СПУКАН МЕХУР и загуба на дете - тема за подкрепа и обсъждане!

Да разкажа и аз историята си:
Първа бременност:
Проблеми: прокървяване в 7-ма ГС, киста на щитовидната
Спукване на мехура: в първия ден на 6-ия месец
Последвало лечение: само оперативно отстраняване на кистата на щитовидната жлеза, след което TSH се покачи и от 0,4 стана 1,7
Забременяване: 4 месеца след загубата и 1 след операцията.

Втора бременност:
Проблеми:в началото никакви, към 5-ия месец, спадане под нормата на витамин B₁₂, поява на течение във влагалището, след изследвания се установи, че е кандидоза тропикалис, няколко дни по-късно се спука мехурът, още не бях изминала 9-дневния курс на предписаното медикаментозно лечение за  гъбичната инфекция. 2-3 дни, преди спукването получих и някакво силно гадене,повръщане, разстройство с неизяснен произход, продължило 1 ден. Имах TSH 1.7 , по време на забременяването, впоследствие е спаднал и е бил 0,6 при спукването на мехура, според мен това също има връзка. Инжекция B₁₂ ми бе направена, още при установяването на спада на този витамин в кръвта ми, с цел наваксването му.
Спукване на мехура: в самото начало на 5-ия месец.
Последвало лечение: все още кървя след абразиото, тепърва ще ходя да се изследвам, в момента съставям списък на всички неща, които е добре да изследвам, включително ще обърна особено голямо внимание и на нивата на хормона на щитовидната жлеза, тъй като знам, че за ин-витро се изисква да е минимум 2 TSH-то, а на мен на 0,6 ми казват, че било добре..., не може за едни да е зле, за други  да е "добре". Като съставя списъка с необходимите изследвания, ще го публикувам тук,  за да е от полза и на другите мами.
Забременяване: ще започна опити след 6 месеца, за да се възстанови матката и да съм успяла да мина през всички изследвания.

ЗА БОЛКАТА:
Не познавам думи с които мога да опитам да опиша болката, която ме заля... Но мисля, че като посечено дърво, ще продължавам, с надеждата, все някой ден да изгрее слънце и над нашия дом... Думите са излишни, не вярвах, когато при първото си злощастие, срещнах момиче, на което му се случваше за втори път - не вярвах, че човек може да продължи без да полудее, но разбрах едно: човек изтръпва и полужив продължава, защото вече е познал най-голямата болка: да изгубиш детето си...
Кураж мами, все някога и ние ще отгледаме някое от нашите бебчета...

Здравейте момичета, съжалявам много за загубата ви, това да изгубиш дете е най-страшното нещо, което може да се случи. Ето и моята история: първа бременност, от 29 г.с. след прокървяване лежах за задържане, след което в 36 г.с. моето малко момиченце се роди. След 2 месеца в кувиоз и интензивно лечение преди 5 дена тя почина. Доктора не беше установил че имам вагинална инфекция, която по някакъв начин е навлязла в утробата и детето ми беше заразено и то. След секциото което ми беше направено уж по спешност, ме изписаха на следващия ден без да ме лекуват от инфекцията, при което направих инфекция на матката. Благодаря на Господ че имаше други съвестни хора които да го забележат и да го лекуват иначе щеше да стане най-страшното да остана без матка и завинаги да кажа сбогом на мечтата ми за дете. Болката от загубата е изключително тежка, след време може и да намалее, но спомена ще остане с нас до последния ни дъх. Остава ни надеждата за едно по-добро бъдеще с живи и здрави деца, които искренно ви пожелавам да имате и които ще заглушат поне малко болката.

Здравейте момичета!
Аз не съм преживяла подобна загуба, не знам какво е. Имала съм много тежки моменти от друго естество, но просто не мога да не споделя чувството, то просто напира. Чета вашите истории и сълзите ми се стичат. Искам само да ви пожелая по-скоро да се справите с болката, случилото се не се збравя, но трябва да сте силни, да се изправите на крака, за да можете да продължите напред.

Здравей,

съжалявам за това през което си минала. Изживяла съм го и аз, само дето имах шанс да прибера поне едното си момиченце у дома, което се бори 5 месеца и 10 дни, но уви.

