За съжаление войната е като любовта - идва и те изтриса без да пита....
- Публикувана: 14 септ. 2011, 23:14 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2011, 08:11 ч.
Родени ли сте за герои?
Все едно геройството е само да ходиш "на война".
Е, не е само това, разбира се. Просто на такъв филм попаднах тази вечер - за геройства по време на война.
Иначе, това, което имам предвид е съзнателно да поставиш живота и здравето си в сериозен риск заради определена кауза, която твоят морал определя като добра, важна и т.н.
Такива каузи за мен обаче стигат само до добруването на най-близките ми хора.
За неща като свобода, равенство и братство - както и по патриотични теми - може и да си чеша езика в бг-мама - но не бих рискувала живота си.
Обаче ме смущава, че историята е пълна с хора, които - изглежда - са го правили. Не съм сигурна защо, ако трябва да бъдем честни.
Мислейки си сега за героизма, ми се струва, че следните фактори помагат да станеш герой:
- Да си мъж. Просто са направени по друг начин, с всичкия там тестостерон и т.н. Не са оптимизирани за дълъг живот.
- Да си притиснат до стената.
- Да си засегнат лично - например да са застрашени твои близки.
- Да действаш импулсивно под влияние на афект - примерно гняв или омраза.
- Да не съзнаваш всъщност какво ще се случи, когато ритнат стола под бесилката или пък картечен откос мине през теб.
Отдъхнах си, не съм някакъв абсолютно потресаващ социален freak. 
Поне три сме.
Поне три сме. И аз. Няма да кажа на какво съм способна заради живота, моя и на любимите. Сигурно и глава ще преклоня. Вече.
jp, към причините за война можеш да добавиш и жените. Заради хубавата Елена бая народ се е изпотрепал, включително и герои.
И правят, струват мъжете, все на жените фърлят вината, първо, Ева и змията, после Елена.
Както и да е.
По темата - точно такъв героизъм, не, благодаря съм. Мога героично да помагам от тила, да речем, да готвя, разнасям, пренасям, снабдявам, но да съм в досег със смъртта - особено в такива количества - не. Веднъж вече го споменах в темата за погребалните агенции.
Цитат
Иначе, това, което имам предвид е съзнателно да поставиш живота и здравето си в сериозен риск заради определена кауза, която твоят морал определя като добра, важна и т.н.
След голямото земетресение разбрах какъв самоотвержен народ са. И не само заради кадрите с онези, които се бореха да овладеят аварията въпреки голямото облъчване, на което знаеха, че са подложени, но дори и заради цялата липса на паника, хаос и мародерстване сред обикновените японци.
Ние сме другояче възпитани. Повечето от нас ще се жертват на 100% за близките си, но хора като Левски и Ботев рядко се раждат по нашите земи.
Аз също съм кротка душа, според мен неспособна на героизъм. Макар, че човек не знае какви сили могат да се отприщят в него в кризисни ситуации. Съзнателно не бих тръгнала да ставам герой. Ако обстоятелствата ме принудят може да се паникьосам, а може и да се мобилизирам. Дано не ми се налага да разбирам.
Струва ми се че се подценявате. Един човек може да се превърне във звяр и да натвори куп геройства и жестокости за много кратко време.
Дори да е жена.
Дори да няма война.
Дори да е жена.
Дори да няма война.
Именно.
В критични ситуации направо не мога да се позная, камо ли да предвидя дали бих била герой или не.
Иначе - в реалността - не се напъвам.. Стига ми един войвода в къщи, аз съм по-скоро Райна кнагиня..
)
Нито желая да имам мъж, който е склонен да го направи. 
Струва ми се че се подценявате. Един човек може да се превърне във звяр и да натвори куп геройства и жестокости за много кратко време.
Дори да е жена.
Дори да няма война.
Дори да е жена.
Дори да няма война.
Изразяваш и моето мнение. Както винаги кратко и ясно.
Струва ми се че се подценявате. Един човек може да се превърне във звяр и да натвори куп геройства и жестокости за много кратко време.
Дори да е жена.
Дори да няма война.
Дори да е жена.
Дори да няма война.
