що за "мъже" (или хора като цяло) отглеждаме?

Аз съм от по-старото поколение и съм възпитавана, че се става на бременни, майки с малки деца и възрастни. И ставам, не ми е проблем. Понякога, обаче, имам проблем с това да определя дали дадена жена е бременна или просто по-пълничка. Моя приятелка имаше период, в който напълня и много се засягаше, ако някой я помисли за бременна и й отстъпи място в ГТ.

Мъжете пият много бира, в нея има много прогестерон и съответно запричаха на жени. А няма нищо по-страшно от мъж, който прилича на жена.
Виждала съм мъже, които не могат да сменят гума, суетяха се с ключът и се чудеха какво да правят. Викам я ми го дайте на мен

Що се отнася до мъжете си мисля, че има много такива и винаги когато срещна такъв екземпляр считам, че никой не го е възпитал. Смятам, че кавалерско и толерантно отношение се възпитава и от майката и от бащата. Също така едно дете трябва да се научи, че е част от едно общество, а не самостятелен елемент.
Когато става дума за майки с деца обаче има случаи, в които майки спекулират с положението си и ми става доста неприятно. Случка от онази вечер - към 9 часа се прибирам много уморена и пазарувам за по-бързо в кварталното магазинче. Бях взела поне 7 неща, които адски ми тежаха (нямат кошници), отделно имаше опашка от 5 човека. Преди да вляза още отвън седеше една майка с дете по-големичко и бебе в количка и нещо си лафеше най-спокойно. В един момент аз вече съм на опашката, детенцето влезе, взе някакви неща и се лепна най-отпред, а майката подаде глава - моля ви се да мине, че съм с количка. Първо тя си лафеше допреди това без да и пречи, че е с количка, второ не си държи количката на ръце...ама ей така, да мине по-бързо. Ми не съм съгласна с такива прояви иначе аз винаги отстъпвам и на жени с деца и в магазин и всичко, ама така като е нахално много се дразня. При гинеколожката влизам винаги 2 часа по-късно, защото винаги давам предимство на бременните.
Също имам един случай пред кабинет на лекар, където от липса на толерантност у всички наоколо припаднах отпред и после лежах вътре един час, имах 40 градуса температура. Никой не ме пусна да вляза, щото съм била млада, те били стари и били за една рецепта. Това, което искам да кажа с толкова думи е, че всички трябва да сме толерантни едни към други не само защото някой е стар, млад или с бебе, а трябва да постъпваме адекватно в конкретните ситуации.

Цял живот ще ме гложди една ситуация. В метрото седим с приятеля ми и си говорим. На една спирка някаква госпожа започна да мърмори на висок глас нещо. Аз не разбрах какво изнедоволства, но мъжът ми и отговори: Ми не сме я видяли, защо не казахте по-рано, ами сега чак като слезе". И тя: "А, не сте я видяли, през цялото време в корема и гледахте." Стана ми ясно какво се е случило. Пред нас е стояла бременна жена, а ние залисани в разговора въобще не сме обърнали внимание. Много ме досрамя. Не разбирах как може да ми се случи на мен, дето винаги обмислям дали случайно не преча на някой, помагам, давам път, отстъпвам място и т.н. И винаги откровено съм се дразнела на несъобразителни хора. Ето, че се случи и на мен.

И аз ще споделя скорошна случка: една баба прибира дете с количка.
Стълбите на тролея са много високи. Вътре си седнали едни дъртаци
и никой не помръдна да и помогне.
Аз станах, макар че съм 50 кила.

Другата случка е в автобус 204: качи се баба с много малко дете, нямаше 2 годинки.
Беше голяма гъчканица. Едвам влизат и застават до първата седалка.
Някаква жена и каза на бабата, че са назад седалките за малки деца.
И не стана. Еми направо го смазаха детето.
А най-интересното беше, че слезе след 2 спирки.

Взимам повод от цитата, без да репликирам.  
Наистина ли абсолютно всички споделят това мнение? Т.е. обясняваме поведението на мъж изцяло с възпитанието, което е получил като дете? Вие нямате ли качества, които сте усвоили сами, защото сте сметнали за необходимо и правилно, или родителите ви са успели да ви дадат пълен набор от социални умения с безпогрешен уклон? Брей.

Поведението на възрастните е отговорност на самите възрастни и е пряко зависимо от ролята, която са си избрали да играят в различни социални кръгове. И ако на някой му изнася на улицата да бъде дебелокож темерут, той е такъв - независимо дали майка му му е дърпала ушите навремето.

Според мен е комплексно но пак си мисля, че все някой трябва да те научи. Поне за някои неща - да помогнеш на възрастен човек и т.н. - както те учат да казваш добър ден, да не ядеш с отворена уста...в тези дреболии е  хубаво някой да те светне. После вече ти какво ще правиш е друг въпрос.

И това е вярно.

Човек може да превъзмогне мързела.Да смали ината си.Да възбуди любознанието си.
Но на човечност се учи първите седем години-да е добър,да е състрадателен,да различава доброто от лошото....
Чертите на характера почти не се променят в живота.
В този смисъл,да,поведението е продукт на родителското възпитание.
По-късно,в училище,децата се обединяват в групи със себеподобни-грубияните с грубияни, тихите и свити със същите като тях.
Аз поне ,досега не съм срещала приятелство между скромен и арогантен човек.