Забременях след 1 опит ИКСИ в клиника Малинов. Всичко беше наред, докато се наложи редукция в 12 г.с. После нямах оплаквания, даже ходих и на работа. Около 5 месец имах прокървяване, лежах у нас и много се пазех. В 21 г.с. д-р Марков видя, че в единия сак има по-малко вода и каза да се наблюдавам. Беше отпускарски сезон, но един идиот от МД, д-р Манчев всеки път ми казваше, че вс е наред и да не се притеснявам, дори и като ходих при него с кървене.
В 23г.с. влязох в Токуда, 2 седм на системи, но водите съвсем изтекоха и родих в 25 г.с. и 2 дни. Виж подписа ми. Оказа се вътре маточна инфекция. Едното бебе не беше добре развито, а др получи БПД.

Правих още един опит + замразен ЕТ. Забременях от 4 опит, наложи се редукция и раждане, подари инфекция и спукан мехур в 29 г.с. и 4 дни. Сега имам 2 прекрасни деца.
Но всичко това благодарение на д-р Колева и екипа на Неонатологията в Токуда.

За болката...има цяла тема за мен, така че не искам да говоря.

И аз преживях този ад-последния път заради въпросния д-р Манчев-не му се доверявайте-много е небрежен и безотговорен и адски корумпиран,няма да казвам как ни е изнудвал.Сега в момента съм бременна в 26 седмица и съм в постоянен стрес всичко да не се повтори.Господ да е с нас!

Здравейте и от мен. Съчувствам на всички минали по този път и пишещи във тази тема. Ето и моята история - забременях от първи опит ИКСИ - бременност с близнаци. Още първия месец силен кръвоизлив, за "щастие" бебетата бяха добре, втори месец - околоплодните води на единия близнак се оказа, че са намалени - съмнение, че бебето не е добре. Четвърти месец - д-р Марков на фетална морфология потвърди, че единия близнак има множество малформации. Живеехме с надеждата, че другото бебе е добре и то ще оцелее. В 28 г.с. изтичане на околоплодни води на близнака с малформации и спешно секцио. Дори не можах да видя другото бебе, но поне му дадох име Обяснение не съм и търсила - единия вариант беше инфекция, другия - малформациите на бебето. За болката не искам да говоря, тя е винаги с мен. Опитвам се да забравя всичко и се преструвам, че никога не се е случвало. Понякога успявам Сега година по-късно надеждата отново бавно се завръща, но преживяното ме промени завинаги. Дано по-малко хора изпитат това

Много тъжна тема. От сърце пожелавам на всички ви някой ден да гушнете мечтаните си деца. Само мога да предполагам какво сте преживели. Аз имам 3 спонтанни аборта, но са преди 12г.с.

мец@нкa, дано намерите причината. ТСХ ти е наред, за ин витро се изисква ТСХ под 2. По време на бременност е добре да е под 2 също. По време на 1-вата ми бременност мойто беше в границите 0,5-0,8 по препоръка на ендокриноложката ми.

Мама Мец@нка, прегръщам те силно!

Инвитро бременност: успешна от първия път.
мисед:липса на пулс на първи близнак в 12та г.с
Спукан мехур: 26та седмица, предшестван от 2-3 дена силни контракции.
Проблеми през бременността:Болки, контракции, тромбофилия, възел на щитовидна жлеза/струма нодоза базедификата/, антинуклеарни антитела/антифосфолипиден синдром/, изоставане на плода 24та седмица.
Серклаж: без никакво микробиологично изследване, преди и след.

Огромна поредица от грешки на лекари и безумна небрежност:
1. Безогледно изписване на пропицил в ранна бременност, при ТСХ =1
2. Спиране на кръворазреждащата терапия в 20та седмица/назначена ми от софийски лекар след миседа/
3. Без микробиологично изследване през цялата бременност и по време на серклажа.
4. На изоставането на плода с 2 седмици в края на бременността, който явно се е мъчил, беше казано "нормално е"
4. След като ми изтече тапата, гърчеща се от контракции, наблюдаващият ме "лекар" ме върна 2 пъти от болницата с думи- "нищо ти няма"

Резултат: мътни околоплодни води, резултат от микробиология: ешерихия коли; мехурът е спукан в резултат на инфекция.
След интервенцията: белодробна емболия, в резултат на спрени кръворазреждащи.
Месец след инцидента: силно завишени антинуклеарни антитела това със съмнения за лупус.
Възел на щит жлеза:силно увеличен в следствие на бременността, в последствие опериран.

