Бихте ли подновили това приятелство?

Да

100% си права.

красива белла , дали си права или не, само ти си знаеш. Едно приятелство носи своите позитиви и негативи. Приятелството е и за добро и лошо. Но когато това приятелство се превърне в тежест, когато се усети едната страна използвана, тогава това приятелство е свършило. Всеки допуска грешки, никой не е идеален, толерантността трябва да е на първо място в отношенията, но все пак всяко нещо си има граници.
Аз също прекратих едно такова приятелство. То се превърна в мъчение за мен. Търпението ми вече съвсем се изчерпа. И сега не съжалявам грам, че вече не виждам този човек  
Ако отношенията ти с тази жена ти носят негативи, не подновявай контакта си с нея  

Правилно си постъпила с апартамента. В случая тя е злоупотребила.
 Аз имам подобни познати. Мога да седна да пия кафе ,но нищо повече. Държа се точно като с познати. Простила съм и съм забравила. Но си имам едно наум за този човек. Лични неща не споделям ,само общи. Това се случва на няколко години веднъж да се видим за 1час.Имаме общи познати.

красива белла, много добре си направила даже. Пък за подновяване приятелство - тя ли иска или ти се замисляш?

     Аз бих подновила контакта от сантимент към детството, но приятелството - едва ли. И без да влагам много очаквания. Ако нямаш големи очаквания, няма как и да се разочароваш повече.
     А ти как ги усещаш нещата? Иска ли ти се да я видиш, липсва ли ти понякога приятелството, което сте имали преди случката?

Може да се поднови ако тези неща, които говориш в публичен форум седнете и си ги кажете направо - твоето недоволство от забавянето с апартамента и нейните причини за него. Доверието гради приятелството.

Няма сантимент,преглътнах и горчилката.
Останаха някой въпроси,нека да ги наречем чисто човешки :
"Защо ,когато проявиш добрина в повечето случай се изсипва  "пепел" върху главата ти и то
от хора,с които не си се срещнал вчера?"Или човечността,съпричастността са еквивалент на
наивност,глупост?
По повод на конкретната случка - не се замисли,че 6 месеца,ако беше друг клиент -
това нямаше как да се случи.Най-малкото щеше да се плаща наем.
Или може би "привилегията" ,че сме приятели ,но едностранно!Знае,че при мен няма да пробие,но съпругът ми е друго нещо - там става.
Казах му да не ме занимава по този въпрос .
Вероятно,това,че в България не подържат контакт с никой,
точно поради подобни причини,търси контакт.
За мен нещата са приключили и не аз трябва да я каня на разговор
за изясняване на отношенията.Минаха 9 години - прекалено много време!

Един Приятел не постъпва така /макар че всички сме хора и грешим понякога/.
Защо ти е да подновяваш това "приятелство"?
Няма смисъл според мен...

При мене също е от ученическите години. Също живее в чужбина. Затова казвам ,че сме вече познати. Нещата не могат да бъдат същите. Има едно голямо пречупване в отношенията. Приятелски ,вече не могат да бъдат.

Не бих подновила. Когато някой ме прецака грозно се превръща в мъртвец.
Мога да го поздравя, да разменя няколко общи приказки ако се наложи - но до там.
Дори не биха ме интересували причините за постъпката - ако нещата не се изяснят навреме и се е наложило да си блъскам главата защо/как - след толкова време е късно за извинения и изяснения.

Не ти трябват такива "приятели".

Точно !Ще бъда глупачката,която от позиция на времето е отново на линия.

Не не бих. Такава среща дори би ме натоварила много, за какво да си го причинявам. Тези отношения са невъзобновими, излишно усилие. Минали са 8 години, вие сте различни хора вече.
Тя какво иска, всъщност от теб, защо те търси?

Добре де,ти ли прекрати отношенията си с нея или тя с теб?Да не би да ти се обиди,че си искаш ключовете?Тя търсила ли те е след това?Постъпила си правилно.Ако искаш дай шанс на приятелката ти,може да останеш приятно изненадана.А и нищо не губиш,тъй като нищо и не влагаш,имаш си резерви вече .

Аз за това съм се зарекла-бизнес отношения с приятел-никога.
Патила съм си точно три пъти, и трите пъти ни се разпаднаха приятелствата.
Ако стане въпрос за покупка на жилището на приятел, ще се договоря предварително с него, че ако остава да живее там за неопределено (или дори определено време) ще плаща наем, защото само "добра воля" не ям...
Не бих подновила такова приятелство.

Предлага на съпругът ми да се видим,сетила се за нас,в момента са в страната и той,
като добра душа ,след всяко обаждане - "Какво ще кажеш?"
Отговорът ми е един и същ.
Исках да прочета и други мнения,защото се замислям от жегата ли,от егн-нето ли е,
но не приемам подобно поведение.
Тя не знаела за какво съм се отдръпнала.....

Намесят ли се делови отношения, с приятелските е свършено, в това съм се уверявала многократно. Имам няколко подобни случая, поднових контакта, но не е същото, по-скоро сме познати.

