаква загриженост, че ако някой беше до мен и ми казваше какво да правя, какви пози да заемам, как да дишам, щеше да мине по-леко и по-бързо. Давам си сметка, че е било по-добре да се разхождам, а аз лежах по гръб, скована от болки и се гърчех, като червей, вкопчила се в таблата на леглото, та чак имах рани по ръцете. А косата ми отзад така се беше сплела, че после трябаше да я подстрижа. А дежурната акушерка беше си затворила врата, за да не чува какво става и си гледаше сериал... За това говоря. Като се има пред вид, че преди това имах 12 часа, че и повече контракции през 5 мин, които също бяха много болезнени, но тагава не бях в родилната зала още и мъжа ми беше дошъл при мен в болницата и прекара целия ден с мен. Та спомням си как се загърчвах при всяка контракция, а след това продължавахме разговора, та не го помня, като някакъв ужас или не търпима болка. Акушерката от отделението ме разпитваше как съм, говорихме, обясняваше ми и даже се смеехме.