Следваща бременност: 2 години след това, успешно инвитро. Контракции, кървене. Износена под много строг контрол в патологична бременност; терапия:фраксипарин, имуновенин/вс месец/, интралипид/на 45 дни/, вс месец микробиологично изследвана на цервикален секрет/и по 2 пъти на месец/ Серклаж, всеки месец следене на ТСХ и ФТ4., лежане, само лежане.
Доносено бебе.

Трета бременност: спонтанно забременяване , износена също като втората, под строг контрол. Доносено бебе.
 
Болката: отшумява много бавно. Понякога кошмарите се връшат в сънищата... 5 години след това още ми е прясно сякаш..
Но, няма да и се даваме нали?!)

Здравейте и от мен!
Аз да започна с малко пред история.Имах спонтанен аборт в много малки седмици.Размина ми се кюртажа.Година след това забременях,но в 5 г.с се установи ,,кухо яйце,,-там имам един кюртаж.4 месеца по късно забременях и всичко вървеше добре до 21 г.с,когато една сутрин се събудих с прецапване,когато отидохме до близката болница се оказа,е е започнало раждане,Включиха ми система с окситоцин и на 7см разкритие родих моята малка буба,но разбира се тя бе твърде малка за да оцелее.Отново кюртаж,на следващия ден доктора преди да ме изпише,реши да ме погледне отново на ехограф.Откри голямо количество съсъреци,а познаите...пак ме кюртираха!
Причина за загубата на бебето-тънки стени на матката и когато то е наедряло просто се разтворила и то е тръгнало да се ражда.
Два дни преди това аз бях си правила БХС и резултатите ми бяха отлични идоторката ми ме гледа обстойно на ехограф,всичко било наред.В интерес на истината си карах много лека до преди това бременност,без оплаквания,дори след като ми включиха окситоцина малко след това контракциите взеха да се усещат.После ми изписаха лекарства за кръвосъсирването-който бяха много тежки,за спиране на кърмата и антибиотик.Лекарят ми препоръча след 4месеца да започнем с опитите.
   А за болката,тя е неуписуема,защото ти не губиш просто бременност или плод,а своето дете....и приказки-,,нищо вие сте млади пак ще си направите,, направо ме побъркват.
А следващия ми шанс да износя детето си до края е само серклаж.
Желая на Всички,бъдещи и настоящи мами да не губят вяра!И една успешна бременност разбира се...

Мила, за съжаление серклажът не предпазва от спукване на мехура. Изчакай 6, а не 4 месеца, за да може  матката ти да се възстанови напълно, важно е за да след това да се образува плацентата правилно.   Може да греша, но така разбрах: серклажът не предпазва от спукване и изтичане на околоплодна течност. Още повече, преди серклаж, не трябва да има инфекции, за да не се пренесе инфекцията и навътре. Има тема за серклажа ( http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=569647.0 ), мисля, че трябва да я прочетеш внимателно, аз също, защото явно и това е много важно решение, от което зависи в голяма степен изходът от една бременност.

Тази темичка я изчетох ,,на един дъх,,даже съм се записала там!Има страшно много позитиви относно серклажа.Надявам се просто всичко да бъде наред
Как сте момичета,отдавна никоя нищо не е писала?!

Моята история е стара, но да ви дам надежда 
Имахме проблеми със забремняването , главно поради мъжки фактор, както и сравнително късна овулация.
Първо забременяване - спонтанно. Лека бременност, като по учебник. Към 7 г.с. леко прокървяване само.
Спукване на мехура  в 25 г.с без контракции. Отидохме от Бургас в МД - София, там ми предизвикаха раждане /все още съжалявам, че не дадоха шанс да полежа още някоя седмица, при положение, че си имах достатъчно околоплодни води/.
Бебето оцеля 40 дни. Причина - неизяснена, вероятно инфекция. / Имах само леко засилено течение, което било нормално според моята гинеколожка/
Следващи две забременявания - спонтанно, въпреки препоръки за ИКСИ за първото. Ползвах ръкавици за измерване на ПХ на влагалището, като евентуална индикация за инфекции. Съвсем нормални и приятни бременности, като и при двете ми спукаха мехура при раждането 