Хахаха, че и нагла на всичкото отгоре...

Да,обиди се,че си поисках ключовете и пред
съседи и общи познати е казала ,че не е очаквала от приятелка да я изгони по този начин!!!!!!!!
Всичките тези хора ми се чудеха на търпението,
Но "не е луд,който яде баницата...",но и другото е вярно "пусни го под одъра ...."
Не съм търсила печалба,жеста не се оцени,а мен ме боли,
боли ме за предателството.
Есенна мецанка,така е !С тази разлика,че не искам и да сме добри познати.
Просто пораснах !

малко не е ли позакъсняла да се пита?
Според мен иска да те 'преслуша'. Да се видите, да се попремерите кой къде е, да ти разкаже как живее и пр. ... изобщо среща, която ще те натовари, аз бих отклонявала поканата й, и ако стане много настоятелна дори бих обяснила защо отказвам.

Тя предвидливо звъни на съпругът ми и чрез него се пробва.
За мен едно приятелство след, като е прекъснато -
значи изобщо не е било такова.
А може би,точно затова са подобни моменти ,за  да се "пресеят".
И да,за мен ще бъде натоварващо,както и усещането за "сделката".
И до сега си се чудя ,как допуснах 6 месеца това хазайчествене.

Аз бих се видяла с нея, да чуя за какво дава толкова зор и какво иска да ми каже. И бих го направила точно така, с показно безразличие..., за да няма повод  да се обажда отново, и да спре да звъни на съпруга.

Тъкмо ще и разясниш в детайли за какво си се отдръпнала.
Вероятно жената е надробила попара и на други места, и ако те смята за Мека Мария е решила да се пробва пак.
За най-голямо съжаление много от близките познати и приятели в последно време се самозабравяват, аз имам няколко примера пред себе си и изглежда повече от ужасно.

Та това притятел ли е?!
Дори и да се видите, нищо няма да е както преди. Не си струва!

Аз бих дала шанс, просто няма "да затворя вратата"   и ако последва нова издънка - ще пазя дистанция  

Коректно би било - да те помоли за отсрочка - виждайки, че е нужно повече време   предполагам й е био неудобно и се е скатавала, а ти си губила търпение - също не влизайки в директен разговор.

През моя поглед - и двете имате равна вина, че разговорът не се е провел навреме, но "тя се е възползвала" от ситуацията, а ти си "ощетена".

За мен най-добрия вариант е да се срещнете с усливка и да споделиш - какво те е подразнило, разочаровало, какво отношение си очаквала и разбира се, да подчертаеш и своята грешка - на въздържание от разговор - защот претендираш за интереси, а не ги отстояваш  

И в този момент - нейната реакция - за мен би била показателна - дали тя е в отбора или не  

Не, не бих.
Била съм в подобна ситуация.
Краят на приятелството го преживях все едно мъж ме е зарязал.
После разбрах, че тя пита за мен, иска да подновим някакви отношения.
Мислех тогава-приятелка не може да ми бъде пак..
Познати, с които да си пия кафето и говоря за времето -много.
Но там няма напрежение и минали горчилки.. За какво ми е тогава тя...
Минало.

Подобен случай имаме. Свекърът ми, след смъртта на свекървата, се събра да живее с една жена на неговите години. Тя си има собствено жилище, но за по - удобно дойде да живее в неговия имот. След 3 години почина свекъра. Ние й казахме, че може да остане известно време, колкото й е нужно да си нагласи нещата, да си оправи апартамента, че ходеше само от дъжд на вятър там.
Тя остана 6 месеца. Живееше си като у тях, без да смята да се мести.
Накрая се наложи да й натъртим, че уговорката беше за временно оставане, не за неопределено време.
Тя обидено се изнесе, като помъкна и част от мебелите и камината, която ползваха за отопление.  
Не ни трябваше имота, сега е празен, но все пак си има някакво съобразяване.
Накрая как стана, че тя се разсърди, не разбрах  

Роси Боси,то случките са аналогични - страдаме от предоверяване.
В едно се убедих,че трябва да има ясни правила,без значение
кой кум,кой сват,кой на булката брат !
Отчитам грешката си и оставям всичко в миналото.

