Българи vs Българи

Когато се случва, се дължи на комплекси. Софиянци срещат Варненци. И всякакви подобни.

Винаги, когато засичам българи някъде (в магазин е обикновено) се усмихвам, поздравявам, заговарям. В много редки случаи ми се отговаря възпитано. Обикновено ме подминават, бягат, гледат възмутено, бързат. Да се отдалечат от мене. Да не би да им поискам пари и условия за живот. Не е лесно, но е обидно. Невъзпитано. Калпав народ сме, спор няма. 

Kalinka , има такова нещо По моите скромни наблюдения, хората живеещи в България си мислят, че българите в чужбина само щракат с пръсти, парите падат наготово и всичко е песен. Има някаква завист според мен.

Да, гроздето е кисело. Или пък добрата стара сръдня "вие предатели такива". За съжаление това отношение е широко разпространено и тук във форума, до такава степен че се наложи да си махна местожителството от профила и освен ако не ме питат директно, вече избягвам да споменавам къде съм  Пък нищо на никого не съм сторила бе, мамка му.

чиста злоба според мен
както и притворен и криворазбран патриотизъм, а и изкривена представа за реалността

което ми припомни една тема от миналото
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194373.0

Добре, де. За какво е тази завист? Сякаш и там, и тук не сме хора със своите радости, болки и трудности...." Избягал на спокойното и уреденото, а не си тук...." - това е редовната реплика.

Недай си Боже да си кажеш мнението (като се говорят бла бла неща и просто размишляваш за нещо)...Леле, настава едно....Биваш даже обявяван за завистлив....И едни груби думи...

Наблюдавам, че много от нашите сънародници считат, че могат всичко да казват по наш адрес (с груби думи), а ние трябва да мълчим и да се съгласяваме...Еееее, не мога да го разбера това. И се връзвам всеки път. 

аз честно казано в близкото иобкръжение нямам такива, но и се пазя доста.

като много общо ме дразни това подмятане - какво са /примерно/ 100 евро, нищо пари . има се предвид, че за живеещите извън Бг това са смешни пари. мн ми е противно. сякаш ги копаем тук.  обезценка на стойността им/на парите/ спрямо тези извън страната.

не знам дали правилно го написах , че да е разбрано.

Не съм се срещала досега с конкретна проява на такава завист, но съм чела в този и други форуми. Досега смятах този феномен за характерен за по-малkите градчета и села, но това лято прекарах достатъчно дълго време в български села, контактувайки с нови хора и никой от тях не е проявил негативност.

Хората от обкръжението ми знаят, че макар да не си броим стотинките, имаме и ние проблеми, и то не по-малко сериозни от финансовите. Това че съм в чужбина е в резултат на стечение на обстоятелствата в живота ми, а не на икономическа емиграция, никога не съм парадирала с нещо като тоалети, техники и пр. Напротив, тук даже усвоих навика да ходя по-скромно и семпло, понеже никой не ме преценява по дрехите.

Когато срещам познати в БГ и казвам къде живея сега, всички много се радват, поздравяват ме и ме съветват да правя всичко възможно, но да не се връщам. 

На мен си ми е мило в БГ, бих се върнала, но мъжът ми не иска. И с основание, знам.

Слава богу, тук българската общност е много сполотена и много добре се разбираме. Накриво дума или жест не съм видяла/чула. Много добре ме посрещнаха напълно непознати хора, подадоха ми ръка и ме ориентираха кое къде какво в началото. Старая се да върна жеста.
В неделя се запознах с една мама на момиченце, която е от юли месец тук. Аз отидох при нея с визитка После пихме кафенце.
Или пък в сряда ми се развали колата и българин за 2 ч ми я оправи. На седмото небе бях, т.к. без кола и с 2 деца съм затворник. Иначе щях да съм 2 седмици без кола, ако бях дала на местен да я пипне.
Колкото и да се говори какви българите били по чужбината, само по форумите чета.....слава богу!

И аз, слава Богу, в моето обкръжение нямам подобни хора.
Не усещам нито завист, нито по-неприятно отношение, заради това че сме в чужбина.

Единствено, ми е смешно какви неща си мислят хората за живота тук.
Че всичко е тип-топ. Заплатите са по 10к месечно, всички карат нови коли и пр. митове. 

С българите в Холандия пък въобще не може и да става въпрос за подобни отношения.
Тези, които познавам, са доста улегнали хора, образовани, с добри професии,
живеят си много добре тук и до завист и злоба не се стига.

Това също ми е от любимите: " Като за теб 100 евро." Аршинът е различен, явно...Тази година правих ремонт и в какви конспирации се вкарах, за да не ми излезе покрива златен...(не, че не стана впоследствие така....)