Прегръдки за всички мами Преминах през ада за да мога сега да прегърна своята дългогодишна мечта.Имах първа прекрасна бременност,но в един мразовит декемврийски ден отивайки на работа ме преряза корема .Бях в 30 г.с .Веднага на преглед и се оказах със спукан мехур и 3 сантиметра разкритие,което изобщо не съм разбрала как е станало.Мехурът се пука в горната част,което спомогна да ми сложат кортикостероиди за бебето ,което родих 1350 ,НО 25 дни по късно почина от двустранна бронхит пневмония,която уврежда и сърцето.Знам какво е да те завладее болката и тъгата.Но с подкрепата на съпругът си и мамите от друга тема се съвзех и година по късно забременях .И тук ще кажа,че ако не беше доктор Хранов от Майчин дом София нямаше да успея.Направи ми серклаж в 12 г.с и от тук се започна моята одисея.До преди 2 седмици лежах без  да ставам и изпих тонове с хапчета,хиляди прегледи ,сълзи и нерви .Но всичко това сега знам,че си заслужава .Едно ви пожелавам да намерите най добрия лекар,на който да разчитате 24 часа ,да повярвате в себе си и нито за миг да не се отказвате от мечтата си да гушнете най красивото творение на вашата любов .От цялото си сърце ви пожелавам много късмет милинки, защото всички заслужават да гушнат малките си бебенца и да бодърстват от умиление и детски плач,а не от сълзи пропити с много болка Кураж мами!Вие ще успеете 

Здравейте момичета, всичко това, което описвате ми е адски познато и все още болезнено!!!
Ето я и моята история. Забременях от третия опит, нормално и в последствие се оказа с разнояйчни близнаци - първа бременност. Всичко беше нормално по време на бременноста. Нямах никакви, ама обсолютни никакви проблеми. Ходех през две седмици на ЖК, ходих и на 4D - всичко си беше в норма, когато в края на 7 месец започнаха контракциите. Приеха ме във ВМИ вечерта към 21:00 часа, измериха тоновете на децата и остановиха, че съм със 1 см. разкритие. Сложиха ми система за спиране на контракциите. На сутринта станах адски отпаднала и когато отново отидох да измерят тоновете им - такива вече нямаше. Починали са в мен вечерта ... Трябваше да ги родя и решението на лекарите беше това да стане нормално, представете си какъв ужас беше това за мен... Веднага ми сложиха система и раждането започна. Спукаха ми първия мехур, който беше с много малко количество околоплодна течност. Родих първото си момиченце и дойде ред да пукат и втората околоплодна течност и когато това стана не можете да си представите колко вода изтече от мен - около 3-4 литра. Тогав видях безжизнените телца на момиченцата си ..............дата 13.08.2011г.
След около месец отидох да си взема ескпертизата от аутопсията, за да разберем какъв е бил проблема. В заключението пише, инфекция на плацентата ... да се изследва за Цитомегаловирус, Херпес симплекс и Рубеола. Отидох в частния кабинет на д-ра който ме изражда. Изследвах се и резултатите са отрицателни!!!
Последвало лечение няма, защото от всичко станало след това разбирам, че съм абсолютно здрава и праблема е в това, че бременноста с близнаци се води много рискова. Сама си поставих диагноза от всичко изчетено по форумите и тя е "хидрамнион (многоводие)" .
Цитирам .... Многоплодна бременност. Вие сте в риск, ако сте бременна с близнаци. Тогава може да се появи трансфузен синдром, при който единият близнак плува в повече околоплодна течност, за сметка на другия, при който количеството е под нормата. Жалкото в случая е, че този проблем може да се установи на обикновен ехографски преглед, но за съжаление д-ра, който водеше консултацията ми не спомена нищо за това. Или е бил некадърен или е видял, че имам проблем и е знаел как ще завърши всичко това!
Сега ще изчакаме няколко месеца и живот и здраве с нови сили да бъда отново на линия!!!

За болката: Какво да кажа, всеки който е минал по този път ще ме разбере най-добре. Нямам думи с които да опиша това чувство, то винаги ще ме преследва. Дори и при евентуална следваща бременност, ще остане страха от случилото се.
Искам само да пожелая или по-скоро да се помоля, на никого да не случва това. Нека има повече щасливи жени, които след всички тези 9 месеца, да гушнат своето детенце!

