Страх ме е,че съм прекалено агресивен родител.Дъщеря ми е на 13 години.Непрекъснато ме лъже за дребни неща,много е разсеяна,неподредена и непостоянна.Що се отнася до истински проблеми обаче,нещата се променят-обсъждаме ги и ги решаваме заедно.Страх ме е,че напоследък съм обсебила свободното и време и личното и пространство.Тя стана много плаха,без самочувствие и мнение-поне пред мен е така.Мисля,че съм изпуснала нишката на добрите взаимоотношения и не знам как да ги възтановя.Ако има кой да ми помогне,бих дала по-изчерпателен разказ за ситуацията,но не желая да натоварвам всички с нашата съдба и проблеми...
- Публикувана: 17 септ. 2011, 18:39 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2011, 09:57 ч.
Агресивен родител ли съм?
Какво означава за теб агресивно? За някой два шамара нищо не са, други, като мен, се чувстват зле като повишат тон. Границата е тънка в много от случаите. При всяко положение при родител със силен характер, детето може да остане в сянка - или поне да се чувства така.
Извън това дали си агресивна или не, прекарваш ли време с нея, смеете ли се заедно, забавлявате ли се
Извън това дали си агресивна или не, прекарваш ли време с нея, смеете ли се заедно, забавлявате ли се
Децата по принцип на тази възраст са доста разсеяни и неподредени. Колкото до непостоянни - те сега търсят и наистина доста често променят мнението и желанията си. Наистина трябва да имат лично пространство и ние да им позволяваме да изказват без страх мнението си, но ако всеки път, след като са изказали мнение, пак става на мнението на мама, тогава наистина детето няма да има самочувствие и дори ще спре да изказва мнение. Границата наистина е много тънка. Хем се стараем да не изпуснем положението, хем в един момент осъзнаваме, че сме ги обсебили и не им даваме възможност да се проявят самостоятелно.
Да,винаги намирам време за нея,наистина се забавляваме ,но ми се струва,че моментите в които и се карам май са твърде много.Май наистина се случва така,че да и отнемам част от личното пространство.Не знам как да и вдъхна повече самоувереност.Когато и искам мнение тя не може или не иска да отговори,не знам.Тази година ни солетяха много неприятности и се затвори в себе си.Как да реагирам...
Детето преживява по свой начин неприятностите, по различен начин ги усеща. Постарай се да говориш с нея, да й обясниш доколко тези неприятности реално я засягат, доколко си мисли, че ще я засегнат и най-вече да й обясниш търпеливо, че независимо от неприятностите и трудностите ти ще си до нея в трудните моменти. Още повече, че тя е на 13 и сигурно тази година е в 7 клас и ще и е особено трудно.
Тинейджърите имат нужда и от граници. Нищо, че си мечтаят за свобода. Ако изпиваш вина, че си й свила перките, ще те усети.
Не ти е лесно, може да си притеснена, но ако си по-малко строга, тя няма да стане по-спокойна от това. Ще се тревожи, при условие че не се интересуваш достатъчно от нея, ако не я питаш нищо или нямаш време да й отделиш внимание
Не ти е лесно, може да си притеснена, но ако си по-малко строга, тя няма да стане по-спокойна от това. Ще се тревожи, при условие че не се интересуваш достатъчно от нея, ако не я питаш нищо или нямаш време да й отделиш внимание
Да,внимателно избрах подфорума.Наистина е седми клас,а е и в ново училище.Непрекъснато и вдигам летвата.Мисля,че съм доста силен характер.За съжаление аз не можах да се реализирам на нивото за което мечтаех и си мисля дали строгостта ми към нея не е плод на нездрава амбиция.Не мисля,че прекалявам.Искам само един по-добър живот за нея.Не знам как да и обясня,че дом в който има нормалните битови необходимости не е нивото на което да е доволна.Не помня от кога не сме ходили на почивка например.Поради цената на билетите не съм я водила нито на театър,нито на цирк,а би трябвало.Не намирам как да я амбицирам да търси сама по-добро развитие.Нали е моя отговорността да я насоча в правилната посока.И като не успея да ангажирам вниманието и,се нервирам и започвам да и се карам.Опитвайки се да анализирам собственото си поведение,не успявам да си дам оценка,затова моля вас...