Тук познавам читави българи.   Ама хора от детството ми, дето сме порастнали заедно, да ме обиждат и сочат с пръст ( и то индиректно чрез Интернет):" Ти там шттттт. Нямаш право на глас...."   ( не искам някой да се засегне, но го чувам предимно от една прислойка хора). Слава Богу, не са всичките ми познати / приятели такива, но по принуда   трябва да се срещам /общувам и с горе изброените.

п.с. Дори и да нямаме такива хора в обкръжението си....подобна настройка е налице...

То който си е завистлив, ще намери за какво да ти завижда и в Бг. Само че в Бг знае конкретно за какво да ти завижда. Примерно вижда ти колата, къщата(поне отвън), за мъжа може да ти завижда, че е "оправен", с две десни ръце и т.н. А в чужбина като си, не знае с какво разполагаш там и фантазията му/и заработва на пълни обороти. Направо се пръска от завист и злоба- представя си кой знае каква кола караш, направо батмобил, къщата ти палат, мъжът ти печели 5 цифрени суми в евро и т.н.
Но не всички българи в Бг и по света са завистливи и злобни. Има и много, дето се радват от сърце на чуждите успехи. Както им е ясно, че не всичко е цветя и рози в чужбина, дори и да не са стъпвали там. То това си е въпрос на интелигентност, характер и здравомислие.
По принцип винаги съм избягвала завистливите хора. Излъчват отрицателна енергия. Харесвам позитивните хора и привличам такива. 
Не гледам в чуждата паничка, доволна съм от това, което имам. Който иска да гледа в моята, с гледане няма да ми изяде закуската. Със завистта си и злобата си тези хора си вредят само на себе си. Аз лошите емоции ги избягвам, привърженичка съм на здравословния начин живот и мислене.
И наистина някои обезценяват чуждите пари- какво са за тебе "100 евро", да. Сякаш не си ги изработваш, а ги печелиш от лотарията всеки месец.
А на някои места в чужбина се работи много повече от на същите места в Бг, където по цял ден се почесват и убиват времето, хайде, и аз съм работила в Бг. Пак да подчертая "някои". Вярно е, че има и леки службички в чужбина, както има и такива в Бг. Но има и доста "тежка" работа, където номерът със скатаването не минава. И някои от българите свикнали цял живот да се почесват в Бг, просто не ги виждам на такава работа в чужбина. Както сигурно има и българи в чужбина, успели да се уредят на лека работа, евала, кой както му харесва и какъвто му бил късмета. Аз късмет си имам, не се оплаквам.
Не поставям хората под общ знаменател, "всички в чужбина са такива, а всички в Бг онакива". Има и такива и онакива навсякъде, но изборът си е мой с какви ще общувам.

А, такова нещо няма! Българинът си е българин навсякъде по света. Селянина и простака и в космоса да идат пак ще са си същите. Но пък това за взаимоотношенията българи в чужбина и в България напилно важи "Каквото повикало, такова се обадило". То не са демострации, то не са изявления на чужбински българи, колко са добре, колко пари изкарват, а онези останали какви будали са. Та и тук в чужбинския форум какви класификации се дават за хората в България, какви разбори се правят, каква злоба и омраза се лее срещу всичко българско и то от мами дето даже няколко години не са си ходели.
Това лято се сблъсках точно с това. На физиотерапия съм, в кабинката, идва един българин дето живее в Англия и се започват хвалби, как като паднал и си счупил крака как го гледали, как не плащал нищо, щото плащал ...... и тем подобни.Народа там цъка с език и се диви. Накрая аз излизам и докторката, а още една англичанка. Е, тоя направо си глътна езика. Всичко в Англия супер, само дето дошъл в България да си прави физиотерапия, че се уредил и с направление. Що така?
А завистта я има навсякъде, само дето ние българите сме свикнали да я показваме, и не само нея. Е аз предпочитам право куме в очите, отколкото лицемерието на тукашното общество.

Дължи се на извратено мислене, злоба и лошотия.
Писах и в другата тема за впечатленията - хората и в България са много зли едни с други.
Аз нямам проблем с българите тук, имам познанства с добри хора. Но не мога да отрека, че са огромен брой онези, които от простотия се самоизяждат. Тоест всичко е до човека, той ако не става за нищо, никъде няма да е в мир със себе си и околните.

Doret, подобен имам и аз тази година. Отивам за консултация при моят УНГ специалист. Заварвам при него жена от Испания, вече се доуточняват за дата на операция. Операцията е наложителна, тъй като в Испания същата е била несполучлива и с доста усложнения. Той сподели пред мен , че и двете сме живущи в една и съща държава. Жената започва да ми се хвали колко е добра публичната здравна система и е безплатна. Питах я дали биха я приели за операция, ако не си плащаше здравните вноски редовно и от какво е доволна, щом търси платена помощ след безплатната.
Нямаше нужда да се оправдава или каквото там искаше да направи пред мен, аз знам много добре как функционира системата. А и пред доктора не биваше така да говори, защото то какво излезе - никак пари не ни искат по болниците. Ама че и работата им е толкова за без пари, е друг въпрос.