Здравейте момичета,изчетох темичката на един дъх!
Моята история не е много по различна от вашите.забременях със вторият си син след 6 месеца опити.Още в началото на бременността един от АГ"специалистите "в Русе ми отлепи плацентата имах 1см.отлепване,разбира се из кървих жестоко в 9г.с. след това още веднъж към 12г.с.Имах и диагноза синдром на изчезващият близнак,но това не ме притисни толкова защото първата ми бременност беше със същият проблем а родих доносено живо и здраво момченце.Смених гинеколога си,към 25-26г.с. доктора ми постави диагноза плацента превия тоталис.Лежах два пъти в отделение втория път влязох с контракции лежах седмица и повече и нещата отшумяха.В 30г.с. ми се спука мехура,събрах си багажа и веднага отидох в болницата,имах и контракции.Приеха ме попълних документите и като видяха при кой гинеколог си водя ЖК,започнаха да се държат с мен меко казано грубо,объркаха ми диагнозата казаха че плацентата е задна и скоро няма да се ражда в следствие на което вдигнах високо кръвно а до тогава никога съм нямала такива оплаквания напротив все ми беше ниско кръвното.Получих огромен кръвоизлив детето ми се роди със секцио.Беше много малък но много борбен,преместиха го в отделение за до отглеждане  където и почина.Беше станал 2 кг. и очаквахме скоро да си го приберем,отговор за смъртта му няма в смъртният акт пише бронхопневмония и малко вклиняване на мозъка.От аутопсията нищо не излезе нито инфекции нито малформации,а самият протокол не ми го дават каквото те ми кажат това знам.
Сега почити седем месеца след раждането,почити пет след загубата ни решихме да подновим опитите разбира се с благословията на лекарите.
за болката си няма да говоря...,мисля че всяка една от нас колко е огромна тя...
На всички нас искам да пожелая ,всяка  да гушне своята изстрадана радост

r@li, Сажялявам за загубата ти, знам какво си преживяла, още повече, че си родила живо деденце и може би е по-трудно! Само не разбрах с близнаци ли си била бременна или просто синдрома се казва така. Колкото до диагнозата от аутопсията ... и аз гледам скиптично на тези резултати. При мен също всичко беше добре с децата ... не пишеше и нищо конкретно като диагноза, просто най-отдолу беше споменато за какво да се изследвам. Естествено направих изследванията и всичко беше отрицателно. Кажи ми как да им вярвам на тези доктори !!! В повечето случаи заради немърливостта им или поради недоглеждане стават тези неща, а после изкарват, че майката е виновна!
Надявам се скоро да се похвалиш с хубави новини 

Синдрома на изчезващия близнак е двуплодна бременност,но в един момент единия от близнаците спира да се развива,спира му сърдечната дейност.Това може да се случи през различни етапи на бременността.Но освен наблюдение нищо друго не може да се направи просто следят по стриктно другия близнак.Благодаря за пожеланието.На лекарите и аз им нямам никакво доверие а когато видя бели престилки ме обзема паника...

Съжалявам на всички за загубата Ви,но на мен Човека с бялата престилка ми помогна да стана майка,след 4 неуспешни бременности,две във 2м.,една в началото на 6м. и една в5м.В петия месец предпоследната ми неуспешна бременост завърши със спукан мехур,направиха ми серклаж по спешност и след 10 дни лежане ми изтекоха водите,не искам да се сещам какво преживях тогава,не ми даваха да ставам дори до тоалетната.

В 16ч.на свиждането чаках майка ми и мъжът ми за да отида до тоалетната и да ми направят тоалет,от системите дори понякога не можех да се храня,но това всичко е в миналото.
Сега се радвам на моето слънце,благодарение на лекаря,при който попаднах съвсем случайно.
Вярвайте,че има и качествени лекари,не са много,но ги има.
Сега наистина и аз се моля,вече да има по малко жени преживели това,което преживях аз.

Както казва Сиска,преживява се,но не се забравя.
 Желая на всички Ви успех и да се радвате на рожбичка,която да осмисли живота Ви!

Здравейте момичета!
Моята история е много прясна  вчера направих спонтанен аборт в 6 гс и си мислех че ми е тежко. Като прочетох вашите истории сега си мисля че моето направо си е като един цикъл. Прегръщам ви всички и си мисля, че жената по - принцип е силна, а майката и бъдещата майка може да направи чудеса. Ще се справим и ще ги износим и изгледаме нашите деца .....