А училището в което учи , ти ли го избра ?
Тя как се справя , като успех имам предвид ?
И за какво те лъже ?
Относно неподредеността - моята дъщеря също с много повтаряния и напомняния си оправя нещата . Ако ти си като мен , да държиш всичко да е по конец - нормално е да те дразни .
Но ако в училище детето се справя добре , може да дадеш приоритет на ученето , сега това е нейната най - важна работа .
Тя как се справя , като успех имам предвид ?
И за какво те лъже ?
Относно неподредеността - моята дъщеря също с много повтаряния и напомняния си оправя нещата . Ако ти си като мен , да държиш всичко да е по конец - нормално е да те дразни .
Но ако в училище детето се справя добре , може да дадеш приоритет на ученето , сега това е нейната най - важна работа .
Преместих я в "П.Р.Славейков"-Варна.До сега беше две години в посредствено училище,но и е нужна по-добра подготовка за кандидатстване.Колкото до подредеността-да обичам да е всичко под конец и не мисля,че е нещо нередно.Естествено учението е преоритет.Моят въпрос е дали неувереността и е пубертетска история или безпричинният и плач е следствие от строгостта ми.Това много ме тревожи,защото неуверените хора не жънат и успехи.Дами не потъпквам самочувствието и с високите си критерии.Дали няма да и навредя докато се опитвам да и помагам?
И съвсем целенасочено да избягваш всякакви думи и изрази, които възприема като обидни. Ако тя е чувствителна, а ти не можеш да се начудиш "защо ревна сега това дете", попитай я какво има като я видиш вече на себе си и по-спокойна. Тя какво прави, бяга в другата стая да се наплаче? И не те пуска да влезеш?
Другият момент е, че около 13 момичетата стават чувствителни към всичко, казано от майката, може и да каже, че не иска да те слуша, че те мрази дори, да прави тихомълком точно обратното на това, което сте говорили, като в същото време ти подражава.
Недей да й казваш, че си лош пример, че не си постигнала ала - бала, че се гневиш, че не можеш да купиш или да я заведеш. Ще приема и теб, и ежедневието си спокойно, ако и ти можеш да го направиш
Другият момент е, че около 13 момичетата стават чувствителни към всичко, казано от майката, може и да каже, че не иска да те слуша, че те мрази дори, да прави тихомълком точно обратното на това, което сте говорили, като в същото време ти подражава.
Недей да й казваш, че си лош пример, че не си постигнала ала - бала, че се гневиш, че не можеш да купиш или да я заведеш. Ще приема и теб, и ежедневието си спокойно, ако и ти можеш да го направиш
Не мога да определя дали си агресивен родител или не, но не сега е момента "да отпускаш юздата".
Точно в седми клас се налага да я държиш още по-изкъсо, защото целият й по-нататъшен живот зависи от това, как ще се справи тази година.
Тази година ще й бъде адски трудно и ти трябва да си тази, която ще я стимулира да издържи.
Едно дете не може да осъзнае колко решаващо за неговото развитие е училището, със сигурност на моменти ще иска да зареже всичко и да си почине, да си поиграе, да се позабавлява.
Всичко опира до постоянството и издръжливостта на родителя.
На нея ще й бъде трудно, а на теб?
Нямам представа как вървят частните уроци в града ви, но едва ли ще минете с по-малко от 40 лв/седмица. Ако си намерите добри учители, така ще я товарят с домашни, че няма да има време за никакви удоволствия.
Признавам, малко ми е жал за дечицата на тази възраст. Хормоните бушуват, повечето са влюбени и вместо да се отдадат на фантазиите си по любимия, те трябва да пишат теми по литература и да решават задачи по математика.
Точно в седми клас се налага да я държиш още по-изкъсо, защото целият й по-нататъшен живот зависи от това, как ще се справи тази година.
Тази година ще й бъде адски трудно и ти трябва да си тази, която ще я стимулира да издържи.
Едно дете не може да осъзнае колко решаващо за неговото развитие е училището, със сигурност на моменти ще иска да зареже всичко и да си почине, да си поиграе, да се позабавлява.
Всичко опира до постоянството и издръжливостта на родителя.
На нея ще й бъде трудно, а на теб?