Миналата година 5- годишната ми дъщеря поиска да се повозим на трамвай. Качих я на 5- цата, която е сравнително спокойна линия, още повече беше в почивен ден. Познайте какво й се случи- бутане, притискане, за отстъпване на място хич няма да говоря, тя и не искаше, беше й интересно да стои права. На връщане пак така, с трамвайчето. Качихме се на Съдебната палата, имаше предоволно свободни места. Е, не! Дойде една лелка и й нареди да стане и да седне в майка си. Ок, стана, освободи мястото, не е проблем. Да казвам ли, че оттогава дъщеря ми грам интерес не проявява към ГТ? 

Да разбираме ли, че неслучилите на идеална семейна среда през тези 7 години са неспособни на състрадание и са лишени от ориентир по оста добро-зло? 

В доста сложни и многопластови концепции вникват (само) децата в предучилищна възраст явно.

Влезнах от рег-а на приятелката ми и се шашнах ( мъж съм) .  Много лошо изглеждате от страни. На о-в Лесбос ли съм, някъде другаде ли, обаче така оставяте впечатление че сте или стари моми или разведени. Изливайте си гнева някъде другаде, запишете се на спорт, излизайте навън , не мухлясвайте тук.
Само ще подкрепя нещата които малцина добри дами изразиха -
- не трябва да се поставят всички мъже под общ знаменател, а от там идва и следствието, че е въпрос на индивидуално човешко възпитание.
- абсолютно съм съгласен, че каквото детето види от мама и тати, това и прави и не само докато е дете.       То взема и черти от техния характер, освен думите " моля " и " извинявай "

Искрено се надявам, жените на които помагам на улицата да не са като повечето от вас. И изобщо следващият път ще се замисля дали да не стана " смотан " или  "мързелив"

Разберете, че никой на никого с нищо не е длъжен ! Няма закон, който да задължава някого да помага, нито да бъде възпитан. Ако на улицата изглеждате толкова надути, колкото тук, доста ще почакате докато намерите " кавалер "

ПП Ще се радвам ако тази регистрация бъде затрита, опасявам се че действа зле на приятелката ми.

 

Това, че никой на никого не е длъжен, е вярно.
Но правя разлика между това да стана в автобуса за бременна/възрастна жена и това, когато някой е пострдал да му се помогне.
Та като стана дума за тея места...
Когато аз бях малка, до възрастта, в която билетът е безплатен, майка ми ме е слагала да седя в скута й в градския транспорт. Никога не съм стояла сама на празна седалка в претъпкано превозно средство, освен в случаите, когато средството е било достатъчно празно... След определена възраст, когато вече детето заплаща билет, тогава има пълното право да се възползва и от самостоятелно място. Иначе ми се вижда много некоректно изморени от работа хора/възрастни да стоят на крак, докато една шепичка дете заема цяло място...
Има и друго... Бях около 8 годишна и след сложна операция. Майка ми ме оставяше да седя аз, а тя до мен права в ГТ. Колко псувни и обиди е отнесла, не ми се разказва... Пък не е било вчера или днес това, а преди около 20 години...
Цялата работа е там, че няма нищо сложно в това да бъдеш толерантен, когато нищо не ти коства да го направиш. Т.е. ако съм отпочинала, чувствам се добре, нямам нищо против да стана и да отстъпя място. Но ако имам проблем (независимо какъв), съм в пълното си право да не ставам...

Повечето само знаят да оплюват, а не се замислят, че може би и те не винаги се държат на положение. Въпреки, че и на мен ми прави лошо впечатление, не бих си позволила да обявявам някого за невъзпитан само от една ситуация. Както писах в предния си пост и на мен ми се случи да бъда несъобразителна и разсеяна.
Авторът откъде е сигурна, че човекът също замислен за разговора, който трябва да проведе не е асимилирал ситуацията в момента. Може по-късно да се е усетил...

Големият човек разсъждава, Обич Синеока, така е. Той може да се замисли кое е добро, кое лошо, кое възпитано. На базата, обаче, която родителите му са дали в детска възраст.
Ако аз се държа като простакеса, детето ми ще приеме този модел на поведение за нормален.
Ако късам цветята; плюя по улиците; хвърлям боклуци навсякъде; видимо показвам неуважението си към възрастни хора, към деца, към животни; подминавам същество в нужда; ако за мен псувните са нещо обичайно, а във физическото и психическо насилие не намирам нищо нередно, нямам в речника си думички като "Моля!", "Благодаря!", "Извинете!", "Ако обичате..." и подобни, едва ли...
Всъщност докато се изкажа, сметнах, че ако някой гледа по подобен начин детето си то едва ли ще има потребност да разсъждава.
Извинявай. Не съм съгласна с теб.
За себе си мога да кажа, че също нямам нужда от разсъждения за да подам някому ръка. По-скоро е рефлекс. В този ред на мисли няма и как да се замисля длъжна ли съм или не. Правя го. Намирам го за най-естественото нещо на света.
И тук се вижда. Всички си разсъждаваме. И едва ли някой другия ще промени.

Акаша, на всеки може да се случи да се движи като водолаз, спокойно . Мисля, че говорим за тези хора, за които това е всичко друго, но не и неудобна ситуация, грешка, разсеяност.

Бъръльо-бъръльо,  !