Съжалявам viktoriq838. Само не се отчайвай. Наистина има къде къде по-страшни истории, дори и от нашите. В твоя случай е "по-добре" че е станало по-рано, защото ако беше като мен и останалите момичета - почти на финалната права ... щеше да го преживееш много по-трудно. Важното е, че сме млади и най-вече силни! Всяка от нас рано или късно ... един ден ще гушка своето малко ангелче! Пожелавам го на всички от сърце 

Здравейте!
За мое нещастие и аз попадам в тази тема. По ирония на съдбата, аз изгубих своето момченце на деня на детето, а да не говорим, че в навечерието на рожденния си ден постъпих в болницата с вече изтекли води.
До 17 г.с. имах напълно спокойна и безпроблемна бременност. Единствено хемоглобинът ми беше нисък, но само за месец успях да го вкарам в норма. Бях минала и фетална морфология, където разбрахме пола и ни зарадваха, че в мен расте едно жизнено и здраво момченце. И само няколко дни след това постъпих в болница със зацапване - кафеникаво и леки контракции. Казаха ми че плацетата ми е разположена ниско и оттова е кървенето. А матката ми е чувствителна. След едноседмичен престой в болницата, кървенето спря и ме изписаха с НоШпа за контракциите и Магнерот. Спрях да ходя на работа, почивах си, но имах от време на време по мъничко зацапване, което лекарите ме уверяваха, че е заради това, че плацентата е по - ниско разположена, да съм спокойна, че всичко ще бъде наред. Да, ама не.
В 23 г.с. ми изтекоха водите. След ехографския преглед лекарят ми каза, че е твърде мъничък, за да се направи каквото и да било и че трябва да правя аборт. А бебето ми беше живо. И го усещах допоследно. Бях готова да стоя колкото е необходимо в болницата, за да могат да задържат бебебто ми още малко по някакъв начин, но беше останало вече почти без вода и имаше реална опасност за мен от инфекция. Трябваше да ми предизвикат раждане, за да "родя" по естествен път. А аз нямах нито контракции, нито разкритие. 2 дни бях на системи за предизвикване на контракции и хапчета, за да получа разкритие. Физическата болка беше ужасна, но вече не я помня. Само знам, че съм готова да я изпитам пак, за да родя едно живо и здраво детенце.
Казаха ми, че спукването на мехура е вследствие на инфекция. Но каква точно - никой не можа да ми каже. Последваха изследвания за хламидии, мико- и уреа- плазми, токсоплазмоза, цитомегаловирус, както и микробиология на влаг. секрет. Почти 3 месеца се борих или с ентерококи, или със стрептококи. Най - после, днес, микробиологията ми излезе чиста. След ДНК тест, резултата ми за уреаплазма парвум излезе положителен. И това преборихме. Може и това да е било причина за аборта, а може би не - незнам. Успокоява ме факта, че направих всички изследвания, които лекарят ми назначи, и там където имаше проблем го отстранихме.
Към днешна дата ми е втори ден от М. /вече пета след аборта/ и живот и здраве след нея можем да подновим опитите, че лекарят ми ме иска декемрви месец вече бременна Вярвам му. Имах намерение да се свържа с него, докато бях бременна и да се уговоря да раждам при него, но по ирония на съдбата се срещнахме при противоположните обстоятелства...
За болката - всяка жена, минала по този път, знае каква е. Първият месец след аборта изобщо не исках да излизам навън. Беше разгара на лятото и навсякъде имаше бременни и майки с бебешки колички. Това моментално ме разплакваше. После, когато отново тръгнах на работа, всеки ден отивах с мисълта, че мястото ми не е там и, че сега трябваше да съм си вкъщи и да бременея, а към днешна дата щях да дундуркам едно малко бебче. Да, ама с тези мисли накъде? Постепенно започнах да си запълвам дните с какво ли не - спорт, малки ексурзийки, театър, повече излизания с приятели и т.н.. с неща, които ми насочват мисленето на друго място. И нямаше да се справя без подкрепата на моите най - близки хора. В такъв момент тя е много необходима.

За съжаление тази болка никога няма да изчезне. Трябва да се научим да живеем с нея, за да можем да продължим напред с мъжа до себе си и да се преборим с трудностите за нашето малко човече.