Нямам представа как вървят частните уроци в града ви, но едва ли ще минете с по-малко от 40 лв/седмица. Ако си намерите добри учители, така ще я товарят с домашни, че няма да има време за никакви удоволствия.
Признавам, малко ми е жал за дечицата на тази възраст. Хормоните бушуват, повечето са влюбени и вместо да се отдадат на фантазиите си по любимия, те трябва да пишат теми по литература и да решават задачи по математика.
Не мога да определя дали си агресивен родител или не, но не сега е момента "да отпускаш юздата".
Точно в седми клас се налага да я държиш още по-изкъсо, защото целият й по-нататъшен живот зависи от това, как ще се справи тази година.
Тази година ще й бъде адски трудно и ти трябва да си тази, която ще я стимулира да издържи.
Едно дете не може да осъзнае колко решаващо за неговото развитие е училището, със сигурност на моменти ще иска да зареже всичко и да си почине, да си поиграе, да се позабавлява.
Всичко опира до постоянството и издръжливостта на родителя.
На нея ще й бъде трудно, а на теб?
Нямам представа как вървят частните уроци в града ви, но едва ли ще минете с по-малко от 40 лв/седмица. Ако си намерите добри учители, така ще я товарят с домашни, че няма да има време за никакви удоволствия.
Признавам, малко ми е жал за дечицата на тази възраст. Хормоните бушуват, повечето са влюбени и вместо да се отдадат на фантазиите си по любимия, те трябва да пишат теми по литература и да решават задачи по математика.
Точно в седми клас се налага да я държиш още по-изкъсо, защото целият й по-нататъшен живот зависи от това, как ще се справи тази година.
Тази година ще й бъде адски трудно и ти трябва да си тази, която ще я стимулира да издържи.
Едно дете не може да осъзнае колко решаващо за неговото развитие е училището, със сигурност на моменти ще иска да зареже всичко и да си почине, да си поиграе, да се позабавлява.
Всичко опира до постоянството и издръжливостта на родителя.
На нея ще й бъде трудно, а на теб?
Нямам представа как вървят частните уроци в града ви, но едва ли ще минете с по-малко от 40 лв/седмица. Ако си намерите добри учители, така ще я товарят с домашни, че няма да има време за никакви удоволствия.
Признавам, малко ми е жал за дечицата на тази възраст. Хормоните бушуват, повечето са влюбени и вместо да се отдадат на фантазиите си по любимия, те трябва да пишат теми по литература и да решават задачи по математика.
Споделям напълно!
Това, което ми е било най-трудно като самотен родител, е било точно тази липса на отсрещна страна, която да го играе коректив. Ти трябва да си и строгата възпитателка и разбиращата приятелка. Трудно е, много, постоянно се питаш и се чудиш за всяко изречение, за всяко действие.
Но определено смятам, че в тази възраст и на този етап в ученическия живот строгостта е за предпочитане пред всяка друга версия на родителстване.
Колкото до сълзите, настроенията, неувереността - смятам, че са присъщи на всеки пубер, независимо колко родители го отглеждат
Пожелавам ти да си спокойна и уверена
Да, агресивен и свръх амбициозен родител сте!
Случайно да ви е хрумвало, че вашето момиче има собствено мнение и различни желания от вашите?!
Не ви ги казва, защото всичко, което е различно от одобреното от вас, веднага бива "попарено", ще й се подграете и обясните защо грещи.
Единственото, което ще направите е да отдалечите възможно най- много дъщеря си от себе си.
С натиск нищо хубаво няма да сторите.
Казвам ви го не като майка, а като дъщеря на майка като вас- много бъркате с детето си и се опитайте да се поправите, докато е възможно (моята майка почина).
Случайно да ви е хрумвало, че вашето момиче има собствено мнение и различни желания от вашите?!
Не ви ги казва, защото всичко, което е различно от одобреното от вас, веднага бива "попарено", ще й се подграете и обясните защо грещи.
Единственото, което ще направите е да отдалечите възможно най- много дъщеря си от себе си.
С натиск нищо хубаво няма да сторите.
Казвам ви го не като майка, а като дъщеря на майка като вас- много бъркате с детето си и се опитайте да се поправите, докато е възможно (моята майка почина).