Не бих го подновила в никакъв случай. Имам подобна случка, в която аз отрязах приятелката си от детските години, с която бяхме дупе и гащи от 8 годишни. Вчера тази случка напомни за себе си по много грозен начин и се радвам,че аз  не поднових контактите, която тя също търсеше не чрез мен, а чрез близки на мен хора. Също съм чувала от тях  репликата " Ама тя нещо сърдита ли ми е аз не знам защо". Накратко ще ти кажа за да си имаш едно на ум въпреки,че мисля ти си категорична и няма да подадеш. Направи ми кофти номер след като многократно съм и подавала ръка и помагала  много пъти (явно си е мислела,че съм длъжна знам ли). От раз и по телефона заявих "Не ти искам извиненията" и затворих. Така без контакт 2 или 3 години. След това тя опита да поднови контактите си с мен. Започна и мен да засича с децата по градинки и да пита, защо не се обаждам. Аз отговарях с въпрос "А ти защо не се обаждаш?" и толкова. Вчера разбирам,че по-злобно и долно същество от нея няма. Коментирала е семейното ми положение от към родители, моето също  и то неверни неща. Разпространила е че съм дете на разведени родители, а пу пу майка ми и баща ми са си заедно и не мислят за развод те са на по 65 години вече. Говорила за майка ми врели не кипели простотии ( тя е доста глезена жена и много и завиждат). Говорила как мъжът ми и аз сме били уж еди кви си пък карам бръкма. Едва ли не аз съм длъжна на света да с еотчитам що мъжът ми работи това и видиш ли що предпочитам да карам по-стара кола? Тя е да кажем от доста бедно семейство никога през 20 годишното ни приятелство не съм си позволила да коментирам какво има или няма и къде работи или не.Дори след като прекратих отношенията си с нея не съм си позволя някъде да я из коментирам, а вчера разбрах толкова грозни неща  излезли от нейната уста,че още съм в шок и не знам как да реагирам. Да я насмета или да и се изсмея на мутрата. 

Извинявай стана дълго ама се опитах най-кратко да опиша. Аз ако съм на никаква цена не приемам обратно твоята приятелка, та ако ще и само за едно кафе като с непознат да е. Ето моята ситуация отново ми напомни горчилката.

Евка,то май всички имаме "случки".
Дано послужи темата за избягване на подобни "приятели".
От много време не търся компания за кафе !

След толкова дълга липса на комуникация по-скоро бих очаквала приятелката да иска нещо от мен. Девет години са твърде дълъг период, за да се сети някой, че му липсвам и да се зачуди защо съм се разсърдила.
Приятелството не бих го подновила, защото е на емоционално ниво, а не е рационално.

Не бих подновила контакта(понеже за приятелство и дума не може да става) с такъв човек.Аз съм винаги коректна спрямо моите приятели и познати.Винаги спазвам уговорки и очаквам същото и от тях. В момента съм в подобна ситуация(не говоря за недвижим имот),аз спазих своята част от уговорката,той не. Изчаквам всичко да приключи,трия му номера и го пращам в 9-та глуха.

В никакъв случай. Както и другите са казали след такава случка каквито и да са отношенията ще остане горчилката. И аз имам случки, случки с такива "приятели". В един момент губя интерес към тях и спирам да се обаждам. Но преди това големи драми изживявам.

Имах подобен случай и аз. След като минаха почти 10 години, я потърсих отново и съвсем искрено исках да подновим познанството си, след което тя ми отговори така сякаш аз съм виновна и нещо съм направила  .
Това ми беше достатъчно категорично за да "отпиша" завинаги.
Скоро даже се опита да ме добави във Фейсбук -  не!
Нямам нужда от такива познати. Всичко, каквото е имало е минало.

Не бих подновила такива контакти, още повече, когато човечето няма смелост да ми звънне директно, ами търси заобиколни пътеки през мъжа ми 

И мен това ме обижда,но тя винаги е пробила така.
Само,като си помисля,че беше член на семейството,
водехме я на разходка,кафенце,на вилата,почти ежедневно беше у дома.
След брака се промени - започна да свързва всичко с пари,а "вие,българите" -
това тотално ми доказа,че човечето не заслужава.

Това би ми било напълно достатъчно /без дори да се стига до номера с недвижимия имот/, за да прекратя контактите с такъв човек. А за приятелство- и дума да не става.

Зависи какво разбираш под приятелство, горецитираното поведение, ако е направено от човек, който третирам като истински приятел, дори няма да ме ядоса, подбирам си ценните хора за мен и си ги ценя.
 Ако е от не толкова близък до мен човек, вероятно няма да избягвам контакта, но няма да дреме защо се цели.

      За мен човек, който е некоректен и неточен в отношенията си , няма как да е ценен. Тези за мен са основополагащите качества на добрите взаимоотношения, без които  основа за приятелство няма.

Приятелите не трябва да те натоварват. С тях трябва да се чувстваш добре, да може да им се обадиш след като са те ядосали в работата например и да излезеш с тях да се разтовариш, е и ти не трябва да прекаляваш с оплакванията. Такива срещи на кафе с общи разговори само за да се поддържа приятелството не мога да го възприема. Това може да го правиш с колеги, но с приятели трябва да ти е приятно иначе само ще се натовариш да внимаваш какво и как трябва да го кажеш.
Най-ценни са приятелствата от детството и наистина те рядко оцеляват заради промените в характерите, разбиранията ни и др. Но въпреки всичко трябва да се градят върху уважение, зачитане и готовност да помогнеш, без другия да прекалява с това.

Обикновено правя такива милостиви ходове, защото винаги ми е жал за отсрещния....Но, не ги намирам за умни и правилни...
Май си постъпила добре

Всичко е добре,когато не е престъпена невидимата граница,
когато започнеш да се чувстваш употребен,използван и пр. - няма приятелство.
За мен един приятел не би постъпил по този начин.