Съжалявам Iatci, съжалявам за всички които са минали през този ад ... И ние с мъжа постъпихме като вас, повече излизания, разходки из БГ, просто не трябваше да се затваряме в себе си и най-вече аз, защото за една бъдеща майка е по-трудно да го преживее ...
Понякога си го обяснявам с факта, че просто е трябвало да стане ... за добро или лошо, заради някаква карма в семейството или ... не знам как да го обясня. Просто този отгоре явно има други планове за нас и не е било това момента в който да станем родители!
Но нали знаеш приказката: Това което не ни убива, ни прави по-силни!!! Човек не знае до къде може да стигне в борбата си, не знае до къде може да стигне прага му на търпимост и болка, докато нещо такова не преобърне живота му с краката на долу. А като знам какво ми се случи за последните три години и си направя равносметка, разбирам, че нещата са на кантар ... колкото лоши, толкова и хубави моменти стават в живота ми!
Затова горе главата всички и скоро време да се засечем в другата тема

Iatci ,съжалявам мила,ужасно е,но продължи напред.
Не се затваряй в себе си,аз искарах две ужасни депресии и не исках да виждам никой,изгубих приятелите си,защото ми беше писнало да ме съжаляват,а не ме разбираха.

Няма начин някой да те разбере,без да знае какво е,но късно го разбрах,сега вече щастлива,споделям щастието си само със семейството,приятелите ми ги няма.
Пожелавам ти успешно забременяване,лека бременност и на финала едно хубаво бебе! 

F.a.t.e.,mama na hrisi,много сте прави и съм съгласна с всичко,което сте написали.
Mama na hrisi,мисля,че щом като приятелите ти ги няма-значи не са ти били истински приятели.Вярна се оказа приказката,че "приятел в нужда се познава".След това,което ни се случи с мъжа ми разбрахме кои наистина са ни приятели и кои просто познати.Но и ти самата казваш,че си щастлива.Имаш си семейство,което те прави такава и това е най-важното.

Мили момичета, много съжалявам за това, което сте преживяли. При мен аборта беше в 16 г.с. отново със спукан околоплоден мехур. Накратко ще споделя и моята огромна мъка. Имам детенце на 9 годинки. През месец октомври 2009г. забременях за втори път, но щастието ни продължи кратко. През месец декември 2009г. започна едно леко кървене, което според доктора ми не било свързано със самия плод, а идвало от маточта шийка. Няма да се впускам в подробности, че ходих през два дни при лекаря ми, който ме тъпчеше с лекарства, пускахме микробиология, цитонамазка и т.н.. Резултатите от микробиологията ми бяха чисти. И така до 18.01.2010год, когато потърсих друго мнение. Още същия ден ме приеха в болницата на системи и лекарства. През нощта ми се спукаха водите. Предизвикаха ми раждане по нормален път - с балон и катетър, след като родих ми направиха кюртаж. Няма да говоря за болката, мъката, обвиненията и т.н.. В хистологията пише следното: "Хистологично изследване показва фетална незрялост, остър венозен застой и кръвоизлив. Плацента с оточни хориални въси. Без данни за вродени аномалии на абортирания плод". Според професора, който ме прие в болницата, причината е била инфекция и когато ме изписваха от болницата, каза след като спре кървенето да отида, за да лекуваме инфекцията. След месец отидох при професора, който ме прие в болницата за 5 дни, за да ми направят изследвания. Изследванията ми бяха чисти - не се откри инфекция. При прегледа искаше да види в какво състояние ми е шийката на матката и дали евентуално трябва да се направи серклаж при бъдеща бременност, но каза, че "не е рехава", каквото и да значи това, че е добре и няма проблем.  Тази бременност ми беше след близо две години опити, но уви когато попаднеш на некадърни лекари, които те мотат и ти казват, че всичко е наред се стига до тук. Професорът ми каза, че мога да подновя опитите след третия нормален цикъл. Така и направих, но уви вече година без успех. Междувременно правихме и спермограма при д-р Даскалова. Спермограмата е добра. Ходих на преглед и при ендокринолог и пуснахме хормони и пролактин. И те бяха в норма. Преди месец бях на профилактичен преглед при гинеколог. Според него всичко е наред и не вижда причина да не се получава. Единствено отбеляза, че матката ми е силно прегъната напред и това може да си счита като причина да не се получава забременяване. Действително като се замисля и двете ми забременявания се случваха трудно.
Желая успех на всички в тази нелека борба!

Ангелче,много съжалявам за загубата ти! Вярвам че скоро чудото ще се случи и ще се радваш на една прекрасна бременност.
Iatci и за тебе мила  Пожелавам ти и аз скоро да видиш ,нека това бъде твоя коледен подарък!

