Статиите в сайта

По-голямата част от статиите са от новинарски обмен.
Друга част са на база информация от партньорски/различни източници и са преведени/съставени от екип на БГ-Мамма.
Обикновено в статиите от новинарския обмен са посочени източниците на информация - институти и университети, провели изледвания и др. Останалите са статии от неспециалисти, на база родителски опит, обобщена информация от различни източници, статистическа информация и т.н.
Когато статията е от специалист, то името му е изрично споменато името на специалиста или екипа - сп.9 месеца, център Пумпелина, болница Св.Лазар, болница "Д-р Щерев" и т.н.
За статиите се ползват източници, с които имаме договорка и/или за които няма забрана за ползване на материала.
Имаме и статии, които са ни изпратени от различни специалисти или родители с интереси/познания в дадена област.
Стараем се информацията да бъде проверена и препотвърдена от поне два допълнителни източника, а когато се касае за по-специфична терминология се допитваме до специалист за мнението му.
Т.нар. главен редактор съм аз (т.е. аз редактирам, коригирам, съкращавам, допълвам, финално одобрявам и активирам статиите). Част от статиите са и изцяло написани/съставени от мен.

Извинете ме, че ви занимавам с това, но мен ме интересува източника на ето тази статия. В нея се твърдят резултати от изследвания, чиито параметри изобщо липсват цитирам: "Специалистите в областта на детското развитие считат, че най–разпространените проблеми при децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието са: деликвентност /правонарушение/ и употреба на ПАВ /психоактивни вещества/." Кои са тези специалисти?

В България напоследък доста често се поставя тази диагноза, без да се отчете факта, че обикновеното буйно и провокативно поведение при децата на възраст от 3 до седем годинки също може да се категоризира като:
"разсеяност (детето не слуша, лесно се разсейва, не се занимава с една и съща дейност продължително време);
- импулсивност (детето реагира преди да е помислило, бързо сменя една активност с друга);
- свръхмоторна активност"
Фактът, че в статията се говори за резултативност на синдрома в посока деликвентност е доста безотговорно, тъй като много от родителите имащи притеснения за децата си с псевдохиперактивно поведение могат да се изпопритеснят още повече.
Знаете много добре, че голяма част от добросъвестните родители с повишена тревожност при отглеждането на децата си са склонни да "диагностицират" собствените си деца, а с погрешни наблюдения объркват и специалиста, при който попаднат при първите си опити да си обяснят поведението на детето си.

Още нещо. Много от чуждите изследвания антропометрични, психологически, социални и т.н. се отнасят до чужди популации от българската, следователно им липсва стандартизация за българската популация. Това означава, че ако за британското общество /извадката е само на британци/ е характерен даден модел, то той, съотнесен към спецификата на българите, може да се окаже нестандартен, т.е. неработещ, незначещ, несъотнесен. По тази причина всякакви тестове за интелигентност, например, си имат стандартизация за българската популация - като се почне от теста за изследване на психофизическото развитие на бебето и детето до 3 годинки на Василка Манова-Томова и се стигне до МЕНСА тест за изследване на общата интелигентност.

Социалните изследвания, пък, се провеждат в специфична последователност, която цели конкретен резултат при определена популация. Това означава, че едно дете, раждано и отгледано в северните щати на Америка, диагностицирано като хиперактивно може да има същото поведение като съвсем нормално шведско дете, отгледано от самотна майка с говорен дефект. Ако в дадено изследване се цитира и популацията или поне авторството ще стане ясно къде е проведено изследването и доколко то може да бъде релевантно на българската действителност.

Искам да ме разберете правилно: не се заяждам, а се опитвам да обясня причините, поради които статии с научни изследвания трябва да имат своето позоваване, цитиране на автори и оригинал.

Статията е обзорна, на база различни източници, като допълнителна информация за деликвентността и зависимостите и препотвърждение, може да бъде намерено също в още доста източници като:

http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0376871697000744
http://www.webmd.com/add-adhd/guide/adhd-and-substance-abuse-is- … ere-a-link?page=2
http://www.cdc.gov/ncbddd/adhd/conditions.html
http://pubs.niaaa.nih.gov/publications/arh26-2/109-115.htm
http://ajp.psychiatryonline.org/cgi/content/abstract/160/1/33
http://drmrosenfeld.com/pdf/Childhood-Predictors-of-Adolescent-Substance-Use.pdf
http://www.springerlink.com/content/p58v1423705k5033/
http://newideas.net/antisocial.htm


Ние не сме научно издание, а публикуваме по-скоро достъпни и популярни статии, предназначени за неспециалисти.

Доколкото самодиагностицирането, за жалост си права, но също така, за жалост, често и специалистите тук са изключително затруднени в поставянето на правилната диагноза, от която, както знаем, много силно зависи и правилното третиране на проблема, а често и отношението към самото дете.
Но все пак основната е идея е да се подканят родителите, които имат притеснения, да се обърнат към специалист и да не пренебрегват състояния на децата, които могат да бъдат сигнал за проблем.

Самата аз съм лично засегната от проблема и ще се радвам, ако имаш допълнителни материали, които смяташ, че са (по-)подходящи и че би било полезно да бъдат публикувани, да ги изпратиш, за което предварително благодаря!

Да, статията е добра, точно затова пуснах темата. Далеч съм от мисълта, че аз знам или съм чела повече и по-качествена литература от всички останали. Слава Богу все още искам да уча и да чета...
Гледам обаче линковете във вашия постинг - става дума за американски издания, които изглежда не са третирани и позовавани в България, а поведенческото развитие на българското дете е доста различно от това на американскато, въпреки, че не съм попадала на кросизследвания по въпроса...

Сигурна съм, че като заинтересована майка сте чели всичко, което ви е подадало през годините, така, че е възможно да сте преглеждали по-долу посочените линкове. Ако е така, моля да ме извините за повторението.
Ето една статия, която въпреки, че черпи от американския опит, е взела под внимание социокултурната идентичност на българските деца.
В Годишниците на НБУ всяка година се публикуват изследвания от бългаската социо-културна идентичност във връзка и хиперактивност с дефицит на вниманието. В годишника от 2007 има статия, доста любопитна, на стр. 32. Обърнете внимание на първите три статии посочени в литературните източници.
За да не измествам фокуса на темата, ще ви изпратя ЛС със списък статии, които са достъпни в библиотека, а ги няма в нета, но може би в края на седмицата - тогава ще съм по-свободна.

Забранила си си ЛС-тата, което е разбираемо и оправдано.
Приготвих списък с книги и статии на български автори, които могат да са полезни за други родители и смятам да ги пусна в съответния подфорум.
Успешен ден!