Здравейте мили мами,ще ви разкажа и мойта болезнена история.С моят приятел правехме бебе от юни.2011 до септември 2011 на 13.09 ми беше последната менструация на 18 пътувахме за германия спахме в един хотел и там е станало(не съм разчитала много че тогава ще е а и се бяхме кротнали)само да вметна аз съм на 21а той на 35 и заминахме почнах в берлин от нищо да рева да хапвам да качвам и да ям кисело,което не обичам не ми се пушеше на мен през 25 дни ми идва точна като часовник на трябваше около 8ми а на мен ми зацапа на 5 вечерта казах си" айде дойде ми"вечерта нищо на сутринта пак нищо цял дени нищичко мина ми през акъл премерих базална температура над 37.2 четох бг мама и си казах ще имам бебче приятелите ни почнаха хайде мамче тва онова и не ми дойде 6дни направих тест много модерен дигитален на който на немски ми изписа бременна 4-5седмица зарадвах се татко също родителите му му най вече(приятелите вече го обиждаха че няма дете  и постоянно пускаха някой лаф в "нашата градина"разспространи като луд само където на челото не си написа "ще ставам татко" имаме парите и възможностите както мойте родители така той и неговите и с голяма радост новината,но уви.пристигнах в бг установих бременност всичко беше наред на 2.11 ми зацапа ревнах таткото газ на аварийни до лекрите в във вита долу зад мол сердика приеха ме веднага въпросния некадърен доктор Краснодар Хаджийски влязох на бързо седнах и той "нищо ти няма розовото е нормално това е от плацентата ето ти виж "и посочи пулсаците около плодния сак радостна го попита "изпиши ми дуфастон"(моята приятелка така стана но и изписаха и спасиха бебето)вече е в 6 ти м.и радостна той ми обясни нямаш нужда оставих му бакшш 20лв платих на касата 70лв и си тръгнахме радостни с таткото (може би и ние бяхме виновни че не отидохме да се консултираме другаде)и така нищо той замина по работа аз останах сама леко настинала с само и единствено хрема     И така вчера на 10.11 ми нямаше нищо следобеда имах гъсто розово до белезникаво зацапване казах си отивам обадих се на свекърва ми която е приятелка с доктор констанса илева жена на шефа в шейново на родилна зала пргледаме в частния й кабинет и ми каза лошо е плода е спрял да се развива ядосанаи разревна и казах как ето имам снимка видях пулсаци обясни ми за кухо яйце да не рева,е съм млада а свекърва ми ме успокояваше тя каза ела след седмица може да е пораснал но не ми се вярва в рева и ми изписа дуфастона но шпа оставих ги да си поговорят и излязох разревана със сълзи на очи се обадих на таткото той ми се ядоса успокой ме няма му нищо ако му има няма да е там не ходи повече на доктори докато не си дойда (не заминах с него защото бях бременна)казах си да звъна на майка ми тя е собственичка на фризиьорски салон познати и така нататък пратиха ме по това време 19 в клиника фемини на дунав до стона гара взеха ме домтор румен димитров прегледа ме реакцията при вида на плода очите му бяха като"палачинки"казах си ето има нещо а през това време кроех планове как да се изпокарам с констанса че е некадърна и че има стара техника но доктора с доста по нова и последен модел уреди ми каза че е спряло развитието си хромозоми,некачествен сперматозоид или яйцеклетка изпаднах в шок рев обадих се на таткото той се притесни всички плачеха около мен заедно с мен Вечерта ми беше тежка нощ рев скайп сълзи и боЛка станах рано отидох в токуда не ми се занимаваше с личен доктор и т.н приеха ме след час взеха ми изследвания погледнаха ме пак показаха ми че е имало плод но е спрял да се развива и ми казаха за понеделник да ида и да решм дата и да си платя и ако прокървя да се обадия веднага на спешната помощ към токуда да ме докарат.случвало се често 4-5на ден не било страшно било по добре рано отколкото късно и така татко знае че вече не татко и няма да купува последен писък количка родителите му се отчаяха а за мен ...мен ме болеше за него повече че му се случи а го искаше толкова много.причини много може би доктора дето взе двайската ако беше помогнал нямаше да е така.не се отачайваите прочетох доста успокоих се и живея с мисълта след като се възстанова мъжа ми си дойде да идем на топло за нова година а след това на на изследвания и евентуално да продължим с опитите искам да кажа че таткто си е правил изследвания както и аз преди това беше всичко наред нямахме болести гъби не пушех не пиех кафе, но ето че стана мили мами съветвам ви при най малкото до лекаря и не само едно мнение.